Предложенията са направени в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България
Предложенията на президентската институция за модернизация на България и прозрачно и ефективно управление са стъпка срещу политикономията на прехода да се разпределят и усвояват на тъмно огромни публични средства без гражданското общество да знае всъщност какво става с тях. Проектите са крачка към създаването на модерна демократична европейска България и реализация на визията за повече инвестиции във водещи технологии и развитие на човешкия капитал, към максимално възможно обхващане на хора и икономически дейности при ефективно оползотворяване на вложените средства. Така държавният глава коментира представените днес на „Дондуков“ 2 проекти на президентската институция, направени към Проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България. В представянето участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски, преподавателят по приложна математика и физика Теодосий Теодосиев, както и част от експертите.
Петте представени проекта са: Изграждане на Национален център за наблюдение, контрол и управление; Изграждане и развитие на Мултифункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации; Разширение на ВЕЦ и ПАВЕЦ мощностите и пълноценно използване на геотермалната енергия за балансиране на електроенергийната система; Регионална генетично-диагностична мрежа с Координационен център по биобезопасност и Създаване на система за спешна медицинска помощ по въздуха (Helicopter Emergency Medical Service – HEMS).
При откриването на събитието държавният глава призова правителството да гарантира, че общественото обсъждане на Плана ще остане открит процес до момента на неговото внасяне в Европейската комисия на 30 април 2021 г. По думите на президента е необходима яснота и по каква методика, както и по какви критерии изпълнителната власт ще селектира внесените проекти. „Призовавам този процес на селекция на проектите да бъде открит и публичен. Това е начинът да се реализира написаното от правителството в този план, че той отразява вижданията на правителството и обществото“, каза Румен Радев.
Президентът призова Планът за възстановяване и устойчивост да не се свежда до поредното средство за усвояване на финанси чрез саниране, строителство и покупки. Румен Радев открои огромната възможност предвидените средства да бъдат използвани за модернизация на България – не само в икономиката, но и в цялостната обществена система, в развитието на човешкия капитал, в преодоляването на стратегически за България предизвикателства. „Неведнъж съм споделял, че каквито и социални и икономически модели да прилагаме, каквито и финансови средства да изразходваме, те няма да имат ефект и полза за обществото, ако не се смени моделът на управление. Докато не засилим гражданския контрол върху работата на правителството, докато не установим ясни механизми за прозрачност, отчетност и отговорност в неговата работа, докато не укрепим държавността и пресечем злоупотребите – както с национални, така и с европейски средства“, заяви Румен Радев.
Въпреки кратките срокове за обществено обсъждане, заложени от изпълнителната власт, и въпреки липсата на обосновка и информация за конкретни проекти, множество научни, обществени съсловни организации са представили свои становища по Плана. Държавният глава подчерта, че независимо от обявената от правителството крайна дата на приключване на общественото обсъждане на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България на 29 ноември, самият План ще бъде внесен окончателно в Европейската комисия чак на 30 април 2021 г. В този период правителството тепърва ще разработва, приема или изменя конкретни проекти и това ще става извън общественото обсъждане.
„Вярвам, че не след дълго ще имаме правителство, което ще има амбицията да работи ефективно и качествено в интерес на българските граждани, а не на определени бизнес кръгове“, посочи още президентът. Държавният глава определи предложенията на президентската институция като възможност българските институции в бъдеще да вземат решения чрез надеждна информационна база, инструменти и механизми на основата на научни анализи. Румен Радев добави, че откритият достъп на гражданите и неправителствените организации до тази информация ще даде в ръцете на българското общество инструменти за наблюдение над процесите в управлението и ще създаде механизми за реакция и своевременно решаване на проблемите.
„Ако българската природа е ценност, ако въздухът който дишаме, водата и храната, която консумираме, е грижа на българското правителство, ако искаме да обуздаем строителството по дюни, вододайни зони и планини, ако искаме да обуздаем замърсяването и варварската сеч на българските гори, не само правителството, но и гражданското общество трябва да има технологични инструменти за наблюдение на тези процеси, за да можем заедно да пазим нашата природа“, подчерта Румен Радев.
Държавният глава подчерта необходимостта и от по-голямо внимание върху ранната диагностика, превенцията, навременната медицинска помощ, а не само върху болничните помощи и доставката на лекарства. „Трябва да имаме техническа система, която да позволява постоянен мониторинг на всички неблагоприятни фактори. Да позволява анализ и оценка на риска в изключително кратки срокове. Да позволява предотвратяване на аварии, бедствия и катастрофи и управление на кризи“, заяви още в изказването си президентът Румен Радев.