РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Обръщение на Президента Росен Плевнелиев към Народното събрание

2012-04-05 10:00:00


Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми дами и господа народни представители,

Дойдох, за да ви благодаря за конструктивните разговори, които проведохме заедно в рамките на инициативата на президентството „Месец на политическите консултации”. С вашата подкрепа президентската институция се превърна в платформа за конкретни идеи, приоритети и решения за развитието на България през 2012 година. Доказахме, че партиите могат да работят заедно и да мислят в една обща посока. И макар днес и тук, в парламентарната зала, по принцип се водят дебати, провеждат се разгорещени дебати и се защитават различни позиции, по някои важни теми вие загърбихте политическото противопоставяне, постъпихте отговорно и създадохте надпартиен консенсус.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Тук съм, за да обобщя и представя пред вас темите, които заедно определихме като важни и ключови. Това са:
- Националната програма за развитие „България 2020”;
- Мерки в подкрепа на икономиката, растежа и заетостта;
- Енергийна ефективност и диверсификация;
- Реформи през 2012 година.

Тези теми ви звучат познато не само заради консултациите, които водихме през последния месец. Те бяха част от моето изказване преди два месеца от тази парламентарна трибуна, когато посочих приоритетите пред президентската институция през следващите пет години. Но това, че ви звучат познато, не бива да ви заблуждава, че днес ще се повтаряме, защото разликата е, че ние постигнахме консенсус по някои важни приоритети. И затова съм днес тук - за да ги посоча.
През тази година ще изработим нашата дългосрочна програма и стратегия за развитие „България 2020“. Постигнахме безспорно съгласие и единомислие за необходимостта от широк обществен дебат при формулиране на дългосрочните приоритети на страната. Тези дебати ще се провеждат в различни формати - в правителството, в президентството, в парламента, в гражданското общество. Ще търсим надпартийност, устойчивост на набелязаните цели и гаранции, че независимо кой е на власт, ще работи за изпълнението им.
Стратегията „България 2020” трябва да бъде формулирана и като план за действие, а не като поредния абстрактен документ. Най-важното е не само да определим целите, а да отговорим как и кога ще се случат и кой носи отговорност за това. Изработването на „България 2020“ в широк обществен консенсус ще даде силен коз на правителството да преговаря през 2013 г. за максимално изгодни условия за страната ни в рамките на фискалната рамка 2014-2020 г. на Европейския съюз.
В сферата на икономиката всички вие посочихте като ключово стимулирането на инвестициите, заетостта, политиката по доходите, насърчаването на малките и средните предприятия. Обединихме се около изработването на активни политики в подкрепа на иновациите, селското стопанство, туризма и други перспективни сектори.
През 2012 г. очакваме нисък икономически растеж - около 1,4% ръст на БВП. Заради кризата и несигурността два от трите фактора на растеж, а именно потребление и инвестиции, са на ниски нива. През последните 3 години обаче българската икономика регистрира нов двигател на растежа и това е износът. Добрият ръст на износа означава повишена конкурентоспособност и по-добро качество на продукцията. Това трябва да се подкрепя. Необходимо е да подпомогнем малките и средни предприятия да установяват контакти с чуждестранни партньори, да утвърждават продукцията си на международната сцена, да създават собствени търговски марки, да имат лесен и бърз достъп до кредитиране и експортно застраховане.
Нуждаем се от активна политика за привличане на инвестиции. Трябва да бъдат преосмислени стимулите за инвеститорите. Надявам се Българската агенция за инвестиции да получи нужните правомощия, за да може да оказва ефективна подкрепа на чуждите компании и на българските компании, които инвестират, в това число да бъде въведено и обслужването на едно гише. В този смисъл, промените в Закона за насърчаване на инвестициите са неотложни.
Всички бяхме на мнение, че добрата инфраструктура е важна предпоставка за инвестиции, икономическо и регионално развитие. Фокусът на правителството и политическите партии върху изграждането и ускоряването на инфраструктурни проекти е много полезен и необходим за развитието на страната и българските региони.
Макроикономическата стабилност е изключително важна за държавата и благодаря, че всички я подкрепяте.

Обединихме се в това, че са необходими спешни мерки за борба с младежката безработица. В Европа има много безработни млади хора. Това води до нестабилност в обществото и липса на перспектива. Същевременно редица държави по света подготвят армии от високообразовани млади хора. Нямаме много време, за да реагираме. Преодоляването на младежката безработица е от стратегическа важност за дългосрочното развитие на България, а за това е необходимо да осигурим качествено образование и бърз преход от обучение към заетост. Трябва да предоставим достъпни програми за предприемачество на младите хора, да им помогнем да придобият знания и увереност, че могат успешно да реализират собствен бизнес, да ги вдъхновим да поемат по този път. Мястото на тези програми е в средните и висшите училища. Втора важна предпоставка е да улесним достъпа до финансиране на стартиращите предприемачи тогава, когато тяхната обещаваща идея трябва да се превърне в конкретен план за работа. Надявам се да видя възможност за реализация на мерки за преодоляване на младежката безработица в бюджета за 2013 година.

България е европейски шампион по пилеене на енергия – с много енергия произвеждаме малко продукция. Това е голям проблем, но и огромна възможност, защото инвестициите в енергийната ефективност са изключително перспективни, с добра възвращаемост и, освен че създават десетки хиляди работни места в малки и средни предприятия, те правят уютни градовете и значително намаляват сметките на гражданите. Независимо от това колко нови мощности ще построим и каква е цената на електроенергията, ние не решаваме структурния проблем на нашата икономика, а той е високата енергоемкост. Решението е енергийната ефективност. Повтарям, решението е енергийната ефективност! Затова и беше посочена като изключителен приоритет от всички политически сили.
Най-евтината енергия е икономисаната енергия. Чрез национална програма за енергийна ефективност ще търсим резултат за всички българи, а не само за група влиятелни хора в енергетиката.
През 2012 година трябва да прецизираме механизмите, да структурираме правилно дейностите и отговорностите по националната програма за енергийна ефективност и да стартираме много проекти. Необходимо е да обезпечим този приоритет със значителен ресурс - поне един милиард лева във фискалната рамка за 2014-2020 г.
В енергетиката, освен по енергийната ефективност, постигнахме консенсус и по диверсификацията на енергийните източници. Имаме право на избор. Не бива да зависим само от един източник на енергия и от една тръба. Не бива и затова трябва да ускорим процеса по изграждане на газови връзки със съседите ни, диверсифицирането на източници и доставчици са неотложни задачи.
АЕЦ „Белене” беше тема през целия месец на политическите консултации. Независимо че не постигнахме съгласие за бъдещето на проекта, бяхме на едно мнение, че не Москва, Берлин и Вашингтон, а София следва да вземе своето решение, основано на икономическата изгода за страната ни, оценка на риска и защита на националния интерес. За мен взетото от правителството и парламента решение за спиране на проекта АЕЦ „Белене” е правилно. По начина, по който беше структуриран и започнат, той е икономически неизгоден, финансово необезпечен, с неосигурен пазар за реализацията на електроенергията и поради това крие сериозен риск за бъдещите поколения.

Постигнахме консенсус по необходимостта да бъдат изработени нови модели на финансиране на иновациите и научните разработки. Българската наука трябва да се ориентира към изграждането на връзки с пазара, към привличане на бизнеса и насърчаването на частните фирми да работят с изследователи и учени. През тази година ще стартира важният проект „София Тек парк” като платформа за обучение на младите хора в предприемачество и създаване на нови, иновативни предприятия в областта на информационните и комуникационните технологии. С правилното програмиране на европейския и национален ресурс през 2014-2020 година можем да осигурим необходимите средства за изграждане на високотехнологични центрове, индустриални паркове като част от регионални и национални клъстери. Пътят към устойчивото развитие на икономиката минава през създаването на такива центрове и тяхното обезпечаване с адекватна инфраструктура, добре подготвени специалисти и качествена среда за правене на бизнес.

В рамките на политическите консултации набелязахме реформи в няколко важни сектора - националната сигурност, системата на правораздаване, администрацията и водния сектор, по които можем да постигнем съществен напредък през 2012 година.

Продължаването на реформата в сектор „Сигурност” трябва да доведе до постигането на по-висока ефективност и интегриран подход в системата. Регламентирането с отделни закони на дейността на Националната служба за охрана, служба „Военна информация” към Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба, както и усъвършенстването на механизмите за контрол и координация между службите, са важни стъпки в правилната посока и те могат и трябва да се случат през 2012 година.

Съдебната реформа беше оценена като приоритетна от всички политически сили. Състоянието на съдебната система е една от най-важните предпоставки за осъществяване на останалите национални приоритети.
Системата на правораздаване е реформирана многократно в последните 20 години. Ще продължим да я усъвършенстваме, но е време за резултати. Дали сме постигнали независимост и ефективност в правораздаването се познава единствено и само по делата. Фокусът на общественото внимание е насочен към това какво произвежда системата като резултат и дали има справедливост.
През 2012 г. предстои да се обсъдят и приемат два основни закона – Законът за отнемане на незаконно придобито имущество и новият Наказателен кодекс. По тези теми ние се нуждаем от общата воля на политическите партии, от общото послание, което да излъчим към българските граждани и към европейските ни партньори.
Другият голям въпрос, приоритетен за всички нас, е предстоящият избор на Висш съдебен съвет. Много е важно новият Висш съдебен съвет да започне своята работа с висока степен на обществено доверие, без съмнения за партийна пристрастност и политически компромиси при назначенията. Гаранция за това са ясните правила за избор, осигуряващи прозрачност на мотивите и публичност на взетите решения. Това изисква максимално ранно оповестяване на номинираните кандидати и публично изслушване на техните визии и концепции.
Трябва да проведем задълбочен дебат по отправените ни препоръки от международните организации във връзка с Изборния кодекс и с изборния процес, за да не позволим злепоставяне на България, защото репутацията на България е много важна. Необходими са решения, за да няма капка съмнение за честното и демократично провеждане на следващите избори.
2012 година е важна за Шенген. Правителството и институциите положиха много усилия и ние сме на финалната права. Нека да си пожелаем успешно присъединяване, с подкрепата на всички вас, към Шенгенското пространство през 2012 година.
Обединихме се около тезата за неотложността на друга важна реформа, а именно административната. Внесените в Народното събрание промени в Закона за администрацията са една стъпка в правилната посока. Крайната цел е изграждането на надпартийна, мотивирана, отговорна и професионална публична администрация. Задължително е в бъдеще да се предприемат законодателни промени за разделянето на политическата от административната отговорност, както и за изграждането на повече механизми за прозрачност в системата. Не можем да приключим успешно административната реформа, ако не изградим работещо електронно правителство.
Електронното правителство трябва да бъде не по-малък приоритет от изграждането на магистралите. То е силна антикорупционна мярка и облекчава съществено условията за правене на бизнес и инвестиции в страната. Нека, както при магистралите, да обезпечим финансово този приоритет и да посочим ясно кой, кога, как и какво ще свърши година по година. Българите ще повярват отново в своята държава и че тя работи в техен интерес, когато заменим чакането пред гишетата с електронни услуги. Електронното правителство е най-ефективният инструмент за създаване на отношения на прозрачност и доверие между гражданите и държавата.

Реформата във водния сектор също е на дневен ред. Тя е изключително важна предпоставка за икономическия растеж на страната и за повишаване качеството на живот на хората. Водата е ресурсът на бъдещето, който ние притежаваме, но не използваме правилно. Искаме да предотвратим бъдещи бедствия като тези в Цар Калоян и село Бисер, като създадем механизми за отговорно отношение към собствеността и стопанисването на водните съоръжения и контрола върху тях. На страната ни е необходима цялостна обща стратегия за водния сектор, не само в контекста на сполетялото ни нещастие. Трябва да гарантираме, че подобни бедствия няма да се случват отново. Реформата ще ни даде възможност не само да управляваме водния сектор устойчиво, но и да осигурим правилното икономическо развитие на страната, с оглед привличането на инвестиции и развитието на приоритетни ключови сектори като земеделие, енергетика и много други, чрез умно управление на водните ресурси.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Благодаря ви, че уважихте президентската институция и не употребихте предоставената ви трибуна за пропаганда, напротив, използвахте я по най-добрия начин, като поехте ясни ангажименти пред очите на обществеността. И занапред ще продължавам да търся активното взаимодействие с Народното събрание. Ще се възползвам от правото си на държавен глава да следя пряко и да напомням от тази трибуна, че поетите ангажименти трябва да се изпълняват от всички. Политическият смисъл от този консенсус трябва да се изрази в реални, видими и последователни резултати и действия в интерес на хората, обществото и устойчивото развитие на България.
С общата ни воля можем да постигнем тази цел.

Желая ви успешна работа!

 

 

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на държавния глава Румен Радев по случай отбелязването на 146 години от Освобождението на България

3 март 2024 | 13:01
3 март 2024 г., връх Шипка

Слово на държавния глава Румен Радев по случай 151-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

19 февруари 2024 | 18:06
19 февруари 2024 г., София

Новогодишно обръщение на държавния глава Румен Радев

1 януари 2024 | 08:08
2023-2024 г.

Национално изказване на президента Румен Радев в рамките на Конференцията по изменение на климата COP28

5 декември 2023 | 12:12
2 декември 2023 г., Дубай, Обединени арабски емирства

ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ

e-ДОКУМЕНТИ

ПОСЛАНИЕ ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА

ПОДКРЕПИ ЕДНА МЕЧТА

НАГРАДА ДЖОН АТАНАСОВ

СПОРТУВАЙ С ПРЕЗИДЕНТА

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ


Полезни връзки