ИНТЕРВЮТА

Росен Плевнелиев: Пряката демокрация в България рано или късно ще се случи

Водещ: Дали от горещините, дали от нещо друго, последната седмица на политическия сезон беше богата на събития и нерви. Парламентът отряза две от трите предложения на президента за референдум. Добър вечер на президентът Плевнелиев.

Росен Плевнелиев: Добър вечер.

Водещ: Бламираха ли ви?

Росен Плевнелиев: Напротив, точно обратното. Президентът излиза по-силен след това странно гласуване в Народното събрание през тази седмица. Именно защото той от ден първи стои на принципна позиция. Народът трябва да бъде чут, директната демокрация, пряката демокрация, трябва да сработи, включително и в България. Над 570 хиляди българи застанаха с подписите си точно зад тези три въпроса, от които два отпаднаха. Те за съжаление са бламирани. Въпреки това гледаме напред.

Водещ: И кого ще обвините сега?

Росен Плевнелиев: Не търся виновни, търся решение. Когато доверието на гражданите в институциите е рекордно ниско, трябва да ги питаме, трябва референдум. Когато гражданите се оплакват, те виждат на място как се правят избори. Политиците се обвиняват един друг за купен вот, манипулиран вот. Трябва решение. Едно такова решение е задължителното гласуване. Когато гражданите ясно и категорично заявяват, че трябва да се гласува за личности, че в парламента трябва да влязат колкото може повече хора, които да имат какво да кажат, да има кой да ги чуе, да се ползват с висока степен на обществено доверие, тогава трябва референдум по това дали част от народните избраници да се избират по мажоритарен път. Аз давам решение, надявам се и повече политици да направят същото.

Водещ: Г-н президент, реформаторите гласуваха против, а на партията, която ви издигна, ГЕРБ, нещо й се развалиха пултовете. Другото дали пък няма някакъв заговор, в който участвате всички, или сговор, да го наречем?

Росен Плевнелиев: Не може да има такова тълкуване. Нещата са ясни и категорични, поне дотолкова, доколкото президентът се е позиционирал със своето голямо желание да има решение. Гражданите очакват те да имат думата. Изборното законодателство в България се променя винаги преди избори, и то от управляващите. Това за мен е доказателство за неустойчивост на процеса.

Водещ: И все пак кой е виновен за това, което стана?

Росен Плевнелиев: Не търся виновни, но търся решение. Казвам го ясно и категорично. Не търся удобни извинения кой какво е сбъркал. За мен важното е нещата да се случват. Все пак сме на прав път. Пряката демокрация в България рано или късно ще се случи. По-добре рано, затова и работя.

Водещ: Не сбъркахте ли обаче вие на предварителния етап, не обяснихте ли тези неща доста мъгляво? Имам предвид, че мажоритарен избор може да означава от 1 до 239 депутати да бъдат избрани мажоритарно. Или пък задължителното гласуване е доста непопулярно в Европа.

Росен Плевнелиев: Въпросите са ясни от две години.

Водещ: Ама ясни ли бяха?

Росен Плевнелиев: Направих две обръщения към народа. Направих две обръщения и към Народното събрание, съответно към 42-то и 43-то Народно събрание. Организирах две години поред политически консултации в Месеца на политическите консултации в президентската институция, където дебатирахме по точно този референдум и по точно тези въпроси. 570 хиляди български граждани си сложиха подписите точно под тези въпроси. Аз се чувствам удовлетворен, че дадох възможност на народа да бъде чут. Това не е моят референдум, това не са моите въпроси, а въпроси, които вълнуват българските граждани. За съжаление два от тях отпаднаха. Все пак референдум ще има на 25 октомври. Въпросът е много смислен, а аз се надявам, че там българските граждани ще покажат тепърва пряката демокрация да намери още повече своята реализация в страната.

Водещ: За това ще поговорим само след малко, но се пак много ми е интересно как два от въпросите ставаха за предизборна пропаганда, а сега не стават.

Росен Плевнелиев: Не съм аз този политик, който е правил предизборна пропаганда или е базирал своята предизборна кампания точно на темите със задължителния вот, мажоритарния вот и референдумите. Същевременно, разбира се, е редно тези политици, които използваха референдума и задължителния, както и мажоритарния вот, като част от тяхната кампания, сега да дадат обяснение. Те го дължат на народа.

Водещ: Кой от тях трябва да даде това обяснение? Или всички?

Росен Плевнелиев: Всеки, който е обещал нещо на народа, нима не е редно да се отчете? Нима не е толкова важно, когато си давал обяснения, когато си давал обещания и твърдиш, че работиш за доверието на гражданите, съзнавайки, че голям част от ниското доверие на гражданите към политиците и институциите се базира именно на неизпълнените обещания.

Водещ: Вие сте инженер, вярвате ли, че пултовете се развалят внезапно в Народното събрание?

Росен Плевнелиев: Вижте, не за пръв път чуваме това обяснение. За мен по-важно е нещо друго – смисълът на този референдум беше, че личностите трябваше да победят партийната дисциплина, че в едно Народно събрание ние очакваме още повече когато става въпрос за референдум, когато става въпрос да питаме или да не питаме българските граждани, когато имаш стотици хиляди, които са застанали с подписите си и са казали: това е важно. Тогава моето голямо очакване беше партийната дисциплина да отстъпи на заден план, а напред да излязат ярките позиции на народните представители с аргументи.

Водещ: Електронният вот все пак остава. Неговият дълбок смисъл какъв е?

Росен Плевнелиев: Стратегически.

Водещ: Защо?

Росен Плевнелиев: Защото когато въведем електронното гласуване ще спим много по-спокойно, че дори и в България да се надигне вълна на ултрапопулисти, крайни националисти, антиевропейци, антидемократи, ако щете, ще има възможност народът със своя решителен глас да се възпротиви на подобни развития. Разбира се, електронното гласуване е и крачка към бъдещето. В много държави го има, то работи добре. Електронното гласуване е и доказателство, че ние мислим за 1.5 милиона българи извън границите на България. Днес от 1.5 милиона българи извън границите на България гласуват под 10%. Това не е коректно, не е задоволително за мен като президент на всички българи, където и да са те по света. Търся решение.

Водещ: Мислите ли, че ще поискат да гласуват, въпреки че е по електронен път?

Росен Плевнелиев: Електронното гласуване ще се случи, аз съм абсолютно убеден, защото технологиите не ни чакат. Ако вие днес си изгубите мобилния телефон, ще си купите ли аналогов?

Водещ: Не.

Росен Плевнелиев: Искате ли да се връщате назад във времето? Не. Вървим напред. Бъдещето е на модерните технологии, които позволяват на човека, където и да е по света, да може да гласува, да може да пазарува и да може да се легитимира.

Водещ: Да де, но както се развиват технологиите, така и се развиват шашмите. Не мислите ли, че електронното гласуване отваря широко вратите за софтуерни шашми? Защото българинът разбира от тези работи.

Росен Плевнелиев: Това е едно елементарно обяснение, което за съжаление пропагандно се налага в България, но не мога да се съглася с него. Ето, вижте една Естония, в която има електронно гласуване от 10 години – работи добре. Над 25% от гражданите в Естония се възползват за пореден път от възможностите на електронното гласуване. Броят им нараства след всеки следващ избор. Нека да се поучим от най-добрите. Не мога да приема, че милиони българи пазаруват електронно, че милиони българи местят парите си и се разплащат електронно, а не могат да гласуват електронно.

Водещ: Стотици българи губят пари електронно понеже им хакват картите понякога.

Росен Плевнелиев: Това е задачата на компетентните органи, които трябва да се борят с всяко престъпление и всяка злоупотреба.

Водещ: Г-н президент, парламентът май беше тръгнал да прави референдумите по-лесни, но се дръпна. Това не е ли също удар срещу вас? Защото електронното гласуване, за което сега говорим, то минава през парламента, но може да се провали на самия избор заради ниския праг.

Росен Плевнелиев: Жалко е, че се правят опити чрез законодателна инициатива да се забави развитието на пряката демокрация в България. С новоприетия закон за допитването на гражданите се приеха някои идеи, но и отпаднаха някои, според мен, много добри и идеи, които ни движат напред. Сигурно ще попитате защо държавният глава тогава не наложи вето. Поради една основна причина, която честно ще споделя с вас – защото не исках по никакъв начин да се стигне до ситуацията, а опорките вече бяха дадени – опорните точки: ето, на президента не му изнася законопроектът такъв, какъвто е, защото търси служебна победа на собствения си референдум, законът да бъде напаснат така, че да бъде в синхрон с инициирания от него референдум. Законът е такъв, какъвто е. Той можеше да бъде и по-добре. Заставам зад правилата такива, каквито са. Референдум на 25 октомври ще се случи. България прави своите първи крачки към използването на пряката демокрация.

Водещ: Вие не наложихте вето, но не можехте ли поне да протестирате? Въобще направихте ли всичко възможно пред кулисите и зад кулисите, за да минат тези референдуми, всичките, и разбира се, ниският праг?

Росен Плевнелиев: Истината е, че съдим по действията. По действията на държавния глава могат българските граждани да направят своята обективна оценка кой е „За“ и кой е „Против“ референдумите и пряката демокрация. Аз се гордея с това, което направих. Разбира се, референдумът в неговата цялост щеше да мотивира много повече граждани да излязат и да гласуват, но и така той е много смислен. Но нещо друго е важно – всеки един от нас трябва да работи за това народът да бъде чут, всички ние се кълнем в доверието на народа – ами нека да работим за неговото доверие тогава. То минава и през референдумите, то минава и през приключването на темата за купения и манипулиран вот, то минава през добрите идеи, през дебатите, ако щете, на Народното събрание. Как да завишим участието на гражданите в изборите? Как да ги мотивираме да отидат отново да гласуват? Как да решим проблема с манипулирания вот? Нека да има повече дебати, нека да се появят повече решения. Всяко от тях, което е смислено, ще намери своята реализация. И още един, последен, все пак въпрос – по действията съдим. Аз се гордея, че съм първият български президент, който се възползва от своето конституционно право, за да инициира народно допитване. Гордея се, че съм първият български президент на Прехода, в рамките на чийто мандат все пак ще има референдум. И забележете, минимум два.

Водещ: Минимум два?

Росен Плевнелиев: Минимум два.

Водещ: Въпросът е наистина ли сте загрижени всички вие, политическите лидери, за пряката демокрация или това е само една политическа игра в името на някакъв дивидент?

Росен Плевнелиев: Днес народът много ясно ни посочва, че представителната демокрация не работи добре. Ние имаме проблем. В много от системите доверието на гражданите е изключително ниско, да не кажа, критично ниско. Ние трябва да дадем решение. Най-доброто решение, когато е трудно, е: питай народа. Когато е трудно и тежко и когато твоята демокрация очевидно има проблеми, използвай механизмите на представителната демокрация и на пряката демокрация, за да може заедно те да си окажат ефект, така да си подадат топката, да се избутат напред.

Водещ: Добре, пряката демокрация не е ли твърде силна храна за един слаб организъм? Не сме я яли досега и може да ни понесе.

Росен Плевнелиев: Стига вече на тази диета. Нека да опитаме, нека да дадем на българския народ възможността да се "нахрани" и той от пряката демокрация, пък да видим дали му е слаб организмът. Аз съм убеден, че при едно умно използване от политиците на механизмите и инструментите на пряката демокрация, тогава, когато се инициират референдуми не с популистки подбуди, а с национално отговорен подход по стратегически важни за държавата теми да се пита народът, ще имаме успех.

Водещ: Да сменим темата. Вие похвалихте "историческия компромис" за съдебната реформа, но само ден преди това видяхте в преговорите само технически проблем. Тоест, поставяте ли под съмнение думата „исторически“?

Росен Плевнелиев: Не съм аз посочил нито термина „исторически“, нито термина „компромис“, но застанах категорично зад постигнатото широко политическо съгласие в парламента, което приветствах и което подкрепям и което се надявам да доведе до конкретен резултат. Аз казах, че това е една първа стъпка в правилната посока. Също така посочих, че ако съдебната реформа се случи в нейната дълбочина, в нейната всеобхватност, и ако стратегията за продължаване на реформата в българското правосъдие се изпълни по начина, по който е замислена и приета в Народното събрание, това ще бъде една голяма крачка напред за България, която ще вдигне нашето добро име и репутация и в международен план.

Водещ: Кой победи в съдебната реформа?

Росен Плевнелиев: Не може да има друг победител в съдебната реформа освен народът. Големият проблем днес е, че само 6% от българските граждани са доволни от съдебната система. 94% от българите казват, че има много сериозни проблеми. Те се оплакват от липса или много ниско ниво на справедливост в държавата. Много от тях не вярват, че държавата и нейните институции могат да раздават справедливост. Това е огромен проблем за държавата. Решението е дълбока и всеобхватна реформа. Победителят може да бъде само народът, който да даде своята обективна оценка след време, че системата въздава повече справедливост.

Водещ: Добре, като казвате, че 94% смятат, че положението не е добро, кои са лошите в българското правосъдие?

Росен Плевнелиев: И хората, и, ако щете, инвеститорите, бизнесмените, и нашите международни партньори, много ясно посочват какво работи и какво не работи в системата. Ако щете, кое е лошо и кое е добро.

Водещ: Аз питам кой е лош, кой е добър?

Росен Плевнелиев: Не очаквайте от държавния глава да дава персонални оценки и да посочва хора, но отново заявявам, че системата може да подобри лошото, да отстрани дефектите само когато имаме дълбоко и всеобхватно усилие – наричам го национална отговорност. И в рамките на широко политическо съгласие, каквото се демонстрираше, дай, Боже, така да финишираме и накрая – с една успешна реформа.

Водещ: Какъв е вариантът реформата да закъса оттук нататък?

Росен Плевнелиев: Винаги има такива рискове. Парламентът вече мина на нова фаза на своето развитие и дейност. В първите месеци, разбира се, ние имаме възможности да даваме политически заявки, обещания да поемем ангажименти. Сега обаче идва времето на резултати, на резултати и изпълнени обещания. А народът ще даде своята оценка. Притеснява ме, че с казуса с референдума, всички тези народни избраници, които само след 2 месеца ще поискат народното доверие на последните избори, за съжаление, леко отблъснаха избирателя с начина, по който беше гласувано за референдума.

Водещ: Защо обаче вие пък побързахте да осъдите избора на омбудсман? Мая Манолова ли не харесвате или начина, по който беше избрана?

Росен Плевнелиев: Не давам персонални оценки, но категорично посочих позицията на държавния глава по процедурата, по начина, по който се стигна до този резултат. Споделих надеждата, че политическите партии в Народното събрание можеха да дадат възможност за избор между фигури, които се ползват с висока степен на обществена подкрепа от всички слоеве – така да го наречем, а не ярко изразени и оцветени политически кандидатури. Въпреки това, решението е такова, каквото е. Като държавен глава аз спазвам Конституцията, законите – ще се съобразя с това решение. Държа обаче от тук, от тази висока трибуна да кажа една добра дума за г-н Пенчев и за изтичащия негов мандат. Безспорно един успешен мандат на български омбудсман. Като държавен глава споделям своята позиция и искам един успешен български омбудсман да чуе една добра дума. Същевременно се надявам, че и следващият български президент, който и да е той, след време, когато даде оценка на следващия омбудсман на България, и той ще даде позитивна оценка.

Водещ: Тоест, казвате, че не давате персонални характеристики, но какво търсеше думата „катарзис“ във вашата оценка за Мая Манолова вчера?

Росен Плевнелиев: Моята оценка се базира на това, че всеки един от нас с действията си е показал и доказал своята ценностна система, ако щете и своята позиция, дали тя е надпартийна, дали тя е тяснопартийна. Разбира се, всеки ще получи своя шанс. Но моята дума беше за това, че се наслушахме на обещания за катарзис – колко обаче от тях се случиха?

Водещ: Въпросът е към кого се обръщахте с това съобщение от вчера – към Мая Манолова, към депутатите или към Бойко Борисов?

Росен Плевнелиев: Държавният глава, когато говори, неговият глас се чува – всеки чува. Оттам нататък има различни интерпретации. Аз не си позволявам никога да насочвам едностранно своите послания. Разсъждавам принципно, действам принципно. Така е било в много случаи. Така беше, примерно, в случая, в който – ето, говорим за това дали българският народ е зрял, за да опита и да приключи с "диетата" от липсата на пряка демокрация – извинете, но в много ситуации в България и в политическия живот на нашата страна ние сме виждали по-скоро, че гражданското общество действа мъдро, действа демократично, действа отговорно. В много случаи те са действали по-отговорно и в някакъв случай са спасявали ситуацията и положението, тогава, когато политици са се проваляли. Например, прословутият случай с избора на шеф на ДАНС.

Водещ: Все пак още един персонален въпрос ще ви задам. Съжалявате ли, че направихте проф. Близнашки служебен премиер?

Росен Плевнелиев: И двете служебни правителства, назначени от мен, си свършиха добре работата. Аз отговарям за дейността на министрите и на министър-председателите тогава, когато те са активни и в служба на народа. Същевременно след мандата те имат своята свобода да взимат своите решения. Едно нещо обаче за мен е важно – едно от много смислените действия на второто назначено от мен служебно правителство с министър-председател проф. Близнашки беше именно изготвената и разработената от министър Иванов стратегия за реформа в българското правосъдие. Нека никога не забравяме, че тя беше изготвена от министър Христо Иванов в качеството му на министър на правосъдието и вицепремиер на служебното правителство на проф. Близнашки. За мен е странно, че в момента проф. Близнашки заема по-различна позиция от тази, която е заемал преди време. За мен обаче е ясно, че както аз, така и министър Христо Иванов продължаваме, радваме се на подкрепата, която получи тази стратегия в Народното събрание и очакваме нейната достойна и всеобхватна реализация.

Водещ: Вие няколко неща поискахте от това правителство – повечето стават или повечето не стават за сега?

Росен Плевнелиев: Като държавен глава се фокусирам върху големите неща. Когато репутацията на България на международната сцена, на европейската сцена се подобрява, това е ОК. Когато еврофондовете се управляват по един ефективен и коректен начин – това е ОК. Когато е дадена заявка за национално отговорни реформи в режим на широк на широко политическо съгласие, каквото виждаме не само в съдебната система засега, но и пенсионна реформа, реформа в сектор „Сигурност“, енергийна реформа, реформа в българското здравеопазване и образование – това е добре. Тук мога да изляза и да кажа така, както го и правя, една добра дума за всички, които допринасят тези национално отговорни действия да се случат. Обаче когато има проблеми, не би следвало държавният глава да мълчи. В този случай днес дебатираме един проблем, а именно случилото се гласуване по отношение на референдума.

Водещ: Кой гръцки урок не научихме, г-н президент?

Росен Плевнелиев: Тук трябва да опрем до народната мъдрост – народът е казал: няма как на теб да ти е добре, когато на съседа ти е зле. Гърция обаче не ни е просто само съсед, Гърция ни е стратегически партньор, Гърция ни е голям приятел. Нека никога не забравяме, че Гърция има огромна заслуга България да бъде приета в Европейския съюз и в НАТО. Нека не забравяме, че милиардите гръцки инвестиции създадоха стотици хиляди работни места в България. Същевременно нека да избягаме от чисто популистко отиграване на ситуации, защото може би днес може и да е интересно за някои политици да сочат Гърция, но нека да се върнем отново към народната мъдрост, а тя казва, че приятел в нужда се познава.

Водещ: Тоест, не трябва да се гаврим с гърците и...

Росен Плевнелиев: Гърция е голям приятел на България. Нека да й помогнем така, както тя ни е помагала. Според мен това е умната външна политика на България.

Водещ: Въобще можем ли да се учим от кризите или не?

Росен Плевнелиев: Надявам се да се учим от кризите. Това си личи от действията и от подхода. Днес имаме рекордно количество кризи от началото на Втората световна война насам. Това не го казвам аз, това го казва статистиката на ООН. А когато е толкова трудно и тежко, с рекорден брой кризи, подходът на снишаване не работи. Не работи обаче и арогантен, популистки, крайно националистически подход, който по-скоро води до изолация, а не до интеграция. Подходът, който България трябва да изповядва в тези трудни времена, е национално отговорен подход, прагматичен, стъпка по стъпка в правилната посока. Да, трябва да имаме мнение, не да мълчим в ъгъла. Така трябва да бъде и в НАТО, така трябва да бъде и в Европейския съюз. И да, ние трябва да бъдем част от европейския консенсус, защото ако Европа се разедини, България ще бъде слаба, бедна и геополитически вероятно променена. И изключително важно е да знаем кое е важно за държавата и да го отстояваме на международната сцена. Но то много по-ефективно ще бъде защитено само в режим на интеграция, а не на изолация.

Водещ: Искате да кажете нито да се репчим, нито да се снишаваме. Кой се репчи и кой се снишава в България?

Росен Плевнелиев: Не, говорим за подход по принцип. Но все пак виждате, че в България има политически партии, които забравиха българското знаме. Пред техните офиси, примерно, се вее руското знаме.

Водещ: Някои други западни знамена развяват доста по-упорито.

Росен Плевнелиев: Затова казвам – нека да си знаем националния интерес. А той е дефиниран и от Левски, и от възрожденците, и от революционерите на България, които ни завещаха да бъдем достоен член на европейското семейство. За мен това означава интеграция, за мен това означава върховенство на закона. Защото винаги, когато някой нарушава върховенството на закона, рано или късно имаме криза.

Водещ: Накрая да ви попитам какво се променя за вас след тази седмица? Въобще, докъде може да стигне вашето разочарование, г-н президент?

Росен Плевнелиев: Никакво разочарование. Аз нямам поводи да бъда разочарован, след като съм чул народа и съм работил за това той да получи възможността политиците да го попитат, а и да се съобразят с неговото мнение. Никакво разочарование. Никакво търсене на виновни. Продължавам да действам по начина, по който досега съм действал – прагматично, добронамерено. Вижте, аз не търся конфликтите – не съм специалист по това. Не търся и удобните извинения. Виждате, че понякога не съм толкова дипломатичен. Но когато е трудно да разрешиш един проблем, ти трябва да го назовеш, понякога и недипломатично, защото ако не го назовеш проблема, той няма как да бъде решен. Криейки проблемите си, ти осъждаш следващото поколение на България да се сблъска с тях в още по-голяма степен – за справка Гърция, но и много други държави. Затова вървим здраво напред. Има много смислена работа за вършене.

Водещ: Благодаря ви, г-н президент.

Интервю на Бойко Василев