РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на Осмата годишна среща на бизнеса с правителството

Уважаеми господин Президент,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми представители на Европейската комисия,
Уважаеми представители на изпълнителната власт на различни нива, които са днес заедно с нас,
Уважаеми представители на бизнеса,

Искам да благодаря от все сърце за поканата да участвам в Осмата годишна среща на бизнеса с правителството. През годините съм имал честта да участвам в този форум във всяко едно от неговите издания и го правя в различно качество. Бях мениджър, бях министър, сега съм президент.

Днес вие дебатирате как България да тръгне в правилната посока. Посоката за България, приятели, отдавна е зададена от Левски, Ботев и възрожденците, а именно – „за чиста и свята република“ и „да бъдем равни с другите европейски народи“. Все още не сме постигнали тази цел и не трябва да се отклоняваме от пътя. Българският народ е абсолютно единен и стои здраво зад този стратегически приоритет на нацията и това е идеалът на българското Възраждане – за достойното място на България в семейството на европейските народи. Процесът е стартирал преди повече от 140 години. Не сме постигнали своята мечта-идеал и няма да се отклоним от пътя. Това зависи и от вас и преди всичко, разбира се, от обществото като цяло.

Скоростта е проблемът, скъпи приятели, и ефективността, а не посоката. Аз вярвам, че българският народ е абсолютно обединен и единен в посоката, българският народ е обединен около идеала на българското Възраждане за достойното място на България. Големият въпрос не е в посоката, а е скоростта, с която се движим. Скоростта и ефективността, с която надграждаме демократичните институции, с която строим своята „чиста и свята република“, и ефективността, с която гарантираме справедливост - чрез институции, обърнати към хората, чрез съдебна система, която правораздава и е гарант за справедливост, и чрез ефективни институции, а не с популисти и месии, които обещават всичко. Така че, големият въпрос е в скоростта, включително скоростта, с която забогатяваме и развиваме икономиката си.

Защото, както Левски беше казал, трябва да бъдем равни с другите европейски народи. Да, ама не сме равни. За да го постигнем това, трябва да си дадем сметка, че трябва наистина да подкрепяме и да надграждаме всеки механизъм за повишаване на просперитета и за подобряване на бизнес средата като предпоставка за по-високи доходи и повече работа.

Също така днес в България ние имаме, освен многото въпросителни, които се надявам обаче да не поставят под въпрос смисъла и пътя, по който вървим, имаме и новия тренд на национализма. Тук бих искал да кажа, че, за съжаление, проблемът е в това, че днес в България отклоняваме дебата от по-важните неща, включително и чрез националисти, които негласно подкрепят управляващите, но същевременно гласно обвиняват европейските компании, а не руските, че са колонизатори. И е добре да припомним мъдрите думи на един голям европейски президент, френският президент Де Гол, който беше казал, че патриоти се тези, които обичат родината си, а националисти са тези, които мразят различния.  Важно е да помним, винаги го казвам най-отговорно от тази трибуна, че българският патриотизъм, от възрожденците досега, е изцяло проевропейски. Затова вярвам, че посоката на изграждане на демокрация от европейски тип и на социалноотговорна пазарна икономика, в България е ясна, тя е зададена, проблемът е в ниската ефективност и в опитите на много хора да ни отклонят от пътя.

Това е моето послание към вас днес на тази Годишна среща за 2014 г., която маркира важното за годината напред, а то е, че посоката е ясна, проблемът е в скоростта и в резултатите. Решението е елементарно и това е опитът на Естония. Институции, които работят ефективно и надграждат по стратегическите национални приоритети, независимо кой е на власт. Не ги сменят на четири години, не отстъпват от тях, не ги поставят под въпрос, надграждат по стратегическите и смислените за нацията теми. И тук няма големи и малки. Тук има бързи и бавни. Тук има ефективни и неефективни. Това показва и опитът на Естония, за който днес ще чуем толкова много. Аз се радвам, че в последните две години имах възможността няколко пъти да разговарям с президента на Естония, включително и да бъда на посещение преди шест месеца там, за да видя на място големите прилики, но и големите разлики.

Нашите водещи посочиха една много голяма част от тях, но аз мога да продължа със списъка и в рамките на моето изложение ще посоча още някои важни прилики, но и съществени разлики. Разбира се, България и Естония имат много силен човешки капитал, който, ако бъде развит, ще доведе до много видима и сериозна промяна. Двете държави са членки на един стратегически важен съюз, прогресиращ съюз на държави, които имат особена мисия за социалноотговорни икономики и за справедливост не само в Европейския съюз, но и в света.

За съжаление обаче, в България днес бедността е много по-голяма, отколкото в Естония. Ние сме двойно по-бедни от тях. За съжаление, ние днес имаме дълбока политическа криза, имаме и много по-неефективни институции, отколкото тези на нашите приятели. За съжаление днес, политиците, слагам и себе си в тази категория, в България произвеждат нестабилност. Липсва стабилно парламентарно мнозинство, правителството и парламентът в своята ежедневна работа зависят от партия с ултранационалистически и антипазарни възгледи. Този политически риск продължава и през 2014 г. и се отразява върху инвестициите, върху икономиката, която се намира в България, вече няколко години подред, на фаза на слабо възстановяване, т.е. наистина съм съгласен с оценката, че ние сме буквичката „L“ вече шеста година - на дъното.

Очакваме през тази година икономиката да нарасне с 1,7%, но това не е достатъчно. Ние можем много повече. За да отключим обаче потенциала за много по-висок растеж, от който имаме нужда в България, трябват реформи за конкурентоспособност и трябват решителни действия за преодоляване на кризата, за стабилност и за връщане на нацията към адресиране и решаване на големите и смислени проблеми, а не боричкания и политическо противопоставяне на всяка цена.

За съжаление, през 2013 г. не видяхме нито една реформа, нито една, въпреки че се смениха три правителства. Замрази се пенсионната реформа, прокламират се днес идеи, които, да го кажем много ясно и категорично, вместо приватизация, се говори за национализация на закъсали предприятия. Опасявам се също така, че се подготвя пакет от антимонополни закони, в които ще видим немалко популистки мерки, например насочени срещу банки или чуждестранни хранителни вериги, от което нямаме никаква нужда. Имаме нужда точно от обратното и от пътя, който зададохме в последните 12 години - на една либерална икономика, открита към света, търгуваща със света. Българският експорт, който е двигател за силен на растеж през последните години, но когато искаме светът да купува от нас, трябва и ние да сме готови да уважаваме и да се отнасяме по възможно най-достойния начин с всяка една инвестиция, независимо от коя точка на планетата и колко е голяма или колко е малка.

Важно е и напомням, че решението за борбата с монополите, което ще бъде важна тема, тъй като хората го пожелаха, се нарича всъщност силни и независими регулатори, които трябва да спазват и да гарантират спазването на правилата от всички.

И така, уважаеми дами и господа, понеже въпросът днес е как малките държави успяват в Европейския съюз, разбира се, нека да посоча, че България по размер на територията е в половината големи държави на Европейския съюз. По брой на население България е в половината големи държави на Европейския съюз. За съжаление, малко ни е самочувствието. И когато подхождаме с ниско самочувствие, това се отразява и на отношението към нас. А имаме силен потенциал, не сме малки и можем много повече, стига да повярваме в нашия план, да го подкрепим и независимо кой е на власт, да работи, независимо дали говорим за електронно правителство, за регионален хъб в информационните и комуникационните технологии, за изграждане на модерна инфраструктура или за модерно земеделие.

Искам да кажа, че когато един пазар е малък, и това е опитът и на Естония, и на България, смисленото действие е да се обърнете към региона, там, в този квартал, в който е позиционирана вашата къщичка и вашето дворче. И искам категорично да заявя като български държавен глава, че днес на Балканите има огромен потенциал и много добри перспективи. Отношенията между държавите в този регион никога не са били по-добри и това са политики, които са надграждани в продължение на много поколения политици. Днес се виждаме много често с политическите лидери на всяка една от другите държави. Като държавен глава, в последната година съм имал минимум по 4-5 срещи с всеки един от президентите на региона, много силен и интензивен политически диалог като заявка за споделяне на общи ценности.

Днес ние имаме три основни предизвикателства в региона за устойчив растеж и развитие, но работим за тяхното преодоляване. На първо място, стратегическата инфраструктура. Днес за да летим до Тирана, го правим през Виена. Днес пътуването от София до Тирана е сигурно 12 часа, но след 3-4 години ще бъде 4 часа, инфраструктура, която липсва или не е достатъчно развита.

На второ място, стабилността и ефективността на институциите. Защото днес за това да се позиционира една фабрика в София е важно как работи сръбската митница или митницата в Румъния на пристанището в Констанца.

И, на трето място, незавършеният процес на демократизация, с цел изграждането на модерни демокрации от европейски тип и промяна на подхода към общото ни историческо минало, което трябва да ни обединява, а не да ни разделя. Погледът напред, а не назад, както някои държави в региона все още действат.

Затова искам да споделя с вас, че българската външна политика и държавност полагат много усилия, за да може нашият регион да бъде за пример на целия свят и да можем да видим позитивното развитие. А то се случва – Хърватия стана член на ЕС през 2013 г., Сърбия получи дата за членство и старт на преговорите. Това е изключително важно. Изграждаме не само общи инфраструктурни мрежи във всички направления, мога да разкажа много. Но ние свързваме култури, свързваме хора, свързваме бизнеси, изграждаме обща платформа за развитие и съзнаваме, че в радиус 4-5 часа път с кола и един час път с полет тук, в този регион на мир и бъдещ просперитет и силно икономическо развитие, живеят 70 милиона. Съзнаваме също така, че Балканите, които дълги години са били периферия, днес са в центъра между Европа и Азия и това стратегическо положение ни помага да се позиционираме по пътя на стоките и услугите.

Искам специално да обърна внимание на енергетиката, защото вие знаете колко е важно енергийните източници да са на пазарна цена и да имате сигурността от диверсифицирани такива източници. Споделяме обща визия, работим много, заедно с нашите партньори - газови връзки, нови електропроводи, нови магистрали, нови жп линии. Това се случва. Само след една година ние ще имаме връзка със 150 км/час от Пловдив до Истанбул. Днес тя е с 42 км/час. Това означава, че три пъти по-бързо и      по-ефективно можем да работим с един много голям и динамичен пазар. По същия начин е амбициозна и българската програма. С подкрепата на Европейския съюз България получава златния шанс да се позиционира по пътя на много транспортни коридори, а със своите индустриални зони и със своите клъстерни политики да постигнем решителен пробив, да използваме стратегическото си местоположение за икономическо развитие.

Искам също така да благодаря на гражданското общество в България, но и в региона, защото икономическото развитие само по себе си е важно, но ние искаме да изградим демокрации от европейски тип, които са базирани на институции с лице към хората и работещи за хората. Гражданското общество през 2013 г. зададе посоката. Днес не само гражданите в България, но и в целия регион, се информират бързо. Те знаят какво правят политиците и обществениците. Те имат различни източници на информация. И за нас е ясно, че политиците ще се променят, необходимо е, след като така или иначе гражданите знаят всичко. Да си кажем, че няма какво да крием. Това означава електронно правителство, това означава електронно здравеопазване, това означава база данни, това означава документиране на процесите на вземане на решения, за да може всеки един да се убеди, че те са прозрачни и обективни, в интерес на правилата, а не на един или друг.

Тук искам да се обърна към опита на Естония и да кажа, че имаме много поводи да се срамуваме от пропилените шансове в последните 15 години, защото България тогава беше също толкова силно мотивирана и с ясна визия за повече прозрачност и прогнозируемост на институциите чрез административна реформа и въвеждане на електронно правителство, както и в Естония. За 15 години се смениха 5-6 правителства в България, но ние сме далеч назад от това, което нашите приятели постигнаха. Каква е рецептата за успеха? Много елементарна. Има и приоритет, и фокус. И ако имаш приоритети и фокус, надграждай по тях, независимо кой е на власт. Ние сме регионален хъб в информационните и комуникационни технологии, но можехме да бъдем за пример в региона.

Днес, ако погледнете статистиката на Естония, от един закон за административна реформа и от последователните усилия за електронно правителство инвестициите на глава от населението са три пъти повече, доходите на човек са два пъти повече. И тук не става въпрос, че Естония имала политици със сини очи, много красиви, със страхотни речи, които са излезли и са обещали два пъти по-високи доходи. Напротив, там политиците са си казали, че само институциите могат да осъществяват идеите на гражданите, само институциите могат да създадат прозрачна бизнес среда, така че всеки да бъде мотивиран да остави парите си. Следователно, институциите са важни, те са решението и административна реформа, която гарантира надпартийност и ефективност в действията на администрацията.

Докога ще наблюдаваме всяко ново правителство да сменя и чистачките в едно министерство? Това беше решено в Естония през 1997 г. Докога ще си говорим, че трябва да проследяваме пътя на една обществена поръчка? Докога ще се чудим къде са държавните пари, има ли или няма концентрация? Толкова ли е трудно да си кажем, че няма какво да крием от българските граждани, които и без това знаят всичко. Те са въоръжени с последни технологии, те са интелигенти, тук има много талант и тук има хора, които са много напредничави в мисленето си. Просто трябва да ги изненадаме позитивно, надграждайки институциите, които служат на хората, а не с поредните обещания.

Затова вярвам, че можем много да научим от Естония. Вярвам, че административна реформа, с въвеждането в България на тяхната идея от 1997 г., че в едно министерство отива министърът със заместник-министрите и с политическия си кабинет от 10-14 души, така както е в Германия, така както е в Естония, така както в много държави. Това е решението. Министърът не отива в едно министерство със своите фирми, със своите обществени поръчки и със своите партньори, служители и чистачки. Той отива там със своите приоритети и казва на администрацията: добър ден, моля постройте три магистрали, защото обещах на хората; моля направете електронното правителство, защото обещах предизборно електронно правителство. И вярвам, че една от най-смислените реформи за България, от която можем много да научим от Естония, е електронното правителство. Нещо повече, над 50% от българските граждани се преброиха в интернет; над 50% от българските семейства имат достъп до интернет - седмият най-бърз интернет в света.

Днес, когато ние търсим решенията как да сме полезни на хората, открити към хората, когато дебатираме за Изборен кодекс, за административна реформа, за образователна реформа, трябва да си даваме сметка, че трябва да гледаме напред, а не назад. Милион и половина интелигентни български граждани, които са се интегрирали и работят по целия свят, имат отношение към своята държава и очакват и тя да има отношение към тях – примерно, чрез дебата за Изборния кодекс, който предстои.

Затова е важно, скъпи приятели, да се поучим от нещо, което работи толкова добре в Естония, и нещо, което може да ни накара да сме горди, че имаме визия, че работим с най-добрите. И може би това, което днес разбрах от президента, което много ме впечатли, че Финландия е пожелала да се интегрира към електронната система на Естония, като заедно разработят новата поредна версия на електронното правителство. Защо това е впечатляващо? С Естония е ясно – визия, план, отговорно действие, резултати в интерес на хората. Но то е впечатляващо заради една Финландия, която е световен лидер в информационните и комуникационни технологии, която е световен лидер в образованието, която има смелостта да каже на Естония: вие сте много по-добри от нас в това, което правите. Нека да го направим заедно.

Толкова ли е трудно на една България, която изгуби толкова много шансове, при протегнатата ръка на Естония, да излезе и да каже: да, и ние сме в този клуб на тези, които търсят прозрачност, ефективност, които съзнават, че институциите зависят от правила и от експертност, а не от волята на един министър, който днес или утре е станал по някакъв начин.

Затова е важно подадената ръка и от Естония да бъде анализирана много внимателно. Това е едно решение, което отваря нови перспективи. Аз няма как да съм щастлив, когато министър-председателят на България преди една седмица отново каза, че няма пари за електронното правителство, но, от друга гледна точка, няма да се предам и ще продължа да настоявам и да говоря за това, че всъщност именно защото постоянно отлагаме, ни излиза пет пъти по-скъпо. И ако тяхното електронно правителство е струвало 100 млн. евро, ние вече сме дали 300 и продължаваме здраво да харчим - за супер компютър, който се ползва под 1%, за портал на електронното правителство (e-government.bg), в който са налети много пари и се ползва под 1% от капацитета. Ето затова сме и бедни, защото сме неефективни, защото не отключваме потенциала.

От друга гледна точка, скъпи приятели, нека да кажа, че когато съм толкова емоционален по тези важни теми - позволете ми и с това да приключа - го правя с ясното съзнание, че България има огромен потенциал, но можем да го отворим чрез умни мерки, не чрез месии, не чрез популисти, не чрез промяна на посоката, не чрез поставяне под въпрос на това имаме или нямаме план и в каква посока се движим. Който иска да работи за ефективни институции като предпоставка за растеж и конкурентоспособност и повече инвестиции, да направи електронното правителство; който иска да работи срещу корупцията и монополите, да стартира Национална програма за енергийна ефективност; който иска повече демокрация в България, да премисли внимателно Изборния кодекс, защото той дава легитимност на всичко, което се случва, когато едно правителство дойде на власт. Необходими са широки обществени дебати по тази тема. Елементарни са решенията и те са свързани не със силното политическо говорене и с много обещания, а с посветеност и с ежедневни стъпки в правилната посока и надграждане, за да постигаме резултати.

Още веднъж благодаря за предоставената ми възможност. Благодаря!