Изявление на президента Росен Плевнелиев по повод приключилия мандат на служебния кабинет с министър–председател проф. Георги Близнашкиrn

2014-11-10 14:12:00

Добър ден и добре дошли на всички в президентската институция,

Преди малко повече от три месеца оттук започна пътят на служебното правителство на проф. Близнашки. Във време на комбинация от тежки кризи в страната - социална, икономическа, политическа, парламентарна, институционална и други кризи, служебното правителство пое нелеката задача да гарантира финансовата стабилност, да осигури общественото спокойствие и да възстанови социалния диалог между институциите и гражданите. Служебното правителство се справи достойно с най-важната задача, а именно – да внесе успокоение в нацията и да организира успешен и легитимен преход към нов парламент и правителство.

Служебното правителство работи в среда на комбинация от кризи – вътрешни и външни. Пет правителства и три парламента се смениха в България само за 2 години. Свидетели бяхме на невиждана политическа криза, реваншизъм и безпринципно противопоставяне, рекордно ниско доверие на гражданите към правителството на Пламен Орешарски и 42-рото Народно Събрание, символ на което станаха загражденията пред парламента и най-дългите протести в съвременната история. Спрени еврофондове, неразплатени над милиард лева на строители и общини, съзнателно и изначално сбъркан бюджет за 2014 година, кризи във финансовия сектор, енергетиката, здравеопазването, недобре работещи приходни агенции, ниско доверие на партньорите и практически външнополитическа изолация характеризираха състоянието на държавата в дните преди служебното правителство на Проф. Близнашки да започне работа.

Например, по проекта „Южен поток“ се говореше едно на партньорите, а се вършеше съвсем друго, включително бе допуснато Газпром да влияе директно върху законодателната дейност на България – наложи се служебното правителство да вземе категорични мерки за възстановяване на доверието на партньорите и репутацията на България чрез временно замразяване на дейностите по „Южен поток“ до синхронизирането му с европейското законодателство.

Друг пример - криеха за болестта „син език“ по животните, а служебното правителство констатира с особена тревога още от ден първи, че заразата вече е обхванала много региони в страната. Само благодарение на взетите адекватни мерки бе предотвратена истинска катастрофа за българските фермери. Служебното правителство работеше в режим на тежки финансови рестрикции заради неактуализирания навреме бюджет за 2014 г. То наследи изкуствено завишени, но несъбрани приходи в комбинация с експлодиращи разходи като предприе решителни действия за възстановяване на финансовата дисциплина, като оряза неефективни разходи и подкрепи приходните агенции.

По повод коментар на вицепремиера на Руската федерация, служебният министър на външните работи заяви: „Република България е член на ЕС и НАТО и не дължи обяснения за свои суверенни решения на трети държави. Българското правителство дължи лоялност само на своите граждани и на националните интереси на държавата си. Отношенията между България и Русия имат дълга историческа традиция и ние продължаваме да подкрепяме развитието на сътрудничеството между двете страни на основата на равнопоставеност и взаимен интерес. Коментари като този на г-н Рогозин не допринасят за подобно развитие“.

Поздравявам служебното правителство, че за пръв път в годините на прехода, прояви характер, отстоявайки националната позиция. Не бе така през 2007 година, когато руският посланик в Брюксел обяви България за руски троянски кон в ЕС, а властите в България удобно замълчаха.

2014 година поставя рекорд по най-много на брой кризи в света след Втората световна война. Анексирането на Крим бе немислимо, но се случи и промени изцяло средата за сигурност. Категоричната позиция на служебното правителство относно руската агресия в Крим, е достойна за уважение и пример за отстояване на върховенството на закона и международния правов ред.

Служебните министри доказаха, че може да се свърши много работа, за кратко време, когато си професионалист, но преди всичко когато имаш свободата да действаш принципно и по съвест. А те работиха наистина по съвест.

Правителството предприе комплекс от неотложни мерки за стабилизиране на основни обществени системи, главно в сферите на публичните финанси, енергетиката, здравеопазването, правосъдието, възвръщането на доверието на европейските институции към България, ограничаването на рисковете от загуба на средства от европейските структурни инструменти за плановия период 2007-2013 г., както и ускорената подготовка на оперативните програми до 2020 г. В мандата на служебния кабинет на проф. Близнашки бе финализирано и влезе в сила Споразумението за партньорство с ЕК за периода 2014-2020 г. Този акт е ярък символ на доверието на европейските партньори към служебното правителство.

Служебното правителство изпълни успешно основната си мисия за организиране и произвеждане на свободни и демократични избори за 43-то Народно събрание. Проведените на 5-ти октомври парламентарни избори са легитимни и не се оспорват от никого. Изборният борд доказа отново на практика смисъла на сътрудничеството между граждански организации, политически партии и институции за провеждане на прозрачни и честни избори.

В резултат на активното сътрудничество с българските общности зад граница, в чужбина бяха разкрити рекорден брой избирателни секции – 428, в които близо 145 хиляди българи упражниха правото си на глас в над 60 държави. Високата избирателна активност на сънародниците ни в чужбина е резултат и от проведената успешна и ефективна разяснителна кампания сред българските общности зад граница, както и повишената активност на българските граждани в чужбина и тяхната силна обществена отговорност. Време е за въвеждане на електронното гласуване и други форми на дистанционно гласуване – българите са свободни, пътуват по света, те искат да гласуват, защото са патриоти и имат мнение по случващото се в родината. Рано или късно електронното гласуване ще се случи, по-добре – рано, отколкото късно.

Издигнахме доверието на партньорите в НАТО на ново, по-високо ниво. Програмата „България в НАТО и европейската отбрана 2020“ безспорно изигра своята роля за това. Поставиха са основите за въвеждане на проектното управление за първи път в отбранителните проекти и то в комбинация с дългосрочно планиране. Този подход задължително трябва да бъде подкрепен. Избрахме Германия за рамкова страна в инициативата за съвместно изграждане на способности в европейската отбрана. Беше активиран и Центърът за компетентност по изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО, като визирам управление на кризи и реагиране при бедствия, разбира се предприехме и мерки за ускоряване на неговата акредитация. Подготвихме се добре за историческата среща на върха на НАТО в Уелс на 4-5 септември 2014 г. , където приехме план за готовност във връзка с кризата в Украйна. По време на служебното правителство на проф. Близнашки България бе не пасивен, а активен член на НАТО, с ясна позиция и приоритети. Надявам се така да продължи  и занапред.

Служебното правителство възстанови доверието и диалога с Европейската комисия и изготви съвместно с ЕК  план за действие за размразяване на плащанията по двете спрени програми, в резултат на което в следващите дни очакваме Брюксел да ни уведоми официално за възстановяване на плащанията. Служебното правителство промени нормативната рамка за работата с еврофондовете, за да направи средата по-справедлива, ефективна  и предвидима. Разработените документи отговарят на очакванията на всички участници в процеса на управление на средствата на ЕС за постоянна и ефективна координация  и за намаляване на административната тежест.  За първи път българско правителство отговори на очакванията на общините за създаване на конкретен механизъм за справедливо налагане на финансови корекции.  В процес на разработка бе и Закон за управление на средствата от ЕС, който ще бъде финализиран от редовното правителство. Служебното правителство ускори процеса на договаряне и финализиране на оперативните програми  за периода 2014-2020. Системата за управление на фондовете от Европейския Съюз се нуждае от спокойствие, но и от усъвършенстване и допълнителна настройка за да може България максимално да се възползва от европейският ресурс.  Необходимо е да има приемственост в политиките, така че постигнатото да бъде надградено. Работата с европейските фондове е въпрос на национален интерес, който трябва да се отстоява с всяко решение и действие.

Видяхме в периода 2009 – 2012 година ускоряване на еврофондовете. Тогава България беше една от трите европейски държави, която нямаше спрян нито един европейски механизъм. И вместо да надграждаме видяхме при правителството на Пламен Орешарски отново спрени еврофондове. Това е обратното на очакванията ми като държавен глава, и на което се надявам – надграждане, прозрачност и все по-ефективно управление.

Избирането на г-жа Кристалина Георгиева за заместник-председател на новата ЕК с ресор бюджет и човешки ресурси е безспорен успех на българската кандидатура и дипломация. Получаването на този най-висок и отговорен пост, заеман досега от българин в ЕК, е доказателство за доверието, с което се ползваха българската кандидатура и служебното правителство в Брюксел.

Работихме за образованието – най-смисленият и дълготраен приоритет на нацията. Дано на всички вече е станало ясно, че науката и иновациите, университетите и бизнесът трябва да вървят заедно. Досега вървяха поотделно.

Бе приета Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020 г.). Кабинетът одобри и Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение (2015-2020 г.), с която се създава и базата за ефективно въвеждане на дуална система на обучение чрез работа. Служебното правителство прие актуализиран вариант на Националната стратегия за развитие на научните изследвания у нас до 2020 г.

Възстановена бе ефективната работа на Държавен фонд „Земеделие”, въпреки наследените около 2500 драстично забавени проекта по Програмата за развитие на селските райони.

Служебният кабинет разработи промени в Закона за електронното управление. Служебното правителство на Марин Райков прие Интегриран национален план за въвеждане на Електронното правителство, а служебното правителство на проф. Близнашки разработи необходимите законодателни промени, както и договори необходимия финансов ресурс за въвеждането му в сътрудничество с ЕК, чрез ОП „Добро управление“. Всички предпоставки за ускорено въвеждане на електронни услуги за гражданите вече са налице.

Служебното правителство разработи и прие актуализирана Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, която предлага неотложни мерки за гарантиране независимостта на съдебната система. Промените, които ще бъдат предложени на следващото редовно правителство, предвиждат разделяне на Висшия съдебен съвет на колегии на съдиите и на прокурорите, нови функции на общите събрания на съдилищата при избора на административни ръководители, както и реформа на дисциплинарното производство.

Правителството създаде Енергиен борд като консултативен орган към Министерския съвет, в който участват представители на всички заинтересовани страни в българската енергетика. Инициативата за създаване на Енергийния борд беше подкрепена от Главна дирекция „Енергетика“ на ЕК. Най-после бе зададен с пълна сила справедливият въпрос – как енергетиката да работи за интересите на всички и на страната и на гражданите, а не на група лобисти. За пръв път всички заедно – производители, разпределители, търговци и консуматори търсиха заедно решение. Енергийният борд бе една иновативна и работеща идея за честен дебат в енергетиката, която се надявам да бъде надградена.

Изготвени бяха дългоочакваните промени в Закона за енергетиката, с цел трансформирането на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в независим, експертен и ефективен енергиен и воден регулатор. Промените предвиждат разделяне на Комисията на два отделни подсъстава – енергиен и воден, с оглед подобряване работата на регулатора. Предвижда се, забележете, председателят и членовете на регулатора да се избират от Народното събрание, а не от Министерския съвет. Служебното правителство постигна значим резултат за енергийната диверсификация на България, като ускори работата по газовите интерконектори – специално България–Гърция и България–Румъния. Първата копка на Южния газов коридор в Баку на 20 септември 2014 г., на която имах честта да присъствам, както и подписаното споразумение за покупка на 1 млрд. кубични метра азерски газ от 2019 г., безспорно е от стратегическо значение за България.

Служебното правителство продължи ускорено работата по изпълнението и договарянето на стратегическите инфраструктурни проекти на България до 2020 г.

Задачите на служебното правителство бяха свързани и с преодоляването на последиците от стихийни бедствия и аварии в страната. Служебните министри бяха близо до хората в бедстващите региони и действаха изцяло в техен интерес – вярвам гражданите ще оценят това.

В дните, когато кризата с банка КТБ бе в разгара си, та и до днес, дано си даваме сметка и кажем поне една добра дума за смелото решение на служебното правителство на Марин Райков за въвеждане на правила за диверсификация на риска и прозрачност в управлението на държавните пари. Резултатът днес е, че над 600 млн. лв., пари на български енергийни дружества са спасени от фалита на КТБ, а общо над милиард лева държавни пари не потънаха с фалита на специалната банка.

Служебното правителство на проф. Близнашки осъществи патриотични инициативи от съществена важност за нацията, като например националната кампания за отбелязване на 1000 години от смъртта на цар Самуил. С усилията на Националния организационен комитет под председателството на министър-председателя, паметта на последния цар на Първата българска държава беше почетена на най-високо държавно равнище. Безпрецедентното посещение в музея на Византийската култура в Солун, където костите на великия български цар Самуил бяха изложени за пръв път за поклонение и полагане на венец от български държавен глава, е истинска демонстрация на ефективна дипломация в защита на националния интерес и европейски подход към историята.

Служебното правителство взе дългоочакваното решение относно собствеността на Патриаршеския храм „Свети Александър Невски”. Актът на предоставяне на собствеността на храма беше определен като исторически за отношенията между държавата и Българската православна църква и е безспорен акт на държавничество и патриотизъм.

Служебното правителство бе правителство на доказани ценности – проевропейско и продемократично. То успокои гражданите след над 400 дни на непрекъснати протести. С идването на служебното правителство падна оградата пред парламента. Полицейските заграждения – символ на 42-рото Народно събрание отстъпиха място символично на свободния достъп на гражданите. Служебното правителство на проф. Близнашки безспорно изпълни достойно своята най-важна задача да преведе държавата през особено труден момент на политически турбуленции и комбинация от кризи до легитимно избран от народа нов парламент и редовно правителство.

Всички работиха и се справиха достойно. Благодаря на служебните министри, че бяха отговорни в труден момент за страната и изпълниха своя граждански и политически дълг. Вярвам, че ще помагате и в бъдеще с вашата експертиза и вашата посветеност за развитието на нацията и на държавата.

Благодаря ви за всичко, което направихте!

Проф. Близнашки, заповядайте.

 

Слово на проф. Георги Близнашки по повод приключването на мандата на служебното правителство

 

Уважаеми г-н Президент,

Уважаеми госпожи и господа служебни министри,

Колеги,

Скъпи приятели,

 

В значителна степен съм облекчен от прегледа на нашата дейност, който направи президентът на Републиката, защото точно три месеца и един ден управление след назначаването на служебното правителство от страна на държавния глава Росен Плевнелиев, то приключи своята работа и завърши успешно своя мандат. Всички знаете, че от първия си ден служебният кабинет се сблъска с изключително сериозни предизвикателства, което направи очакванията към нашата работа особено високи. Спомняте си, че ние дойдохме на власт, след като предходното правителство беше принудено да подаде оставка след близо едногодишни протести от страна на нашето гражданско общество. След като онези политически сили, които бяха принудени да преминат в опозиция, продължаваха своята политика на реваншизъм и продължаваха да разделят обществото. От тази гледна точка, особеното предизвикателство пред нашето правителство беше да върнем страната към изконните ценности на демокрацията и на тази основа да организираме и произведем предсрочните парламентарни избори. 

Тежките проблеми, които наследихме, свързани най-вече със състоянието на публичните финанси и с последиците от катастрофалните наводнения през последните летни месеци, направиха ясно едно – това правителство нямаше как да ограничи функциите и работата си единствено до организирането на честни и демократични избори.

Предприехме всички необходими мерки, за да овладеем кризите в отделните сектори – от кризата на доверие между страната ни и европейските институции и управлението на средствата от Европейския съюз, през финансовото състояние на държавата, до секторите на енергетиката и здравеопазването.

В тези нелеки за всички нас дни и въпреки постоянните опити служебното правителство да бъде въвлечено по един или друг начин в предизборната кампания и в редица откровено нелепи сценарии, категорично мога да каза днес и в присъствието на държавния глава, че ние изпълнихме достойно ангажиментите си, които поехме пред президента на страната и пред българските граждани.

Работихме посветено, открито, честно и прозрачно. И мисля, че това е едно от големите ни постижения.

Искам да изкажа благодарност на държавния глава Росен Плевнелиев, от името на всички колеги от служебното правителство, за гласуваното ни доверие. Във всеки момент от нашата работа, уважаеми господин Президент, се ръководихме от интересите на хората, като стриктно се придържахме към усилието да спазим поетите обещания. Справихме се, въпреки тежката липса на ресурси и въпреки неизбежните ограничения на служебния мандат.

Ще бъда пределно кратък и ясен в личната си оценка за работата на моите колеги вицепремиери и министри от служебното правителство.

Скъпи приятели,

Изключително съм благодарен за личните усилия и за поредицата от лични жертви, които всеки един от вас, уважаеми колеги, направи през тези три месеца. Не мога да спестя удовлетворението си от вашата всеотдайност и професионализъм в разрешаването на всекидневните проблеми, с които се наложи да справим за толкова кратко време и при липсата на всякакви възможности да бъдем гъвкави.

Изказвам дълбоката си благодарност към вас и ви уверявам, че имате искреното ми приятелство.

Уважаеми господин Президент,

При предаването на щафетата на властта в петък към новоизбраното от Народното събрание правителство на страната аз се върнах към една класическа формула от времената на Римската република, съгласно която някогашните консули са предавали властта с ритуалната формула: „Ние направихме, каквото можахме. Нека тези след нас направят повече“. Във всеки случай искам да кажа още веднъж – ние се оттегляме с достойнство и с чувство за изпълнен дълг. Позволете ми да Ви връча отчета на служебното правителство.