БРИФИНГИ

Брифинг на президента Росен Плевнелиев и участниците в първото заседание на Консултативния съвет за национална сигурност

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Добър ден. Консултативният съвет за национална сигурност приключи своето заседание. Благодаря на всички участници. Нека да обобщя становищата и предложенията, около които се обединихме.

Първата тема беше продължаването на реформите в сектор „Сигурност”. Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните въпроси и аспекти на реформите в сектор „Сигурност”. Заседанието показа, че има политическа воля да се провежда единна национална политика по въпросите на сигурността и отбраната на страната. Членовете на Консултативния съвет постигнаха съгласие, че в годините на прехода са положени усилия за привеждане на дейностите, свързани с отбраната и сигурността на страната, в съответствие с новите реалности и изисквания, произтичащи от демократичните промени в страната и от интеграцията на колективната система за отбрана на НАТО и колективната система за сигурност на Европейския съюз. Независимо от проведените реформи, дейностите на институциите и органите от сектор „Сигурност” в редица области изостават от изискванията на динамичната и бързо променяща се среда за сигурност.

Без да омаловажаваме трудностите, породени от социално-икономическото развитие на страната, от кризата в последните години, основните причини за проблемите в сектор „Сигурност” се свеждат до отношението, политиката и управлението на тези дейности. Органите и структурите от сектора за сигурност не функционират в единно правно пространство. Недопустимо е повече от 22 години НРС и НСО да работят без закони и без парламентарен контрол. Членовете на Консултативния съвет постигнаха съгласие, че за изпълнение на задачите и изискванията, произтичащи от Стратегията за национална сигурност, е наложително да се изгради по-ефективен механизъм за управление на процесите и дейностите по защита на националната сигурност. Необходим е общ устройствен закон, който да регламентира принципите за изграждане и функциониране на службите за разузнаване и сигурност, координацията и взаимодействието между тях, както и механизмите за ефективен контрол върху дейността им.
Членовете на Консултативния съвет постигнаха пълно съгласие, че е необходимо да се приемат закони за НРС, Военното разузнаване и НСО, които да са в съответствие с общия устройствен закон. Те намират за целесъобразно НРС да премине към Министерския съвет, а НСО да остане на подчинение към Администрацията на Президента.

Консултативният съвет за национална сигурност се обедини около следните предложения до държавните органи и институции:

Първо, Министерският съвет да определи общите принципи, подходи и методика за разработване на общия устройствен закон и проектозаконите за специалните служби.

Второ, Президентската институция и Министерският съвет да създадат необходимата организация за разработване на проектозаконите за НРС и НСО и на общия устройствен закон за националната сигурност.

Трето, министърът на отбраната да организира актуализацията на подготвения проектозакон за Военното разузнаване в съответствие с изискванията на Министерския съвет към специфичните закони за службите.

Четвърто, министърът на отбраната и директорите на НРС и НСО преди внасяне на законите в Министерския съвет да организират тяхното публично обсъждане и при окончателната им редакция да отчетат мненията и предложенията на експертите от държавните институции, научната общност и структурите на гражданското общество.

Пето, Министерският съвет да внесе анблок в Народното събрание проектите за устройствен Закон за националната сигурност и на законите за НСО, НРС и Военното разузнаване до месец декември 2012 година. Внесените закони да бъдат приети до месец април 2013 г.

Шесто, Консултативният съвет се обедини около становището, че установяването на ефективен парламентарен контрол трябва да бъде съществен елемент от реформите в сектора „Сигурност”.

Точка 2, която беше свързана с енергийната сигурност. Членовете на Консултативния съвет за национална сигурност се обединяват, с изключение на Българската социалистическа партия, около становището, че енергийната сигурност на страната е свързана с реализирането на комплекс от мерки за енергийна диверсификация и енергийна ефективност. Те приемат, че е необходимо да се положат усилия за изграждане и реализиране на проекти за намаляване на зависимостта на България от внос на енергийни ресурси, включително чрез концесиониране на собствени находища и повишаване на енергийната ефективност. В допълнение, трябва да продължи и да се ускори работата по проектите за диверсифициране на енергийните трасета, включително чрез ускорено изграждане на междусистемните газови връзки.

Също така членовете на Съвета постигнаха съгласие, че е необходима държавна програма, която да насърчи инвестициите в енергоспестяващи технологии и производства за повишаване на енергийната ефективност. Те се обединяват около мнението, че такава програма трябва да бъде изведена в национален приоритет.

Консултативният съвет постигна съгласие за необходимостта Министерският съвет да гарантира предприетите действия за удължаване на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Това са становищата и предложенията, които взехме. С оглед на напредналото време - два въпроса.

ВЪПРОС: Господин Президент, вярна ли е информацията, че днес вицепремиерът Цветан Цветанов е предложил повече правомощия на Съвета по сигурност към Министерския съвет? И доколко са верни опасенията, че това би означавало прекалено много концентрация на власт и се слага „шапка” върху службите по този начин? Благодаря.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Нека да съм ясен. Съветът за сигурност към Министерския съвет не е шапка на службите. Това е консултативен орган на Министерския съвет, създаден преди много години. Той е на подчинение на Министерския съвет и директно на подчинение на министър-председателя. Това, което всички днес се обединихме, е, че е необходимо взаимодействие ефективно между службите и в никакъв случай работа на парче. Затова нека да сме наясно, че това може да стане единствено и само в Министерския съвет чрез Съвета за сигурност като звено за координиране на политики и приоритети. Същевременно обаче всички сме категорично на мнението, че министър-председателят не може и не бива да преупълномощава - точната дума, около която днес много дебатирахме, когото и да било във връзка с неговите компетенции като председател на Съвета за сигурност.

От тази гледна точка сме категорични и ясни, че министър-председателят остава, както е било и в последните 10 години, еднолично да отговаря за Съвета за сигурност и това е една нормална европейска практика. Министър-председателят трябва да координира действията. Бъдете сигурни, че в съвременния свят много рискове не могат вече да бъдат решени само от една институция. Координирани действия, ясна отговорност и - аз благодаря на всички политически партии, преупълномощаване няма да може да бъде възможно. И, между другото, вицепремиерът Цветанов категорично също подкрепи тази позиция, за което му благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: И попречи да дадем координацията на Дянков.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Между другото, като новина е, че и в Съвета за сигурност към Министерския съвет всички се обединихме около това, т. е. без да посочвам имена, но министърът на финансите има своето място и това ще бъде коригирано оттук нататък. Втори и последен въпрос.

ВЪПРОС: Само да уточним. След като има Съвет за сигурност, който ще координира дейността на институциите, значи е отпаднала идеята да има вицепремиер, който да отговаря, да координира по-скоро службите? Това е един уточняващ въпрос. И сега, след като АЕЦ „Белене” отпадна като приоритет на страната в областта на енергетиката кой е следващият голям приоритет, около който трябва да се обединяват усилията?

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Вече чухте, че новият голям приоритет на България се нарича енергийна ефективност. Благодаря ви.

Уважаеми дами и господа,
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми председатели на парламентарните групи,
Ако имате възможност и ако прецените, имате възможност в рамките на 1-2 минути да добавите нещо, иначе благодаря на всички.
Очевидно не разбираме, че Съветът за сигурност към Министерски съвет не кадрува и не управлява отделните служби. Отново казваме и повтаряме и нека да е ясно на всички български граждани, че с общия устройствен закон за националната сигурност, който ще бъде внесен в парламента до края на тази година, ще стане категорично ясно всяка една от службите по какъв начин се вписва в общата система за национална сигурност. Затова очаквайте и аз съм изключително благодарен на всички парламентарни сили, днес имахме изключително компетентен и, много конкретен дебат по тази тема със сектора „Сигурност”, че има пълно съгласие, консенсус, че без общ устройствен закон за националната сигурност ние няма да можем да направим и качествени закони за отделните служби. Всичко това „ан блок”, за да не се работи на парче, както е било в последните 22 години, ще влезе в парламента, а преди това ще има широк обществен, граждански дебат. Това решение е знаково за България. След 22 години работа в сивия сектор на няколко служби, ние излязохме с национална позиция, с ясни срокове. Така че благодаря още веднъж на всички.

БОЙКО БОРИСОВ: Така се договорихме, с необходимия консенсус, да ме пуснат да кажа две думи първо аз, за да отида на следващото мероприятие.

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми председатели и заместник-председатели на партии,
По първата тема абсолютен консенсус, което много рядко се случва, и то по една много важна тема – националната сигурност. Недопустимо за всички нас. Вярно, 22 години след революцията го обявяваме, няма закон за НРС и НСО, то е ясно защо не го е имало. Но от днес с пълен консенсус сме си дали много ясен срок, много кратък, но се надявам с тази ангажираност, не както, за съжаление, в закона за конфискация, който е в парламента и цял ден е на първа точка, а знаете колко много се очаква от Брюксел, но да се надяваме, че по тази тема за тези закони ще бъде направена по този начин – бързо, в рамките на тази година, а приемането му - до април догодина.

Министър Цветанов оттегли тези предложения, които бяха сложени в доклада. Хората, които са ги слагали, са ги обсъждали и са говорили без да ме питат, вече не са си на постовете. Така че за вицепремиер никога, ама по никакъв начин не е говорено пред мен. И да се стигне да се задава такъв въпрос тук, това е безобразно. Така че исках Дянков да наблюдава Цветанов в този Съвет, на шега ви го казвам, за да ви се напълнят вестниците… А то е толкова сериозно, колкото и това, което питахте преди малко президента.

Така че в тази посока - пълна координация на всички големи политически партии и едновременно с това закон, който да регламентира дейността на всички служби, където, разбира се, ние ще го подготвим и очакваме от всички в парламента да бъде приет в рамките на този мандат, който иска президентът.

По енергийната тема. По енергийната ефективност, мисля че всички сме обединени, че това е най-доброто, което може да се направи, защото най-евтината е спестената енергия. Сутринта започнахме да говорим по тази тема. Разбира се, по АЕЦ „Белене” няма какво да говорим по простата причина, че ако имах договор, ако имах ИПС-контракт или контракт за изпълнение, проектиране, строителство, с цени, с разчети, със срокове - такъв няма. Има един договор от 2005-2006 г., в който са си пожелали 2006 г. или 2007 г. да има такова нещо, то го няма до ден днешен и затова ние сега хипотетично си говорим за цени, хипотетично си говорим за пазари, хипотетично си говорим за нещо, което би трябвало 2007 г. да е подписано. Сега е 2012 г., така че от 2006 г. до 2012 г., както и да ги смятате, са шест години пропиляно време. А от 1983 г. досега са 32-33 години. Спокойно можем да изчакаме седми реактор да отиде в Козлодуй. И към момента ние изнасяме огромно количество електроенергия и ако спестим още 1000 мегавата, което е абсолютно в рамките на нормалното, предостатъчно са.

Площадката в Козлодуй дава възможност и за осми реактор, ако един ден ни трябва. Но, повтарям, 22-23 млрд. са огромна цена, която, ако е била съобщена 2006 г., тя трябваше да се планира в някакви бюджети. Е, до този момент не сме ги видели. Но въпреки всичко аз много благодаря на г-н Станишев за конструктивната позиция по темата сигурност и това е предостатъчно в днешния ден. Разбира се, на г-н Местан и на г-н Костов, просто да ме извините, не от неуважение, просто да тръгна.

Благодаря ви много.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин Президент, уважаеми дами и господа, да поясня по двете основни теми позицията на Българската социалистическа партия.

Първо, искам да изразя задоволство, че по първата тема, свързана с реформите в сектора „Сигурност”, беше възприета позицията на, бих казал, всички опозиционни политически сили, че е необходимо да има политическа и управленска логика в приемането на принципните законодателни решения. Става дума за това, че след приемането на Стратегия за национална сигурност, трябва да има, първо, рамков, устройствен закон за системата на сигурността, в който ясно да бъдат изписани правомощията, отговорностите на всички основни институции, започвайки от Президентската институция, Министерския съвет, ролята на Народното събрание, оттам вече и отношенията, балансът между различните служби, техните функции и отговорности. И на базата на такъв закон да се пишат вече конкретни законодателни решения и за военното разузнаване, и за Националната разузнавателна служба, и по отношение на Националната служба охрана. И това е нещо позитивно. Затова се и постигна консенсус.

Консенсус категорично няма по втората точка от дневния ред на Консултативния съвет за национална сигурност, защото, заобикаляйки, недавайки ясни отговори, ясна концепция за бъдещето на атомната енергетика, за причините, достатъчно аргументирано, за отказа за изграждане от един икономически обоснован и важен за българската енергетика и за българските граждани проект като „Белене”, няма как Българската социалистическа партия да подкрепи един текст, в който има немалко рационални неща като диверсификация на доставките, енергийна ефективност, но се заобикалят същностни проблеми.

Не видяхме от страна на правителството, аз не видях от страна на правителството, ясна концепция за това как се гарантира енергийната сигурност на страната, какви са прогнозите за потребление, какъв е енергийният микс и какви са цените на енергията, която ще се произвежда или внася в България в средносрочен период. И това води именно до това различие, разминаване по втората точка.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ако прецените, благодаря на всички още веднъж за конструктивния и много ефективен днешен Консултативен съвет по национална сигурност. Той ще се превърне в практика. Такава е моята заявка като президент. Благодаря ви. Пожелавам приятен ден. Довиждане.