ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА ЗА РАБОТА С БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НА 19.12.2017 Г.

21 декември 2017 | 11:11

ПРИСЪСТВАЛИ:

Илияна Йотова – Вицепрезидент на Република България

 

Членове на Съвета:

Ана Кочева, Антоанета Христова, Боби Бобев, Димитър Владимиров, Искра Баева, Красимир Узунов, Наталия Михалевска, Пламен Павлов, Райна Манджукова, Руслан Мъйнов, Харалан Александров

Екип на Вицепрезидента:

Надя Младенова – началник кабинет на Вицепрезидента, Диана Мирчева, Димитър Здравков, Кристиела Симеонова, Лилия Топорчева, Татяна Буруджиева

 

Заседанието бе открито от Илияна Йотова – Вицепрезидент на Република България, с благодарност към всички членове на обществения съвет за участието им. Вицепрезидентът представи развитието на идеята за създаването на Съвета за работа с българите в чужбина, като част от приоритетите на Президентството. Вицепрезидентът Йотова сподели впечатленията си от срещите с българските историческите български диаспори за първата година от мандата. В изложението си Вицепрезидентът на Републиката постави и някои конкретни проблеми на тези диаспори, които са свързани най-вече с неудовлетворението им от учебното съдържание и програми, по които се преподава в неделните образователни институции; липсата на доверие към българските институции; неработещият, но съществуващ в разпоредбите на Закона за българите в чужбина – Национален съвет; за ролята на българските медии, зад граница.

Вицепрезидентът Йотова отправи предложение към г-жа Наталия Михалевска относно възможностите пред Министерството на образованието и науката за това, че българските общности в чужбина очакват повече образователни инициативи от МОН; за създаването на съвместни работни групи, в които да вземат участие представители на БАН, ВУ и МОН по подобряване и адаптиране на учебното съдържание; осигуряване на възможности за стаж в българските институции на учащи.

Г-жа Наталия Михалевска откри дискусията с информация, че от 2009 г. МОН подпомага самоорганизиращите се образователни институции зад граница. Осъществяват се кандидат-студентски курсове; подпомага се дейността на над 350 неделни училища; от своята разходна програма Министерството заделя средства в размер на ок. 8 млн. лв. за тези цели. Г-жа Михалевска констатира, че все още не са готови помагалата към програмите за преподаване и е необходимо да се акцентира не само към изучаването на български език, а и към изучаването на останалите дисциплини на родния език. Откроена бе негативната тенденция по отношение на българските лекторати в чужди висши учебни заведения, които се закриват. В заключение г-жа Н. Михалевска информира, че предстои приемането на Постановление на Министерския съвет, в което ще бъдат уредени въпросите, свързани с: дистанционната и електронната форма на обучение; стандартите за преподаване и изучаване на български език; признаването на получените сертификати от обучението вместо приемен изпит по български език в държавни висши училища.

По тези въпроси отношение взе и доц. Ана Кочева, която се спря на въпроса за изместването на българистиката от македонистиката във филологическите факултети на чуждите университети. Доц. Кочева посочи необходимостта от съобразяване на средата при преподаването на българския език зад граница и адаптирането на учебния материал спрямо специфичните условия, в които живеят децата и учениците. Тя открои необходимостта от организирането и провеждането на летни семинари в България за български деца, които искат да учат тук.

Въпросът за българските лекторати бе засегнат и в изказването на проф. Искра Баева, с тезата, че те са и трябва да бъдат елемент на външната пропаганда на страната и е необходима активността както на МОН, така и на МВнР, и на ДАБЧ. Държавата трябва да положи необходимите усилия за съхраняването на сега съществуващите лекторати.

Проф. Пламен Павлов предложи да бъде преразгледан обхватът на Постановление № 103 на МС, осигуряващо привилегировани ред и условия за обучение на студенти от българските общности в български висши училища. Проф. Павлов обърна сериозно внимание на ролята на културните центрове и политиката, която трябва да осъществява Министерството на културата през тях, а така също и на ролята на българските медии.

 По предложение на Вицепрезидента Йотова участниците в срещата се обединиха около становището, че в Съвета следва да бъдат привлечени представители на обществените медии – БНТ и БНР. За по-активното включване живота на хората от тези общности в програмното съдържание на обществените медии.

Г-н Боби Бобев отбеляза, че ролята на медиите е изключително важна в страните от Западните Балкани и предвид предстоящото преброяване на населението през 2021 г. Като особено важна бе откроена активността на българската външна политика по отношение на българските общности в Албания през следващите три месеца. От 2005 г. има подета инициатива за създаване на културни центрове в Тирана, но до момента по този въпрос не се работи активно. Г-н Бобев отбеляза важността и ролята на посланика в съответната страна за работа с традиционните общности.

Проф. Антоанета Христова информира, че ръководи проект, осъществяван от БАН, свързан с демографската криза, като един от разглежданите въпроси е именно за миграционните потоци и българските общности в чужбина. Проф. Христова обърна сериозно внимание върху въпроса с българския език и образованието като фактори, които ще спомогнат процеса на идентификация в тези групи.

Темата за проблемите на българските историческите диаспори в чужбина е неразривно свързан с темата за българското гражданство. Тази теза отстоя в изказването си г-н Красимир Узунов, който продължи с това, че гражданството може да бъде изключителен инструмент за провеждане на националната ни политика спрямо тези общности. Г-н Узунов изложи следната информация: 8100 е броят на българите от Македония получили българско гражданство, които живеят в гр. Петрич. В гр. Щип от 7 съдии, 5 са придобили българско гражданство. На 18.01.2018 г. ще бъде открито българското неделно училище в Македония. В заключение г-н Узунов призова към цялостно ревизиране на държавната политика към тези общности и преосмисляне на възможностите, които представляват те за държавата, акцентира и върху ролята на българските медии в този процес.

Г-н Димитър Владимиров изрази задоволството си от създаването на подобен съвет, който пряко да се ангажира с работата с българските общности в чужбина и подобряването на ефективността на междуинституционалния диалог по решаване на проблемите им. Г-н Владимиров подчерта разнородността в исканията на отделните групи български общности от различни точки на света – като пример бе изведено искането на българите в Албания за гражданство, на българите в САЩ за собствени медии, а на българите в Украйна да имат статут, позволяващ им да работят. Г-н Владимиров засегна въпроса за нормативното разминаване, засягащо ДАБЧ, в сега действащата уредба. Освен това бюджетът на ДАБЧ е недостатъчен, за да може Агенцията да изпълнява пълноценно функциите си. В заключение г-н Владимиров открои необходимостта от по-бързото реализиране на единен електронен регистър на българските организации зад граница.

Г-жа Райна Манджукова предложи да бъде повишен контролът по отчетността на средствата по ПМС № 103, а също така и да бъде запълнена липсата на информация по отношение на това какво се случва със студентите завършващи в България, къде продължават своето развитие и професионална реализация. Г-жа Манджукова подчерта, че част от представителите на българските общности, които се занимават с медии, нямат контакт с български медии и даде пример със Сашо Барбов – журналист в Кишинев, който работи за руски медии.

 Г-н Руслан Мъйнов предложи досега набавеният опит да бъде включен в работата на Съвета и зададе важен въпрос, касаещ работата и целите на Съвета: „Какво искаме от тези общности, всъщност?“ и отговаряйки си на този въпрос да може да бъде структурирана политиката ни спрямо тях.

В края на срещата г-жа Илияна Йотова – Вицепрезидент на Република България изведе следните основни задачи пред Съвета:

  1. Работа в посока максимално координиране между институциите в работата им с българските общности, живеещи извън Република България, в това число – по-тясно взаимодействие с Българската православна църква;
  2. Ежемесечни заседания на Съвета;
  3. Анализ на това в каква посока да бъде изменено законодателството;
  4. Започване на работа по създаване на интернет-платформа за българите в чужбина;
  5. Организиране на различни тематични форуми и мероприятия с представители на тези общности за популяризиране на българския език и култура.
ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ

e-ДОКУМЕНТИ

ПОСЛАНИЕ ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА

ПОДКРЕПИ ЕДНА МЕЧТА

НАГРАДА ДЖОН АТАНАСОВ

СПОРТУВАЙ С ПРЕЗИДЕНТА

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ


Полезни връзки