Велислав Минеков е професор в Националната художествена академия (НХА). Завършва образованието си в Националната художествена академия и специализира в Хамбург, Германия. Преподавател е по скулптура, металодизайн, художествено метолеене, художествено каменоделие и реставрация в България, Германия, Турция и ОАЕ. Представен е с монументални и кавалетни творби в България, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Корея, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Швеция, Швейцария, Сингапур, Китай, Мароко, Ливан, Босна, Сърбия, Бразилия и Обединените арабски емирства.

Награждаван е като участник в множество международни симпозиуми, конкурси и изложби. Член е на творчески съюзи в Европа и организации, подпомагащи закрилата на културното наследство.

Проф. Минеков е граждански и политически активист. Участва в инициативи за промяна на закони в областта на културата, музейното дело, правния статут на колекционерите и авторските права.

Министър на културата от май до декември 2021 г. в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.

 

Весела Лечева е родена на 20 май 1964 г. във Велико Търново. Завършва Националната спортна академия със степен доктор на спортните науки.

Постиженията й в спортната стрелба я поставят сред най-значимите спортисти на България за всички времена – сребърни медали от Олимпийските игри в Сеул (1988 г.) и в Барселона (1992 г.), петкратен световен шампион, осемкратен европейски шампион, четирикратен носител на Световната купа, многократен световен рекордьор. През 2007 година в Мюнхен е избрана за стрелец на ХХ век. За постигнатите върхови европейски, световни и олимпийски резултати в спортната стрелба Весела Лечева е обявена за почетен гражданин на Велико Търново.

Народен представител е в 39-ото, 40-ото, 44-ото и 45-ото Народно събрание. В периода 2005-2009 година е председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Под нейното ръководство институцията става двигател на множество програми, насочени към достъп до спорт на децата в училище, както и за подкрепа и развитие на млади спортни таланти.

 

Атанас Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) във Виена, Австрия, и лектор във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien). Преди това е работил в Европейската централна банка във Франкфурт, Германия. Завършил е бакалавърска степен по икономика във Виенския университет по Икономика и бизнес и магистратура по Икономическа политика в University College London.

Вицепремиер по управление на европейските средства от май до декември 2021 г. в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.

Докторант по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien) с фокус върху темите Парична и Фискална политика. Два пъти е избран за стипендиант на Българската народна банка (2015, 2019). През 2019г. печели стипендия „Фулбрай“ и посещава икономическия факултет на Harvard University, където работи върху дисертацията си в сферата на паричната политика.

 

Д-р Асен Меджидиев е роден през 1968 г. Завършва медицина към Висшия медицински институт в София през 1994 г. В началото на професионалното си развитие работи като лекар-ординатор в Отделение по белодробни болести на Пета градска клинична болница. В периода 1995 г. -2011 г. е УНГ специалист и бронхоскопист към Клиника по оториноларингология и лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ "Св. Анна". През 2010 г. завършва и висше образование по Здравен мениджмънт към Медицинския университет в София.

От 2012 г. е част от екипа на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Създава и ръководи първото отделение по УНГ болести в лечебното заведение и инициира Националната програма „Детско здраве „Пирогов“ за провеждане на високоспециализирани профилактични прегледи в страната. 

Д-р Меджидиев има редица публикации на тема УНГ и бронхология в български и международни издания. Взима участие във форуми и конгреси в страната и чужбина. Има проведени специализации в Германия, Хърватия и Швейцария. Член е на Българския лекарски съюз (БЛС), като от 2018 г. е председател на УС на Столичната лекарска колегия към БЛС.

 

Георги Тодоров е магистър по право. Професионалната му кариера преминава през Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Столична община и частния бизнес.

През годините е бил министър и заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в четири правителства, председател на Управителния съвет на ДП „Пристанищна инфраструктура“, председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ АД, председател на Съвета на директорите на „Български пощи“ АД, заместник-председател на Съвета на директорите на „Пристанище Бургас“, член на Съвета на директорите на „България Еър“ ЕАД и пр.

Георги Тодоров притежава дългогодишен експертен и управленски опит, отговарял е както за сектор „Информационни технологии и съобщения“, така и за сектор „Транспорт“, както и в процеса по цифровизация.

 

Александър Пулев е роден на 5 февруари 1981 г. в Пловдив. Той е магистър по финанси на Оксфордския университет и бакалавър по информационни системи и финанси на Университета в Мейн, САЩ.

Професионалната му кариера преминава през „УниКредит“, където четири години е бил директор „Инвестиционно банкиране“; Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в която шест години е главен банкер; мениджър „Консултации по сделки“ в „Ърнст и Янг“.

Работил е в международни компании като „Ситигруп Глоубъл Маркетс“, „Браун Брадърс Хариман“ и „Дженеръл Електрик“.

Александър Пулев има дългогодишен опит в проектното финансиране и в структурирането на транзакции, вариращи от дялово инвестиране до синдикиране на хибриден и старши дълг. Управлявал е портфолио от стартиращи компании на „Булбанк“ и е бил координатор на програмата за рисков капитал на ЕБВР за Балканите.

Заместник-министър на транспорта и съобщенията в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев за периода от септември до декември 2021 г.

 

Явор Гечев е роден на 10 юни 1978 г. в Пловдив. По образование е инженер-агроном.

През 2001 г. завършва Аграрен университет Пловдив. Магистър е по “Растителна защита”. Има няколко специализации – професионални квалификации по “Управленски умения”, “Политически мениджмънт”, “Публични политики” и “Политически мениджмънт” в Нов български университет, Българско училище за политика и Съвета на Европа /Страсбург/.

Първите години от професионалната му биография са на земеделски производител. След това започва да трупа сериозен професионален опит в Държавен фонд „Земеделие“, започва като експерт и стига до поста ръководител на Регионална разплащателна агенция – Пловдив.

От 2013 г. е депутат в 42-ото Народно събрание. През същата година е назначен за заместник-министър на земеделието и храните.

Явор Гечев е третият председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България. Избран е на този пост на 28 юни 2016 г. и го заема до май 2021 г., когато е поканен и впоследствие заема отново поста на заместник-министър на земеделието, храните и горите в двете служебни правителства, назначени от  президента Румен Радев.

 

Христо Алексиев е магистър по „Международни икономически отношения“ от УНСС и бакалавър по политология от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Притежава редица допълнителни квалификации и сертификати в сферата на икономиката, управлението и дигитализацията от Импириъл Колидж Лондон, Бизнес училището на Оксфордския университет и други международни образователни институции.

През годините е заемал позиции като икономически експерт и консултант по проекта за изграждане на Интермодален контейнерен терминал в Пловдив, член на съвета на директорите на Зона за обществен достъп в "Пристанище Бургас", председател на съвета на директорите на "Пристанище Бургас" ЕАД и председател на управителния съвет и заместник генерален директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Бил е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев през януари 2017 година. От септември до декември 2021 година отново е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебното правителство, назначено от държавния глава.

От март 2022 г. заема длъжността секретар по икономика на президента.


 

Проф. д-р Сашо Пенов е магистър по право от Юридически факултет (ЮФ) на Софийски университет “ Св. Климент Охридски“ (1986). Преподавател в Юридическия факултет от 1987 г. (асистент), 2000 г. (доцент), 2012 г. ( професор) по дисциплините финансово право, данъчно право, международно данъчно право в ЮФ. Доктор по право (1996 г.).

Специализирал е в университета в Хамбург, Германия (с Вайтзекерова стипендия и защитена магистърска степен по право в същия университет 1991-1992), в Международния център за подготовка на кадри при ОИСР - Виена, Австрия (1993); в университета в Атина, Гърция (1995); в университета в Саарбрюкен, Германия (2001, 2004); в САЩ (2002).

Ръководител на Катедрата по административноправни науки (2010-2018 г.), декан на ЮФ (2011-2018). Работил е като експерт в Главно управление на данъчната администрация (1989-1990) и ръководител на отдел „Данъчни спогодби“ (1992-1994 г.). Бил е член на Консултативния съвет по законодателството при ХХХІХ (2001-2005) и ХL (2005-2009) Народно събрание. Член на Правния съвет при Президента на Република България и председател на Комисията за опрощаване на несъбираеми държавни вземания в периода от 2002 г. до 2011 г.

Адвокат в Софийска адвокатска колегия от 1994.


 

Д-р инж. Росица Карамфилова е експерт с дългогодишен опит в областта на управление на околната среда. Повече от 17 години работи в системата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), последователно заемайки експертни и ръководни длъжности – от младши експерт до изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС).

Магистър-инженер е по „Екология и опазване на околната среда“ в Химико-технологичен и металургичен университет (ХТМУ) в София. Защитава успешно докторска степен на тема „Изследване възможността за получаване на биогаз чрез анаеробно разграждане на някои нетрадиционни отпадъчни биопродукти“ в ХТМУ, където е работила и като хоноруван преподавател. 

През 2005 г. започва трудовия си стаж в ИАОС към МОСВ и в продължение на 11 години заема различни експертни длъжности в сферата на управление и мониторинг на отпадъците, екологични индикатори, контрол на качеството при инвентаризация на парниковите газове и национален координатор (NFP) към Европейската агенция по околна среда. От 2016 г. заема ръководни позиции към звената за стратегическо планиране и международни програми и проекти в МОСВ.

Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда от април 2021 г. Член на Борда на директорите на Европейската агенция по околна среда. Притежава и опит от участие в редица национални и международни проекти в сферата на околната среда.  

 

Росица Велкова е родена през 1972 г. в София. Придобива магистърска степен по финанси в Университета за национално и световно стопанство.

През 1993 г. започва работа в Министерството на финансите (МФ) и притежава професионален опит в МФ от 28 години. От 2001 г. до 2017  е началник на отдел „Устойчиво икономическо развитие” в дирекция „Държавни разходи“ със сфера на дейност бюджетно финансиране на първостепенни разпоредители с бюджет. В периода 2000-2001 г. е заместник-председател на съществуващата по това време „Държавна агенция за осигурителен надзор“.

През 2008-2009 г. представлява Република България в групата на финансовите експерти и във Финансовата комисия, които обсъждат бюджетните, финансовите и административните въпроси на ЮНЕСКО.

В периода ноември 2017 - април 2021 г. е заместник-министър  на финансите, от април 2021 г. до декември 2021 г. е изпълнявала длъжността директор на дирекция „Държавни разходи“ в МФ и от декември 2021 г. до момента е заместник-министър на финансите.

 

Росен Христов е магистър по  международни икономически отношения от Калифорнийския университет в САЩ. Има многогодишен опит в енергетиката, заемайки високи отговорни позиции в международни компании. Международно признат специалист по придобивания и реструктуриране на предприятия, решаване на кризисни ситуации, стратегии и развитие.

Работил е за италианската енергийна компания „Енел“, отговаряйки за реструктурирането и интеграцията на придобитите мащабни енергийни дъщерни компании в Гърция, Франция и Русия. След това е регионален директор за Източна Европа и Латинска Америка в нидерландската компания за ремонт и поддръжка на енергийни активи „Дицман“ и ръководи придобиването на „Енергоремонт Холдинг“ в България, на която става по-късно председател на управителния съвет.

В последните години се занимава с инвестиции в стартиращи компании с фокус върху зелените технологии. Говори свободно 4 езика и е член на МЕНСА.

 

Николай Милков е роден на 10 декември 1957 г. в София.

Завършил е Френската гимназия в София, а висшето си образование получава в Департамента по Международни отношения на УНСС.

Професионалното си развитие започва в научната сфера, а през 1991 г. му е присъдена научната степен доктор за дисертация в сферата на международните отношения и най-новата история.

В държавната администрация започва работа през 1992 г., като първоначално заема различни длъжности на цивилен служител в Министерството на отбраната. След това преминава на работа в Министерството на външните работи, но през 2010 г. след конкурс се завръща в Министерството на отбраната като постоянен секретар.

В МВнР е на работа от 1997 г. В дипломатическата служба е заемал различни длъжности, сред които директор на Дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация“, заместник-министър на външните работи с ресори на отговорност европейски страни, включително ЮИЕ, и въпроси на сигурността. В това си качество е член на Комисията за експортен контрол и секретар на Междуведомствения комитет за членството на Република България в НАТО. Бил е посланик на България в Румъния и Канада, генерален консул в Ню Йорк. Понастоящем е извънреден и пълномощен посланик във Френската република и Княжество Монако и постоянен представител в ЮНЕСКО.

 

Гълъб Донев е роден през 1967 г. в София.

Завършва 35-а Руска езикова гимназия в София. Придобива магистърска степен по „Финанси“ в УНСС и по право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Специализира „Бизнес и мениджмънт“ в УНСС.

От 2005 до 2006 г. е и.д. главен секретар на Министерството на труда и социалната политика. От 2007 до 2009 г. е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. През 2008 г. става председател на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж.

От 2001 до 2007 г. Гълъб Донев е директор на дирекция “Условия на труд и управление при кризи” в Министерството на труда и социалната политика.

От 2007 до 2009 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а през 2009 г. става зам.-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.

От 2014 до 2016 г. е заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика. Сред длъжностите, които заема след това, са зам.-директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ и зам.-директор на дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на отбраната.

Заема поста служебен министър на труда и социалната политика в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев през януари 2017 г. От май до декември 2021 г. Гълъб Донев е заместник министър-председател по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.

Назначен е за секретар по социални политики и здравеопазване на президента на Република България с указ № 120 от 9 май 2017г. Във втория мандат на президента Румен Радев е назначен за секретар по социални политики и здравеопазване с указ № 19 от 22 януари 2022 г. Преназначен е на длъжността секретар по демография и социални политики с указ № 97 от 30 март 2022 г.

 

Андрей Кузманов получава средното си образование в Централното спортно училище „Олимпийски надежди“, а след това завършва Националната спортна академия в София през 1991 г. Дипломиран учител е по физическо възпитание и треньор. Магистър е по „Физическо възпитание“.

Бронзов медалист от Европейското първенство по модерен петобой през 1985 година, многократен републикански шампион по плуване и модерен петобой.

В професионалния си път се е занимавал с анализиране и ръководене на учебно-тренировъчен спортен процес по модерен петобой, организация и провеждане на състезания. Бил е треньор по модерен петобой в различни спортни клубове.

Има опит в частния сектор на ръководни позиции в областта на търговията, производството, услугите, маркетинга и рекламата.

Президент е на Европейската конфедерация по модерен петобой, председател на Българската федерация по модерен петобой и на Балканската конфедерация по модерен петобой. Член е на Комитета по бизнес въпроси на Международната федерация по модерен петобой.

Стела Балтова е родена през 1961 г.

Завършва средното си образование в Гимназия с преподаване на френски език „Захари Стоянов“ – гр. Сливен.

През 1988 г. завършва Химикотехнологичния и металургичен университет, София, със специалност "Технология на полимери, текстил и кожи". Продължава образованието си в Университета на Северен Елзас, Франция. Магистър е по дигитален маркетинг.

Притежава различни бизнес квалификации от европейски и световни институти.

В периода 2002-2005 г. е на дипломатическа работа като икономически съветник, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси в Копенхаген, Дания. По-късно работи в дирекция "Външноикономическа политика" на Министерство на икономиката и енергетиката.

През 2007-2009 г. е заместник-председател на Държавна Агенция по туризъм. Координатор е на Средносрочна рамкова инвестиционна програма 2008- BG161PO001/3.3-01/2008 по ОПРР (2008-2009).

Ръководи проекти в областта на националния маркетинг (2008-2011).

Стела Балтова е доцент по икономика на бизнес услугите. Преподава в магистърските програмите „Управление на туризма“ и „Предприемачество и иновации“ на Международното висше бизнес училище - Ботевград.

Директор е на Центъра за продължаващо обучение в МВБУ.

Андрей Живков е роден през 1971 г. в град Ботевград.

Завършва средното си образование в 1-во Единно Средно Политехническо Училище „Кирил и Методий“ в град Кюстендил през 1989 г.

Завършва висше образование в Техническия университет в София със специалност „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ през 1996 г.

Придобива професионална квалификация по „Управление на фирмата“ в Института за следдипломна квалификация към Университета за национално и световно стопанство през 2003 г.

Придобива професионален сертификат по Мениджмънт от Нов български университет през 2006 г.

Завършва магистърска степен със специалност Икономика през 2012 г.

От 1996 до 2012 г. работи в „Електроразпределение Столично“ ЕАД и след продажбата му – в ЧЕЗ Разпределение България ЕАД, като заема различни позиции, последната от които е ръководител направление „Столично“.

От 2014 до 2015 г. е член на Надзорния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.

От 2017 до 2018 г. е председател на управителния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.

Kирил Петков е един от основатели на Центъра за Икономически Стратегии и Конкурентоспособност, афилииран с Харвардския университет,  където преподава курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността. 

Като предприемач, Кирил развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност и неговата фирма ПроВиотик  притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ. Завършил е финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър, както и Магистратура по Бизнес Администрация в Харвардския университет, където е класиран в топ 10% на неговия випуск.  Негов преподавател е професор Майкъл Портър, при който е специализирал в развитието на клъстерни стратегии.

Работил е за Макайн Груп, 6 милиардна компания, която инвестира и управлява мащабни производствени проекти в Северна Америка и Европа. 

През 2018, Кирил и неговия баща организират спасителната операция за Боян Петров в Хималаите. 

Кирил Петков е семеен, с три деца.

Георги Тодоров е магистър по право. Професионалната му кариера преминава през Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Столична община и частния бизнес.

През годините е бил заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в три правителства, председател на Управителния съвет на ДП „Пристанищна инфраструктура“, председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ АД, председател на Съвета на директорите на „Български пощи“ АД, заместник-председател на Съвета на директорите на „Пристанище Бургас“, член на Съвета на директорите на „България Еър“ ЕАД и пр.

Притежава дългогодишен експертен и управленски опит, както в сферата на транспорта, така и в областта на информационните технологии и съобщенията.

Ползва английски и руски езици.

Семеен с три деца.

 

Професор д-р Христо Бозуков е роден на 14 януари 1960 г.

Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със  специалност „Инженер-агроном по защита на растенията и почвата” и специализация – „Растителнозащитни технологии при полските култури”.

От 1985 г. е стажант-агроном в Института по тютюна и тютюневите изделия - Пловдив, а от 1986 год. след спечелен конкурс е назначен за  научен сътрудник III ст. по растителна защита. От 1989 г. е научен сътрудник II ст., а от 1993 г. - научен сътрудник I ст.

През 1999  г. защитава научна и образователна степен „доктор по фитопатология”, а от 2003 г. - му е присъдено от ВАК научно звание "Старши научен сътрудник втора степен" (доцент) по научна специалност "Растителна защита". От 19 ноември 2014 г. е  назначен на академичната длъжност „професор“.

От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия в София. 

От 2002 г. насам е бил назначаван на  длъжностите ръководител отдел „Агротехника и растителна защита”, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив. Председател e на Управителния съвет на ФНТССЗ-Пловдив, член на УС на ФНТССЗ-София и член на Съюза на учените в България. От 2015 г. е професор в Института по тютюна и тютюневите изделия в Марково, Пловдив.

От януари 2018 г. е член на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България. Бил е министър на земеделието и храните в Служебно правителство на проф. Огнян Герджиков.

Носител е на Златна значка на Федерацията на научно-техническите съюзи, диплом от Съюза на изобретателите в България, златен медал „Проф. Асен Златаров“ за доказан творчески принос и високи резултати в областта на науката и техниката. почетен знак „За принос в приложната аграрна наука през 2016 г.“ от Българската асоциация за растителна защита“, Медал „За особен принос в развитието на аграрната наука“, от Руската академия на селскостопанските науки и редица други отличия и награди.

 

Велислав Минеков е професор в Националната художествена академия (НХА).

Завършва образованието си в Националната художествена академия и специализира в Хамбург, Германия.

Преподавател е по скулптура, металодизайн, художествено метолеене, художествено каменоделие и реставрация в България, Германия, Турция и ОАЕ.

Представен е с монументални и кавалетни творби в България, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Корея, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Швеция, Швейцария, Сингапур, Китай, Мароко, Ливан, Босна, Сърбия, Бразилия и Обединените арабски емирства.

Награждаван е като участник в множество международни симпозиуми, конкурси и изложби.

Член е на творчески съюзи в Европа и организации, подпомагащи закрилата на културното наследство.

Проф. Минеков е граждански и политически активист. Участва в инициативи за промяна на закони в областта на културата, музейното дело, правния статут на колекционерите и авторските права.

Янаки Стоилов е роден на 8 септември 1958 г. в гр. Велико Търново.

Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет. Доктор по право.

Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Понастоящем е професор по Теория на правото и ръководител на катедрата по Теория и история на държавата и правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Почетен професор на университета „Джао Тонг“ – Шанхай. Автор на десетки научни публикации в български и чуждестранни правни издания. Член на редколегиите на български и чуждестранни списания.

Народен представител в VII-то Велико народно събрание, в което е секретар на Комисията за изработване на проект на конституция. Народен представител в няколко парламента. Заместник-председател на 43-ото Народно събрание, Председател на Комисията по външна политика в 42-ото Народно събрание. Бил е ръководител и член на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и в Интерпарламентарния съюз.

Член на НС на БСП.

Женен с дъщеря.

Светлан Стоев е роден на 30.08.1960 г. в гр. София.

Завършил е УНСС, специалност „Международни отношения” през 1985 г. Има магистърска степен. Допълнително е завършил Международни икономически отношения в Дипломатическата академия в Москва (1990-1992 г.) и „Европейски институции и политики” в Дипломатическата академия „Густав Щреземан” в Бон (1998 г.).

Постъпва в МВнР след конкурс през месец октомври 1985 г. и там заема различни дипломатически постове. До 1987 г. е стажант-аташе в отдел „Печат“. От 1987 до 1990 г. е аташе в дирекция „Единен държавен протокол”.

Между 1992 и 1993 г.  е Референт за Турция в управление „Международно право и консулски отношения”, след което до 1997 г. е Първи секретар в посолството на Република България в гр. Лагос, Нигерия. От 1997 до 1999 г. Светлан Стоев изпълнява длъжността Завеждащ сектор „Скандинавски страни” в дирекция „Западна Европа и Северна Америка”. От 1999 до 2002 г. е съветник в посолството на Република България в гр. Копенхаген, Кралство Дания.

През следващите години е Началник отдел в дирекция „Европейски страни”  и председател от българска страна на Смесената правителствена комисия „България - Бавария”.

От 2005 до 2009 г. Светлан Стоев е посланик, ръководител на Дипломатическото бюро на Република България в град Бон, Федерална република Германия, след което до 2011 г. е Административен секретар на МВнР и председател на Междуведомствената комисия за имотите извън страната.

От 2012 до 2016 г.  е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Швеция. От 2016 до 2018 г. е Директор на дирекция „Държавен протокол“ в МВнР, а от януари 2019 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Дания

Светлан Стоев е семеен, с две деца.

Носител е на редица държавни отличия.

Владее английски, немски и руски езици.

Министър Николай Денков е член-кореспондент на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия. Член е на експертна група "Физически науки" към Европейската космическа агенция. Ръководи лаборатория “Активни формулировки и материали” във Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски".

Според класация на университета в Станфорд чл.-кор. проф. д.х.н. Денков е сред първите 2% на най-добрите учени в света. Научните му изследвания са в областта на физикохимията на колоидно-дисперсните системи, повърхностно-активните вещества и техните многобройни приложения. Публикувал е над 175 научни статии, две от които в престижното списание Nature, една в Nature Communications и 17 обзора. Неговите разработки са цитирани над 8500 пъти в научната литература (h-index = 47). Изнесъл е над 90 лекции на международни конференции, провел е над 80 семинара в чуждестранни университети и изследователски институти. Има 12 патента, включително шест международни (WIPO, US, Europe) и четири чуждестранни.

Ръководил е повече от 50 международни проекта, финансирани от чуждестранни фирми, сред които са Unilever, BASF, Saint Gobain, PepsiCo, Wacker, Dow Corning, Rhodia, Heineken.

Работил е като гост-изследовател в японската научна фондация (JRDC), старши изследовател в института на фирмата Rhone-Poulenc (Франция), водещ учен в изследователския институт на фирмата Unilever (САЩ). Бил е гост-професор в Инженерното висше училище по индустриална физика и химия ESPCI-Paris и в университета в Лил (Франция).

Бил е ръководител на 14 защитили докторанти, а други шест са в процес на подготовка.

За своите научни постижения чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков е удостоен с редица престижни отличия: наградата Solvay на Европейското колоидно общество (European Colloid and Interface Society), наградата Lectureship Award на отделението за колоиди и междуфазови граници на Японското химическо дружество, националната награда “Питагор” на МОН и др.

От 2014 до 2016 г. чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков е бил заместник-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове, а през 2017 г. - служебен министър на образованието и науката.

Доц. д-р архитект Виолета Комитова завършва образователна степен магистър по архитектура през 1980 г. в УАСГ, София.

Доц. д-р Комитова има редица професионални специализации, между които в Университета Де Монтфорт в Лестър, Великобритания през 1994 и 1996 г., в Университета на Източен Лондон през 1999 г. и в Училището по архитектура в Дъблин, Великобритания през 2000 г.

В професионалния си път се развива в областите на строителството, инвестиционните проекти, урбанизма и градоустройството, европейски проекти по програмите ФАР, Темпус, Еразъм-Сократ, ПРСР.

Членува в Съюза на архитектите в България, в Камарата на архитектите в България, в Международния съвет за изследвания и иновации в сгради и строителство, Работни комисии W63 (Affordable Housing) и W96 (Architectural Management).

Към днешния ден е преподавател в Архитектурния факултет на УАСГ.

Владее английски и руски език.

Д-р Стойчо Кацаров е роден през 1964 година в гр. Дупница. Завършва медицина през 1990 година. Има специалност по вътрешни болести и специализация по здравен мениджмънт. През 2004 година завършва магистратура по право.

Работи последователно като участъков лекар, ординатор във вътрешно отделение. Избиран е за народен представител в 38-то и 39-то Народно събрание. В периода 1999-2001 година е бил назначаван последователно за Областен управител на Софийска област и заместник-министър на здравеопазването. Участвал е в управителните органи на няколко лечебни заведения, бил консултант на Националния омбудсман и хоноруван преподавател по здравен мениджмънт.

Основател на Центъра за защита на правата в здравеопазването и негов председател.

Георги Панайотов е роден през 1968 г. в гр. Поморие.

Завършил е със златен медал Немска езикова гимназия в гр. Бургас. Магистър по политология от МГИМО, Москва.

Дипломат от кариерата с 25-годишен професионален опит в областта на политиката за сигурност, на многостранна, двустранна и регионална дипломация, права на човека и развитие.

Бил е постоянен представител на България към ООН в Ню Йорк, заместник-ръководител на посолствата на България в САЩ и в Афганистан, дипломат в политическа служба в посолството в Албания, началник на отдел НАТО в дирекция “Политика за сигурност” на МВнР, посланик за специални поръчения по сигурността в Черно море, референт за регионално сътрудничество и за Албания в дирекция “Югоизточна Европа”.

Владее английски, немски, руски и албански езици.

Асен Василев е завършил икономика в Харвард и е специализирал бизнес администрация и право в Harvard Business School и Harvard Law School. 

Съосновател е и президент на Everbread – една от петте компании в света за ценообразуване на самолетни билети. Everbread е частично финансирана от Националния Фонд за Научни разработки на Сингапур и от първия инвеститор в Skype. 

Съосновател и директор е на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност. Преподавател е в програмата за икономически растеж и развитие, афилиирана със Софийския университет “Св. Климент Охридски” и с Центъра за стратегии и кoнкуретоспособност в Harvard Business School.

От 1999 г. до 2004 г. Асен Василев работи като консултант в Monitor Group в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка.  Ръководи проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании в телекомуникационната индустрия, енергетиката, минното дело, застрахователната индустрия и в редица големи производители на потребителски стоки.

Министър е на икономиката, енергетиката и туризма в състава на служебното правителство на Марин Райков.

Атанас Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), във Виена, Австрия, и лектор във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien). Преди това е работил в Европейската Централна Банка във Франкфурт, Германия. Завършил е бакалавърска степен по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес и магистратура по икономическа политика в University College London.

В момента е докторант по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien) с фокус върху темите парична и фискална политика. Член е на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България.

Два пъти е избран за стипендиант на Българската Народна Банка (2015, 2019). През 2018 също е избран за стипендиант на Австрийската икономическа асоциация. Член на Инициативата за млади изследователи на Института за Ново икономическо мислене (Institute for New Economic Thinking).

Бойко Рашков има дългогодишен юридически стаж.

В професионалната си кариера е заемал редица отговорни държавни постове като директор на Националната следствена служба, директор на Специализираната следствена служба, член на Висшия съдебен съвет, народен представител в 39-ото Народно събрание, заместник-министър на правосъдието, председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

Той е доцент д-р по наказателен процес и ръководи Катедра "Наказателноправни науки" в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство.

Гълъб Донев е роден през 1967 г. в София.

Завършва 35-та Руска езикова гимназия в София. Придобива магистърска степен по финанси в УНСС и по право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Специализира Бизнес и мениджмънт в УНСС.

От 2005 до 2006 г. е и.д. главен секретар на Министерството на труда и социалната политика. От 2007 до 2009 г. е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. През 2008 г. става председател на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж.

От 2001 до 2007 г. Гълъб Донев е директор на дирекция “Условия на труд и управление при кризи” в Министерството на труда и социалната политика.

От 2007 до 2009 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а през 2009 г. става зам.-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.

От 2014 до 2016 г. е заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика. Сред длъжностите, които заема след това са зам.-директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ на  и зам.-директор на дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на отбраната.

Бил е министър на труда и социалната политика в служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков. Секретар е по социални политики и здравеопазване на президента Румен Радев от 9 май 2017 г. до 11 май 2021 г.

Роден е на 1 март 1960 г. в с. Поповица, Пловдивска област.

Бил е директор на дирекциите „Отбранителна политика” и „Политика за сигурност и отбрана” на Министерството на отбраната, както и аташе по отбраната в Посолството на Република България във Вашингтон, САЩ.

Измежду постовете, коит е заемал след 2003 г., са началник на отдел „Отбранителна политика и анализи” в Дирекция „Отбранителна политика“ в МО и началник департамент „Трансформации” в Центъра на НАТО за борба с тероризма, Анкара, Турция.

От 1998 г. до 2000 г. работи като офицер за анализ в Департамента по планиране и програмиране на Групата за координиране на ПЗМ, гр. Монс, Белгия, след което е назначен за  старши помощник-началник в отдел “Стратегии и доктрини” в Управление “Планиране на отбраната и въоръжените сили”.

През 1996 г. става експерт в Дирекция „Международно сътрудничество” на Министерството на отбраната.

Завършва Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Г. Димитров“ в гр. Шумен през 1983 г. Продължава образованието си във Военна академия “Г. С. Раковски” – гр. София и Националния военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон, САЩ.

Стефан Янев е секретар на държавния глава по сигурност и отбрана до 11 май 2021 г. Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и министър на отбраната през 2017 г.

Владее английски, немски и руски език. Женен, с две деца. 

Асен Личев е роден през 1952 г. в София. Магистър е по хидрогеология и инженерна геология. В продължение на 25 години работи в МОС и МОСВ.

Професор е по физикохимия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Доктор на науките, ръководител на катедра Инженерна химия, директор на магистърска програма „Дисперсни системи в химичните технологии”.

Специализирал е в Япония (Japanese Research & Development Corporation) и в Швеция (Университет в Упсала) и е работил като водещ учен в изследователски институти на фирмите Unilever (САЩ) и Rhone-Poluenc (Франция).

Автор е на над 120 научни публикации с голям международен отзвук в специализираната научна литература. Ръководил е над 20 международни научни и научно-приложни проекти с външно финансиране. Участник в управляващите комитети на три европейски научни мрежи. Носител на голямата награда „Питагор” на МОН за високи научни постижения (2010 г.).

От 2012 г. е член на работните групи за подготовка на Споразумението за партньорство с Европейската комисия и за подготовка на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.

Владее английски и руски език.

Проф. Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Доктор по право. Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт Макс Планк. Професор по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски. Автор на десетки учебници, монографии, студии и статии на български, руски, немски и английски език в областта на гражданското, търговското и дружественото право. На 5 юли 2001 г. е избран за председател на 39-то Народно събрание. Избиран е два пъти за народен представител от листата на НДСВ. Председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 40-то Народно събрание. Председател е на Арбитражния съд при Българската стопанска камара. Носител е на орден Стара планина.

Теодор Седларски е роден през 1979 г. в  гр. Бургас.

Завършва средното си образование през 1997 г. в Немската езикова гимназия „Гьоте“ в Бургас.

Завършва бакалавър по Стопанско управление през 2002 г. и магистър по Бизнес администрация/Организационно развитие през 2004 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.  През 2009 г. придобива научна степен Доктор по икономика в същия университет.

През 2008 г. специализира Нова институционална икономика в Икономическия университет във Виена, Австрия, а през 2009 г. реализира Научна специализация в рамките на докторантска програма "Организация и култура"  в Университета за икономически, правни и социални науки в Санкт Гален, Швейцария.

През 2005 г. продължава научната си карира в Катедра „Икономика“ на Стопанския  факултет на Софийския университет. Води лекции по „Икономически теории“, „Икономика на труда“, „Макроикономика“; „Микроикономика“.

Съпредседател е на Френско-германския център за приложни изследвания по икономика и управление към СУ "Св. Климент Охридски" и ръководи Центъра за икономически теории и стопански политики (ЦИТСП) към СУ.

От 2005 г. заема длъжността Декан на Стопанския факултет на Софийския университет.

Владее английски, немски и руски език.

Рашко Младенов е роден през 1947 г. в гр. София.

Завършва Музикалното училище „Любомир Пипков” в София със специалност пиано през 1966 г.

През 1972 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ.

До 1990 г. играе в Драматичен театър Сава Огнянов в Русе и в Драматичен театър София.

През 1990 г. създава Театър „Ателие 313“.

Бил е директор на театрите Държавен Сатиричен театър „Алеко Константинов”, ДТ „Сава Огнянов” Русе и ДТ Благоевград.         

Има 25 роли в киното, 14 режисирани постановки и е създал музика за 23 спектакъла.

Пламен Узунов е роден през 1972 г. в гр. Пловдив.

През 1990 г. завършва средното си образование в Националната търговска гимназия в  гр. Пловдив. Придобива бакалавърска степен по специалност „Противодействие на престъпността и охрана на обществения ред“ в Академията на МВР в София.

През 2003 г. завършва магистърска степен по право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

По-късно специализира в ILEA в Будапеща и в Академията на МВР.

От 1993 г. до 2015 г. работи в структурите на МВР Пловдив.  Напуска МВР по собствено желание с последна длъжност „Директор I степен“ и последно звание „Старши комисар от МВР“, генерал- майор от резерва.

От 2015 г. насам е хоноруван преподавател „Криминалистика“ и „Оперативно-издирвателна дейност“ във Висшия университет по сигурност и икономика в Пловдив.

Член е на Международната полицейска асоциация. 

Мария Павлова е родена през 1971 г. в гр. Пловдив.

Завършва средното си образование в ЕСПУ „Светлозар Попов“ – гр. Пловдив през 1990 г.

През 1996 г. завършва магистърска степен по право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

От 1998 до 2006 г. следовател в Столична следствена служба. От 2006 до 2012 г. е прокурор в Софийска районна прокуратура.

От 2012 г. е следовател в Националната следствена служба.

През 2016 г. е избрана от Общото събрание на следователите в Национална следствена служба за член на Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на ВСС.

Омъжена. Има едно дете.

Ирина Костова е родена през 1959 г.

През 1982 г. се дипломира като строителен инженер по водоснабдяване и канализация във Висшия институт по архитектура и строителство, а през 1988 г. защитава докторска степен.

През 1997 г. специализира в Центъра за изследване на водите VITUKI, Будапеща, Унгария.

Членува в различни професионални организации:

Член на Управителния съвет на Българската асоциация по водите;

Член на Висшия консултативен съвет по водите към Министерството на околната среда и водите;

Член на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране.

Понастоящем е доцент в катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ в Хидротехническия факултет към Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия.

Декан е на Хидротехническия факултет, към Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия.

Говори английски и руски език.

Омъжена, с две деца.

Професор д-р Христо Бозуков е роден на 14 януари 1960 г.

Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със  специалност „Инженер-агроном по защита на растенията и почвата” и специализация – „Растителнозащитни технологии при полските култури”.

От 1985 г. е стажант-агроном в Института по тютюна и тютюневите изделия - Пловдив, а от 1986 год. след спечелен конкурс е назначен за  научен сътрудник III ст. по растителна защита. От 1989 г. е научен сътрудник II ст., а от 1993 г. - научен сътрудник I ст.

През 1999  г. защитава научна и образователна степен „доктор по фитопатология”, а от 2003 г. - му е присъдено от ВАК научно звание "Старши научен сътрудник втора степен" (доцент) по научна специалност "Растителна защита". От 19 ноември 2014 г. е  назначен на академичната длъжност „професор“.

От 2002 г. насам е бил назначаван на  длъжностите ръководител отдел „Агротехника и растителна защита”, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив.

От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия в София.

Председател e на Управителния съвет на ФНТССЗ-Пловдив, член на УС на ФНТССЗ-София и член на Съюза на учените в България.

12-а среща на държавните глави от групата "Арайолуш"

София, 1 юни 2016 г., София Тех Парк, сграда "Джон Атанасов"

test time stamp

25 години свободна България

rn Йордан Бакалов, служебен министър на вътрешните работи
rn
rn Йордан Бакалов е роден на 1 септември 1960 г. в град Асеновград.
rn
rn Завършил е ТИХ „Асен Златаров” в гр. Димитровград, Висшия химико-технологичен и металургичен институт-София (1987 г.) и външна търговия в Пловдивския технически университет (1998 г.). През 2009 г. защитава докторска степен по научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство” - Национална сигурност.
rn
rn От 2012 г. е доцент и преподавател по национална сигурност в Нов български университет, гр. София и в Колежа по икономика и администрация, гр. Пловдив.
rn
rn Йордан Бакалов е народен представител в 38-то, 39-то, 40-то и 41-вото Народно събрание.
rn
rn Председател е на Комисията по национална сигурност и член на Комисията по бюджета и финансите в 38-то НС. В 39-то Народно събрание е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В 40-то Народно събрание е председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и председател на парламентарната група ОДС.
rn
rn В 41-то Народно събрание е председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
rn
rn Ползва руски и английски език.
rn  

rn

rn

rn

rn

rnrnrnrnrnrnrnrn

rn

hj.kmkl

Технически проблем с код при потвърждаване на присъствие

Решения за ограничаване на монополите и за работещи мерки против корупцията и олигархията

rn Драгомир Йорданов, министър на правосъдието

rn

rn Кристиан Кръстев, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

rn

rn Юлиан Попов, министър на околната среда и водите

rn

rn Владимир Пенев, министър на културата

rn

rn Роман Василев, министър за развитие на електронното правителство

rn

rn Петър Стойчев, министър на физическото възпитание и спорта

rn

rn Петя Първанова, министър на вътрешните работи

rn

rn Проф. Николай Петров, министър на здравеопазването

rn

rn Проф. Иван Станков, министър на земеделието и храните

rn

rn Николай Милошев, министър на образованието, младежта и науката

rn

rn Тодор Тагарев, министър на отбраната

rn

rn Асен Василев, министър на икономиката, енергетиката и туризма

rn

rn Калин Христов, министър на финансите

rn

rn Илияна Цанова, вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз

rn

rn Деяна Костадинова, вицепремиер и министър на труда и социалната политика

rn

rn Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на регионалното развитие

rn

rn Марин Райков - министър-председател и министър на външните работи.

rn

rn

rn

Преписки

rn Становища на участниците в инициативата на Президента на Републиката “Младежка визия за развитие на България“

rn

rn Становища на участниците в инициативата „Младежка визия за развитие на България“ към Съвет по духовност, култура и национална идентичност на тема „Представяне на българската култура по света – перспективи за развитие“

rn

rn Становища на участниците в инициативата „Младежка визия за развитие на България“ към Съвет по икономическо развитие на тема „Конкурентоспособност чрез развитие на клъстерите“

rn

rn Становища на участниците в инициативата „Младежка визия за развитие на България“ към Съвет по наука и образование на тема „Висше образование за кариера“

rn

rn Становища на участниците в инициативата „Младежка визия за развитие на България“ към Съвет по oтбрана и сигурност на тема „Роля на Република България в сигурността на ЕС“

rn

rn Становища на участниците в инициативата „Младежка визия за развитие на България“ към Съвет по правни въпроси на тема „Национален референдум. Въпроси на националния референдум и гаранции за вземане на информирано решение от гражданите“

rn

rn Становища на участниците в инициативата „Младежка визия за развитие на България“ към Съвет по развитие на регионите и национална инфраструктура на тема „Разгръщане на потенциала и повишаване на качеството на живот в най-бедните региони на България“

rn

rn Становища на участниците в инициативата „Младежка визия за развитие на България“ към Съвет по социални политики на тема „Предизвикателства и перспективи пред младежката заетост“

rn

rn Становища на участниците в инициативата „Младежка визия за развитие на България“ към Съвет по външна политика на тема „Ролята на външната политика за изграждане на положителен образ на България в чужбина“

rn

Администрацията на Президента на Република България е изключителен собственик на техническото осъществяване на сайта https://www.president.bg и всички приложения и модули в него са нейна собственост.

Сайтът на Администрация на Президента на Република България е оптимизиран за работа с интернет браузъри Internet Explorer версия 8 и по-висока, Mozilla Firefox версия 3.xx и по-висока, Google Chrome, Opera, Safari и други интернет браузъри.rn За да гледате видео материалите, трябва да имате инсталиран Adobe Flash Player, който може да изтеглите безплатно от http://www.adobe.com.rn Част от съдържанието е в .pdf формат, изискващ безплатен софтуер като Adobe Reader или аналогични.
rn
rn Английската версия на сайта е в процес на разработка. Нейното съдържание няма да е идентично с българската версия.
rn
rn Сайтът е динамичен, съдържанието му се обновява и актуализира ежедневно.
rn
rn За бързо откриване на необходимата Ви информация може да ползвате Картата на сайта, както и вградените възможности за търсене, филтриране по ключова дума и дата.
rn
rn Архивната версия на сайта за периода 2002 - 2012 г. на сайта не се актуализира.
rn
rn За предложения, мнения и сигнали при забелязани неточности в този сайт, моля използвайте електронната контактната форма за обратна връзка в контакти или някой от другите предложени начини да се свържете с нас.
rn
rn © Internet Explorer е запазена търговска марка на Microsoft Corporation
rn © Mozilla Firefox е запазена търговска марка на Mozilla Foundation
rn © Google Chrome е запазена търговска марка на Google, Inc.
rn © Safari е запазена търговска марка на Apple Computers, Inc.
rn © Opera е запазена търговска марка на Opera Software ASA
rn © Adobe Flash Player е запазена търговска марка на Adobe Systems Incorporated
rn © Adobe Reader е запазена търговска марка на Adobe Systems Incorporated
rn © http://www.adobe.com е запазена търговска марка на Adobe Systems Incorporated

rn

Съдържание на сайта Съгласно законите на Република България, съдържанието предоставено от Администрация на Президента на Република България на този уеб сайт не е със защитени авторски права. Администрация на Президента на Република България може да получава и управлява авторски права, получени чрез прехвърляне по право, унаследяване, завещание или по друг начин.
rn Пояснение:
rn Вие имате право да разглеждате уеб страниците на Администрация на Президента на Република България на своя компютър, както и да отпечатвате извадки от тези страници не само за Ваша лична употреба, а и за да споделяте - копирате, разпространявате, излъчвате произведенията, да ремиксирате -  да адаптирате произведенията, да използвате произведенията с комерсиална цел съгласно условията и реда на Creative Commons Attribution 2.5 License,  освен ако за конкретно произведение изрично не е отбелязано друго. Това включва огласяването на съобщенията за пресата и в средствата за масова информация, ако е цитиран и признат източника. Някои конкретни документи и произведения в нашите уеб страници могат да бъдат предмет на допълнителни условия, посочени в съответните документи.

rn

rn Признание - Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят Вас или използването по някакъв начин на творбата от Вас).

rn

rn Признание 2.5 България (CC BY 2.5)    

rn

rn Съдържанието и произведенията на този уеб сайт, които са предоставени от трети страни са лицензирани съгласно условията на Creative Commons Attribution 2.5 License, освен ако изрично не е отбелязано друго. Посетителите на този уеб сайт се съгласяват да предоставят на трети страни от останалата част на света неизключителни, неотменими и безвъзмездни лицензни права, когато използват съдържание и произведения взети от president.bg като изразят признание съгласно условията и реда на Creative Commons Attribution 2.5 License.
rn
rn По отношение Закона за авторското право и сродните му права
rn Администрация на Президента на Република България уважава интелектуалната собственост на всички и изисква от потребителите на уеб сайтовете, които управлява да правят същото. В съответствие със Закона за авторското право и сродните му права и други приложими закони, Администрация на Президента на Република България по своя преценка и при определени обстоятелства възприема следната политика: да прекратява акаунти на абонати, да заличава коментари и акаунти на титуляри, използвали и изпратили произведения, за които се счита че са направили повторно нарушение. По преценка на Администрация на Президента на Република България е възможно също да бъде ограничен достъпа до уебсайта president.bg, частично или цялостно и/или да бъде прекратен акаунта на всеки един потребител, който повторно нарушава правата на интелектуална собственост на трети лица, ако е налице повторно нарушение.
rn
rn Точност и истинност на информацията
rn Този сайт и неговото съдържание се публикува за Ваше удобство. Администрация на Президента на Република България не гарантира, че уеб страниците не съдържат грешки и че достъпът до тях е непрекъсваем. Администрация на Президента на Република България си запазва правото да редактира страниците си и да прекратява достъпа до тях по всяко време. Администрация на Президента на Република България се задължава да вземе всички разумни мерки с цел да публикува сигурна и качествена информация на страниците си, но следва да предупредим всички посетители и потребители на сайта, че грешки и пропуски, както и закъснения в обновяването на данните могат да се появят в сайта и за тях Администрация на Президента на Република България не носи отговорност.
rn
rn Гаранции
rn Никакви гаранции от какъвто и да е вид, преки или косвени, включващи, но не ограничени до гаранции за правата или тяхната ненарушимост, както и косвени гаранции за комерсиална употреба или пригодност за определена цел, не се дава във връзка с достъпността, акуратността, надеждността или съдържанието на тези страници. Администрация на Президента на Република България не е отговорно за каквито и да било преки, косвени, случайни, специални или предизвикани щети или загуби или за прекъсване на деловата дейност, причинени от употребата на тази услуга, дори ако Администрация на Президента на Република България е било предупредено за вероятността за такива вреди. В някои законодателства изключването на определени гаранции или ограниченията на отговорността не са разрешени, така че изложените по-горе ограничения и изключения може да не се отнасят до Вас. Отговорността на Администрация на Президента на Република България в такъв случай следва да бъде ограничена до максимално позволеното от закона.

rn

rn Контакти

rn

За съжаление, страницата, която търсите не беше намерена

Страницата, която търсите вероятно е премахната, името й е променено или е временно недостъпна. Моля, опитайте следното:

• Използвайте бутона Назад на Вашия браузър, за да се върнете на предишната посетена страница
• Върнете се на началната страница
• Използвайте търсачката за информацията, която Ви е необходима.

Ако смятате, че не можете да достигнете желаната от Вас страница поради наша грешка моля,  да ни уведомите.

Герб на Република България  

(Извадка от Закона за герб на Република България,Обнародван в Държавен Вестник, бр. 62 от 4.08.1997 г. )
Чл. 1.Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава.
Чл. 2. (1) Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".
(2) Графичното и цветното изображение на герба, съгласно приложенията, са неразделна част от този закон.
Чл. 3. (1) Гербът на Република България се изобразява на държавния печат по начин, определен със закон за държавния печат.
(2) Изобразяването на герба на Република България на други места, както и възпроизвеждането на елементи от герба в значки, възпоменателни медали и други, се допуска само с акт на Министерския съвет.

Знаме на Република България

(Извадка от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България, Обнародван в ДВ бр.47 от 24 Април 1998г., доп. ДВ. бр.33 от 9 Април 1999г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г.)
Чл. 15. (1) Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава.
(2) Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу. При поставяне на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се подреждат от ляво на дясно - бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.
(3) Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове са еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника.
(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и цветовите характеристики и изискванията към материалите се определят в приложение № 2, което е неразделна част от този закон.
Чл. 16. (1) Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:
1. сградите, където се осъществява основната дейност на Народното събрание, на Президентството, на министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации, на Конституционния съд, на органите на съдебната власт, на Българската народна банка, на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища;
2. входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове;
3. пристанищата, железопътните гари и аерогарите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.
Чл. 17. Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.
Чл. 18. Националното знаме на Република България се издига в предната част на:
1. морските и речните кораби и други плавателни средства, вписани в корабните регистри на българските пристанища;
2. закупените от Република България кораби от чужбина - с разрешение на съответния български дипломатически или консулски представител, до вписването им в корабните регистри на българските пристанища.
Чл. 19. Националното знаме на Република България се издига на българските дипломатически и консулски представителства и се поставя върху превозните средства на българските дипломатически и консулски представители при условията, определени от международните договори и обичаи.
Чл. 20. Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.
Чл. 21. (1) При издигане на националното знаме заедно със знаме на друга държава почетно място се дава на националното знаме на Република България, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.
(2) При издигане знамената на няколко държави националното знаме на Република България се поставя в средата, ако броят на останалите знамена е четен, или в началото и в края на реда, ако броят на останалите знамена е нечетен. Знамената на чужди държави се подреждат на еднаква височина по азбучен ред съобразно българската азбука.
(3) При официални посещения в Република България на държавен глава, министър-председател, ръководител на парламент или на правителствена или парламентарна делегация на чужда държава почетно място се дава на знамето на съответната чужда държава, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.
Чл. 22. При обявен от Министерския съвет траур националното знаме се спуска наполовина на носещото тяло.
Чл. 23. (1) При движение развятото знаме се носи на лявото рамо и се държи с лявата ръка, опъната по дръжката.
(2) При преминаване в тържествен марш знамето се носи отпред с изправена дръжка, която се придържа отдолу с лявата ръка на височина под пояса, а по средата се придържа с дясната ръка, която е на височината на рамото.
Чл. 24. Знамената се поддържат в изряден естетичен вид и се подменят съгласно изискванията, предвидени в приложение № 2.
Чл. 25. Редът за изобразяване на националното знаме или за възпроизвеждането му се определя от Министерския съвет.

----------------------------------

Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени водоравно отгоре надолу.
Цветните полета са еднакви по форма и размери:
Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5.
При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
Цветове: бял - със степен на белота не по-малка от 80%, зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил и червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.
Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

 

 

 

 

 

Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
(2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.
Чл. 93. (1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
(4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.
(6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.
Чл. 94. Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент.
Чл. 95. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.
Чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.
Чл. 97. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
3. при условията на чл. 103;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.
Чл. 98. Президентът на републиката:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание;
2. отправя обръщения към народа и Народното събрание;
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
4. обнародва законите;
5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;
13. наименува обекти с национално значение и населени места;
14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.
Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.
Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.
(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.
Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.
Чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.
Чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.
Чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

 

rn В историята на модерната българска държава функциите на държавен глава са изпълнявани от монарха, Регентството, а по-късно от колективни органи като Президиум на Народното събрание и Държавен съвет.

rn

rn Историята на институцията Президент на Републиката е относителна кратка и е свързана с прехода на България към демокрация и с новото структуриране на институциите в контекста на този преход.

rn

rn Президентската институция в България става факт с приемането на новата конституция на страната от 12 юли 1991 година. Установяването на република с парламентарно управление е съответно съпроводено с въвеждане на инЗа председател (президент) на Републиката са избирани Петър Младенов (на 3 април 1990 г. от 9-то Народното събрание) и Желю Желев (на 1 август 1990 г. от 7-то Велико Народно събрание).ституцията Президент на Републиката като държавен глава.

rn

rn Неин непосредствен предшественик е институцията "Председател (президент) на Републиката", въведена с промените в Конституцията от 1971 г., извършени в резултат на решение на "кръглата маса" и приети през април 1990 г. от 9-то Народно събрание.

rn

rn  

rn

rn  

rn

rn За председател (президент) на Републиката са избирани Петър Младенов (на 3 април 1990 г. от 9-то Народното събрание) и Желю Желев (на 1 август 1990 г. от 7-то Велико Народно събрание).

rn

rn Първият Президент на Републиката, избран с пряк вот съгласно разпоредбите на новата конституция, е д-р Желю Желев, който печели президентските избори на втори тур на 19 януари 1992 г. с 52.85 %. За вицепрезидент е избрана Блага Димитрова.

rn

rn  

rn

rn Втори Президент на Републиката е Петър Стоянов, избран на 3 ноември 1996 г. с 59.73% от гласовете. За вицепрезидент е избран Тодор Кавалджиев.

rn

rn Трети Президент на Републиката е Георги Първанов, получил 54.13% от гласовете на втория тур на изборите на 18 ноември 2001 г. За вицепрезидент е избран Ангел Марин.

rn

rn В член 92, ал. 1 от Конституцията Президентът на Републиката е обявен за държавен глава, който олицетворява единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. По силата на прекия избор от народа той притежава непосредствена демократична легитимност, при което неговите пълномощия произтичат от вота на избирателите. Властта, упражнявана от държавния глава, не произтича от властта на никоя друга политическа институция.

rn

rn Президентът участва в разделението на властите, но не е субект нито на една от трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Той има правомощия и в трите клона на държавната власт, като по този начин придава устойчивост и гъвкавост на политическия процес и парламентарната форма на управление, възприета у нас. В този смисъл държавният глава играе роля на политически арбитър между институциите, като в основата на упражняването на тази му функция стоят стратегическите интереси и цели на нацията, по които поначало има постигнат консенсус в гражданското общество. Правното му положение, гарантирано от Конституцията, позволява на президента да бъде коректив на политически едностранчиви, прибързани и необосновани решения в сферата на законодателството и изпълнителната власт.

rn

rn При формирането и провеждането на вътрешната и външната политика на страната основният закон въвежда поделена компетентност между президента и правителството с цел приемане на балансирани управленски решения, в които не само да се проектира политическата програма на парламентарното мнозинство но и да се отчетат интересите на целия народ.

rn

rn Президентът има правото да информира Народното събрание по всички основни въпроси в кръга на своите правомощия. Това негово право трябва да се тълкува и като даващо възможност той да направи определени предложения, които попадат в компетентността на парламента. Президентът обаче няма законодателна инициатива. Той има правото само да внася предложения за промени в Конституцията на Република България.

rn

rn Президентът има едно важно правомощие, свързано със законодателния процес. Всеки път, когато той намери един приет от Народното събрание закон за противоконституционен или когато законът съдържа неприемливи за президента разрешения, държавният глава може да го върне за повторно обсъждане в Народното събрание. Това негово правомощие е по-популярно като "право на вето". Президентът може да оспори съдържанието на един цял закон или на отделни негови разпоредби.

rn

rn Българската Конституция дава възможност да бъде предоставено право на убежище на онези лица, които са преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Редът за предоставянето на убежище е уреден в Закона за убежището и бежанците. Президентът Първанов с указ е възложил правомощието си да дава убежище на вицепрезидента Ангел Марин. За да бъде улеснен в работата си вицепрезидентът, в президентската администрация е създадена Комисията по убежището. В нейния състав са привлечени компетентни юристи, които дават мнение по всяко искане за убежище.

rn

rn Президентът може да освобождава изцяло или отчасти от изпълнението на наложено от съда наказание за извършено престъпление. Така той упражнява правото на помилване, което Конституцията му е предоставила. Помилването е акт на хуманност. То не е средство за поправяне на несправедливо наложени наказания, а отчита промени в поведението на осъдения, в неговото здравословно състояние или в семейното му положение. Правото на помилване се упражнява от вицепрезидента Ангел Марин. Специална Комисия по помилванията, състояща се от изтъкнати специалисти по наказателно право и процес оценява всяка молба и дава препоръка на вицепрезидента. Правото на помилване се упражнява изключително рядко и само при наличието на убедителни данни, че по-нататъшното изпълнение на наказанието е загубило смисъла си.

rn

rn Насрочването на изборите е основно задължение на президента. Всеки път, когато изтече мандатът на Народното събрание или на местните органи на власт, както и при предсрочно прекратяване на мандата на парламента, президентът с указ насрочва избори. Частични избори се насрочват и когато бъде предсрочно прекратен мандатът на орган на местната власт.

rn

rn Президентът може да насрочва и датата за национален референдум, когато Народното събрание вземе решение за това.

rn

rn Президентът представлява държавата и в международните отношения. Той има правото да подписва международни договори след съгласуване с Министерския съвет и без да е необходимо да бъде специално упълномощаван.

rn

rn Президентът назначава и освобождава от длъжност българските посланици. Това той прави по предложение на Министерския съвет. Като държавен глава, той приема и акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители.

rn

rn  

rn

rn Даването на българско гражданство и освобождаването от него е сред основните правомощия на президента, които той има правото да делегира на вицепрезидента. Всички молби за даване и освобождаване от българско гражданство се разглеждат в Съвета по българското гражданство към Министерството на правосъдието. По негов доклад, министърът на правосъдието прави предложение до вицепрезидента за даване или освобождаване от гражданство.

rn

rn Съгласно Конституцията, президентът възглавява и Консултативния съвет за национална сигурност. Този съвещателен орган, който приема становища и предложения до държавните институции, обсъжда най-важните въпроси, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

rn

rn  

rn

rn  

rn

rn  

rn

rn Практически въпрос от проблематиката на разделението на властите е правомощието на президента на обнародва законите. Със свой указ той публикува приетите от Народното събрание закони в "Държавен вестник". Три дни след обнародването законите влизат в сила и са задължителни за спазване и изпълнение от държавните органи и от гражданите. Публикуването на законите в "Държавен вестник" трябва да стане в срок от 15 дни след тяхното приемане от парламента.

rn

rn Утвърждаването на промени в границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет е едно от важните правомощия на президента, предвидени в Конституцията. Участието на държавния глава в извършването на административно-териториални промени гарантира политическа неутралност и устойчивост в тези процеси и предпазва от необосновани и прибързани решения.

rn

rn Израз на положението на президента като обединител на нацията е правомощието му да награждава с ордени и медали. По този начин той изразява признанието на държавата към постиженията на изявени български граждани в различни области. Награждаването на чужденците се прави поради техния принос за България или за укрепването на нейните отношения с други държави.

rn

rn
rn Конкретен израз на положението на президентската институция с оглед единството на нацията е правомощието му да наименува обекти с национално значение и населени места. Това решение на Конституцията цели устойчивост и възможност за отчитане на различни интереси и традиции.

rn

rn Президентът като държавен глава по традиция е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната. Той е такъв и в мирно, и във военно време. На него е предоставено правото да назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и да удостоява с висши военни звания по предложение на МС. По този начин е ограничена зависимостта на ръководството на армията от изпълнителната власт, която по своя характер е партийно доминирана.

rn

rn Президентът има и още две правомощия в областта на отбраната и въоръжените сили. Първото е свързано с обявяването на обща или частична мобилизация. Освен това държавният глава обявява положение на война, военно или друго извънредно положение. При такива изключителни случаи Народното събрание се свиква незабавно от държавния глава и се произнася по президентските решения.

rn

rn Президентът на практика управлява страната в периода от евентуалното разпускане на Народното събрание до произвеждането на предсрочни парламентарни избори. В този случай той назначава служебно правителство, което е отговорно пред него.

rn

rn Редица нормативни актове предвиждат, че президентът назначава държавни служители. Конституцията дава това право на президента да ги назначава поради ролята, която той играе в българското държавно устройство. Друга причина е осигуряването на известна независимост спрямо другите органи и власти, най-вече изпълнителната.

rn

rn Президентът на Републиката назначава: ръководители на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации (по предложение на Министерски съвет); председателя на Върховния касационен съд (по предложение на Висшия съдебен съвет); председателя на Върховния административен съд (по предложение на Висшия съдебен съвет); главния прокурор (по предложение на Висшия съдебен съвет); четирима съдии от състава на Конституционния съд; трима членове от Управителния съвет на БНБ; всички членове на Централни избирателни комисии (ЦИК, ЦИКМИ и ЦИКЕП); главен секретар на МВР (по предложение на Министерски съвет); началник на отбраната (по предложение на Министерски съвет); висшия команден състав на въоръжените сили (по предложение на Министерски съвет); един член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; четирима членове на Съвета за електронни медии; председателя на ДАНС (по предложение на Министерски съвет); един член на Комисията за регулиране на съобщенията; четирима членове на Комисията за защита от дискриминация.

rn

Съвета ще се проведе на 19 Септември 2012 г. от 10:30 часа.