Росен Плевнелиев: Необходим е дебат за ценностите и каузите в основата на нашата национална идентичност през XXI век
2012-03-02 12:00:00
Необходим е дебат за ценностите, за каузите, които ще стоят в основата на нашата национална идентичност през XXI век. За да намерим правилните отговори на въпроса за националната ни кауза, днес и в бъдеще трябва да стъпим на здрави основи. Така президентът Росен Плевнелиев се обърна към студентите от Софийския университет, където изнесе лекция на тема “Българската национална идентичност в 21-ви век”. В навечерието на националния празник 3 март, президентът припомни историческата роля на младите българи за Освобождението на страната.
„Всяко поколение води своите битки, за да постигне свободата според собствените си разбирания, защото свободата не е дар, който се получава и остава при вас. Свободата на всеки един българин е онази кауза, която винаги ще ни обединява и за нея ще се борим”, подчерта президентът. Той посочи, че тази ценност е първоизточник на всички други цели - тя е право на избор и предпоставка за толерантност и уважение. Държавният глава заяви също така, че свободата ни прави равни както в правата, така и в отговорностите.
Президентът припомни, че българският народ изгради и запази своята идентичност през хилядолетията именно благодарение на духовността, а основен носител и пазител на националната ни памет е писаното слово, книгата. Пред студентите държавният глава посочи ролята и примера на книжовниците от Струга - братята Димитър и Константин Миладинови, които заплатиха с живота си за правото да се наричат българи. Росен Плевнелиев подчерта, че е недопустимо днес, на същото място и в една европейска държава, да се преследват и репресират други българи заради тяхното самосъзнание, убеждения или гражданство. “Без значение е колко и какви средства се изсипват за изграждане на гигантски кумири на лъжата. Без значение е как се изкривява и подменя миналото. Понякога няма по-убедителен, по-ярък паметник на историческата истина, по-мощен хранител на паметта и достойнството на един народ, от една малка книжка, каквато е сборникът на Миладинови”, отбеляза българският президент.
Росен Плевнелиев посочи, че и днес, когато страната ни е член на Европейския съюз, България и българите трябва да продължат да разширяват своя кръгозор, но и да се стремят към обществен консенсус, за да отстояват националните приоритети.
Образователна система трябва да се превърне в един от основните приоритети за българската държава, посочи още президентът. Тя трябва да обединява университетите, изследователските центрове, бизнеса и държавните институции, да увеличи броя и качеството на патентите и иновативните продукти, които създаваме. Необходимо е допълнително стимулиране на студентската мобилност между българските университети и партньорски институции в рамките на ЕС и целия свят, каза още държавния глава и подчерта, че българските университети трябва да са притегателен център и за талантливи младежи от чужди държави.
Българската икономика има нужда от администрация, която предоставя качествени и бързи услуги и електронното правителство е една от най-важните предпоставки това да се случи, подчерта още президентът.
Той посочи пред студентите, че България трябва да направи своя колективен избор по отношение на националните си приоритети и каузи. Кои са новите приоритети, които ще ни обединяват и които ще формират нашата национална репутация през следващите десетилетия са само част от въпросите, които тепърва ще се дебатират, каза в заключение той.
В отговор на журналистически въпрос държавният глава, заяви че категорично подкрепя позицията за присъединяването на България към т.нар. “фискален пакт” на ЕС. Той посочи, че ако България иска да се развива, трябва да се интегрира и изолацията никога не е била в интерес на страната. Президентът изрази подкрепа и за усилията на правителството по въпроса и допълни, че когато една страна участва във взимането на решенията за бъдещето на Европа, има много по-адекватни възможности да защитава националните си интереси. Той изрази удовлетворение, че националната позиция е защитена с допълнителна декларация, която защитава ниската данъчна тежест в България, както и свободата на отделните държави да провеждат самостоятелна данъчна политика.
