ИНТЕРВЮТА

Интервю на президента Румен Радев за сръбското списание CorD Magazine

2018-08-01 10:02:00

Въпрос: Г-н Президент, как бихте оценили посещението си в Сърбия и срещите си със сръбските официални лица?

Румен Радев:  В Сърбия се чувствах като у дома и лично се убедих, че това е една красива европейска страна. Политическите ни отношения се развиват в положителна посока – търговският ни обмен през последната година надвиши един милиард евро, туристическият поток нарасна значително и двете държави имат добро сътрудничество в сферите на отбраната, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим успешно по много големи проекти в сферата на свързаността, което мисля, че е особено важно за бъдещето и сигурността на двете страни. Свързаността, която беше един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС, не означава просто изграждане на инфраструктура и реализацията на транспортни проекти, но и обмен в образованието и насърчаване на контактите между младите хора. Затова по време на визитата ми в Сърбия членовете на българската делегация обсъдиха широк кръг въпроси със своите сръбски колеги, а ректорите на Софийския университет и университета в Белград подписаха меморандум за сътрудничество. За мен беше удоволствие заедно с президента Вучич да посетя изложбата в Белград наречена „Приложна носталгия”, организирана от сръбското Министерство на европейската интеграция и българското посолство в Белград, която традиционно отбелязва края на ротационното председателство на Съвета на ЕС. Всеки, който е видял тази изложба може да разбере наистина колко близки са нашите столици – София и Белград.

Въпрос: Изразявайки отново подкрепата си за европейската интеграция на Сърбия, Вие споменахте, че 2025 г. е постижима, но амбициозна цел за присъединяване към ЕС. Според Вас, кой е ключовият фактор в този процес?

Румен Радев:  Като страна членка на ЕС и като балканска държава България остава ангажирана с европейската перспектива на целия регион и е доказала готовността си да подкрепи своите съседи от Западните Балкани по техния път към ЕС. След края на българското председателството страната ни остава активна в тройката на Председателството на Съвета на ЕС и продължава да работи за това фокусът да остане върху региона на Западните Балкани, да бъдат реализирани реални проекти, което е упоменато в Софийската декларация, както и за осъществяването на други важни регионални инициативи. Неведнъж сме изразявали нашата подкрепа за европейския път на Сърбия и ще продължаваме да го правим. Обявеният хоризонт  2025 г. е нов шанс за Сърбия и другите кандидат-членки да извършат необходимите реформи. Това е дълъг път, който изисква всички заинтересовани страни да обединят усилия за постигане на това, което беше обявено от всички сръбски политици за стратегическа цел на Сърбия – членство в ЕС. Фокусът днес е върху реформите и положителните промени! Аз поздравявам президента Вучич и правителството на Сърбия за декларираната им готовност и предприетите действия да извършат очакваните реформи във всички сфери. Укрепването на върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в обществения сектор и икономическите реформи са от жизненоважно значение за осъществяването на този напредък. Реформите са от ключово значение за успеха на процеса на трансформация в Сърбия, но без широка подкрепа и комуникация с обществото те са обречени на провал.

Въпрос: Как бихте оценили процесите, които се развиха по време на шестмесечното българско председателство?

Румен Радев: Приобщаването на Западните Балкани към Обединена Европа е цел на България още от присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. Нещо повече, това беше и една от целите на политиката на разширяване на самия ЕС, фиксирана с решенията от т.нар. Солунски дневен от 2003 г. „Замразяването“ на тази тема в дневния ред на ЕС за изминалото десетилетие не е в интерес нито на България, нито на държавите от региона, нито дори на ЕС. Сигурността, стабилността и икономическото развитие на Балканите са свързани с реализирането на европейската перспектива за целия регион и Българското председателство беше добър повод този въпрос да бъде повдигнат отново и да се постави  във фокуса на дебатите в ЕС.

Разбира се, постигането на напредък в процеса на европейска интеграция няма да зависи от индикативни срокове, а преди всичко от индивидуалните постижения на самите държави от региона и от тяхната воля за реформи. През последните месеци тази воля беше потвърдена от нашите съседи, а ЕС изрази готовност да продължи да подкрепя този процес.

Въпрос:   По време на скорошната среща на върха между ЕС и Западните Балкани в София, президентът на Френската република Еманюел Макрон изрази виждането си, че не може да има разширяване на ЕС преди извършването на сериозни реформи в самия съюз. Според Вас това ли е доминиращото мнение в ЕС?

Румен Радев: Политическите и икономически кризи около и вътре в Европа през последните години доведоха до това, че ЕС днес се вглежда повече в собствените си проблеми – липсата на общ подход към миграцията, икономическото сближаване между „стари“ и „нови“ държави членки, Брекзит и т.н. Това е естествен процес, тъй като усилията, които днес се влагат за реформиране на ЕС, ще определят бъдещия облик на Европа, но те не трябва да водят до загърбване на идеята за европейска интеграция на Балканите. Това е обща задача както на държавите членки на ЕС от региона, така и на нашите съседи от Западните Балкани, за които европейската перспектива е двигател на реформите.

Въпрос:   В контекста на дискусиите относно вътрешните реформи в ЕС, как виждате бъдещето на Съюза и позициите на България в един реформиран ЕС?

Румен Радев: Следващите няколко години ще бъдат трудни за Европейския съюз. ЕС трябва да преосмисли протичащите в него процеси и може би да се промени. Нужна е радикална промяна, защото Европа премина през няколко кризи. Финансовата криза, която се случи преди почти 10 години, доведе до спад в икономическия растеж и беше трудно преодоляна. Безработицата остава на относително високи нива, особено сред младите и това доведе до изостряне на латентни социални противоречия и засегна интеграцията на етническите общности. ЕС премина през криза на доверието. Някои европейски граждани поставят под съмнение дори способността на Съюза да се справи с предизвикателствата. При тези обстоятелства е особено важно ЕС да проведе вътрешния дебат за своето бъдеще. Това трябва да бъде съюз, който да обръща повече  внимание на нуждите на обикновените граждани. Разделенията между „Севера“ и „Юга“, между „Запада“ и „Изтока“ трябва да бъдат премахнати.  Преди всичко остава нуждата да се защитават тези ценности, които държаха Европа заедно повече от шест десетилетия. България също има интерес да запази основополагащите политики на Европейския съюз като икономическото сближаване и по отношение на земеделието. Ако можем да реализираме този възглед, това ще допринесе за движението на Европа на една скорост. 

Въпрос:   Българското председателство завърши с историческото споразумение между Гърция и Бивша югославска република Македония за бъдещето име на тази страна. Какво е значението на това споразумение, когато става дума за стабилността в региона?

Румен Радев:  Споразумението засяга един от най-трудните въпроси в нашия регион. Ако двете страни могат да преминат през юридическите процедури за влизане в сила на споразумението, това ще предостави солидна база за установяване на добросъседски отношения между тези две държави. Надявам се споразумението между България и Република Македония да изиграе същата роля по отношение на моята страна. Най-видимата и непосредствена последица на споразумението между Гърция и Република Македония може да бъде премахването на пречките за интеграцията на Република Македония в НАТО и присъединяването ѝ към ЕС.

Въпрос:   Относно диалога между Белград и Прищина, казахте, че позицията на Сърбия трябва да се уважава в този процес, ако се търси устойчиво решение. Имате ли впечатлението, че международната общност се отнася еднакво към аргументите на двете страни?

Румен Радев:  България последователно подкрепя процеса на помирение в нашия регион и направихме възможно оказването на помощ за решаването на максимален брой неразрешени двустранни въпроси.   Заставам зад думите си, че гласът на Сърбия трябва да бъде чут в диалога между Белград и Прищина, за да се стигне до дълготрайно решение. Уважавам и високо ценя ангажимента на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини към този процес и знам, че много е направено в тази посока. Окуражаващо е това, че този процес продължава, независимо от срещаните трудности. Това, което България би искала да постигне в отношенията си със Сърбия, е да премахне пречките по пътя на Белград към европейска интеграция и Сърбия да заеме подобаващо място в ЕС, където принадлежи. Ние сме убедени в това. 

Въпрос:   България и Сърбия скоро трябва да бъдат свързани чрез магистрала. Беше оповестено, че отсечката на сръбска територия ще бъде завършена до края на тази година. Кога ще завърши работата на българска територия?            

Румен Радев:  Връзката между нашите две страни е част от Трансевропейската транспортна мрежа и се намира на най-краткия маршрут между Западна Европа и Близкия изток. По време на скорошното ми посещение в Сърбия с моя колега президента Вучич обсъдихме общите ни инфраструктурни проекти и по-специално напредъка в изграждането на магистралата между България и Сърбия. Очаква се отсечката на магистралата, която се намира в Сърбия, да бъде завършена скоро. Модернизирането на пътната отсечка между Граничния контролно-пропускателен пункт Калотина и град София е в процес на извършване и търговете вече са финализирани. Работите по изграждането в тази част ще покрият много сложен терен, но вярвам, че нашата Агенция „Пътна инфраструктура“ като възложител, заедно с изпълнителите, ще приемат това предизвикателство много сериозно и ще завършат работата в рамките на период от две и половина години.

Въпрос:   В Белград се залагат големи надежди на изграждането на газовата връзка Ниш-Димитровград, с която Сърбия – чрез България – ще бъде свързана с газопровода, който доставя газ от Азербайджан. Как напредва изграждането на този газопровод през България и кога ще бъде завършен?

Румен Радев:  След като газопроводът ТАНАП беше въведен в експлоатация през юни 2018 г., природният газ от Азербайджан сега достига до турско-гръцката граница. Но за да стигне този газ до Сърбия, други три газопровода трябва да бъдат завършени и пуснати в експлоатация. Първият е в Гърция – така нареченият Трансадриатически газопровод (ТАР), който ще транспортира каспийски газ от турско-гръцката граница към Комотини. Оттам нататък газовите доставки ще бъдат пренасяни през българо-гръцкия интерконектор, който е в процес на изграждане и ще бъде пуснат в експлоатация през 2020 г. След това чрез българската национална газопреносна система доставките на газ от Каспийско море могат да достигнат българо-сръбския интерконектор. Наскоро Европейската комисия предостави 49.6 милиона евро като помощ от предприсъединителните фондове за изграждането на съоръжението в Сърбия. Според координираните планове на двете страни този газопровод трябва да бъде въведен в експлоатация най-късно през май 2022 г.

Въпрос:   Наскоро в Москва говорихте за желанието на България да съхрани потенциала за преки газови доставки през маршрута, който се наричаше „Южен поток”, и обяснихте, че такава позиция е продиктувана от “разума”. Смятате ли, че е възможно такъв проект да бъде възобновен при положение, че по някакъв начин би могъл да бъде политически неприемлив за ЕС?

Румен Радев: Това, което казах преди и сега повтарям, е, че България и всички останали държави членки на ЕС имат нужда от преки доставки на природен газ през Черно море. Няма значение дали наричаме газопровода „Южен поток“ или „Български поток“. Извън съмнение е, че това е най-сигурният и най-евтиният маршрут, а също така е и директен маршрут. Необходимостта, доставките на руски газ до територията на страните от ЕС да бъдат директни, се определя както от разума, така и от изискванията за енергийна сигурност и надеждност. Те формират основата на изграждания Европейски енергиен съюз. А колкото до това дали проектът ще бъде политически приемлив за ЕС, бих желал да повторя, че осигуряването на преноса на газовите доставки по т. нар. „Южен поток“ по никакъв начин не се различава от плановете на Германия да реализира газопровода „Северен поток“ 2, разбира се при спазването на изискванията на Третия енергиен пакет. Надявам се, че Брюксел ще приеме идеята с разбиране, още повече като се има предвид, че това осигурява допълнителни газови доставки не само до България, но също и до Сърбия, Унгария, Австрия, Северна Италия, също и други страни. 

Въпрос:   Вие сте сред европейските лидери, които са застъпници на идеята за добри отношения с Русия. Смятате ли, че в бъдеще ще има сътрудничество или отношенията ще се изострят още повече?

Румен Радев:  Според мен ролята на външната политика е да отваря  врати за диалог и сътрудничество, а не да нарочва някого за враг. Отношенията на ЕС с Русия не могат да не бъдат повлияни от политическата криза в Източна Европа, но отказът от какъвто и да е диалог не е решение. Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България. Моето мнение е, че избягването на агресивния тон трябва да стане общ принцип в двустранните отношения, а прагматичният диалог с най-голямата страна в Източна Европа е в общ интерес както на ЕС, така и на Русия. 

Въпрос:   По време на визитата си в Сърбия, Вие изразихте интереса си към правата на българското малцинство. Как бихте оценили положението на българите, живеещи в Сърбия, и кое смятате за най-голямо предизвикателство?

Румен Радев: Това че заедно с президента Вучич посетихме  Димитровград и се срещнахме с представителите на българското национално малцинство приемам като знак за единство и огромна решимост на нашите две страни да продължим и занапред да изграждаме взаимно доверие и още по-силно партньорство. Набраната инерция намери израз в ангажираността на двете страни да действат заедно и да търсят съвместно начини да подпомагат и оказват съдействие на представителите на българското национално малцинство в Сърбия, в духа на и в съответствие със сръбското законодателство. Направените от Сърбия стъпки и постигнатите резултати за подобряване на положението на българското национално малцинство досега са окуражаващи. Ние вярваме, че диалогът е единственият път към намирането на решения на ежедневните проблеми на малцинството, но той трябва да е придружен от откровеност, откритост и ангажираност към проблемите. Радвам се да отбележа, че Сърбия прави важни поправки в законодателството си по отношение на правата на националните малцинства и съм сигурен, че такива поправки ще осигурят необходимата атмосфера, в която всички представители на малцинствата, независимо от произхода си, ще се чувстват равнопоставени, свободни и защитени. Наличието на добра правна рамка обаче е едно, а прилагането ѝ на практика съвсем друго. Институцията на Националните съвети трябва да бъде окуражена да упражни в пълен обем правата си, предоставени ѝ от държавата.

България очаква повече от Националния съвет в усилията му да обедини българското национално малцинство и да защитава правата му заедно със сръбската държава. Съществуващият климат на доверие и политическата воля на Сърбия, която бе изразена в Димитровград, трябва да доведат до ефективни и дълготрайни решения на проблемите на българското национално малцинство в областта на образованието, свободата на вероизповеданията, достъпа до информация на роден език и други. Зачитането на правата на българското малцинство е важно не само за България, но също и за Сърбия, както и за двустранните ни отношения и европейската перспектива на целия регион.

Въпрос:   По време на скорошното Ви посещение в Димитровград беше обещано, че сръбските власти ще окажат значителна помощ на работата на медиите, излизащи на български език. Как гледате на значимостта на медиите и зачитането на свободата на медиите и на свободата на изразяване като цяло?

Румен Радев:  Значимостта на въпроса, свързан със свободата на медиите и свободата на изразяване като цяло, нараства с всеки изминал ден. Живеем в епоха на дигитализация на всекидневния ни живот и в това отношение значимостта на наличието на добри и надеждни източници на информация за най-важните заобикалящи ни факти става все по-голяма. Още по-важно е да имаме медийни компании и медийно съдържание, които да информират хората на родния им език.

Бих искал да благодаря на президента Вучич за поетия ангажимент към  проблемите на българското национално малцинство и най-вече за неговата решителна подкрепа по време на срещата ни в Белград да бъде намерен начин за улесняване на живота на медийните компании в Сърбия, които произвеждат медийно съдържание на български език.

 

 

 

ОЩЕ ОТ ИНТЕРВЮТА

Интервю на президента Румен Радев за Информационната агенция на Русия ТАСС

5 юни 2019 | 08:08

Румен Радев: Трябва да се разкрият не само несъответствията в доходите и придобитите имоти на политиците, но и сметките им извън страната

20 април 2019 | 12:12
Интервю на държавния глава за предаването “Панорама” на Българската национална телевизия, 19 април 2019 г.

Интервю на президента Румен Радев за предаването "Панорама" по Българската национална телевизия

8 декември 2018 | 08:08

Интервю на президента Румен Радев за Българската телеграфна агенция

29 май 2018 | 16:04
29 май 2018 година

ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ

e-ДОКУМЕНТИ

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА

ПОДКРЕПИ ЕДНА МЕЧТА

НАГРАДА ДЖОН АТАНАСОВ

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

ОРДЕНИ И МЕДАЛИ


Полезни връзки