Не можем да бягаме от въпросите успя ли проектът, заложен в Конституцията, да изгради демократична, правова и социална държава и има ли защитни механизми срещу погазването на разделението на властите и срещу авторитарен произвол, подчерта президентът
Встъпителни думи на държавния глава Румен Радев на срещата с Правния съвет към президента и с представители на академичната общност за необходимостта от промени в Конституцията
Уважаема госпожо Вицепрезидент,
Уважаеми членове на Правния съвет към Президента,
Уважаеми представители, както казахме - едни от най-видните на академичната общност,
Благодаря, че се отзовахте на поканата за днешното разширено заседание на Правния съвет. Поводът е обществено известен – моето решение да инициирам широк обществен дебат за конституционния модел на българската Прокуратура в съдебната власт. Тук очаквам да чуя вашето мнение по широк кръг от въпроси. Най-належащият е вашето мнение за предложения законопроект от Министерския съвет, доколко според вас той е целесъобразен, ефективен, има ли противоречия с Конституцията, ще може ли предложеният модел да работи рационално. Можем да разширим дебата в по-широк обхват. Това е структурата и ефективността на ВСС, самият модел на прокуратурата, самият модел на Съдебната власт. Защото, вие знаете по-добре от мен, от пет поправки в Конституцията четири са в Глава „Съдебна власт“. За да се събираме пак днес, хубаво е да има един анализ, доколко ефективно с тези поправки днес функционира съдебната власт.
Искам да разширим този дебат, да включим тук и правата на гражданите – как можем да ги засилим, как можем да засилим тяхното участие, контрола върху управлението, върху обществените процеси, още в обръщението си към парламента споменах за евентуалното въвеждане на индивидуалната конституционна жалба в нашата Конституция.
Искам да бъда много правилно разбран. Върху Българската конституция не може да се посяга и не бива да се посяга произволно. Това е една демократична Конституция, една от първите в посткомунистическия период в цяла Източна Европа. Тази Конституция въведе демократичните принципи, въведе разделението на властите, въведе правата на гражданите, въведе устройството и функционирането на една демократична държава наред с ограниченията на обхвата на нейната дейност.
Но в същото време ние не трябва да бягаме от въпросите на нашето съвремие. Успя ли проектът, заложен в тази Конституция, да изгради демократична, правова и социална държава, така както е в нейния преамбюл? Има ли в Конституцията достатъчно защитни механизми срещу погазването на разделението на властите и срещу авторитарен произвол? Имаме ли системен проблем поради противоречив, неправилен прочит на Конституцията, който да води до остър дефицит на справедливост в нашето общество? И ако има такъв – какви са причините, имаме ли системен проблем?
Затова оттук произтича и самият дебат, който искам да отворим. Първо – трябва ли изобщо да обсъждаме някакви промени в Конституцията на Република България? Ако обсъждаме – защо и в какъв обхват? Затова много се радвам на вашето присъствие тук.
Аз лично, като държавен глава, съм отговорен към всички тези въпроси, защото те са на дневен ред на нашето общество и те искат отговор. Затова е и моята първа среща с вас, за да можем да дебатираме свободно по тези теми, които стоят на дневен ред. За мен това е фундаментален въпрос. От него зависи дали България ще се развива като модерна демократична европейска държава, дали ще гарантираме истинско върховенство на закона, истинско разделение на властите и истински права на българските граждани за тяхното достойно бъдеще.