НОВИНИ

Президентът Плевнелиев: Сътрудничеството и интеграцията нямат алтернатива за осигуряването на траен мир и стабилност

“България е част от много динамичен регион между Западните Балкани и Черно море, който граничи с Близкия изток. Затова страната ни има интерес от задълбочаване на процесите на интеграция и споделяне на отбранителните ресурси както в НАТО, така и в Европейския съюз. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който изнесе днес лекция на тема: “Актуални проблеми и приоритети в системата за национална сигурност на Република България” пред Атлантическия клуб в столичния хотел “Шератон”. Държавният глава подчерта, че интеграцията означава сигурност и определя разликата между това да си сам и възможността да бъдеш част от силна и активна международна общност, която споделя общи ценности и има потенциал да отстоява единни позиции.

Според президента процесите на глобализация и бързата промяна във факторите, които определят средата на сигурност, налагат на всяка страна да разшири своя хоризонт на планиране и след 2020 г. Като ключови въпроси на сигурността и стабилността за България той посочи демографията, интеграцията, технологичното развитие и управлението на ресурсите.

Държавният глава бе категоричен, че като част от ЕС и НАТО, България носи отговорност за формирането на общите политики на тези общности като най-сигурна мярка за защита на националните интереси. “Това включва и въпросите за сътрудничеството в сферата на отбраната, участието в съюзнически мисии и приноса към националната сигурност в мирно време”, отбеляза Росен Плевнелиев. Модернизацията, превъоръжаването и преструктурирането на бойните, осигуряващите и поддържащите сили на армията бяха определени от държавния глава като най-сериозните предизвикателства пред въоръжените ни сили. По думите на президента решаването на тези въпроси изисква прагматичен подход и определянето на приоритети, което позволява с по-малко ресурси да бъде постигано повече. “Затова изведохме като национален приоритет включването в концепцията на НАТО за интелигентната отбрана и в концепцията на ЕС за "обединяване на способности и споделяне на разходи", коментира държавният глава. Президентът добави, че приетата от Народното събрание през март 2011 г. Стратегия за национална сигурност, която формира държавната политика в тази сфера, напълно отговаря на заложените приоритети в Стратегическата концепция за отбрана и сигурност на НАТО от 2010 г. и на Лисабонския договор на ЕС.

“В дългосрочен план сигурността и стабилността ще зависят не само от способността на България да развива и внедрява иновации, но и от изграждането на конкурентоспособна икономика, основана на високите технологии и индустриите на бъдещето, сред които са информационните и комуникационни технологии, биотехнологиите, производството на храни, индустриите, свързани с човешкото здраве”, заяви държавният глава. Президентът отново подчерта, че ще продължи да настоява за изработването и прилагането на ефективни програми и проекти, които стимулират качественото образование в инженерните и техническите специалности, както и за изграждането на технологични и индустриални паркове. Утвърждаването на България като значим фактор в сферата на високите технологии ще направи от страната ни желан партньор и съюзник, е мнението на президента.

Държавният глава посочи също така, че ефективното управление на водните и енергийните ресурси и производството на храни ще бъдат от стратегическо значение за сигурността на България в бъдеще. Това изисква държавата да разполага както с конкретни планове за тяхното управление, така и с точна оценка за намеренията за инвестиции в тези сектори. Президентът Плевнелиев отбеляза, че до 2020 г. България очаква да бъдат вложени 8 млрд. лева в управлението на водите и 10 млрд. лева в селското стопанство. “Но това не изчерпва темата. Бих искал да видя как от земеделски производител България се превръща в производител и износител на храни и успява да увеличи добавената стойност в този сектор. Затова и тази тема е сред приоритетите на България до 2020”, подчерта Росен Плевнелиев.

Нарастващите нужди от потреблението на енергия и създаването на условия за устойчиво развитие налагат на страната ни да гарантира своята енергийна сигурност, изтъкна още държавният глава. По думите му това включва определянето на енергийната ефективност като общонационален приоритет, диверсификация на източниците и маршрутите за пренос на енергоресурси и развитие на енергийната инфраструктура. Участието на България в проектите за пренос на природен газ с общоевропейско значение са ясен знак за приоритетите на страната ни в тази сфера, коментира Росен Плевнелиев. Той бе категоричен, че енергийната независимост е основен компонент на енергийната сигурност и това предполага България да отчита ясно ролята и на собствените находища на природен газ.

Президентът Плевнелиев подчерта пред участниците във форума, че страната ни ще завърши процеса по изготвянето на концептуална рамка и приемането на закони, регламентиращи устройството, дейността и управлението на службите за сигурност. “Сигурен съм, че след поетия пред мен ангажимент от всички парламентарно представени партии, до края на  месец април 2013 г. ще бъдат приети законите за НРС, НСО, Служба военна информация и Общ устройствен закон, изцяло в интерес на националната сигурност”, заяви държавният глава.

В заключението си президентът Плевнелиев отбеляза, че обединена Европа, както никой друг, заслужава Нобелова награда за мир, тъй като европейската интеграция означава днес сигурност, стабилност, траен мир и човешки прогрес. Президентът отбеляза също така, че идеологиите играят все по-малка роля, а дебатът в парламентите е по важните за обществото теми – как, независимо от своята политическа принадлежност,  правителствата да осигурят достъп до качествено здравеопазване, образование и да създадат възможност за реализация на всеки човек. Той подчерта също така, че страната ни е на прав път и постига прогрес, но въпросът днес пред България е резултатите от реформите да се постигат по-бързо и в интерес на обществото.