13 септември 2023 | 16:04
Интервю на президента Румен Радев за Атинско-македонската информационна агенция и София Пападопулу, 12.09.2023 г.
ИНТЕРВЮТА
Интервю на президента Росен Плевнелиев за предаването „Годината“ на Дарик радио
2015-12-12 11:18:00
Водещ Кирил Вълчев: Първият гост на „Годината“ на Дарик радио през 2015-а е Росен Плевнелиев, президент на Републиката. Добро утро, г-н президент!
Росен Плевнелиев: Добро утро!
Водещ: Политик на годината за 2011-а и 2012-а в традиционната класация. Коя е думата на 2015, господин Президент?
Росен Плевнелиев: За мен думата е тревога. Тревога от рекордния брой кризи по света - бежанска, терористична, икономическа, дългова, украинска, кризи в Близкия изток, в Северна Африка. Тревога от относителната стабилност, но крехка стабилност, постигната в България. Тревога от това дали реформите ще се случат така, че да получим ефект, който да бъде усетен от народа, да види прогрес, да види справедливост и да види перспектива.
Водещ: Тревожат ли Ви последните политически трусове, оставката на министъра на правосъдието?
Росен Плевнелиев: Ако трябва да бъда абсолютно честен, както винаги досега тук с Вас и с народа, не ми се прави трето служебно правителство. Така че, много се надявам тази, както я нарекох крехка, но все пак постигната стабилност в България, да продължи.
Водещ: Вчера по повод на промените в Конституцията казахте, че цената на политическия компромис се оказа независимостта на съда. Вие нямате вето върху измененията на Конституцията, те се обнародват директно от председателя на Народното събрание. Ще сезирате ли обаче Конституционния съд за тези промени, за които се плаща с независимостта на съда?
Росен Плевнелиев: Като държавен глава имам своето конституционно право да инициирам промени в Конституцията. Ще преценя кой е добрият момент за обществото.
Водещ: Имате предвид промени в Конституцията, а не да сезирате Конституционния съд?
Росен Плевнелиев: Да, това са две различни неща, по които със сигурност и по двете ще говорим точно сега. По отношение на сезиране на Конституционния съд това е мое право. Но и сезирането на парламента, с оглед конституционното право на държавния глава да инициира промени в Конституцията, е също право на държавния глава.
Оттук нататък за мен е ясно, първо, по отношение сезирането на Конституционния съд. Винаги съм налагал вето или съм сезирал Конституционния съд с ясни аргументи. Това, което към момента имаме като конституционна промяна, заявка, минала на второ четене, е една малка стъпка напред, но не е голямата реформа, която очакваме, и не е дълбоката промяна, на която се надявахме.
От тази гледна точка не може да се очаква държавният глава да сезира Конституционния съд, но гражданите могат да очакват от държавния глава да продължава да работи посветено, денонощно, за да може да направим и следващите още по-решителни крачки напред. Това означава, с голяма степен на вероятност, държавният глава да ползва своето право на промяна, иницииране на промяна в Конституцията на един по-следващ етап.
Водещ: Какво ще поискате да бъде променено?
Росен Плевнелиев: Нека първо да видим какво ще се промени към днешна дата. Нека да видим дали дадената заявка ще бъде финализирана и по какъв начин. Много е важно да видим и предстоящите дебати по влизането на един изключително стратегически важен за реформата закон като Закона за съдебната власт, който е подготвен със силен реформаторски дух и желание за промяна и надграждане в съдебната система, нека да видим какви ще бъдат дебатите там и какво ще се случи там.
Давам само един пример. С настоящата промяна в Конституцията е предвидено, и това е добре, да отпадне тайното гласуване. Какво беше това тайно гласуване във Висшия съдебен съвет. Нима най-висшите магистрати в България не могат да излязат с лицето си, с аргументите си и ако не те, кой друг, за да защитят своята позиция по едно или друго назначение или проблем в съдебната система. Хубаво е, че отпада възможността, т.е. задължителността на тайното гласуване. Разбира се, ще изчакаме и третото гласуване в Народното събрание. Но оттук нататък ни трябва ясно дефиниране кога точно и как ще се гласува пък явно. Не бива да има половинчатост. Една от най-големите теми, които аз ще следя, дали в промените на Закона за съдебната власт ще бъде категорично декларирано от народните представители. Оттук нататък по всички поводи, във всички случаи се гласува явно.
Водещ: Вие смятате, че това е безспорно, тъй като историческата практика, правната теория казва, че когато гласуваш за личност, се гласува тайно. Явните гласувания са по принципни въпроси и това е още от древни времена впрочем. Защо трябва в България да бъде обратно.
Росен Плевнелиев: Абсолютно. Нещо повече, вижте всички други институции, та нима в тях не се гласува явно.
Водещ: Не, аз казвам точно обратното, че правната теория показва, че когато гласуваш за личност, се гласува тайно. А защо гражданите да се страхуват и да излязат явно, а не с тайни бюлетини, да гласуват за народни представители.
Росен Плевнелиев: Когато се гласува в една система, от която зависи просперитетът и благосъстоянието на нацията; когато тази система има най-ниското, рекордно ниско доверие на гражданите - днес 94 % от българите не вярват на системата на правораздаване, то в нея трябва да се гласува с открито лице, с вдигната ръка и с ясни аргументи.
Водещ: Този политически компромис, чиято цена се оказа независимостта на съда, става с гласовете на партията, която Ви издигна за президент. Промени ли се Вашето отношение към ГЕРБ?
Росен Плевнелиев: Аз разсъждавам за Народното събрание като институция и със съжаление констатирам, че 180 народни представители, които сложиха подписа си и нарекоха този документ исторически компромис, се отметнаха от подписите си. Само по себе си за мен това е един крайно необясним и, бих казал, непредвидим акт. Та нима точно депутатите няма да бъдат тези, които ще стоят на думата си. Та нима точно в Народното събрание няма да стоим зад подписа си.
Водещ: Трябва ли Велико народно събрание?
Росен Плевнелиев: По принцип институцията Велико народно събрание е ненужна. Безспорно това е проблем, който трябва да бъде решен в Българската конституция. Трябва да се прецени много внимателно как и кога. Свикването на Велико народно събрание само по себе си е възможност, но и много сериозен риск за държавата. Там 400 народни представители могат да заседават години наред по каквото пожелаят, накрая да не свършат нищо. Трябва да се прецени много точно и внимателно как да се направи. Точно след месец започва Месецът на политическите консултации за 2016 г. Ще обърна внимание и на тази тема.
Водещ: Казвате обаче, че е ненужна институция. Но това означава едно обикновено Народно събрание да може да превърне България от република с президент в царство.
Росен Плевнелиев: Няма институция Велико народно събрание в нито една от другите демократични държави, от които ние се вдъхновяваме в своите реформи от техния просперитет и техния успех и на които и Васил Левски ни е завещал да станем равни, да бъдем достойни с другите европейски народи. Давам си сметка, че Великото народно събрание като институция е остаряло и би следвало също така да остане в историята. Съвременните и модерните демократични общества трябва да могат да взимат своите отговорни решения със съответното мнозинство в парламента.
Водещ: При предишната политическа криза, преди оставката на Пламен Орешарски като министър-председател, Вие направихте консултации с всички политически сили за бъдещето. Планирате ли сега при тази криза с оставката на правосъдния министър отново консултации, на които да бъде взето решение за бъдещето – избори, нова коалиция?
Росен Плевнелиев: Не планирам такива консултации, но следя внимателно процеса и развитието на тази криза. Аз се надявам, че българският политически елит и 43-ото Народно събрание ще намерят формата на стабилността, така че да продължим напред. Същевременно съм готов в кризисна ситуация да действам така, както вече ми се е налагало да действам и мисля, че сме се справяли по един достоен начин.
Водещ: Ще се гласува ли електронно на следващите избори? Ваша беше инициативата за референдума по този въпрос.
Росен Плевнелиев: За мен политическото събитие на годината е референдумът. Референдумът като огромно желание на българския народ да бъде питан, да бъде чут по стратегически важни въпроси. Референдумът като един нов инструмент, който да обогати българската демокрация. Референдумът, ако щете, и като ултимативния начин да повишим доверието на гражданите в институциите и в политиката. Този референдум е голям успех за българската демокрация. Над 40 процента от гласуващите излязоха, огромно мнозинство, и подкрепи въвеждането на електронното гласуване. Този референдум е и заявка за българите по целия свят. Защото ние искаме да се обърнем към тях. Ние искаме те да видят своята държава и родина на тяхна страна. Този референдум е и за тях, за да могат те да упражнят своето конституционно право на глас, където и да са те по света.
Искрено се надявам, че в първия месец на новата 2016 г. два много големи въпроса, всеки един от тях със съществено значение и тежест за развитието на българската демокрация, ще намерят своето позитивно решение - дълбоко се надявам, че парламентът този път няма да изпадне в такава ситуация на непрозрачност и обслужване на задкулисието, което видяхме преди няколко дни с гласуването за квотите в новите колегии.
Първият важен въпрос е референдумът. Народът си каза тежката дума. Над 40 процента от българските гласоподаватели участваха, над 70 процента от тях казаха „Да“. Предстои дебат в парламента. Народните представители трябва да отговорят на същия въпрос. Ако те отговорят с „Не“, това ще бъде едно голямо разочарование от гледна точка демократичното развитие на България. И вторият голям въпрос, разбира се, е свързан с явното гласуване в двете колегии.
Водещ: Какво отговаряте на съмненията, че технически може да се гарантират тайната, честността и най-вече свободната воля при електронно гласувате?
Росен Плевнелиев: Електронното гласуване в много по-голяма степен ще защити честността на вота, отколкото другите инструменти, но няма да ги изключи. Електронното гласуване няма да замени всички останали. То е просто само една допълнителна опция. Този, който иска да я ползва, може да я ползва, но хората ще продължат да гласуват и по начина, по който досега са го правили. Електронното гласуване е бъдещето. Въпросът е дали ние ще дадем път на бъдещето.
Водещ: Събитието на годината са мигрантите в Европа. Огради или добре дошли за тези, които идват в Европа?
Росен Плевнелиев: Най-големият шок за мен и отново заплаха за европейския проект за стабилността в Европа е, че поколението, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в сърцето на Европа. Същото това поколение, което събаряше стените, което вярваше в интеграцията, което подаде ръка, за да може Изток и Запад, богати и бедни да изградят една Европа на бъдещето, една Европа, в която всеки е важен и в която човешките права, свободи и демокрацията, социалноотговорната икономика, намират своето уникално развитие, както в нито една друга част от света. Това същото поколение сега започва да изгражда стени и то в самото сърце на Европа.
Миграционният натиск към Европа ще продължи. Той е рекорден и няма никаква индикация, че той ще намалее като обем поради простата причина, че ние не решаваме първопричината на проблема. А това са рекордният брой конфликти в Близкия изток и Северна Африка. И кой друг, ако не Европа, трябва да удари с ръка по масата и да каже – стига вече с това кръвопролитие.
Водещ: Как изглежда този удар, господин президент?
Росен Плевнелиев: Много просто. Вижте какво направихме последните пет години. Ако прочетете декларациите на Европейския съвет, ако прочетете изказванията на европейските лидери, слагам и себе си в тази категория, ние винаги казвахме, че сме много загрижени за конфликта в Сирия, година след година. Бяхме загрижени години наред. Дойде време да кажем, че да бъдем загрижени не само за този конфликт, но и за всичко, случващо се в Близкия изток, Северна Африка и по света, не е достатъчно. Трябва да се действа. Трябва да се дават решения и трябва да се решават проблемите.
Това означава сплотяване по отношение на Сирия. Европейската външна политика, Европа като играч, който има претенциите да бъде глобален играч в геополитиката на световната сцена, да се докаже, да събере всеки, от когото зависи решението на конфликта в Сирия, на една маса във Виена, в Женева, където трябва, и да не ги пуснат да си ходят, докато няма решение.
Водещ: Трябва ли България да участва във войната срещу ИДИЛ?
Росен Плевнелиев: България е част от международната антитерористична коалиция и ние трябва да се гордеем с това.
Водещ: Как да участва България?
Росен Плевнелиев: Ние участваме в международната антитерористична коалиция, ние сме част от нея.
Водещ: Как?
Росен Плевнелиев: Много просто. Първо, трябва да си даваме сметка, че всяка една от държавите може да допринесе и не е необходимо да изпраща самолети, войници или друга форма на участие. Всяка една от държавите може да допринесе със своята ангажираност.
Водещ: България как може?
Росен Плевнелиев: Ние вече изпратихме доставки на оръжие за кюрдите и това в момента е най-ефективната, казвам много ясно, най-ефективната антитерористична, т.е. антиислямска държавна структура, която там на място постига успехи, като част от световната антитерористична коалиция, която връзва и обединява 51 държави. И все повече и повече държави се включват в нея.
Същевременно обаче всеки един може да добави стойност по начина, по който той може и с ресурса, с който разполага. Да, това е дарение, което е направено, и не от това правителство, а от предишно правителство на България, което взе решение за участието в антитерористичната коалиция.
Водещ: Служебното ли или това на Орешарски.
Росен Плевнелиев: На Орешарски, но това е едно добро действие. Ние сме част от световната демократична общност и ние трябва да сме част от нейния отговор на терористичната заплаха. Защото ние видяхме отвратителното лице на тероризма на собствена територия. Ние бяхме атакувани на родна земя.
Водещ: Съюзник ли е Русия във войната срещу ИДИЛ?
Росен Плевнелиев: По отношение на решаването на проблема в Сирия, както и борбата с тероризма, тероризмът е глобално явление, може да бъде победен само от глобална коалиция. Аз мисля, че Русия може да изиграе своята важна роля.
Водещ: Е, тогава защо да не прелитат самолетите на Русия, които бомбардират общия враг ИДИЛ, защо да не прелитат над България?
Росен Плевнелиев: Има процедура и има правила, които са валидни за всяка една от държавите членки в Европейския съюз. Има и решения на Европейския съюз, които ние като достойни европейци трябва да спазваме. Самолетите, които пожелаха в последния момент, без да бъде спазена процедурата и без да има категорична яснота за съдържанието, нямаше как да бъдат допуснати.
Водещ: Ако е с оръжие за кюрдите, ще ги допусне ли България, след като самата България дава оръжие на кюрдите
Росен Плевнелиев: Вижте, това са български самолети, които са получили всички необходими разрешения, за да направят доставка. И на база на решение на световната демократична общност легитимно и ясно. Има решение на Организацията на обединените нации, има решение на Европейския съюз, на който ние сме достоен член по отношение на недопускане на доставка на въоръжени технологии и оръжия на режима на Асад.
Водещ: Ако Русия е декларирала, че изпраща оръжие за кюрдите, тогава България според Вас няма пречка да разреши?
Росен Плевнелиев: Няма пречка Русия да бъде част от световното усилие, но трябва да си даваме сметка, че една голяма част от проблема в Сирия е диктаторът Башар Асад. Той използваше химически оръжия срещу собствения си народ. Той бомбардираше собствения си народ на собствена територия. Няма как той да е част от дългосрочното решение.
Водещ: Съжалявате ли за някои от изказванията си срещу Русия? Впрочем те провокираха Бойко Борисов да каже, че той не е ястреб, подразбирайки се, че Вие сте ястреб.
Росен Плевнелиев: Вижте, ако трябва да бъде защитен националният интерес, когато трябва да се говори открито и честно за проблемите, тогава българският народ може да продължава да разчита на мен, че ще го правя открито, честно, няма да замазвам и няма да правя разлика между това кой нарушава правилата в Европа и по света. Моята позиция по украинската криза е ясна от първия ден и тя помага много на България. Русия дестабилизира Европа със своите действия в Украйна. Ние вярвахме, че хелзинкските принципи, парижките принципи, които бяха създадени по времето на „студената“ война, със съдействието тогава на всички блокове – и комунистически, и демократичен, дори и тези принципи днес са взривени и дори и на тези принципи днес Русия се е противопоставила; принципите на суверенитет на границите в Европа - Русия практически не спазва този принцип; принципите на суверенното право на всеки един народ да избере своето собствено бъдеще, на честни избори. Аз ще се радвам Русия да се върне към основните принципи, които гарантират стабилността и мира в Европа, и ще бъда първият, който ще го заяви публично. Надявам се това да се случи.
Водещ: Освен мигрантите в Европа, изборите и референдумът, друго събитие на годината, което обсъждахме дали да не бъде изобщо събитие на годината, беше вземането на нови заеми от България. Вие подкрепяте ли тази политика?
Росен Плевнелиев: Тогава, когато четвърта по големина банка в страната е фалирала с гръм и трясък с любезното съдействие на българската олигархия, с любезното съдействие и на регулатора, който в продължение на години наред си е затварял очите за безобразията, които се случват там, трябва да си даваме сметка, че това е шок за държавата и тя трябва да реагира. Българските граждани могат да бъдат напълно сигурни, защото дори и в този шоков случай българската държава намери силите да извади 3,6 млрд. лв. в един много ограничен период от време и по един много отново европейски и отговорен начин да въведе директивите, да изпълни правилата, така че всеки да бъде гарантиран с неговия влог, дори и в една източена и недобре управлявана банка.
От тази гледна точка България даде един добър пример. Виждате, че не се допусна разширяване на кризата. Но това имаше своята цена. Сега заставам тук и казвам ясно и категорично още веднъж: зависи от Народното събрание, зависи от прокуратурата, зависи от компетентните органи на България да не се допусне това безобразие, което се допусна през 1997 г., когато десетки банки фалираха, десетки милиарди бяха откраднати, 1 лв. не беше върнат, един човек не беше наказан. Ако това се случи още веднъж, безумният преход, несправедливият преход ще продължи с още едно поколение. Актовете КТБ не бива да се превръщат в новите актове на Държавна сигурност. Всичко на масата, пълна прозрачност, кой е бил там, какви привилегии е имал, колко пари, за да може този път да се даде ясна заявка на българския народ, че този път е различен.
Водещ: Друго събитие на годината – полицейските протести. Вие подкрепяте полицаите или първоначалното решение за орязване на техни привилегии?
Росен Плевнелиев: Подкрепям реформите. В сектор „Сигурност“ тази година може да се поздравим с реформа, която беше инструментализирана чрез пакет от 4 много смислени закона. За пръв път НРС /Национална разузнавателна служба/, Национална служба „Охрана“ и „Военна информация“ имат своите закони. От 25 години се оплаквахме, че тайните служби работят на тъмно, без законова регламентация. Това вече не е така. Това е успех. Но МВР все още не е реформирано. Там реформата трябва да продължи. Каквато и реформа трябва да се прави, тя трябва да се прави публично пред очите на тези, които ще бъдат засегнати, и с един отговорен подход.
Водещ: Правилно ли беше отстъплението - първото отстъпление на правителството, и което е интересно пред библиотекарите частично се отстъпи, някакви проценти, пред полицаите 100 %. Кое е по-важно за държавата – книгите или полицията?
Росен Плевнелиев: Подходът е най-важен. В този случай подходът към тази реформа беше определено неправилен - в последния момент, под масата, от един министър, другите министри бяха изненадани, те не знаеха. Същевременно, вижте обратния принцип. Реформата в сектор „Сигурност“ – пакет от 4 законопроекта. Една прекрасна реформа, смислена, тя се случи. Поздравявам правителството за нея.
Ако щете, една пенсионна реформа, която се случи по един достоен начин, въпреки че можеше да бъде по-амбициозна. Но тя се случи по един достоен начин. Бяха поканени всички – достатъчно съвети, публичност, хората знаеха. Нека подходът бъде правилният. Тогава и реформите ще бъдат по-устойчиво.
Водещ: Петото събитие на годината в класацията на Дарик радио нарекохме „Волейболистите обединиха България“. Доброто или лошото обединява повече, господин Президент?
Росен Плевнелиев: Лошото не обединява. Лошото разделя. За съжаление, го виждаме навсякъде. Доброто не само ни обединява, то ни вдъхновява. То ни осмисля живота, то ни прави хора, но и човеци. Аз бях в залата, когато нашите волейболисти дадоха поредната си заявка, че българите могат да бъдат обединени, че българите искат да видят някой, който има самочувствие на световната сцена и постига световни резултати за народа си.
Водещ: Обединена ли е България около официалната кандидатура на българското правителство на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН? Задавам този въпрос, защото Дарик радио взе решение през тази година, юбилейната за ЮНЕСКО 70-ата, Ирина Бокова да бъде политик на годината заедно с още една жена – преизбрания за трети път кмет на София Йорданка Фандъкова? Обединена ли е България около Ирина Бокова?
Росен Плевнелиев: Изключително достойни жени. За пръв път сега чувам от Вас за кандидатурата за политик на годината. Разбира се, народът и вашите зрители и слушатели ще кажат тежката си дума. Но и двете кандидатури са на световно ниво, достойни, прекрасни. И аз мога само да благодаря, че Вие давате път напред на такива българки.
Моят отговор тук ще бъде лесен от гледна точка на Президентството и на човек, който е дисциплиниран, спазва правилата и иска те да важат за всички в държавата. Правителството ще вземе своето отговорно решение.
Водещ: Ама защо ще, то го е взело?
Росен Плевнелиев: Вижте, така е, но същевременно се очаква да бъде стартирана процедурата от генералния секретар и от председателя на 70-ата сесия на Общото събрание на ООН. Тогава ще стартира официално процедурата от страна на Организацията на обединените нации.
Водещ: Има ли някакви съмнения, господин Президент, че вторият човек в системата на ООН – ЮНЕСКО, най-важната агенция на ООН, който е спечелил два пъти с внушителни мнозинства от целия свят, е българската кандидатура?
Росен Плевнелиев: Ние се гордеем с успеха на г-жа Бокова, безспорен факт, така както се гордеем и с успеха на нашия прекрасен кмет на София г-жа Фандъкова, така както се гордеем с успеха и на г-жа Кристалина Георгиева. Слава Богу, че България има толкова много на брой българки на световната сцена, които работят и получават признание. Оставям на правителството да вземе своето отговорно решение. Като държавен глава, ще работя денонощно за успеха на българската кандидатура, но не очаквайте от мен да наруша правилата в държавата.
Водещ: Понеже има вече решение и това е новина, че ще има друго решение.
Росен Плевнелиев: Така е, но същевременно, Вие знаете много добре, че когато дойде заявката от Организацията на обединените нации към България за ясна и категорична позиция, ще бъде получено писмо от генералния секретар и от председателя на Съвета по сигурност към ООН: „Всички държави – 193 на брой, членки на ООН, стартирам процедура. Това се очаква да се случи към средата на януари 2016 г. Заповядайте, имате срок да излезете със своите кандидатури и такава, такава и такава е процедурата оттук нататък“. Правителствата трябва да вземат своите отговорни решения, да отговорят на инициираната от ООН процедура. Затова казвам - като държавен глава ще подкрепя отговорно взетото от правителството решение, но не очаквайте от мен да нарушавам добрите принципи на разделение на властите.
Водещ: Искате ли да останете президент на България? Забележете как Ви задавам въпроса. Не дали ще се кандидатирате, господин Плевнелиев? Това зависи вероятно от много политически фактори. Искате ли и след 2016 г. да бъдете президент? Вашето желание какво е?
Росен Плевнелиев: Рано е да оповестя публично. Със сигурност 2016 г. ще бъде годината на президентските избори и тогава държавният глава ще трябва да излезе пред целия народ и да каже ясно, честно и почтено какво планира оттук нататък и аз ще го направя. Каквото и да се случи с мен, където и да съм, каквато и да е ролята, която ще изпълнявам, не очаквайте от мен да правя политически партии, не очаквайте от мен да се връщам в парламента, не очаквайте от мен да се връщам обратно в бизнеса. Аз бях мениджър на България.
Водещ: И какво ще правите?
Росен Плевнелиев: Оставам посветен на България, президент на България. Защото да бъдеш президент на България е, както казва народът, веднъж президент, винаги президент. Щом си президент, ти си президент за цял живот, независимо дали има или няма втори мандат, кога ще бъде този втори мандат. Президент на България това е една изключително достойна, не бих казал само позиция, но кауза, за мен преди всичко кауза - да служиш на народа си, да служиш на младите, да дадеш път на доброто, да подкрепиш всеки смислен проект, да имаш силен глас, президентът на България има силен глас до края на живота си, да бъдеш достоен президент. Това е мисия до края на живота на един президент.
Водещ: Вие сте взел решение, но казвате, че е рано да го оповестите?
Росен Плевнелиев: Това, което казвам, е, че съм в процес на ясно осмисляне. Моето отношение ще бъде честно и отговорно към народа, когато дойде времето, и с лице към народа, пред народа.
Водещ: А кога ще дойде, кога според Вас е нормално да бъде обявено? С оглед и бъдещото състезание на кандидатите, кога Вие очаквате…
Росен Плевнелиев: Аз ще се радвам да има колкото може повече участници в това състезание. Но нека не забравяме, че на предишните президентски избори имаше 17 кандидати. Спомнете си много добре. Аз ще се радвам, че да са и повече на следващите избори, който поиска, който се почувства достоен, когото народът прецени, че може да добави стойност към държавата, да я бута напред, нека да излязат на едно честно съревнование, да се види.
Едно нещо съм разбрал в политиката, е това е, че който си прави сметките много рано, не му се сбъдват. Самият народ ще накаже всеки, който изпада в калкулациите…
Водещ: Най-рано лятото, така ли да го разбирам?
Росен Плевнелиев: Трудно ми е да отговоря на Вашия въпрос. Когато дойде моментът да бъда честен и открит с народа, аз ще го направя от най-високата трибуна, тоест, по отношение на тази тема, по отношение на следващите президентски избори. Иначе работя с открито лице пред обществото, нямам какво да крия. Гордея се от това, което правя, и от начина, по който го правя. Разбира се, допускам грешки. Никой не е безгрешен. Но мога да уверя народа, че се старая по стратегическите въпроси на нацията да има прогрес, да има развитие и държа здраво посоката на европейското и демократично развитие. Дано някой ден това да се оцени.
Водещ: Важното от този разговор – Вие ще инициирате промени в Конституцията, свързани със съдебната власт, веднага след като окончателно станат ясни тези промени, които Вие не приемате за добри. Очаквате през януари явното гласуване във Висшия съдебен съвет да бъде прието от парламента. Очаквате парламентът през януари да одобри електронното гласуване, на което участвалите в референдума българи казаха да. Смятате, че българското участие във войната срещу ИДИЛ трябва да се ограничи с това, което България може – доставки на оръжие например за кюрдите, дадохте пример, направено при предишното редовно правителство. Обобщавам най-важното, за да разберем дали вярно сме Ви разбрали.
Коя е думата на 2016 г.? Ще направим този експеримент, ще кажете коя е тя и в края на 2016-а ще Ви поканим, за да видим дали сте познал.
Росен Плевнелиев: Думата за 2015 г., която посочих, беше тревога. Ще ми се думата за 2016-а да бъде надежда. Надежда, че Европа остава силна, интегрирана и посветена на мира и човешкото развитие не само по европейския континент, но и по света. Надежда, че политиците в България ще чуват повече народа си, като кажат да на референдума и да на явното гласуване. Надежда, че в България ще се случат реформи дълбоки, всеобхватни. Надежда, че ще продължим с това от една крехка стабилност да стигнем до една по-добра и по-ясно изразена стабилност. И надежда преди всичко, че българските граждани ще видят надеждата, че държавата върви напред.
Водещ: Благодаря Ви, господин Президент. Росен Плевнелиев – президент на България, политик на годината за 2011 и 2012 г. в класацията на Дарик радио, която днес прави своята 20-годишнина. Президентът Росен Плевнелиев в годината на Дарик радио.
ОЩЕ ОТ ИНТЕРВЮТА
21 януари 2023 | 18:06
21 януари 2023 г.
21 януари 2023 | 18:06
21 януари 2023 г.
7 януари 2022 | 10:10
Интервю на държавния глава за в. „Българска армия“
7 януари 2022г.