РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев по повод 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

Уважаема г-жо председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Ваше светейшество,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми представители на съдебната власт,
Уважаеми г-н началник на отбраната,
Уважаеми г-н заместник-кмет на Столична община, г-н областен управител,
Уважаеми представители на религиозните общности в България,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,
Скъпи сънародници,

Преди 152 години на това място, увисва на бесилото Васил Иванов Кунчев. Народът ни го именува Левски, Дякон, Апостол и още приживе този мъж от Карлово прераства в мит.

За душманите е неуловим дух, който буни поробените и подрива империята. Монасите го знаят като дякон. В Първата българска легия го кръщават Левски. Събудените роби го следват като Апостол, който ги покръства в революционната вяра. Самият Ботев го помни като несломим характер, песнопоец, осенен свише другар, който живее над студа, мизерията и несгодите. Човек, готов да загуби себе си, за да печели за цял народ.

Посветен на великото си дело, Левски ни оставя малко думи, но всеки ред в тефтера му, всяко писмо ни носи просветление дори век и половина по-късно. Сякаш за нас Апостолът е рекъл „всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ“.

С болка трябва да признаем, че ние сме разделен народ във време разделно. И това е опасно. Живеем на разлома между стария и новия свят. Светът, Европа и дори човешкият род се преобразяват пред очите ни. И пак Апостолът посочва изхода от изпитанието. Той е  “в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“

Само единни ще съхраним България в глобалния смут! Онази светла България на Левски, която се уповава на своите сили. Древна България, която се чувства равна с европейските народи. Братска България на свободните хора, която отстоява мястото си в имперските битки вече век и половина.

Мъдрост и единение ни трябват. И вярата на Левски, че колкото и трудни да са изпитанията, колкото и сурово да е времето, то нас обръща, но и ние него обръщаме.

Поклон пред делото на Апостола и всички, които го последваха!

Да живее България!