ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА ЗА РАБОТА С БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НА 25.06.2018 Г.

26 юни 2018 | 11:11

ПРИСЪСТВАЛИ:

Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България

ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА:

Райна Манджукова

Проф. Пламен Павлов

Руслан Мъйнов

Доц. Ана Кочева

Проф. Антоанета Христова

Д-р Боби Бобев

Проф. Искра Баева

Доц. Харалан Александров

Доц. Татяна Буруджиева

ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА:

Диана Мирчева и Милена Димитрова

 

ХОД НА ЗАСЕДАНИЕТО:

Вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова изложи подробно аргументите защо сега се възражда идеята да се формира най-сетне българският национален институт за култура и изрази съжаление, че многократно изказваното намерение досега не се е развило. Г-жа Йотова припомни, че е внесен законопроект за българския език, внесен от Обединените патриоти, където в чл. 8 се предлага да се създаде български институт за култура. За съжаление, отбеляза г-жа Йотова, българите извън България стават все повече и повече, и потребностите им от общуване с родината също растат. В страните с компактни български общности хората често говорят и сравняват, че ние нямаме такава национална културна институция, каквато имат почти всички други европейски държави, и че се изчерпват възможностите на 12-те български културни института, управлявани от Министерството на културата. Вицепрезидентът даде пример с института в Париж, който стоя заключен и по време на Председателството на Съвета на ЕС, а има отлично местоположение и възможности за влияние.

Вицепрезидентът посочи и асимилационните процеси в редица страни спрямо българските общности. Спря се на ситуацията в Банат, Румъния, в Сърбия и в Република Македония. За Албания бе изразено мнението, че сега следва да бъдем по-активни. Без да прозвучи като упрек, всеобщо бе заключението, че МВнР следва да полага повече грижи за българските общности по света, и че ако някъде е постигнат успех, то се дължи предимно на сърцати посланици.

Не бива да се изхабява една толкова светла идея само за езиковия компонент в дейността на една национална културна институция, въпреки че от МОН са положени сериозни усилия за сертифицирането по стандартите на Европейската езикова рамка. Г-жа Йотова припомни и за дебатите по приетата от Европейския парламент Петиция за признаването на българския език в ЕС като матуритетен, като изтъкна, че сега на ход е Европейската комисия и се чака реакция оттам. Идеята за българския национален културен институт освен че е залегнала в Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света, одобрена от Министерския съвет през 2014 г.,  присъства като идея и в Общата стратегия на Държавната агенция за българите в чужбина.

Вицепрезидентът настоя, че е необходима цялостна и обединяваща политика към българите в чужбина и даде няколко добри примера на инициативи, утвърдени като традиционни в общественото съзнание. Единият пример са годишните сбирки, организирани от БТА, на българските медии по света. Другият пример са съботно-неделните български училища, за които неотдавна Министерският съвет с постановление определи нов ред за финансирането им. Изразена бе тревога, че независимо от растящия им брой, се губи връзката, щом отпадат прогресивно лекторатите по български език в университетите. Вицепрезидентът даде пример от държавния университет в Мадрид, в който преди имало между 25 и 40 студента по български език, а в момента са 5, при положение, че преподавателите са едни и същи. Проблемът е, че обучението по български не се рекламира, докато за сърбо-хърватския лекторат се излъчват рекламни клипове.

Доц. Кочева запозна Съвета със становище от Института по български език за законопроекта за българския език, в който са допуснати ученически правописни и смислови грешки, и за който освен това не било търсено становище от академичния Институт за българския език. По същество академичният институт намира, че това е старият законопроект, подготвен от партия „Атака” през 2012 г.

В последвалите дебати се изказаха проф. Пламен Павлов, проф. Искра Баева, доц. Ана Кочева, проф. Антоанета Христова, доц. Татяна Буруджиева,  доц. Харалан Александров, д-р Боби Бобев, Райна Манджукова, Руслан Мъйнов, Милена Димитрова.

Членовете на съвета заключиха, че за създаването на националния съвет все още не се е намерила политическа воля, и че има масово недоволство сред българските общности за това.

Вицепрезидентът коментира, че на идеята за националния културен институт трябва да й се даде живот. Призвани сме да работим а идеята с емоция, енергия и ентусиазъм. Тя ще покани скоро г-н Андон Дончев, председателя на парламентарната Комисия за политиките за българите в чужбина, защото е убедена, че парламентът следва да поведе дискусиите. Готова е да помага всячески, за да се намери консенсус между политическите сили.

Съветът за работа с българите в чужбина приключи работата си със следните

ИЗВОДИ:

  • Да се организира изслушване или публична дискусия в Народното събрание, за да попадне в дневния ред и да се аргументира създаването на Български национален културен институт.
  • Да бъдат сезирани парламентарните комисии, които имат отношение към учредяването на институт с обобщаваща национална кауза в популяризирането на родния език, писменост и култура, в това число Комисията за политиките за българите в чужбина, Комисията за образование, Комисията за култура и медии и Комисията по външна политика и европейски въпроси.
  • Да се потърси информация какво става със стипендиантите по ПМС 103, и по възможност да се използва този ресурс от посланици на България.
  • Въпреки риска от неуспех, да не се жалят усилия за каузата на института.
  • Да се организира медийна и обществена кампания за популяризиране на идеята за създаване на национален български културен институт.

Още от СЪВЕТИ


ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ

e-ДОКУМЕНТИ

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА

ПОДКРЕПИ ЕДНА МЕЧТА

НАГРАДА ДЖОН АТАНАСОВ

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

ОРДЕНИ И МЕДАЛИ


Полезни връзки