До края на годината трябва да бъде изготвена Националната стратегия за развитие на културата

2012-07-06 17:45:00 До края на 2012 година България трябва да има готова стратегия за развитие в областта на културата, а още през септември се очаква проектът на документа да бъде готов. Това стана ясно по време на второто заседание на Съвета по духовност, култура и национална идентичност, което беше открито от президента Росен Плевнелиев. Според държавния глава, стратегията трябва да бъде адаптивна и всяка година да се изготвя мониторингов документ за изпълнението на целите, заложени в стратегическия документ. Той трябва да даде и насоките на финансирането в областта на културата през следващия програмен период след 2014 година, допълни Росен Плевнелиев.

Президентът подчерта, че културата, изкуствата и техните институции, както и културният туризъм, насърчават заетостта и спомагат за повишаването на качеството на живот. В словото си държавният глава изтъкна, че в условията на криза страната не трябва да се лишава от нито един от факторите си за растеж. “Културата може да създава икономически растеж и да даде своя принос за развитието на българските региони”, категоричен е държавният глава. В културните и творческите индустрии в България функционират над 20 хиляди предприятия, които създават 93 хиляди работни места. Това е 3,4 на сто от общия брой на заетите в икономиката, а в Европейския съюз различните сектори на културата и творчеството осигуряват 4,5% от брутния вътрешен продукт на държавите-членки и около 3,8% от заетостта в ЕС, посочи президентът.

За първи път има възможност да бъде начертана дългосрочна стратегия за решаване на проблемите в различните области на културата, защото тя не може да се развива изолирано от процесите и механизмите на българската и европейската икономика. Това подчерта секретарят на президента по култура, духовно развитие и национална идентичност проф. Кирил Топалов.

Според министъра на културата Вежди Рашидов, в сектора има нужда от реформи и промяна, които да гарантират неговото дългосрочно развитие. За целта е необходимо да бъде изработена дългосрочна визия, която да залегне в национална стратегия за развитие на културата, подчерта още министър Рашидов. За интегрирани мерки за развитие на културата и за по-ефективно използване на средствата от оперативните програми в тази посока се обяви и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Сред основните фактори, които ще подобрят достъпа и потреблението на културно съдържание, министър Дончев открои дигитализацията на архивите на обществените медии, развитието на библиотеките и библиотечното дело и засилването на връзките между образованието и културата.

Участниците в заседанието на съвета бяха единодушни, че бъдещият стратегически документ в областта на културата трябва да очертае механизмите на децентрализация и деконцентрация на културните институции в страната и да формира децентрализирани механизми на финансиране. Близо 80 на сто от сектора и инвестициите в култура са концентрирани в столицата, затова трябва да се обърне сериозно внимание на общините, посочиха от Обсерваторията по икономика на културата. От неправителствената организация допълниха, че културният сектор получава по-малко от половин процент от БВП и публичното финансиране все още е определящо за неговото развитие. Същевременно всеки инвестиран лев в култура и изкуство се умножава шест пъти поради принажданата от сектора добавена стойност, сочи изследване на организацията.

Като основен проблем, който трябва да реши бъдещата стратегия, беше откроен неравномерният достъп до културно съдържание в България, като в голяма част от населените места в страната той е ограничен. Идентифицирането и определянето на значимостта на огромното културно-историческо наследство на България е друга основна задача на стратегията, откроена от участниците в дискусията.

Представители на местните власти се обявиха за укрепване на местните културни индустрии, за създаване на културни клъстери и за развитие на различните форми на взаимодействие с бизнеса, включително на частния културен мениджмънт, публично-частното партньорство и други.

В областта на музейното дело беше подчертана необходимостта от балансирано развитие на музейните институции в страната. Необходима е конкретизация в част от подзаконовите нормативни актове относно финансирането на музеите от стопанска дейност, която да им позволи да увеличат собствените си приходи. На дневен ред е и въпросът за регламентирането на интернет достъпа до културното наследство, посочи директорът на Националния военноисторически музей.

Торент-сайтовете да бъдат платени и част от приходите им да отиват за производството на нови български филми, предложиха от Асоциацията на независимите продуценти. Според организацията, по този начин ще се гарантира достъпът до културно съдържание на потребителите и ще се ограничи интернет-пиратството. Частните телевизионни оператори също да отделят част от приходите си от реклама за българско кино, считат още от АНП. Участници в заседанието на съвета предложиха да бъде създаден и Закон за книгата, както и данъчни преференции за стимулиране на книгоиздаването и четенето в страната.