НОВИНИ

Румен Радев: Бъдещи изменения в Конституцията трябва да гарантират независимост, ефективност и оперативност на българския съд и прокуратура

Представителите на неправителствения сектор настояха на дебата за промени в Конституцията за намаляване на политическото влияние във Висшия съдебен съвет

Българската конституция е добра, демократична, но е била приета при дефицит на време и под натиска на обстоятелствата. Бъдещи промени в Основния закон изискват изключително прецизен анализ – сериозна оценка на риска и на евентуалните последствия. Това заяви държавният глава Румен Радев в края на срещата на „Дондуков“ 2 с неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати за необходимостта от промени в Конституцията.

На срещата беше постигнат консенсус за необходимостта от мерки за гарантиране на независимостта на българския съд, автономност на прокуратурата, много по-малка зависимост от политически и други вмешателства, както и за въвеждане на индивидуалната конституционна жалба.

„Не трябва да има произволни промени в Конституцията, но не можем да стоим пасивни и встрани от динамиката на времето, а тя е сериозна“, заяви  Румен Радев. Измененията по думите му трябва да доведат до независимост, ефективност и оперативност на българския съд и българската прокуратура.

Държавният глава отбеляза, че дискусията е полезна най-малкото за това, че се говори за Конституцията, която масово не се познава и дори се нарушава – не само от гражданите, но и от институциите, включително от българския законодател. Конституцията трябва да се познава, да се спазва и да не изостава от своето време, допълни президентът Румен Радев.

Мнозинството от участниците в дискусията отбелязаха навременността на инициираните от държавния глава консултации за промени в Основния закон. Промени в Конституцията са необходими и възможни, беше преобладаващото мнение на експертите. Повечето настояха за намаляване на политическото влияние във Висшия съдебен съвет /ВСС/. Според тях това може да се постигне чрез намаляване на парламентарната квота в Съдийската колегия, така че мнозинството да са съдии, избирани пряко от съдии. Друго предложение бе да се увеличи парламентарната квота в Прокурорската колегия, а изборът на председатели на Върховния административен съд /ВАС/ и Върховния касационен съд /ВКС/ да се провежда от Съдийската колегия.

По отношение на контрола и отчетността на главния прокурор бяха предложени различни варианти - разследващият да е извън прокуратурата; да бъде съдия от Наказателната колегия във ВКС; тази функция да бъде възложена на Конституционния съд.

Мястото на прокуратурата и следствието са в съдебната власт, което е гарант за тяхната независимост, отбелязаха представителите на съответните професионални сдружения.

В рамките на дискусията бяха поставени и въпросите за качеството на законите, качеството на юридическото образование, съдебната карта и електронното правосъдие. Повдигнат беше въпросът и за ролята на президентското вето. С цел повишаване качеството на законодателния процес беше предложено да се повиши парламентарното мнозинство за преодоляване на ветото на държавния глава.

В дискусията на „Дондуков“ 2 участваха представители на Съюз на юристите в България, Български адвокати за правата на човека, Съюз на съдиите, Асоциация на прокурорите в България, Камара на следователите в България, Център за изследване на демокрацията, Фондация Институт „Отворено общество“, Европейски институт за стратегии и анализи, Български институт за правни инициативи, Асоциация „Прозрачност без граници“, Инициатива „Правосъдие за всеки“, Съюз на младите юристи, Център за законодателни оценки и законодателни инициативи, Антикорупционен фонд, Институт за пазарна икономика, Сдружение „Обединение на свободните адвокати“, Сдружение „Прогресивно общество“ и Национално движение на българските граждани.