Държавният глава Румен Радев участва в тържественото отбелязване на 147-ата годишнина от Априлското въстание в Априлци
Скъпи сънародници,
Има места и събития, които ни карат да вдигаме гордо чела, защото са съхранили величието на нашия народ. За мен е чест да бъда днес в Априлци – гордият символ на въстанието, което през кървавата пролет на 1876г. отвори пътя към възкръсването на България. По него поеха непокорните, за които свободата бе по-скъпа от живота. Които възвестиха волята на цял един народ за независимост и отвориха широко очите на Европа.
Едва ли има род в Априлци, който да не е дал кървав дан за българската свобода. Непокорните балканджии съхраниха през вековете родното си огнище като крепост на българския дух. Оттук преминаха и стъпките на дякон Левски, който със словото си претвори своята вяра в българската свобода във всенародна кауза. Поели знамето от Левски, апостолите от 1876 г. разпалиха пламъка на революцията, за да превърнат Ново село, Батошево, Кръвеник и региона в най-големия център на въстанието в Северна България.
След Априлското въстание не остават паметници на военни победи, а костници. Това е въстанието на осъзнатата саможертва в името на свободата. Обречен бунт на селяни, даскали, занаятчии и попове. На лудите глави, дръзнали да провъзгласят Новоселската република. Макар и оцеляла само 9 дни, тя се превърна в непреходно вдъхновение на нова България.
Една кратка бележка, записана в онези дни в църковен псалтир, събира цялата епоха на невиждано страдание и на нечувана храброст: „Да се знае какво се случи в лето 1876-о, кога се потъпка и изгори Ново село за народност“. Затова в своята голгота Априлци без колебание се изправи до Батак.
Днес отдаваме почит към тези, които намериха сили и идеал за бъдещето на България, да продават своя имот и да се въоръжават, защото за тях нямаше по-ценно от свободата.
Нека днес склоним глави пред подвига на апостолите от 1876-а, на знайните и незнайни мъже, жени и деца, положили живота си за възкресението на България, които ни показаха, че родолюбието не е грях, а избор на достойните. Че българската свобода от нас зависи.
Пламъкът на Априлското въстание ще продължи да озарява пътя на България, докато пазим чист спомена за него. Докато свеждаме глави пред историческата истина и докато браним тази истина от домогванията на осквернители и я завещаваме неопетнена на идните поколения.
Днес, когато мислим за настоящето и бъдещето на България, някак си ни е трудно да си представим какво е означавало съзнателно да се лишиш от имота си, от живота си, своя и на своите близки, за бъдещето на България. Нека не предаваме това бъдеще. Нека помним и нека имаме за пример този подвиг. Затова се обръщам с думи на дълбока благодарност към днешните априлчани за това, че пазят жив спомена и продължават да носят в сърцата си непокорния български дух.
Вечна памет на мъчениците и слава на героите от Априлското въстание!
Да живее България!