ИНТЕРВЮТА

Интервю с президента Румен Радев за предаването „Стълбището“ на Дарик Радио с водещ Константин Вълков - втора част

Първа част на интервюто  - ТУК

Водещ: Работа ли е обаче това на служебния кабинет, като говорим…

Румен Радев: Кое? Ами да вземем и други неща…

Водещ: Енергийната стратегия. Идват избори. Едно от плашилата за отказване на хората да гласуват – повтарят се вече 30 години едни и същи, като се започне от мигранти, мине се през тежката зима и какво ли още не, едно от плашилата тази зима бяха именно енергийни. Какви според вас, като стана дума за интерконектора, са границите, ако мога така да кажа, на едно служебно правителство? И вярно ли е, че особено в областта на Енергийната стратегия служебният кабинет на Гълъб Донев надвишава правомощията си? Мисли се като редовен кабинет, има своя стратегия за развитие на енергетиката в следващите 30 години, акцент върху ядрените общности, ток, фотоволтаици, вятър – прочели са хората.

Румен Радев: Това не е стратегия на служебното правителство, това е стратегия за бъдещето на България. Тя не може да бъде факт, ако българският парламент не я приеме. Т.е. това е в услуга на парламента, това е в услуга на следващото редовно правителство.

Водещ: Служебното правителство отказа да внесе бюджет, пък изготви тази стратегия.

Румен Радев: Вие знаете случая с бюджета, там да не говорим. Вижте, няма плашила в енергетиката. Имаше истинска развихрила се криза. Имахме спрени доставки, прекратен договор – говоря за тръбната газ от Русия. Никакви договори за нови доставки, никакви търгове, обаждания по телефона за доставка на някакви танкери, никакви слотове, т.е. пълна безизходица. А животът продължава. Откъде и как ще се намери газ при един очертаващ се недостиг тогава? Вие знаете истерията в цяла Европа за недостига на газ и този казус трябваше да бъде решен, и то при едни растящи цени. Е, като ви казвам, че се изтриват опорните точки на партиите, те стават все по-малко и те трябва да търсят нови. Защото какво направи служебното правителство? Това, което се заричаха други – че като дойдат на власт, ще организират 10-годишни търгове за газ, ще постигнат диверсификация, намаляване на цените. Ами то вече е факт. Сега е лесно да се говори, но тогава беше изключително натоварена, денонощна работа на министрите и на правителството. Интерконекторът беше в насипно състояние, без никаква документация за въвеждане в експлоатация. Нека се направи разликата – SCADA системите, интеграцията, противопожарната безопасност, пътищата, каналите, отводненията, управлението на целия цикъл на интерконектора. Всичко това трябваше да се направи. И благодарение и на инициативата на министър Шишков беше разделен на два етапа така, че да се случи, да затворим документалната част. И то е факт. Дали някой си е представял, че България ще успее това, което никоя европейска държава не успя и Европейската комисия не успя – да постигне диверсификация по начин, по който окончателно решава нашите проблеми за десетилетия напред по отношение на газа? Имаме от Азербайджан, знаете, 1 милиард кубически метра, удвои се капацитетът за терминала в Александруполис, който обаче чак следващата година ще заработи, споразумението с Турция. И вижте сега митовете…

Водещ: Българската „Булгаргаз“ и „Боташ“, турската.

Румен Радев: Да.

Водещ: Какво се случи всъщност? Бяхте при Ердоган.

Румен Радев: Бяхме при Ердоган. Първо да ви кажа, ето един от митовете в българската политика, който упорито се насажда от някои така наречени „анализатори“.

Водещ: Митът за покупка на газ за тези, които ни слушат, нали така?

Румен Радев: Да, как, виждате ли, ние сме попаднали под една невероятна зависимост, руска отново, и как, като сключим този договор, по тръбата ще „потече Путин“ и дойде тук, при нас. Това са митовете. Истината е, че това е договор не за покупка на газ, а за резервиране на капацитет. И когато говорихме по този въпрос с президента Ердоган, много ясно се поставиха въпросите, че и Турция, и България имат своето геополитическо положение, и Турция, и България са отговорни заедно не само да търсят сигурност, диверсификация на доставките за себе си, но ние имаме заедно отговорност към нашите европейски партньори и съюзници да гарантираме и за тях възможност за стабилност на доставките, за диверсификация. И ние тук имаме общ интерес.

Нещо също много важно – България и Турция са на пътя между Азия и Европа. Все го повтаряме, но нека отчитаме реалностите. Когато президента Путин затвори границите за търговския поток от Далечния изток към Европа, той няма откъде да мине, той идва през нас – говорим за сухопътния маршрут. И натовареността на нашите контролно-пропускателни пунктове експоненциално расте. Това, което предложих на президента Ердоган, е ние да разширим със съвместни усилия максимално капацитета на тези пунктове. България вече предлага и генерира ясни идеи, послания за бъдещето, защото ние трябва да мислим далеч напред. Ето, на „Капитан Андреево“ ще има съвсем скоро, този месец, нови ленти; ще има по-нататък, до края на годината, ще има нови лаборатории; ще има нови хладилни камери за товарния трафик. Увеличава се пропускателността на жп линията. България предлага и ще го направим заедно с Турция, но…

Водещ: Да мислим напред, казвате. Да не пропусна да ви попитам за идеята, част от идеята в тази стратегия за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в областта за по-дълъг живот на въглищните централи, защото един от доводите е, че евентуално непредоговаряне ще засегне кадрите там. Притесняваме се, че хората ще останат без работа. Обаче анализатори тук, в това студио, неведнъж са казвали, че в Европа например се търсят хиляди инсталатори на соларни панели, заетите в тези централи могат лесно да се преквалифицират. Защо все сме се вторачили в запазване на една регресивна част от икономиката на страната, а не обръщаме внимание към прогресивните професии?

Румен Радев: Нека само да довърша въпроса за диверсификацията и енергийната стратегия.

Водещ: Да.

Румен Радев: Какво се случи само в рамките на няколко месеца, което повиши изключително много ролята на България и на Балканите, и в Европейския съюз? Защото енергетиката е основата на икономиката, тя дава устойчивост в бъдеще. България постигна, пак казвам, това, което никоя държава не успя да постигне – договор за капацитет и достъп до терминалите на втечнен газ на Турция. И получих лично поздравление от Европейската комисия за това.

България предложи на Гърция да изградим „Бургас-Александруполис“, но в обратна посока – от Александруполис към Бургас, да осигурим диверсификация на доставките на суров петрол от цял свят много по-лесно да става, не само към българската рафинерия, но и към другите държави в Черноморския басейн. Това е ключов стратегически проект и ние заедно с Гърция ще го правим.

България предложи да реализира дългосрочната стратегия на Европейската комисия за споразумението с допълнителни количества газ от Азербайджан, която стратегия щеше да започне да се реализира след 7-8 години, когато прокараме втори тръби на ТАП-ТАНАП, а България помогна на Европейската комисия да започне реализацията на нейната стратегия сега. И ние обединяваме газопреносните системи на България, Румъния, Унгария, Словакия, Австрия се включва. Аз пратих писмо до всички тези президенти и имам положителен отговор. Това се приема и от Европейската комисия, и от Европейския съвет и на 3-ти февруари в Баку вече е Форумът на енергийните министри. Т.е. България вече се превръща във фактор, в генератор на идеи и на проекти, които имат значение, което надхвърля далеч нашия регион.

По отношение на вашия въпрос – стари или нови технологии: има нещо, наречено „базова мощност“ и ние трябва да сме много внимателни, когато вървим по стъпките на прехода към въглеродно неутрална икономика. Това е цел за България и ние трябва да я постигнем. Въпросът е с какви стъпки, с какви темпове ние ще я правим така, че да не допуснем да оставаме без базова мощност, каквато са въглищата, преди да сме направили нещо много важно. Винаги съм казвал, че бъдещето е на тези държави, които успеят да разработят, да внедрят технологии, ефективни и достъпни в ценово отношение за съхраняване на енергия. Ако ние само работим за ВЕИ – да, соларни системи все по-съвършени, без да сме решили въпроса как ще съхраняваме тази енергия, и си ограничим и премахнем базовите си мощности, а те са три типа – въглища, ядрени и газ, това са в момента базовите мощности, ние ще доведем до сериозни сътресения не просто енергийния сектор, а нашата икономика. И когато служебното правителство направи тази стратегия, мога да ви кажа, че – да, подтикнах ги, защото не можем да си позволим повече безвремие. Всяко едно решение, което взема това служебно правителство, а то трябваше да го вземе, защото сме в криза – няма за кога да чакаме, само че това решение рефлектира далеч напред. Ние от 2020 г. нямаме такава стратегия и затова е много по-добре да се видят всички тези проекти, обобщени, анализирани, и то с аналитични инструменти, които прилага и Европейската комисия. И нека тук всяка партия – и аз благодаря, че на представянето на тази стратегия дойдоха партиите от парламента, дойдоха експерти, научни звена, институции, синдикати, браншови организации. За първи път ние имаме такъв диалог, това е най-важното. Тя не е перфектната стратегия, аз не казвам, че тя трябва да се реализира, но че трябва да има диалог, но стъпил не на празни приказки, а на истински разчети, анализи и прогнози. Ето това е целта. 

Водещ: Ние ще анализираме в това предаване и по Дарик радио всички детайли. Няма яснота например какво ще се прави с двата руски реактора, за които България плати над 660 милиона евро и се съхраняват на площадката. Но вие се опарихте от дезинформацията, свързана със споразумението между българската „Булгаргаз“ и турската „Боташ“. Намесва ли се Русия във вътрешните работи на България според Вас? Непрекъснатите разговори за дезинформация, целенасочена – получавате ли Вие например информация за руско влияние в политическия, в обществения живот, в българските медии?

Румен Радев: Балканите и в частност България, разбира се, никога няма да изпаднат от радара на много държави. Така че ние оставаме обект и разбира се, и на информация, и на влияние от не една държава. Това е факт. Русия е една от тези държави, която иска да упражнява влияние тук, и това е факт. И знаете, че случаите с разкрития на шпионски мрежи бяха обилно отразявани в медиите. Но както казвам, не е единствената страна. Може би си спомняте 2017 г., при моето първо служебно правителство, бяха наложени принудителни административни мерки на пет граждани на друга държава, не Русия, които също оказват влияние, и то по деструктивен начин върху националната сигурност, върху обществено-политическия живот на страната. Факт е, че различните държави използват различни способи – скрито влияние, явно комбинирани способи. Ами че имаме и политици, имаме и анализатори, медии, които се захранват с грантове. Това също е факт. И ние трябва много сериозно да се замислим не е ли време за законодателни промени, които да урегулират поне финансовите потоци на това влияние, да е ясно откъде идват, за какво се използват.

Водещ: Дефиницията ви за „грант“ каква е?

Румен Радев: Има ли нужда да обяснявам? Под различни форми. Но получавайки финансови средства, по някакъв начин ти ставаш проводник на някаква политика. Нима ще го отречем? Също, може би имахте предвид и някои публикации, свързани с някои доклади на Държавния департамент? Аз с изумление – точно по Коледа беше, не знам…

Водещ: Точно по Коледа беше.

Румен Радев: По Коледа беше.

Водещ: Дописването на доклада на Държавния департамент.

Румен Радев: Чета и вижте граматическото време – то е много интересно. Излиза статия в наш официоз, точно по Коледа миналата година – доклад на Държавния департамент на САЩ включи избирането на Радев в руската дезинформация и влияние тук, в България. Т.е. че сега излиза този доклад. Гледаш, сега, в момента, няма такъв доклад. Отиваш назад, назад много във времето – има доклад 2020 г. на Държавния департамент, който казва нещо такова, само че там е руски изследователски институт, който се опитва и търси възможност за фалшиви новини и изкривяване на социологическите проучвания за предстоящите президентски избори 2016 г. Няма имена, няма други данни и се казва ясно, че това е „по информация от пресата“. Наша медия… Вие как давате като журналист оценка на това нещо – наша медия със закъснение от две години и половина прави „новина“ от един доклад от август 2020 г., дописва имена, в случая моето, измисля си събития, добавя ги и тях и хвърля тази „новина“? Тя се приема безкритично от други медии и така се получава.

Водещ: Ето една друга оценка обаче, не от журналист – моя приятелка от детството се омъжи за датски адвокат, живеят в Копенхаген. Онзи ден той ми написа следното: „Ако статията в „Ди Велт“ е истина, имаш право да се гордееш, че си българин“. Бихте ли коментирали?

Румен Радев: Сигурно от чужбина изглежда така. Но политиката е публична дейност. Политиката се прави от личности, които излизат пред обществото и обявяват ясно и публично своите идеи, какви са те и как ще ги постигнат. Ако правиш нещо, което се оказва, че е зад гърба на обществото – говоря тук за механизма, не за акта какво е направено, а как е направено, – ти не минаваш ли в сферата на задкулисни договорки с чужди партньори? Ето това е големият въпрос. А иначе самата статия, ако искате моето мнение – нейният поръчков характер най-вероятно прозира отдалеч. Не смятам повече…

Водещ: „Ди Велт“ е една сериозна институция в журналистиката.

Румен Радев: Да. Виждали сме много сериозни институции. Но аз пак казвам – защо излиза точно сега? Това е малко, разбирате ли, като вашия въпрос за „Нексо“

Водещ: За прокуратурата и “Нексо“

Румен Радев: За прокуратурата и “Нексо“. Защо точно сега?

Водещ: От правилната страна на историята ли е България? Но нека изключим версията, че истината е по средата, защото аз наистина не мога да приема, че истината е по средата.

Румен Радев: Ако говорим за войната в Украйна – нищо не може да оправдае агресията и военните престъпления на Кремъл. Аз бях сред първите европейски лидери, които още сутринта, в първите часове на войната, свиках министрите при мен и след това публично заклеймих тази брутална война като средство за разрешаване на междудържавни проблеми. Но аз продължавам да отстоявам позицията си, че България не трябва да изпраща оръжие в този конфликт. Този, който е на другото мнение, трябва не само да познава добре дълбоките политически и исторически корени на този конфликт, но той трябва да представи какъв анализ е извършил за рисковете и последствията от един такъв акт, направил ли го е и да представи и да каже: няма никакъв риск, няма никакви последствия – ето, оръжие, оръжие, колкото се може повече оръжие да даваме. Защото, дайте да правим анализ не само за военните рискове, а за икономическите и социалните рискове. Вчера може би забелязахте позицията на германската страна, на техния министър, който каза под натиска да дадат танковете „Леопард“ 2: „Ние първо ще преценим какви ще бъдат последствията върху нашето население“. Някой политик от тези, които с охота искат да дават оръжие, дойде ли с някакъв анализ за рисковете към нашето население? Защото вижте, ние тук стремглаво летим към антиутопията на Оруел, ние сме вече там.

Аз не мога да приема позицията, че това е война на ценности. Та каква по-голяма ценност има от мира и от човешкия живот? Да даваме оръжие – това ясно означава да гасим пожара с бензин, да се съгласим, че ще има още много жертви, да приемем позицията, че може да има военна победа, че трябва да има война до пълен крах на едната страна, което неминуемо и постепенно ни тласка към глобален конфликт с възможност за ядрено самоунищожение. Ами ето го Оруел. Има вече призиви „Мир чрез война“, или всъщност това, което казва Оруел – „Войната е мир“. И изобщо даваме ли си сметка и може ли някой да формулира какво означава военна победа в този конфликт и как, много важно, как би изглеждал мирът, според това как приключва този военен конфликт. Защото даването на повече оръжие – добре, днес не стигат оръжията, но ако утре започнат да не достигат хората, тогава какво ще правим? Една година мина, войната не затихва, нито се стига до някакво решение. Войната става все по-ожесточена, тя разширява своя пространствен обхват, форми и способи за водене на бойни действия. Войната вече представлява глобален икономически сблъсък, тя е война на изтощение, на хора, на материални ресурси. Тя е война на изтощение не само между Русия и Украйна, но и за Европа. И европейските граждани го усещат по инфлацията и по недоимъка.

И нека се замислим и кой ще направи този анализ, защото ако по-богатите европейски държави могат да си позволят да дават оръжие и да продължават тази война на социално-икономическо изтощение, защото техните резерви и като държави, и като граждани, личните резерви на техните граждани все още ги има. Но, ако погледнем България, можем ли ние, при едно общество, където голяма част от хората вече нямат лични резерви, те са под линията на достоен начин на живот, как ще се отрази на тях? И аз искам да мислим за тези хора и моето задължение и дълг като президент е да мисля и да бъда солидарен с тях.

Водещ: Моля Ви да коментирате, но кратко, само още два детайла от статията на „Ди Велт“. Върнахте ни към първите дни, когато се е оформила европейската позиция. В статията пише, че твърдата позиция на Петков в Брюксел и на Василев в Париж реално са втвърдили и забързали, засилили европейската позиция срещу Русия. И второто е – има интересна ремарка за рафинерията в Бургас с един въпрос в скоби как точно тя ще се контролира от България, изцяло контролирана от Русия ли е – досега е ясно, че е руска. Тези два детайла, ако може да коментирате?

Румен Радев: Първият детайл не мога да го коментирам, защото не съм бил на тези съвети, където премиерът и финансовият министър съответно са убеждавали техните партньори, че трябва да има много по-твърди и решителни действия. Вие може да зададете по ваша си линия като журналист въпроса на съответния журналист, написал статията, той откъде има тази информация, защото тези заседания – аз съм участвал в тях, представлявайки България, те са абсолютно закрити. Освен лидерите, около тази маса няма никой друг. Така че тук трябва да запитате журналиста как той е разбрал и на всички места, където участват и премиерът, и финансовият министър, как той стига до тези заключения.

Що се отнася до рафинерията, за мен е важно едно – в България цените на горивата да бъдат поносими за българските граждани. Това е критерият, от който аз формирам своето мнение по този въпрос. Виждате какво се случи, когато служебното правителство пое управлението на страната. Горивата в България бяха едни от най-високите в Европа. Включително там, където се преработва руски петрол, сравнено с тези държави, ние бяхме с най-големи цени. Сега, в момента, ние сме с най-ниските цени в Европа и много по-ниски дори от тези държави, които продължават и те да обработват руски петрол. Така че за мен това е важният критерий. И аз искам да апелирам към хората, които взимат тези решения, касаещи българската рафинерия – това е българска рафинерия, да е ясно: нека да излагат своите мотиви и да се водят от българския интерес и нека да представят ясна калкулация на рисковете. Защото затварянето на рафинерията… Аз искам да излязат да кажат, ако затвори рафинерията, ще се случи това, това и това. Защото ако наистина рафинерията престане да съществува, нас ни очакват поне няколко месеца на голямо сътресение. Не за друго – те трябва да отговорят как ще гарантират логистичната система на доставките. Тя е много сложна, тя е много трудна и ти трябва да имаш мрежа от такива. Как ще гарантираш мрежата за пласмента, ако спре – как ще се доставя гориво и откъде? Дали са правили сметка колко автоцистерни трябва да влизат в България на ден, дали можем това да го поемем? Т.е. трябва да имаме отговор на тези въпроси.

Водещ: Искам да завършим този разговор с темата за властта и за националната идея, ако има такава. Говорихме си неведнъж и тук, в студиото, и сега с вас за дефицита на коалиционна култура в България. Има обаче един дефицит на добро политическо инженерство, което го казвам в положителния смисъл. Интересно ми е да кажете какво мислите за политическото инженерство като такова. Обвиняваха ви, че се месите в партийния живот, после вие дори, да намеря точната дума, подхвърлихте, че не сте точно създател, но вдъхновител на политическия проект, ако се изразявам правилно, на Кирил Петков и Асен Василев. Сега се очаква вероятно от вас да помогнете на нов политически проект, тъй като предстоят нови избори. Каква власт е съсредоточена в един президент със съответните тук, в България, конституционни правомощия и до каква степен политическото инженерство е допустимо? Защото Вие държите инструмента на служебното правителство като такова, което е котило за кадри така или иначе, и това е нещо, което не може нито да възпрете, но може би вероятно може да ударите едно рамо.

Румен Радев: Първо, българският конституционен модел определя много ясно ролята, мястото и функциите на президентската институция. Президентът засилва своята роля по Конституция, когато партиите не успеят да съставят правителство и той е длъжен по силата на тази Конституция да състави служебно такова. Но нека да е ясно, въпреки многобройните спекулации – аз не се занимавам с политическо инженерство. Не надничам в кухнята на партиите, но и никога не съм допускал партиите да влияят върху дейността на президентската институция. И виждате, че дори вече сме обект на завист, защото толкова години с г-жа Йотова ние демонстрираме сплотеност и работа в екип. И това няма как да не се отразява. И аз мисля, че то това се пренася и върху работата на служебното правителство, което работи наистина в екип.

Но когато сформирам служебно правителство, намеците ви тук, че едва ли не аз съм бил вдъхновител на следващи проекти – аз избирам хора, които се надявам да свършат определена работа за определен период от време. Но аз не мога да контролирам, и не е мое право, политическите амбиции на тези хора. Всеки има свободата да решава сам за себе си дали ще се занимава с политическа дейност. Този, който има повече амбиции, повече мечти, повече вяра в себе си, разбира се, ако реши, може да се занимава с политика. Дотук е моето, както казахте, удряне на рамо. Но вижте, реалността показа, че трудно се гради и се удържа доверие, когато влизаш във властта с авторитет назаем от президентската институция. Така че нека всеки предварително оттук нататък да си прави сметката, ако някой реши да се занимава с политика.

Водещ: Конкретно за политическото говорене, което ще бъде тема на предстоящата политическа предизборна кампания – изключителна, изпускате ли нервите си понякога с реплики като „шарлатани“, или друг тип отношения с политическите партии? Като по-общ въпрос – в какви отношения сте с парламентарно представените партии?

Румен Радев: Наред ли да ги караме? Първо, ето обвиненията – че съм се прегърнал с партия ГЕРБ, и то обвинения от хора, които когато беше най-трудно…

Водещ: Вие побързахте да отречете. Има ли нещо лошо в това един президент да се среща с лидера на най-голямата парламентарна партия?

Румен Радев: Аз отричам лъжата. Не мога да понасям лъжата, манипулацията. Затова съм реагирал понякога остро. Друго да речем мога да простя. Мога да простя и това, че ето, влизаш с една заявка, и то много силна – да разграждаш порочен управленски модел, а не да го надграждаш. И аз още в първи месец на управлението на „Продължаваме промяната“ ясно заявих, и то открито – ако си служат с методите на Борисов, няма да получат различен резултат. Изобщо, който иска да упражнява властта в България, трябва на първо място да е готов да отстоява суверенитета и националния интерес, да познава много добре механизмите на работа на администрацията, да познава законите, изключително важно – да ги спазва. По отношение на отношенията с ГЕРБ – къде бяха те, когато беше най-трудно и най-рисковано от сблъсъците с ГЕРБ? Даже някои от тях се подвизаваха под крилото на тази партия, когато аз още от началото на мандата си бях в остри сблъсъци, когато снех доверие от управлението на ГЕРБ и от главния прокурор, много преди протестите. Така че някои неща бързо се забравят.

Водещ: Идват избори. Финансирането на политическите парти, случаят с „Нексо“ отново отваря тази тема. Неведнъж се е говорило и за финансирането на вашата предизборна кампания. Как да се финансират партиите?

Румен Радев: По този въпрос наложих вето още 2019 година, точно за механизмите за финансиране на партиите, когато имаше тези амбиции да остане финансиране от юридически лица, включително от публични институции да се финансират партии, което за мен е абсолютно недопустимо. Впоследствие дори сезирах Конституционния съд. Но трябва да видим как да се усъвършенства този механизъм, така че да има пълна прозрачност, пълна публичност във финансирането на партиите. Да не допуснем политиката да стане заложник на корпоративни интереси. Тогава виждаме какво се случва с една държава. Но, да, можем да водим много разговори, но пропускаме според мен големия разговор за бъдещето.

Водещ: Финалният ми въпрос е това – каква е българската национална цел, ако изобщо има такава?

Румен Радев: Ние имаме много стратегии за национална сигурност, национален просперитет, възход и така нататък, които прашасват.

Водещ: Всъщност ще махна думичката цел, а мечта.

Румен Радев: Мечта. Аз мисля, че проблемът е, че си поставяме все едни красиви мечти, велики цели, а пропускаме да обхванем реалността и да видим кой всъщност е носителят на голямата мечта, на просперитета на нацията, на бъдещия просперитет на нацията. Това са децата и младите хора, те трябва да бъдат най-висша цел и най-голямата инвестиция. Защото преследвайки големи и велики цели, трябва да си задаваме винаги въпроса, ние можем ли да ги постигнем, ако няма какво да обединява децата ни още в най-ранна детска възраст. Ако те не се възпитават в национална гордост и ценности, в любов и лоялност към България. Ако не познават и не се гордеят с нашите достижения в културното развитие на света и как да го постигнат, ако българските автори отпадат и се маргинализират в нашите учебници, ако историята ни непрекъснато се пренаписва, ако са подложени на системен нихилизъм. И как ще развият имунитет, изобщо големият въпрос, как по най-ефективен начин да се интегрираме като страна, като народ в един все по-глобален свят.

Ние сме отворена икономика, България винаги е била отворена към света, без да загубим национално самосъзнание, без да загубим нашия суверенитет – това са все важни въпроси. Изобщо можем ли да преодолеем огромния проблем – демографията, това е физическата част на въпроса, но можем ли да избегнем моралния разпад на обществото ни? Кое е по-важно, кое е по-първо? Правим ли достатъчно за развитие на иновативното образование, да се разгърне талантът на нашите млади хора? Светът се развива и ние трябва да си отговорим на въпроса, как България ще развива конкурентна икономика, спорт, наука, изкуство, когато младите хора, тези които ще бъдат основна движеща сила на обществото ни след 10-15 години, в момента заемат челните класации в Европа по тютюнопушене, алкохол, наркотици, обездвижване, затлъстяване. Как ще стане това? Защото светът все повече се превръща в арена на ожесточена конкуренция и бъдещето принадлежи на онези държави, които не само развиват наука, образование, технологии, но тези държави, които готвят своите бъдещи граждани за предизвикателствата на бъдещето. Да бъдат физически и психически здрави и устойчиви, с изграден характер, морални ценности и родолюбие. Ето за мен това е големият разговор за бъдещето на България. Да, това не са големите идеи и красивите цели, това е чисто прагматично – как ние ще направим така, че да дадем хоризонт, професионален и житейски на нашето младо поколение, за да я има България утре силна, уверена, с достойно място на европейската, на световната сцена.

Водещ: Президентът на републиката във Форума на Дарик радио за идеи „Стълбището“. Ние връчваме отличието „Политик на годината“ на този форум. „Политик на годината“, уважаеми слушатели, се връчва на лидер, за когото екипът на медията счита и определя, че е имал най-голямо влияние върху политическото развитие на страната през изминалата година. За 2022 година това е лидер, който с действията си в най-голяма степен е бил водещ фактор, както за политиките във вътрешнополитически и обществен план в България, така и за определяне на пътя, по който страната поема. Екипът на Дарик радио, разбира се, не е орган, който дава оценки, но отразявайки и анализирайки събитията всеки ден, отчита фактите. Фактите за влияние в случващото се в политическия и обществения живот в страната. Екипът на медията Дарик радио определи, че за 2022 година това е президентът на Републиката г-н Румен Радев. За да връчи грамотата „Политик на годината“, моля изпълнителния директор на Дарик радио г-н Христо Христов да се присъедини към нас в студиото. Ще го помоля да седне тук, за да се чуваме, докато аз подавам грамотата. Още веднъж честит 30-ти рожден ден и здравей!

Христо Христов: Благодаря.

Румен Радев: Здравейте!

Христо Христов: Честито на Вас, господин президент.

Водещ: Честито, господин президент. Последни финални думи.

Румен Радев: Първо благодаря за наградата, за това отличие и признание. Макар че, ако бъда откровен, то не може да ме зарадва истински, защото аз очаквах в тази трудна политическа година, повече политици да се стремят към него. Разбира се, ако приемем, че политиката е израз на изпълнения дълг към обществото и към Конституцията. Искам да си пожелаем с вас догодина тази награда да бъде връчена на българския политик, който е отстоял и изпълнил предизборните си обещания, които сега ще започнат да валят, към своите избиратели – не само към тях, а и към българското общество.