РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изявления на президента Росен Плевнелиев и на вицепрезидента Маргарита Попова по повод приключването на втората година от встъпването им в длъжност - II част

Вицепрезидентът Маргарита Попова:

Добре дошли на всички журналисти и всички гости днес на нашия отчет от встъпването ни в длъжност преди две години. С когото не сме се чули и видели – честита Нова година. Все пак има възможност до края на януари по наша традиция да си пожелаваме всичко добро, повече спокойствие и повече разум.

Уважаеми колеги и приятели журналисти, аз ще бъда съвсем кратка, тъй като г-н президентът обяви в началото на своето експозе, и така се бяхме договорили, че ще запазим формата на отчет от миналата година. Ще изложа само няколко думи заради това, че Конституцията ми е възложила задължение да подпомагам президента в неговата цялостна дейност и отделно от това по задачите и моята компетентност и моите функции във връзка с ръководството на комисиите за убежища, гражданство и помилване. Ще направим отделни брифинги с вас, за да можем по-детайлно да изясним какво свършихме през 2013 г., очертават ли се нови тенденции, как изглежда 2014-а през погледа на колегите, които работят в тези три комисии. Там има какво да се каже, има какво да се сравни, така че избраният подход да отделим тази дейност след няколко дни или след една седмица ми се струва добър.

Какво бих искала съвсем накратко да кажа за дейността ми като вицепрезидент в президентската институция за календарната 2013 г.? Тя протече за мен под мотото упражняване на власт чрез познаване и служене на закона, в името на спокойствието на българските граждани. Това за мен е изключително важно, защото то веднага въвежда във фокуса на президентската институция нейната същност, за щастие и правно определена в нашия основен закон - единение на нацията. Няма другаде и няма защо да разпиляваме сили и енергия в други политики и в други области, които са определени ясно и конкретно в Конституцията и отговорна за тях е изпълнителната власт, законодателната и съдебната, в частност. Така че нашата работа и нашите усилия са чрез познаване и служене на закона към единение на нацията.

Имаше безкрайно много, за радост или не толкова, поводи през 2013 г. да покажем колко и как можем да направим това. Съсредоточих моите усилия в няколко посоки. Първо, разбира се, това е обещаното още в предизборната ни кампания - директната среща и разговорите с българските граждани, гледане в очите, разговори за проблемите, за това къде сме, накъде вървим, от какво имат нужда хората, как изглежда в техните очи възможността да намерим по-добрия път и как те си представят живота, така че да могат да го управляват по-удовлетворено. Имах посещения в повече от 20 града, по-малките, в България, непосредствени срещи с хората, натрупах много опит, много прозрение и мога да кажа, че 2013 г. ми даде на мен лично много като на политик и се опитах по този начин да го внеса в институцията, така че да повиша нейния авторитет и видимостта в обществено-политическото пространство.

Следващата насока, която ми се струва, че е важна да отбележа като акцент в моята дейност, това е работата по темата „Национална сигурност“. Защо го казвам това? Защото също имаше много поводи конкретни в историята ни от 2013 г., а и, разбира се, работата ми е свързана чрез комисиите по убежища и гражданство директно с тази тема. Знаете, че темата Сирия, войната там, процесите в Северна Африка ни дадоха възможност да покажем как трябва да изглежда президентската институция в зависимост от това как е структурирана по нашия основен закон. Изразих още в началото на годината моето безпокойство, че тази тема ще ни занимава, ще имаме много проблеми и тези проблеми ще бъдат на плоскостта на социалната политика, здравеопазване, образование, национална сигурност относно спокойствието на българските граждани, престъпната вълна и възможността на службите за национална сигурност и изпълнителната власт, чрез Министерство на вътрешните работи, да овладеят ситуацията, така че да осигурят спокойствие на българските граждани. Мисля, че тук президентската институция може да отчете една добра позитивна дейност точно в посоката служене на българските граждани и съзнателен опит да се внесе спокойствие, мъдрост и разум. Това очакват българските граждани от нас и през следващата 2014 г.

И понеже споменах 2014 г., за да бъда и по-кратка в експозето, ми се иска да кажа няколко неща. 2013-а свършва на 31 декември  в определен час и веднага след това следващата минута е 2014 г. - и аз казвам къде сме сега, какво става. Вече минава почти един месец от 2014 г. и ние трябва ясно, стъпвайки здраво на земята, може много простичко да си кажем какво ни очаква през тази година. Очакват ни едни избори, в които ще се случи всичко това, което се случва преди всички избори. Затова не трябва да си правим илюзии, че до средата на календарната година ще можем да въдворим повече спокойствие. Очаквам от политиците да съберат всичкия си разум и възможности и всичко това, на което са способни, за да не носят повече отколкото е обикновено нормално и поносимо за българските граждани стрес и неспокойствие и много ми се иска това нещо да се случи.

Струва ми се, че ще имаме същите проблеми като през 2013 г. в посока тема национална сигурност и проблемите идват от същата посока. Не са по-добри нещата в Сирия, в Северна Африка - същите проблеми ще имаме и затова трябва да обединим усилията си. Вярно, че тук се проведе един Консултативен съвет за националната сигурност, но това е огромна тема и заседанието дали ще продължи 5 часа, дали 6 или 16, не може да реши всички проблеми. Това е една среща на политически сили в президентската институция, на която могат задълбочено да бъдат поставени всички тези въпроси, които са изключително важни за България като геостратегическа позиция и като задачи, които имаме да решаваме по темата национална сигурност във връзка с този проблем.

Има много проблеми, които трябва изпълнителната власт в цялост да консолидира и да продължава да работи упорито и единно, така както съставиха план в късната есен на 2012 г., но с готовност при промяна в обстановката да бъдем мобилни и да можем да реагираме като тактика и стратегия, не така както реагирахме през 2013 г.

По темата национална сигурност има още един въпрос, който ще ни занимава много сериозно през 2014 г. Това е темата за гражданството. Знаете, че само преди една седмица темата „Европейско гражданство“ беше поставена на европейско ниво. Това е тема, за която аз говоря още от 2011 г., особено по време на нашата предизборна кампания, и ми се иска това, което казах през 2011 г., да кажа и сега. Време е, назряло е време, знам колко е трудно и колко отговорно, но България има нужда от нова концепция за българско гражданство. Със спорадични и инцидентни промени в Закона за българското гражданство не може да се продължава. Трябва да седнем заедно, разбира се, това в по-голямата си част е работа на Министерство на правосъдието като част от изпълнителната власт, но доколкото президентската институция има отношение по този въпрос, ще участваме активно. Аз имам вече водени два разговора с министъра на правосъдието и имаме единно становище по въпроса, че през 2014 г. ще трябва да поставим начало на работа по този много труден политически, социален въпрос - въпрос, който касае националната сигурност и който, както виждате, се постави много остро на европейско ниво: за това какво представлява всъщност европейското гражданство и какво трябва да бъде нашето отношение към него. Още повече, че нашата страна е външна граница на Европейския съюз, още повече, че ни предстои изпълнение на нашето желание да се присъединим към Шенгенското пространство и този въпрос считам, че е от изключителна важност.

Третият въпрос, който много ме вълнува и който също се отнася по темата национална сигурност, това е въпрос, който изскача в публичното пространство преди избори, но не само, и който ми се струва излиза от рамката на едно извинително говорене, което може да бъде определено като мода, а това е въпросът за специалните разузнавателни средства, по-точно въпросите с използването им и безпокойствата, които се създават в редовете на политическата класа между отделни политически личност, разбира се, в българския народ като цяло. Защото нерегламентираното използване на специалните разузнавателни средства руши правовия ред, спори не, а направо убива върховенството на закона като основен принцип на правовата държава. За мен като бивш магистрат и като министър на правосъдието тази тема е от изключителна важност. Не бива да свикваме със скандалите, които спорадично избухват в нашата страна по повод нерегламентирано използване на специалните разузнавателни средства. Последиците са тежки. Те разрушават не само правовия ред, те рушат из основи доверието между институциите и доверието между отделните личности. Ако няма доверие и ако има разрушен правов ред, аз не знам за какво консолидиране можем да говорим.

Затова ми се струва, че по темата специални разузнавателни средства, още повече, че има и структурни промени, които се случиха в края на 2013 г., трябва президентската институция да работи специално и най-малкото е, разбира се, може би да бъде посветен един Консултативен съвет по този въпрос. Няма да бъде излишно, нека политическите лидери да дойдат тук и да поговорят по темата специални разузнавателни средства. Можем да говорим доста, може да се говори и за необходимостта от законодателни изменения, но преди да стигнем до законодателните изменения, трябва да се артикулират и да се говорят доста други неща и доста открито пред обществото за това докога и защо, какво целим – какво постигаме, кой има полза от това. При всички положения българският народ няма полза от това. Аз също нямам полза от това.

През 2012 г. в Министерство на правосъдието работна група беше изработила един много добър законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, още повече, че в сега действащия темата национална сигурност и използването на специални разузнавателни средства в този обсег е бяло поле. Там темата абсолютно не е разработена. Не знам къде отиде този законопроект – в нечие чекмедже или някъде в Министерския съвет, жалко, че не видя бял свят. Има много неща, които касаят права на хората и гаранции за тяхната защита. Време е през второто десетилетие на 21 век грамотно, просветено да говорим за правата на човека, не само като ги четем каталог в Хартата или в Конституцията, а да говорим за това как ефективно можем да ги защитим. Защото това е въпрос на манталитет, който се изгражда с години; това е въпрос на правна и обикновена битова култура. Време е да се фокусираме и да се съсредоточим по тези въпроси, защото иначе никой няма да дойде да инвестира тук, след като знае на какво ще бъде подложен заради лош манталитет, заради лошо междуинституционално взаимодействие и заради незачитане върховенството на закона, т. е. заради липсата на правова държава.

Говоря убедено по тези въпроси, защото са ми познати и защото знам какви могат да бъдат последиците от всичко това, като се съчетае с темата национална сигурност, която се привнася отвън в България като граница на Европейския съюз. Нещата са изключително сериозни за 2014 г. и натоварването на изборите ще ги направят още по-сериозни. Това е истината и гледането много далече няма да ни е много полезно. Нека да се съсредоточим и в рамките на 2014 г. с тези неща.

Аз избирам за мото да работя през 2014 г., като ще обединя усилията си и ще ги концентрирам върху действия и поведение, които да могат да се обединят от една единствена дума и това е думата проницателност. Тази дума много ми харесва, тя има много богат лексикален и емоционален заряд. В тълковните и в синонимните речници добре е обяснена и по много красив и много убедителен начин може да съчетае всичко това, което се случи през 2013 г. и всичко това, което се очаква да се случи през 2014 г. Нещата са много тясно свързани. Конкретните инициативи: да продължа работа с колегите от изпълнителната власт по актуализиране на Стратегията за българските общности в чужбина. Ако можем до есента да се консолидираме с изпълнителната власт да започнем работа по една стратегия за българското гражданство, ще бъде добре. Това са две неща, които са трудни и те ще бъдат отчетени като дългосрочни. Също и българските лекторати, българският език и преподаването на български език зад граница – започнала съм и тази инициатива с образователния министър, нещата вървят добре, след две седмици имаме среща, за да видим докъде сме стигнали и да продължим напред. Това са неща, които много подхождат на президентската институция като обединител, като институция, която да може да гарантира спокойствие, която да може да гарантира единение, която да може да вдъхне разум, защото тя за това е призвана.

Най-вероятно покрай изборите – и сегашните, и следващите - 2015 г., няма да ни отмине модата да продължаваме да говорим как да си рестартираме системата - нещо, за което и г-н президентът спомена в своето експозе. Много ще се говори вероятно за промени в Конституцията или за изработване на чисто нова конституция. Много внимавам в тези разговори, защото голяма част от тях са мода и една част е политическо говорене, като пред избори. Аз като юрист искам да знам защо, какво точно и какво целим. Конституцията е основен закон на държавата и никое разумно общество не си позволява в години на криза да говори модерно за рестартиране на системи, за разрушаване из основи и за изграждане от начало. Много отговорно упражнение и затова трябва да се внимава докъде с модата и докъде с разума.

Благодаря ви.