НОВИНИ

България и Япония са наследници на богати исторически и културни традиции, а днес споделят общ стремеж към високотехнологично развитие. Това заяви президентът Румен Радев по време на среща на „Дондуков“ 2 със собственици и представители на водещи японски компании в областта на транспорта, строителството, хранително-вкусовата промишленост, информационните технологии, киноиндустрията, туризма, културата и изкуството, както и на местното управление в Япония. В разговора участие взе и посланикът на Япония у нас Хисаши Мичигами.

 

Държавният глава приветства проявения от японска страна интерес за запознаване с инвестиционния и търговски потенциал на България, както и за провеждането на срещи на представителите на японския бизнес с потенциални български партньори. Румен Радев изрази амбициите на страната ни за привличане на инвестиции в сферата на високите технологии и производства с висока добавена стойност, каквито Япония вече развива у нас, като открои предимствата на България в това отношение, сред които високообразования и квалифициран човешки потенциал, благоприятните макроикономически данъчни условия.

 

По време на разговора Румен Радев припомни посещението си в Япония през 2019 г. по повод интронизацията на император Нарухито, след което по инциатива на президентската институция в София се реализира българо-японски бизнес форум. В него участваха представители на българския бизнес, академичната общност и ръководители на японски корпорации с общ годишен оборот над 390 млрд. долара, сред които Mitsubishi Corporation, SEGA Games, Murata Manufacturing, Takeda. Тогава възникна и идеята за създаване на Японско-българска бизнес асоциация (JBBA), припомни още държавният глава и изрази увереност, че организацията ще допринесе за развиване на неизползвания потенциал за сътрудничеството между двете страни. 

 

През първите шест месеца на 2024 г. общият стокообмен между България и Япония е 124.1 млн. щатски долара, като износът е на стойност 37.9 млн. щатски долара, а вносът от Япония –  86.2 млн. щатски долара. Налице е увеличение в износа на България за Япония, което се дължи на ръст в производството на интегрални схеми и електронни микрокомплекти у нас, както и на химични продукти. Във вноса от Япония водещи позиции заема автомобилната промишленост.

 

Международното изложение в Осака - Експо 2025, в което се предвижда и участие на иновативни български компании, също е повод България и Япония да задълбочат партньорските си отношения, бе обща позиция по време на срещата. От японска страна приветстваха потенциалната възможност държавният глава да посети Япония във връзка с изложението.

 

От страна на японския бизнес бе изразено уважение към достиженията на българската култура и изкуство, както и готовност за подкрепа за възстановяване на  Международния балетен фестивал във Варна. Сред дискутираните теми бяха още планираната реализация на японски филмови продукции у нас, както и амбициите за представяне в София на световноизвестна изложба на японско керамично изкуство, която в момента е на европейско турне в Италия, Франция и Германия.

 

В срещата участие взе и известният български сумист Калоян Махлянов – Котоошу, който от години живее в Япония. От японска страна бе посочено, че Котоошу има голям принос за високия интерес към България в Япония, а държавният глава изтъкна, че страната ни се гордее, че българин е постигнал значителни успехи в спорт, олицетворяващ японските традиции и култура, който с активната си дейност допринася и за разширяване на сътрудничеството между двете държави.

Отличието се връчва за значим принос и по повод 170-годишнината от първото българско театрално представление

Животът на кирилицата продължава и в дигиталния век, стига ние да бъдем нейни пазители, посочи държавният глава на заключителното заседание на третия Международен форум за кирилицата

Илияна Йотова приветства гостите на концерта на квартет „Светоглас“, който се проведе в Музея за християнско изкуство, разположен в криптата на катедралния храм-паметник „Александър Невски“

Наша мисия е да се чува по-високо в света гласът на славянската древна култура, на българистиката и на българския език, заяви държавният глава на организирания по нейна инициатива Международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“