ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА ЗА РАБОТА С БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НА 21.02.2018 Г.

ПРИСЪСТВАЛИ:

Илияна Йотова – Вицепрезидент на Република България

Членове на Съвета:

Ана Кочева, Антоанета Христова, Боби Бобев, Димитър Владимиров, Искра Баева, Марияна Николова, Наталия Михалевска, Пламен Павлов, Райна Манджукова, Руслан Мъйнов

Екип на Вицепрезидента:

Надя Младенова – началник кабинет на Вицепрезидента, Диана Мирчева, Димитър Здравков, Кристиела Симеонова, Лилия Топорчева, Татяна Буруджиева

 Заседанието бе открито от г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България със споделени впечатления от извършените посещения при историческите диаспори за изминалата година – всички са посетени, с изключение на тези в Украйна, Банат и Чехия. Вицепрезидентът постави въпроса за необходимостта от изработването на обща позиция по вече съществуващата Стратегия за работа с българските общности, живеещи извън Република България (2014). Това трябва да бъде осъществено във взаимодействие с представители на историческите диаспори, като бъде преценено кое трябва да бъде запазено като идеи и кое трябва да бъде изработено наново. Съществуващите до момента конфликти в интересите на различните диаспори и институционалното противопоставяне трябва да бъдат преодолени в интерес на качеството на документа. Г-жа Йотова очерта и необходимостта от законодателна активност, която да спомогне за преодоляване на липсите в действащото законодателство. Като примери в тази насока бе посочен фактът, че ДАБЧ не фигурира в нормативната уредба и засилващата се необходимост от промени, които МВнР трябва да извърши по отношение на подобряването на консулските услуги (към момента има около 100 хил. български граждани, живеещи извън Република България, чиито лични документи са изтекли и е необходимо тяхното преиздаване).

В хода на изложението си Вицепрезидентът предложи обсъждането и на други важни и актуални въпроси – Република Македония, поведението и позицията на България по този въпрос; изработването и идейното съдържание на електронната платформа за работа с българските диаспори – предстои изработването на няколко варианта, които да бъдат обсъдени; включване на 24 май като дата в календара по българското председателство на Съвета на Европейския съюз; предложената от Вицепрезидента инициатива за изложба, включваща снимки на наши сънародници от българските диаспори, включително и архивни снимки, които да бъдат включени в изложбата; и други предложения за честване на 24 май.

В хода на дискусията всеки от членовете на обществения съвет направи следните предложения и коментари:

1. Стратегия за работа с българите в чужбина

 Д. Владимиров

• стратегията няма план за прилагане – трябва да се направи план, както е стратегията за демографията;
• има крайна необходимост от законодателни промени и създаване на подзаконова нормативна уредба;
• първа стъпка – нов Закон за българите в чужбина;
• различните общности имат различно отношения към България;

            А. Христова

• Стратегията е структурирана добре в началото, но по същество се наблюдават много диспропорции, което налага сериозна редакция по отношение на приоритетите;
• в нито един текст не е извлечено нещо конкретно: как българите в чужбина да се чувстват част от българската общност. Знаем, че българите отвън няма да ни решат демографския проблем, но това е знак; трябва
• икономическа инициатива, образователна политика, култура и т.н.;
• съветите са средство, но не могат да бъдат приоритет;
• съдържанието на дейността и функционирането на съветите;
• финансирането не е уточнено;

            Н. Михалевска

• Стратегията е твърде остаряла по отношение на образователната политика;
• лекторати и неделните училища – връзките между тях;
• от предишния съвет до сега – нови два акта до МС – финансиране и достъп до образование – български неделни училища – електронно обучение и министъра да командирова в посолствата училища където няма учители;
• лекторати: много са закрити, но лекторите по света не са осигурени и т.н., но искаме да ги направим извънщатни бройки, както командироваме учители в Европа. Те няма да напускат Университетите или институтите, където работят. В момента е на публично обсъждане;
• 11 май също го няма – МОН покани други институции + АБУЧ – “Розите на България” – на 40 места по света, по едно и също време да направят едни и същи неща. Средства – от МОН. Тук ще бъде направено същото. Надяваме се културните институти да го подкрепят;

            П. Павлов

• фондация Българска памет – изложба има – Кирилицата – българската азбука;
• Стратегията като документ дава панорама, но има натрупан опит. Не е лоша основа, защото ако трябва да правим нова стратегия, ще отнеме още много време и сигурно резултатът ще бъде същият;

            А. Кочева

• български автори в чужбина – института по български език организират 24 май; български художници;
• кампанията за кирилицата – в ЕС

            Р. Мъйнов

• съществуват много идеи, от които има какво да се вземе и заслужават да бъдат реализирани, но друга тема е как ще бъдат стимулирани хората да гласуват и да бъдат активни. Как ще бъдат привлечени млади хора – специалисти. Необходима е и допълнителна медийна подкрепа – БНТ и БНР.
• идеята за електронна библиотека е много добра;
• по отношение на 24 май – да бъде възродена, съществувалата традиция на манифестации в България във всички градове.

            И. Баева

• трябва да се изработи един нов, стратегически документ, без технически детайли, за да не се приема наново от всяко правителство;
• не трябва да има разминаване между такъв документ и законодателството в България – това означава, че нито едно от двете не работи;
• трябва нова, кратка стратегия и допълнителен документ;
• 24 май – нещо свързано с азбуката;

            Р. Манджукова

• като полската стратегия – държавни приоритети, спрямо тях районирането и конкретните направления спрямо тях;
• в допълнителен документ – да насочим законодателя и това, което трябва да се промени – план за изпълнение и правен анализ;
• настоящата Стратегия представлява колаж от предложения от българите в чужбина. Трябва да бъдем много внимателни към техните предложения;

            Б. Бобев

• съгласен съм с Искра Баева, че нещата трябва да се променят

            Д. Владимиров

• ако тръгнем да правим нова много хора от българите в чужбина ще бъдат против. Тази стратегия е факт. Да се изчисти, да се приеме правилник, където да се приемат законодателните инициативи. МОН дори не е вклчено като хората. По-добре да се съсредочим върху нормативната база. Моето мнение е от чисто практична гледна точка

            И. Йотова

• Голяма част от българите в чужбина нямат представа, че има такава стратегия. Тези, на които я изпратихме, също смятат, че има нужда от актуализация. Хората навън искат да видият отношенията на българската държава към тях;
• в европейските държави нямат никакъв статут, за да си поискат елементарни неща;
• предложение: да остане стратегически документ и допълнителен;
• работна сила – да се вкарват работници отвън – голяма тема от трудовия пазар, също трябва да влезе в тази стратегия;
• стратегия е как разширяваш културата и езика си – не е толкова трудно да се направят тези институти за български език – те могат да изпълнят със съдържание и културните ни институти;
• да стъпим на тази и да я разработим до актуален документ;
• или ще се върви към увеличаване правата на агенцията или НС ще включва агенцията и ще бъде надведомствена структура;
• Какво искаме да правим с тези хора навън? Как да го направим?

            Т. Буруджиева

• да изчистим подробностите и концептуално да подготвим предложение.

2. В дискусията за Република Македония се включиха Р. Манджукова, П. Павлов и А. Кочева, които подкрепиха позицията на президента Радев, харесва им като евентуално име Нова Македония.