НОВИНИ

Оценки, изводи и предложения от експертната дискусия под егидата на президента Румен Радев „Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България“

Част първа. Оценки и изводи

1.    За подхода към управлението на кризата COVID-19
Този кръг от проблеми бе засегнат в изказванията на проф. Александър Маринов, проф. Николай Неновски, Ваня Григорова и доц. Атанас Славов.
В първите два месеца след въвеждането на извънредното положение сериозни слабости бяха допуснати от гледна точка на планомерността и цялостния капацитет на държавното управление за управление на кризи. И до момента изпълнителната власт не е представила цялостен, подреден във времето план за възстановяване на относително нормално (при нови параметри) функциониране на икономиката, образованието, социалните дейности, културата и други сфери. Действията са хаотични и поставят обществото в ситуация на непредвидимост. За сравнение, приетият наскоро от италианското правителство пореден план е в обем от 500 страници, включва 260 точки и на практика всяка социална група намира място в него.

Извънредното положение бе въведено без да бъде дори набелязана система от взаимосвързани икономически и социални мерки. При обсъжданията на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в Народното събрание на критиките на опозицията депутати от управляващото мнозинство отговаряха, че този закон няма амбиции да се представя като пакет от икономически мерки. В него беше включена единствено мярката 60/40, неслучайно представители на управлението се позовават основно на тази мярка.

Не беше необходимо въвеждането на извънредно положение по смисъла на Конституцията. Трябваше да се обяви бедствено положение по силата на Закона за защита при бедствия, който съдържа достатъчно ясни процедури и протоколи за действие, както и стандарти за допустимо ограничаване на определени конституционни права и дейности. Законът предвижда и функционирането на национален оперативен щаб, оглавяван от вицепремиер, което предполага носене на ясна политическа отговорност и разпределение на функциите. Както личи от приетите промени в Закона за здравето, новата фигура на извънредна епидемична обстановнка се основава на дефиницията за бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия. Следователно, няма логично обяснение защо не беше приложен режимът, предвиден в Закона за защита при бедствия.

Съществени недостатъци бележат управлението на кризата от самото начало от гледна точка на откритостта, обосноваността на вземаните решения, отчетността за предприеманите действия и реалните резултати от тях. Предоставяната на обществото информация е непълна, разпокъсана, неритмична. В редица случаи се забелязва склонност да се омаловажават негативните тенденции и да се преувеличават ефектите от действията на властите. Упорито разпространяваните оптимистични самооценки, че се справяме по-добре от повечето европейски страни при цялостното управление и преодоляване на кризата не се основават на факти и доказателства и по-скоро предизвикват раздразнение у гражданите, вместо да мотивират и сплотяват.

2.    Социално-икономическата ситуация в хода на кризата: параметри, състояние на обществото и резултати от мерките
Този кръг от въпроси, основен за дискусията, бе засегнат в различни аспекти от практически всички участници, най-вече на проф. Николай Неновски, проф. Духомир Минев, Ваня Григорова, Атанас Пеканов и Живко Георгиев.

 Социологическият анализ показва, че след първоначалния период на стъписване, в който обяснимо преобладаваха страхът от епидемията и акцентът върху медицинските и карантинните мерки, вниманието и очакванията на все по-големи обществени групи се пренасочват към икономическите и социалните измерения на кризата. Тук се наблюдава задълбочаващ се разлом: докато медицинските мерки получаваха високо, макар и спадащо одобрение, предприеманите от властите действия за овладяване на икономическите и социалните последици от кризата се възприемат много критично. Както показва по-нататъшния детайлен анализ на тези действия, нарастващата обществена критичност е оправдана от процесите в действителността. Според социологическо изследване към средата на месец май хората, които заявяват, че не могат вече да издържат финансово, са почти 13% от анкетираните. Ако отнесем този дял към общия брой на населението в България, това са над 880 хиляди души.

Каква е икономическата и социалната ситуация в страната към средата на месец май 2020 г.?
Влошават се икономическите очаквания зa България за следващите месеци и до края на годината. Предварителните прогнози на Министерството на финансите (при това в песимистичния сценарий) за спад само от 3%  няма да се оправдаят. Резултатите ще бъдат значително по-негативни. Според Европейската комисия спадът ще е 7.2%, според Виенския икономически институт - 6.3 на сто. По данни на „Евростат“ през месец март спадът в търговията на дребно в България е с 18%.  Всички данни сочат, че предстои трудна икономическа година. Лишени от обективни основания са категоричните прогнози на правителството, че безработицата няма да достигне 10% (или 500 хил. души) до края на годината – много вероятно е при продължаваща липса на адекватни мерки това равнище да бъде достигнато в близките месеци. Няма данни да се наблюдават и анализират от правителството важни измерения на кризата, като задлъжнялост на домакинствата и фирмите, фалити и др.

България е от страните с най-скромен ресурс, мобилизиран от държавата за икономическо и социално овладяване на последиците от кризата. Използваните до момента средства съставляват (по различни оценки) между 1,5 и  2% от БВП.  Основната част от ресурса е насочен към една мярка (т.нар. 60/40). За сравнение обемът на отделените средства за подпомагане в условията на криза в Румъния е 4% от БВП.  В допълнение, философията на разпределение на средствата показва, че българското правителство се интересува най-вече от фиска, донякъде от бизнеса и почти никак от положението на населението и домакинствата.

Очертаващите се тежки икономически щети за населението и бизнеса в България се обуславят от проблемите на бедността и неравенствата, по чийто показатели страната ни традиционно е „в челото” на всички европейски класации. През 2019 г. делът на хората, които са застрашени от бедност и социално изключване у нас е почти една трета. Това са 2 279 000 души. А в тежки материални лишения живее всеки пети българин.

В допълнение, в България да имаш работа не гарантира измъкване от бедност. По данни на Министерство на финансите (юли 2018 г.), три четвърти от българските работници получават под 1000 лв. брутна заплата или максимум 776 лв. разполагаеми доходи от труд. За да стане още по-ясна картината, над 25% са работещите получават възнаграждения до 450 лв. бруто.

Ниските нива на официално заплащане са видими и в условията на днешната криза, както личи от данните за изплатени компенсации по мярката 60/40. Средното брутно възнаграждение за изплатените от НОИ първи 9 транша (с допускане, че фирмите са кандидатствали за всички възможни работни дни) е 725 лв., а чисто – значително под 600 лв. на месец. И това се отнася за български компании, които могат да си позволят да доплащат 40% от възнагражденията и осигурителните вноски. Голяма част от фирмите въобще не могат или не искат да задържат работниците си.

Данните от досегашното прилагане на мярката 60/40 илюстрират и друг тежък български проблем: високите нива на сивата икономика и недекларирания труд в нея. Точните измерения на това бедствие за държавата и работниците трудно се изчислява, но анализ на НАП, цитиран от Европейската комисия, сочи, че 47% от работодателите и 58% от заетите са в някаква степен в сивия сектор. Това прави работниците неосигурени или слабо осигурени за риск от безработица и представлява една от причините част от тях да не се регистрират в бюрата по труда.

Българската социално-осигурителна система е слаба, поставени са твърде много изисквания за получаване на изключително ниски плащания, особено в областта на социалното подпомагане. Основната месечна социална помощ е т.нар. гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. Това обяснява тенденцията желаещите да се ползват от такива плащания да намаляват ежегодно с 10-20 процента. През 2019 г. едва 23 699 лица и семейства са подпомогнати с месечни помощи. За хората в трудоспособна възраст без увреждания, подпомагането е между 49,50 лв. и 75 лв., за които те полагат обществено полезен труд 14 дни в месеца по 4 часа на ден. Очевидно е, че при тези условия социалната система е в невъзможност да осигури оцеляването на хора, останали без работа.

Дори за получаване на обезщетение за безработица има редица бариери. Например, нарасналите изисквания за наличие на осигурителен стаж 12 от последните 18 месеца. Също така, само веднъж на три години човек, останал без работа, може да получава 60% от осигурителния си доход; ако това се случи втори път в рамките на този период, работникът има право само на минимално обезщетение за безработица. Минималното обезщетение е 9 лв. на ден, което прави около 180 лв. месечно – значително по-високо от социалната помощ, но крайно недостатъчно за задоволяване на реалните базови потребности.

В тези условия и при специфичното развитие на кризата в България, какви икономически и социални мерки предложи правителството?
Официална и пълна информация за обосновката на мерките и за отделените за тях бюджети не може да бъде намерена. Най-достъпната сведения са публикувани на сайта https://coronavirus.bg/ в частта „Мерки“. Според изказвания, направени в редовните брифинги на правителството в края на месец март, отделеният ресурс е 4,5 млрд. лв. Детайлната информация не беше много коректна, но тогава беше предвидено:
-    капитализиране на ББР
-    безлихвени кредити за работещи в неплатен отпуск, впоследствие бяха добавени и самоосигуряващите се лица (200 млн. лв.)
-    мярката 60/40 (1 млрд. лв. с възможност за допълнителен половин милиард)
-    отлагане плащането на данъци за бизнеса (600 млн. лв.)
-    50 млн. лв. за ежегодните великденски добавки на пенсионерите, които вероятно щяха да бъдат отпуснати и без кризата
В крайна сметка може да се обобщи, че към средата на месец май бяха обявени и приложени в една или друга степен следните основни правителствени мерки за ограничаване на икономическите и социалните щети за хората и бизнеса:
-    Отлагане на плащането на сметки за електричество.
-    Отлагане на плащането по кредити.
-    Бюджетът поема 60% от възнагражденията и осигуровките за тях на работници и служители, които не работят поради кризата (мярката 60/40)
-    Еднократна помощ от 375 лв. за родители в неплатен отпуск, ако са използвали платения си годишен.
-    Безлихвени кредити за хора в неплатен отпуск и самоосигуряващи се лица.
-    Намерение да бъдат изплащани по 290 лв., впоследствие уточнено, че се насочва към превозвачите, но още не се знае по какви критерии и кога.
-    Програма за подпомагане на микро- и малките предприятия в размер на 173 млн. лв. (размер на помощта между 3 и 10 хил. лв.).
Какво показва обективният анализ на реално постигнатите резултати от досега обявените и приложени мерки?
-    Няма официална информация колко граждани са отложили плащанията си по кредити (по непотвърдени данни около 50 хил.), но това безспорно е нужна мярка.
-    Домакинствата с неплатени сметки за ток са 30%, както стана ясно от брифинг на 30 април на министъра на енергетиката Т. Петкова (според изнесените от нея данни, 44% от домакинствата са платили сметките си в регламентирания срок,  още 26% са се издължили в удължения срок). Това е причината да бъде дадена възможност за отлагане на плащането на сметки за електричество с още десет дни.
-    Бяха заложени редица ограничения за еднократната помощ от 375 лв., част  от тях отпаднаха на 5 май. В началото на годината родителят трудно може да е използвал пълната си годишна отпуска.  Преминалите на непълно  работно време няма да бъдат подпомогнати. Има доходен критерий за месеца преди неплатения отпуск. Поради това вече има заведени дела в КЗД. Според министъра на труда и социалната политика са подадени над 3500 заявления, няма отчет колко родители реално са получили помощта.
-    Отпуснати са едва 2100 безлихвени кредити към 12 май (по информация на ББР). Вероятно една от причините за малкия брой възползвали се от мярката работници в неплатен отпуск е изискването да са изплатени дължимите осигуровки (макар че работникът няма задължение, а от там и отговорност за неплатени осигурителни вноски). А има и сигнали, че банки не отпускат кредити, дори при напълно изплатени осигуровки. За самоосигуряващите се лица съществува изискване да са регистрирали спад на доходите за първото тримесечие на 2020 г. с 20% спрямо първото тримесечие на предходната година. Но едва 1/6 от този период на 2020 г. е в извънредно положение. Доказателство, че първите три месеца не са показателни за размера на щетите, са публикуваните миналата седмица данни на НСИ, според които, доходите в страната за първите три месеца на годината се увеличават. Те несъмнено ще намалеят през второто тримесечие.
-    Мярката за безвъзмездно подпомагане на микро- и малки фирми според анонса на правителството би трябвало да достигне до около 20 000 предприятия. Но микро- и малките предприятия в България са над 400 000, т.е. официално очакванията са от мярката да се възползват едва 5% от тях. В същото време беше поставено условие фирмата да е реализирала поне 30 000 лв. оборот през последната отчетна година без аргументи защо за микро-предприятие се въвежда подобен критерий. След известно забавяне, все пак, започна приемането на заявления за тази мярка, като само за един ден (според изнесена от вицепремиера Томислав Дончев информация), са подадени около 16 500 заявления. За пореден път беше оповестено, че всеки има право да кандидатства, но без каквато и да било гаранция, че ще получи помощ и при условията на лимитиран ресурс.

По-конкретно внимание бе отделено на въпроса работи ли единствената мярка за защита на работните места (60/40), доколкото по въпроса има съществени спорове и противоречиви преценки. Какво показват обективните данни? 
-    Към 15 май, от първите девет транша са изплатени 19 млн. лв., като част от тях са за април. За месец март са изплатени едва 16 млн. лв. Твърденията, че 100 000 човека са запазили работата си благодарение на мярката, не се потвърждават от данните за реално изплатените суми. При това темпо и заделен ресурс от 1 млрд. лв. са нужни 52 месеца, за да бъде използвана сумата, която се очакваше да не стигне, респективно, за да бъдат запазени обявения брой работни места. Зависимостта между изразходвани средства и запазени работни места е очевидна и едва ли се нуждае от специално обосноваване.
-    За месец март е подпомогната заетостта на 52 397 лица. Само официално новорегистрираните безработните вече са над 113 000 души, а както беше споменато вече, огромна част от реално безработните не са обхванати в никакви статистики. Не почива на фактите твърдението за ефективност на мярката с оглед съществено задържане на безработицата. Новорегистрираните безработни през април са 2,5 пъти повече от тези през март. Общият брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда в началото на май надхвърли 300 000 души.
-    Има парадокси с оглед предназначението на мярката – подпомогнати компании обявиха, че даряват средствата, получени в качеството им на фирми в затруднено финансово положение. Помощ получиха и компании с офшорни собственици.
По общото мнение на участниците в дискусията обявените от правителството мерки страдат от сериозни слабости, които трябва да бъдат отстранени по най-бърз и решителен начин, за да се минимизират тежките последици за гражданите, домакинствата и бизнеса.
Преди всичко, конкретните мерки бяха твърде закъснели. В България реакцията бе съзнателно забавена – първоначалното послание на правителството бе, че е правилно да се изчака и да се види какви ще са загубите, а чак след това да бъдат давани компенсации. Този подход противоречеше на посланията от международните институции за бърза и решителна подкрепа за гражданите и фирмите, както и на практиката в почти всички европейски страни. Например, в Германия първият спасителен пакет бе пуснат на 18 март и след това е многократно надграждан; безвъзмездните помощи в размер 2000-4000 евро бяха бързи и достъпни (кандидатстване онлайн, получаване до три дни). Въведената във Франция мярка 84/16, бе светкавична - по нея вече са се възползвали близо 13 млн. французи.

Според експертите, участвали в дискусията, една от най-сериозните грешки, допуснати у нас, бе крайно ограниченото предлагане на безвъзмездна помощ за реално засегнатите социални групи, която е особено важна за общество с такива нива на неравенства, бедност и изключване като българското. В това отношение не само по-заможните общества са далеч преди нас, а и всички наши съседи на Балканите, където бяха предоставени макар и скромни, но навременни парични помощи.
Значението на безвъзмездната финансова помощ на лица и домакинства, които са загубили работната си заплата, бе подчертано от редица участници в дискусията, особено като основен механизъм за предотвратяване на значително разширяване и задълбочаване на бедността поради кризата. За съжаление, досега безвъзмездната финансова помощ у нас не изпълнява ролята на такъв механизъм поради следните причини:
- Има твърде много изисквания за получаване на помощта, които изключват достъпа на много хора, загубили заплатата си;
-  Размерът на безвъзмездната финансова помощ е твърде малък (375 лв.), освен това помощта е еднократна, а не месечна;
- Помощта е ненавременна – периодът до реалното получаване е около един месец.
3. Социалните и икономическите измерения на кризата в контекста на правната рамка и обществения достъп до информация
Участниците в дискусията, и преди всичко доц. Атанас Славов и Александър Кашъмов подчертаха, че в условията на извънредно положение е допустимо ограничаването на определени права в съответствие с установените конституционни стандарти на чл. 57 от Конституцията, но със закон (не със заповед на министър), с ясно формулирана легитимна цел, при спазване на изискванията за  необходимост, пропорционалност, разумност и кохерентност.

На практика обаче ограниченията бяха въведени със заповед на министъра на здравеопазването, без извършване на необходимите преценки и спазване на конституционните и европейските стандарти, нещо повече, при временно нефункциониращи съдилища, пред които да се защитят ограничените права. Образуваните дела за отмяна на някои от заповедите ще бъдат разгледани месеци след отпадането на ограниченията. За определен период не бе упражняван ефективен парламентарен контрол върху действията на изпълнителната власт. Гаранциите за спазването на формално гарантираните права по Конституция са временно неутрализирани до голяма степен.

В този контекст бе изразено становище, че президентът основателно постави проблемните въпроси във връзка с нарушаването на конституционни права и на принципа на правовата държава, като сезира Конституционния съд с искане за обявяване на някои от приетите в Закона за здравето разпоредби за противоконституционни.

Основните проблемни моменти, предвиждащи обявяване на извънредна епидемична обстановка са следните:
- Вместо връщане към нормалността и принципите на правовата държава, протича „нормализация” на извънредното положение под ново име, като се запазват възможностите за ограничаване на конституционните права единствено със заповеди на министъра на здравеопазването и без извършване на необходимата преценка относно необходимост и пропорционалност на въведените ограничения, без стандартите и критериите да са уредени на законово ниво.
- При приемането на закона бяха нарушени за пореден път процедурите на законодателния процес, изискващи предварителни консултации със заинтересованите страни, предварителна оценка на въздействие на законопроекта. Извършени бяха съществени промени на текстове между първо и второ четене, което води до непредсказуемост на законодателството и невъзможност за гражданите и организациите да съобразят адекватно поведението и дейността си с изискванията, а от тук – риск от потенциални санкции.
-  В новоприетия закон липсват достатъчно прецизни и ясни законови стандарти и критерии за обявяване на извънредна епидемична обстановка, което крие риск от необосновани и произволни действия от страна на изпълнителната власт. Трябва да се отбележи все пак, че първоначалният проект не предвиждаше никакви критерии, а между двете четения бяха предложени няколко.
- На законово ниво липсват срок и задължение за периодичен преглед на въведения режим на извънредна епидемична обстановка, както и за въведените ограничителни мерки. Този подход на законодателя също създава повече рискове за гражданите и организациите от произволни и необосновани действия, но е прикрит като възможност за по-голяма оперативност и ефективност на властите.
- Не са установени ясни законови стандарти при ограничаване на конституционни права - без преценка на необходимост, пропорционалност, разумност и съгласуваност на ограниченията, а е предвидено тяхното въвеждане само със заповед на министъра. Този подход нарушава конституционните и европейските стандарти и основателно е атакуван от президента пред Конституционния съд.
- На практика е създадена възможност за ограничаване на следните конституционни права – свобода на движение, свобода на събранията и сдружаването, религиозни свободи, правото на труд, правото на свободна стопанска инициатива.
- Част от издадените по време на извънредното положение и въз основа на новоприетия закон заповеди въвеждат непоследователни, противоречиви, неясни формулировки, нарушаващи принципа на правовата държава, вкл. правната сигурност, като по този начин засягат правата на човека.
- Трябва да се отбележи, че част от въведените мерки и органичения (макар да не е спазена конституционната форма за това), бяха наложителни и дадоха някакъв резултат за ограничаване на разпространението на вируса (най-вече социалната дистанция, ограничаването на многобройни събирания, ограничаването на определени масови дейности).

Експертите обърнаха внимание на редица проблеми, свързани с обществения достъп до информация в условията на криза и извънредно положение, които са свързани и с по-общия и значим проблем за откритостта и отчетността на властите. Разисквани бяха такива недостатъци, като:
-    Труден достъп до документите;
-     Проблеми при обличането на управленските решения в административни актове и изпълнението им: устно анонсиране преди издаването на даден акт, частично оповестяване на съдържанието на заповедите, неяснота и липса на указания по прилагането на актовете.
Редица проблеми са констатирани по отношение на публичността на актовете на изпълнителната власт:
-    Липса на публикувани списъци на актовете, вкл. общи и нормативни (вж. проучването);
-    Неадекватно обнародване на актове, от които произтичат сериозни ограничения;
-    Размиване на отговорността (например, кой точно поддържа портала COVID-19, какви са функциите на Националния оперативен щаб и др.);
-    Липсват консолидирани версии на документите;
-    Не са представени за издаване на актовете.

Част втора. Предложения за някои незабавни / краткосрочни мерки
Общата логика на предложенията е свързана с идеята за засилване на ролята и ефекта на държавната намеса в периода на кризата на базата на следните предпоставки:
-    Съществено увеличаване на общия размер на реално изплатените средства за икономически и социални мерки до минимум 3% от БВП, а при неблагоприятно развитие – чувствително повече.
-    Необходимите средства да бъдат осигурени чрез преструктуриране на редица дългосрочни публични разходи, чрез отлагане и разсрочване (но не и прекратяване) на определени големи проекти.
-    Планирано повишаване на държавните разходи за някои ключови сектори – здравеопазване, сигурност, социална система, вкл. с оглед неблагоприятен сценарий на евентуална втора вълна на епидемията.
-    Директна помощ за най-засегнатите сектори чрез опрощаване на данъци, грантове и др.
-    Таргетирана подкрепа за най-бедните домакинства, увеличаване на плащанията за безработица, както и техния размер и продължителност (класически автоматични стабилизатори, които действат за успокояване на всяка криза, защото насърчават покупателната способност, дори на хората останали без работа).
-    Увеличаване на допълнителните плащания за всички на първа линия – лекари, медицински сестри, полицаи, социални работници, служители в магазините и др.
-    Допълнителни икономически стимули към гражданите да не спестяват, а да потребяват.
Според експертите акцентът трябва да бъде поставен върху незабавните мерки за реално подпомагане на хората:
- Изплащане на компенсации на работници, чиято заетост е застрашена поради кризата с COVID-19, в размер на: 100% (при възнаграждение до 800 лв), 80% (при възнаграждение до 1500 лв) и 60% (при възнаграждение до 2500 лв).
- Допълнителен  отпуск за майки и други уязвими работници
- Отлагане плащането на битови сметки
- Увеличение на минималното обезщетение за безработица
- Премахване на условието стандартното обезщетение за безработица да се получава само веднъж на 3 години
- Безработни без право на обезщетение за безработица и самоосигуряващи се лица да получават по 500 лв. на месец
- Прекратяване на задължението да се плащат общински наеми за срока на кризата
- Премахване на бариерите пред достъпа до настоящите мерки, включително за микро- и малките предприятия
Конкретни стъпки бяха предложени с оглед достъпността и навременността на еднократната финансова помощ:
- Да се премахнат различните условия за отпускане – ако е загубена работна заплата, помощта да се изплаща без други изисквания;
- Да се увеличи размера на помощта поне до размера на минималната работна заплата и да се съобрази с броя на членовете в семейството;
- Да се намали срокът за реалното изплащане до минимум, в общия случай – да се изплаща веднага.
До голяма степен от аналогични промени се нуждае и подкрепата за самонаетите и малкия бизнес, особено що се отнася до облекчаване на изискванията за получаване на подкрепата. Ако не могат съществено да се разхлабят изискванията, тогава да се предоставя подкрепата в различни варианти, например, да се предостави по-малък заем.

Експертите се обединяват около необходимостта от спешно разработване, обществено обсъждане, приемане и прилагане на постпандемичен план за непосредствено съживяване на икономиката и останалите сектори на обществения живот. В него да бъдат отчетени предложенията на широк кръг синдикални, работодателски, професионални и неправителствени организации, отчитащи спецификата на различните сектори и браншоне (индустрия, селско стопанство, култура и др.)

В този контекст внимание заслужава предложението на вицепрезидента Илияна Йотова за формиране на единен щаб за управление на кризата, който да обхваща в единство медицинските, икономическите и социалните аспекти и да функционира на основата на откритост и широко обсъждане на мерките. Друга предложена от г-жа Йотова стъпка е разработването на специално законодателство за заетост в извънредните обстоятелства. Според нея твърденията, че няма средства за по-активна държавна подкрепа са необосновани, предвид предлаганите възможности от Европейската комисия по т.нар. фонд SURE, ориентиран специално към малкия и средния бизнес.
 
Част трета. Предложения за необходимостта от дългосрочни преобразувания на редица сектори и на модела на управление на държавата, откроена от протичащата криза

Експертите смятат, че обективният анализ на социалното и икономическото положение на българското общество в настоящия кризисен период показва необходимостта от по-цялостно, стратегическо осмисляне на причините за последиците от кризата. Няма да бъде вярно и няма да бъде справедливо да допуснем всички днешни и утрешни проблеми и беди на българското общество да бъдат приписани единствено на коронавируса. Епидемията просто оголи натрупвани с десетилетия проблеми и пороци, които са били прикривани и дори подхранвани от не едно правителство. Повечето от тях изискват мащабни, стратегически преобразувания на начина, по който се управлява българската държава и на нейните взаимоотношения с гражданското общество. В това отношение анализът на последиците от кризата COVID-19 и поуките от мерките за нейното овладяване ще бъдат важен коректив на предстоящите дискусии и стъпки за необходимите по-дългосрочни промени.

В частност, бяха направени редица предложения.

• Да започне дебат за т.нар. „икономика на пауза“  и доколко тази концепция може да бъде приложена при следваща криза от подобен мащаб.
• Да се наблегне на държавни инвестиции в дигитализация и образование.
• Сериозна реконструкция в по-дългосрочен план на системата за социална защита, към каквато прибягват много страни с ниски и средни доходи. Необходимо е също значително повишаване на административния капацитет.
• От такава дискусия и реконструкция се нуждае и данъчната ни система, при което в дълбочина и на базата на сериозни аргументи да се разгледат въпроси, като:

-    Основополагащите характеристики на модела на данъчно облагане.
-    Премахване на максималния осигурителен праг, без да отпада тавана на пенсиите.
-    Въвеждане на необлагаем минимален доход, равен на минималната работна заплата (като мярка за дългосрочно и устойчиво излизане от бедността, причинена и влошена от коронавируса).
-    Намаляване на ДДС на 9% за стоки от първа необходимост като храна, вода, лекарства.
В своите заключителни думи президентът Румен Радев изрази очакване българското правителство да се вслуша в анализите и препоръките на експертите. Президентът акцентира върху развитието на България след коронавируса, като постави въпроса накъде ще се движи страната ни оттук нататък.
Както и дали амбицията ни като общество ще се ограничи до възстановяване на обществено-икономическите параметри, които имахме преди кризата? Или ще си поставим друга – много по-висока, по-амбициозна цел - да постигнем качествен социално-икономически напредък?

Последното означава висок и устойчив темп на икономически растеж, по-висок стандарт на живот, по-високо качество на публичните услуги – образование, здравеопазване, сигурност, инфраструктура.

Тези амбициозни цели могат да бъдат постигнати само ако осигурим нова, ясна и предвидима нормативна среда за бизнеса, ако намалим административната тежест, ако внедрим най-сетне електронно управление, ако гарантираме стабилна инвестиционна среда – не само за чуждия, но и за българския инвеститор. За да може да излезем по-силни от тази криза, трябва да осигурим необходимия простор за креативността и предприемчивостта на българина. За да може българският бизнес, всички предприятия – малки, средни, големи, да работят при еднакви условия в здравословна бизнес среда, гарантиращи реална конкуренция, е позицията на президента.

Според държавния глава, кризата ясно показа необходимостта от решителни реформи, като отваря и редица възможности. Необходим е истински дебат за данъчната политика, защото обществената солидарност трябва да бъде постоянен ангажимент, а не само по време на криза. Без реформа в данъчния модел, ще продължаваме да опитваме с недостатъчни средства да развиваме публичните услуги, но без необходимото качество. Към обществото ни ще продължава да тежи огромният морален дълг към българските пенсионери.

Настоящата криза показа, че образованието ни има необходимата гъвкавост и потенциал да се пренастройва по време на криза, но за високотехнологична индустрия е необходима неговата дълбока трансформация.

Държавният глава подчерта, че промените нямат само икономическо измерение, а налагат дълбока промяна в обществените отношения, за нов обществен договор. Защото каквито и икономически, социални и данъчни модели да прилагаме, те няма да имат ефект, ако държавата продължи да се управлява по сегашния начин – без необходимата прозрачност, отчетност и отговорност. Необходим ни е модел на управление, който да елиминира интимните връзки между изпълнителната власт и едрия бизнес, който да не допуска еднолично харчене на колосален финансов ресурс и да отговаря на европейските стандарти за добро управление С една дума, трябва ни модел на управление с ясен и безусловен приоритет – реално, а не рекламно благоденствието на българите, на отделния човек и устойчив просперитет на страната ни, призова държавният глава.

Кризата COVID-19 изведе на преден план добродетелите и силата ни като общество. Показахме своята виталност като нация и способност да се мобилизираме и с общи усилия да преодоляваме предизвикателствата.

Според президента, това е ценен капитал, който трябва да съхраним и умножаваме. Той ни дава увереност, че можем не само да преодолеем кризата, но и да сложим край на негативизма, да се оттласнем от дъното и да заемем достойното място в европейското семейство, което ни се полага.

Отговори на въпросите, зададени към участниците в експертната дискусия под егидата на президента „Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България“