РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев пред участниците в Седмата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от в. „Капитал”

Росен Плевнелиев:
Уважаеми организатори от Конфедерацията на работодателите, от вестник „Капитал”,

Благодаря за поканата. Аз съм редовен участник в годишните конференции на „Капитал”. За мен е истинско удоволствие, през годините участвах като мениджър, като министър, а днес като президент. Хареса ми особено прогнози, които се сбъдват. И не се притеснявам да правя прогнози, не се притеснявам да нося отговорност. Това, което ме притеснява, е креативното говорене и липса на резултати.

Днес в политиката не е важно колко си силен, а колко си ефективен. Не е толкова важно какво говориш, а какво вършиш и какви резултати постигаш. Ние знаем, че зад всеки успех стои правилната концепция, правилният план. И за да може бизнесът да планира и да инвестира, правителството има своята важна роля. И аз искам да благодаря днес на толкова много министри, на вицепремиера Дянков, на зам.-министри, които са тук и работят заедно с вас.

Искам, разбира се, също така да благодаря и на нашия еврокомисар г-жа Кристалина Георгиева за нейната отдаденост, за нейната визия за България и за Европа, за нейната позитивна енергия, която тя винаги излъчва, както и за професионализма й – блестящо представяне на България в Брюксел. Спомням си много прогнози, които съм правил през годините на тази конференция. Например, като мениджър и член на Борда на КРИБ, през 2008 г. настоявах за подобряване на инфраструктурата и ускоряване на еврофондовете. През 2009 г., като министър, представих план за изграждане на 7 магистрали и 7 скоростни пътя в 2020 г., от които три да бъдат готови в 2013 г. През 2010 г., също като министър, говорих за водната реформа, за публично-частни партньорства, за водния сектор, за енергийната ефективност в сградния фонд, за еврофондовете за развитие на регионите…

Дори прогнозирах тогава, че до 2020 г. София може да бъде единствената столица в света, в която с метрото хората ще ходят на ски. През 2011 г., вече като избран, но невстъпил в длъжност президент, говорих за необходимостта от дългосрочна национална програма за развитие „България 2020” и от ясни приоритети, заложени в нея – енергийна ефективност, енергийна диверсификация, инфраструктура за модерна България, клъстерни политики, индустриални зони, бизнес зони в подкрепа на малките и средни предприятия, програми в подкрепа на малките и средни предприятия и, разбира се, иновационни екосистеми, както и образователна система, ориентирана към нуждите на реалната икономика.

Радвам се, че тези прогнози се сбъдват. Радвам се, че имаме ясни приоритети и постигаме напредък по тях. И не заради мене, а заради вас, заради бизнеса и правителството, които знаят, че е важно да си сътрудничат и да имат доверие. Пътят пред нас е ясен – това е пътят на модернизацията на страната. „България 2020” е на финалната права. Отвъд политизирането и работата на парче, това ще бъде истински дългосрочен план за действие, подкрепен от България и Европейския съюз. Потенциалът на България е голям. Изграждането на модерна икономика трябва да бъде тотален приоритет. България има самочувствието на индустриална сила в региона с постиженията на … Например, през 80-те години ние имаме 20 % световен пазарен дял в производството на електро- и мотокари. Държим 18 % от световния пазар на радионавигационна апаратура. Създателят на първия цифров компютър е българинът Джон Атанасов. България и днес е регионален хъб в информационните и комуникационни технологии. Клъстерът обединява над 550 фирми, расте с 16 % на година и създаде над 35 хил. високоплатени работни места по време на кризата.

България е остров на стабилност в турбулентни времена. България е добър съсед и уважаван партньор. Ниският дълг и културата на стабилност създава предимства. Не вярваме в лесните печалби и креативните сделки. Били сме много пъти в криза. Знаем какво е да е трудно. Не очакваме някой друг да ни спасява и да ни направи реформите и да ни подари богатството. Това е силен фундамент за доверието на инвеститорите и на пазарите. Именно защото толкова пъти сме били в криза, днес сме силни. Именно защото не вярваме в лесното и бързото, имаме огромен потенциал.

Днес ние строим нови мостове, магистрали; преоборудваме предприятията чрез ОП „Конкурентоспособност”; борим се за нови фабрики; изграждаме електронно правителство, широколентова инфраструктура. Това са действия за икономическо развитие и просперитет.

Пренастройваме външната политика в подкрепа на износа и разнообразяване на пазарите за „Произведено в България”. Давам пример. При моето последно посещение в Турция ние констатирахме, че последните 10 години взаимният оборот от 1 млрд. се е увеличил на 4 млрд. долара. Поставихме си висока цел – 10 млрд. долара. Давам втори пример, Катар. Нашите министри, правителството са изключително активни и правилно, защото резултатите вече идват. България диверсифицира и се отваря към едни пазари, които със сигурност могат да бъдат много добри и перспективни за нас. Предстои подписване на много договори и предстоят сериозни инвестиции от държавата Катар в България.

Има и други примери, които идват, за които работим. Говоря за държави отвъд Европейския съюз – със сигурност с Виетнам ще има сериозно развитие, със сигурност с Китай, с Япония, като наши традиционни партньори, могат да отворят пазарите си за повече български продукти и го правят.

Нека дам още един пример. Потенциалът за нашето земеделие и производството на храни винаги съм казвал, че е много голям. Давам пример. Холандия разполага с три пъти по-малко земя, същевременно произвежда четири пъти повече. И Холандия е 12 пъти по-ефективна от нас в земеделието. Ако ме питате мен, това изобщо не ме натъжава. Напротив, на мен това ми казва, че ние имаме огромен потенциал, че можем много повече. През 80-те години ние сме изнасяли – давам няколко пъти този пример, по 10 млн. агнета на година с 4 самолета на ден, от което сме печелили почти 1 млрд. долара на година. Днес ние произвеждаме 1 млн. агнета на година. Значи можем 10 пъти повече. А Катар и Кувейт сигнализираха отдавна, че са готови да изкупят цялата продукция.

Мога да дам още много примери. Едно е ясно - разполагаме със сериозен потенциал, който трябва да се надгради. Рецептата за успех е елементарна – България не е износител на суровини и мозъци, а на готови продукти; производство, базирано не на евтин труд, а на ефективен труд. Това ще доведе и до по-голяма производителност, следователно, до по-високо заплащане.

Като говорим за прогнози, наскоро обявих, че, цитирам, очаквам до 2020 г. в България да се излеят около 45 млрд. евро, ако работим здраво и заедно. Разбира се, много хора реагираха негативно, никой не повярва. Но аз не се страхувам да прогнозирам и да нося отговорност за това. Страхувам се да си стоя удобно на „Дондуков” 2 и да отигравам само ситуации за поддържане на рейтинга. Ето и моята елементарна бакалска сметка за 45 млрд. евро до 2020 година.

Първо, еврофондове за България по оперативните програми за периода 2007-2013 г. - общо, структурни инструменти, земеделски, рибарски фондове, включително националното съфинансиране, това са 11,4 млрд. евро. От тях реално разплатени към 23 ноември 2012 г. са 32,6 % или 3,7 млрд. евро. Остават за усвояване до 2015 г. 7,7 млрд. евро.
    
Второ, еврофондовете за България в периода 2014-2020 г., включително националното съфинансиране – и тук благодаря на правителството, на нашия еврокомисар, те се борят със сигурност, имаме индикации, ще получим малко повече, залагам поне 600 млн. евро отгоре, т. е. това ще бъдат минимум 12 млрд. евро.
    
Трето, чуждестранни инвестиции в България – стабилизираха се, въпреки кризата, на нива около 1,5 млрд. евро на годишна база, по 8 - 12 млрд. евро.

И четвърто, българският бюджет разпределя на годишна база за икономически дейности поне 5 млрд. лв. От тях, разбира се, ще извадим 1,5 млрд. за съфинансиране до 2020 г. на годишна база на европрограмите и остават 3,5 – това са 1,8 млрд. евро по 8 години – още 14 млрд. евро. Като съберем 1 плюс 2 плюс 3 плюс 4, се получават минимум 45 млрд. евро. Но всъщност, можем много повече. Защото ние имаме програми, които ще се финансират от международните финансови институции, Световна банка, IBRD и др., защото ще развиваме публично-частните партньорства – воден сектор, пътища, спортни съоръжения, туризъм. Там потенциалът е огромен, със сигурност ще се инвестират милиарди. И разбира се, имаме Норвежки, Швейцарски, Фонд „Козлодуй”, различни програми. Ще продаваме емисии, ще приватизираме, ще правим ТОЛ-системи и много, много други.
    
Затова, нека обобщя.

Винаги съм се възмущавал от поговорката и веднъж го заявих публично пред младите хора в Благоевград - винаги съм се възмущавал от поговорката „Абе не ми давай акъл, пари ми дай”. Точно обратното е - пари има! Сега да видим къде ни е акълът. Националната програма за развитие „България 2020” е поне програма за 45 млрд. евро. Въпросът е къде и с какъв ефект ще ги инвестираме?
    
Като начало предлагам да сключим Национален пакт за еврофондовете, базиран на пет прости и елементарни правила.
    
Първо правило. Следващите правителства да не развалят системата, където работи-  на принципа ако работи, не го пипай.
    
Второ правило. Следващите правителства да подобряват административния капацитет, а не да го застрашават чрез политически чистки.
    
Трето правило. Следващите правителства да поддържат темпо 2,5 млрд. евро на година. Това е минималната скорост, която ни трябва, за да усвоим на 100 % еврофондовете.
    
Четвърто правило. Чакат ни три рекордно силни години за еврофондовете – 2013, 2014 и 2015. Нека да се отнесем национално отговорно, още повече и заради кризата. Парламентарните избори през 2013 г. не трябва да забавят усвояването на еврофондовете в трите най-важни години.
    
Пето правило. Да вдигнем високо летвата – от три изгубени години към три спестени години. Пояснявам, през 2007, 2008, 2009 г. имахме почти нулево изпълнение, след което набрахме впечатляваща скорост. Стремим се към 100-процентно усвояване до края на 2015 г. Предлагам да поддържаме тази скорост и през новия програмен период, и то от първия ден. Така последните три години – а именно 2018, 2010 и 2020 г. - ще останат резервни. Това ще бъде една изключително отговорна национална позиция – да усвояваме максимално бързо, а не в последния момент, еврофондовете. Така ще гарантираме растеж в трудни времена, ще създадем по-рано потенциал за включване на нови двигатели в икономиката и ще работим за растежа.
    
Освен по предложения от мен днес Национален пакт за еврофондовете, искам да постигнем консенсус и по „България 2020”. А от догодина, когато сме готови с програмата и влезем във фазата на нейното изпълнение, просто да я развиваме и да я изпълняваме независимо кой е на власт. И не напред и назад, както много често се е случвало, и не всеки 4 години от началото, а просто само напред по дългосрочния национален план и неговите приоритети.
    
Защото можем - и тук ще има много дискусии, винаги сме дебатирали по тази тема, можем много да си говорим за това, че България е малка и отворена икономика, че Европа е в тежка криза, но истината е, скъпи приятели, че имаме много работа за вършене вкъщи. Много е просто – обединяваме се около „България 2020” и каквото пише вътре, го изпълняваме, независимо дали е инфраструктура, енергийна ефективност, дали е електронно правителство, дали са модерни, индустриални, високотехнологични зони, дали е земеделие и производство на храни, дали са програми в подкрепа на малките и средни предприятия, има ли го като приоритет, пише ли го в „България 2020”, трябва да се свърши. Защото парите ги има. Сега е необходимо да запретнем ръкави.
    
Има примери за това колко успешни можем да бъдем, когато работим заедно и последователно. Примерно, България успя да намали драстично своя дълг от 105 % преди 15 години до 16 % от БВП, или изключителната стабилност и доверие в банковата система днес в България. Това са доказателства, че сме работили няколко правителства последователно, в една и съща посока и сме постигнали много. Имаме обаче и обратните примери. Работа на парче, никаква последователност и дългосрочна визия, като резултат – 48 години без нито една завършена магистрала от началото до края.
    
Мога да дам и друг пример. На всеки 10 години пускаме и спираме „Белене”. 1981 г. по пускаме, 1991 г. го спираме; 2001 г. по пускаме,    2011 г. го спираме. Четиридесет години така. Аз знам, че рецептата е ясна, споделих я с вас. Като президент също съм готов да запретна ръкави и да работя денонощно, да вземам тежки решения. И знам, че рецептата е тук, зависи от всички нас, зависи от правителството, но зависи много и от бизнеса. Трябва да имаме ясна цел, трябва да полагаме колективни усилия, трябва да има приемственост, трябва да има последователност. И аз ви гарантирам, че ние ще стигнем много далеч.
    
И искам да се обърна и към бизнеса, но и към правителството – светът се променя много бързо и светът се променя преди всичко от бизнеса. Правителствата все повече стават платформи за развитие и все по-малко правят бизнес. Днес, и го давам като пример, 40-те най-големи държави, 40-те най-големи компании на планетата управляват по-голям ресурс отколкото всички правителства, взети заедно. Те задават нови правила, те работят в стотици държави и за тях държавите имат все по-малко значение.
    
Давам пример и с това, че ако има държави, в които има религиозна нетолерантност, или ако има държави, в които има апартейд и други проблеми, това вече не е възможно за бизнеса, за глобалните компании. Защото ако в една държава те не спазват етични норми, те губят 100 държави, защото светът е вързан, защото всички сме едно. От тази гледна точка аз знам колко е важно в България бизнесът да бъде активен, да върви напред, да планира, да инвестира, да има доверие в икономиката и в тези, които имат визията и механизмите да я настройват. Но преди всичко в България бизнесът е този, който е доказал с действията си, че ние можем да бъдем една регионална сила и една модерна икономика в региона.
    
Но, отново казвам, можем много повече. Можем да го постигнем само заедно. Затова ви благодаря и разчитайте на мен като президент, че винаги ще бъда с вас като човек, който е бил част от вас, който е и който ще бъде част от вас. И който съзнава и много пъти е казвал, че работните места не се създават от министрите, а от икономиката; че парите се създават от икономиката, а се преразпределят от правителството. И затова само заедно ще планираме, ще работим и ще се развиваме.
    
Благодаря на всички, които подкрепят тази прекрасна инициатива. Оставам готов и за следващата догодина, също с прогнози, дано да се сбъднат.

Благодаря ви.