Комисията по предоставяне на убежище към президентската институция е приела през 2015 г. 75 молби на чужди граждани, които са потърсили закрила в България. Жалбите са повече в сравнение с 2014 г., когато са постъпили 32 досиета на чужденци. Това отчете вицепрезидентът Маргарита Попова по време на съвместната пресконференция с държавния глава Росен Плевнелиев по повод четвъртата годишнина от встъпването им в длъжност.
Ръстът на подадените молби спрямо 2014 г. е със 190%, а разгледаните молби общо с тези, които са подадени 2015 г., и тези, които са останали за разглеждане от 2014-а, са нараснали със 133%. Вицепрезидентът се е произнесла с решение по молбите на 41 лица, откази са дадени на 36, а по две преписки не е образувано производство, защото не е било изразено искане за получаване на убежище. Производството по молбите на трима души е прекратено, тъй като са предоставили документи и в Държавната агенция за бежанците за получаване на друг вид статут.
Вицепрезидентът обясни, че през 2015 г. се е наложило да отнеме предоставено убежище на гражданин, който го е получил през 2013 г. „Когато хората се нуждаят от закрила, от милост, трябва да има добре работещи политики за това. Хуманността, човешкото отношение и видовете закрила, посочени в закона, трябва да се прилагат. Но тогава, когато не зачиташ обществения ред, когато имаш поведение, което не кореспондира с правилата за опазване на националната сигурност, тогава, когато не живееш по правилата там, където са ти протегнали ръка и са ти дали закрила, просто си отиваш“, коментира Маргарита Попова. Вицепрезидентът изрази надежда да не се налага тази мярка да бъде прилагана често. Според Маргарита Попова държавата трябва сама да защитава мира и спокойствието на своите граждани, законодателството трябва да се спазва, а нелегалните мигранти трябва да носят съответна отговорност, отредена в законите.
Вицепрезидентът отчете работата и на Комисията по помилването. През 2015 г. са били помилвани частично или напълно седем лица. „Тези решения сме взели затова, че осъдените са показали един много добър и надеждно развиващ се корекционен процес, който се признава от затворническата администрация, от приложени в рамката на комисията експертни справки, от дълго водени дискусии между нашите външни експерти“, обясни вицепрезидентът Попова.
Комисията по българско гражданство и българи в чужбина е издала през 2015 г. укази за промяна на гражданството на 11 120 лица, като придобиването на българско гражданство на различни основания е в 9854 случая, срещу 5429 за 2014 г. и 6115 за 2013 г. Вицепрезидентът акцентира, че доста от придобилите българско гражданство са лица с родител български гражданин и вече се наблюдава приемственост в този процес.
На България е нужен план, национална доктрина за нацията, за това какво се случва с 90% от населението, което няма достъп до образование, бедно е, което се лута в здравеопазването и не знае какво значи върховенство на правото, заяви още в изказването си вицепрезидентът. Маргарита Попова подчерта, че кризите в света и най-вече бежанската, доведоха до необходимост от нов модел на интеркултурно общуване и образование. Трябва ни нов модел и това е хубав дебат за нашата институция“, смята вицепрезидентът и изтъкна, че в националната ни доктрина трябва към всяка секторна политика да се допълни и част за модерната сигурност, част от която е интеркултурният диалог. „Но не сигурността, каквато се разбираше довчера, а сигурността като защитеност на системите, които са в състояние да раждат благосъстояние за обществото и за отделната личност“, смята вицепрезидентът. Маргарита Попова посочи, че нацията ще заживее по-добре, когато въз основа на опита, който имаме, историческото минало и на желанието за връзка между поколенията, се научим правилно да отличаваме добро и зло и изградим ценностна система, която да инкорпорираме в новата национална доктрина.
В изказването си Маргарита Попова подчерта, че отчетната 2015 г. е юбилейна за президентската институция, която е създадена на 3 април 1990 г. „От тази институция се очаква да не излъчва стереотипи, защото тя е създадена за единение на нацията и раждане на политика в името на укрепване на държавността и сигурността“, заяви вицепрезидентът. По думите й няма как българският народ да не пита докъде е сигнал проектът за модел на правова и социална държава, която е регламентирана в Конституцията ни и дали има социална и духовна сигурност в обществото. Според нея е важно каква част от обществото живее в бедност, каква част от хората са социално изключени и дали не се комерсиализира пагубно образованието и здравеопазването.
Маргарита Попова подчерта, че изминалата година е била обявена за година на много реформи, но утвърждаването на правовата държава не означава непрекъснато и безкрайно приемане на нови закони. Трябва да бъдат очертани ясно тенденциите в законодателството и правоприлагането.
Вицепрезидентът отчете, че през 2015 г. България има с какво да се похвали и заслуга за това има правителството. „Не трябва обаче да се поддаваме на илюзии. Има висок стремеж в правителството да поддържа управленска стабилност, но само това не стига и премиерът го знае. Стабилността означава и да има стабилност у хората и в отношението на обществото в управляващото мнозинство“, заяви Маргарита Попова. Според нея стабилността означава и всекидневно отстояване на държавния модел на социална и правова държава. „Много сме далече от това и след 25 години преход“, констатира вицепрезидентът.
По думите на Маргарита Попова в основата на всички кризи е кризата на ценностите, затова светът има нужда от нови елити, които да знаят как да установят модела на социалната държава на основата на ценности. „Демокрацията и върховенството на правото са гаранция за благосъстояние на нацията и за лично благосъстояние“, посочи вицепрезидентът.