РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев по повод 137 години от Шипченската епопея

Уважаема госпожо Кмет,

Уважаеми господин Министър,

Уважаеми господа генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Уважаеми госпожо и господин Областни управители,

Ваши превъзходителства,

Скъпи сънародници,

„Оскърбление би било за българина да му се говори за значението на Шипка“. Така през далечната 1883 г. започва възванието си за издигане на паметник на свещения връх Българското опълченско дружество. Епопеята на Шипка е непреходен символ на национална гордост и достойнство. Стотиците хиляди българи, идващи година след година от четирите краища на Родината, с деца и внуци, обкичени с националния трибагреник, са ярко доказателство, че и днес заветите на опълченците са живи. Че и за нас оскърбление би било да се пояснява и обяснява какво е значението на този най-висок връх в многовековната битка на българския народ за свобода и държавност.

Днес за 137-ми път честваме героите от Шипченската епопея. Тук, на този най-свят връх в нашата история, се „кръстиха с огън и меч, по думите на един виден български генерал, заветите на миналото, традициите на настоящето и идеалите на бъдещето на целокупния български народ“. Без специална военна подготовка, лошо въоръжени, но с пламенна любов към родината, няколкото хиляди опълченци доказаха на целия свят, че след 500 години чужда власт народът ни е заслужил своята национална свобода. И ако цитирам талантливият журналист, хроникьор и дипломат Симеон Радев: „Без опълчението русите щяха да бъдат само наши благодетели; с опълчението, ние станахме техни сподвижници“.

Изказвам своята дълбока благодарност и признание към подвига на руските, румънските, финландските и воини от общо девет държави, загинали в Руско-турската, освободителна за българите, война от 1877-1878 г.

Ние, наследниците на българските опълченци, тачим героите от Шипка, защото проляха кръвта си, за един идеал, който следваме, и който днес още не сме постигнали. Да изградим чистата и свята република на Левски и да заемем своето достойно място в демократичното семейство на европейските народи.

Скъпи сънародници, тази година празнуваме 80-годишнината от издигането на този грандиозен паметник. Починът за въздигането на каменния монумент принадлежи на опълченците, опитали се да съхранят спомена за своите загинали другари. Благородното им начинание е подкрепено от целия народ. Десетки хиляди са дарителите, които петнадесет години, лев по лев, събират нужната сума. Своята лепта дават ученици, земеделци, общини, запасното войнство. Организират се концерти, провеждат се мачове, продават се картички и значки. Световната икономическа криза и тежките условия на върха допълнително проточват градежа. Днес едва ли можем да си представим огромните усилия, които са били нужни, за да бъдат пренесени по тесните коларски пътеки до „Свети Никола“, останали почти непроменени от времето на генерал Столетов, тоновете строителни материали. Но отново силата на духа побеждава всички трудности. На 26-и август 1934 г. над Шипка ръст величествен изправя Паметникът на свободата, охраняван от огромния бронзов лъв, символ на българската държавност.

Видим както от южните тракийски полета, така и от северните склонове на Балкана, паметникът символизира единството на българския народ, разпръснат по различните краища на Балканския полуостров. Така се сбъдват  думите на Петко Р. Славейков пред Учредителното събрание: „Тоя паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни“.

Вярвам, че така както с общи усилия, с упорство и всеотдайна работа българите успяха да издигнат този величествен монумент, така и днес единни и уверени в националната кауза успех трябва да градим модерна и демократична България. Така се е стекла нашата  история през последните 13 столетия, че не знаем къде почиват телата на много от нашите герои – царе, революционери, будители. Сред редицата от безкръстни гробове, осеяли миналото ни, Шипченският паметник извисява снага, сякаш за да замести незнайните лобни места на Аспарух и Симеон, на Ботев и Левски. Тук са положени костите на шепата опълченци, които със саможертвата си превърнаха един планински проход в символ на неугасващия български порив към свобода и национална независимост и собствена държавност.

Шипка е не просто място за поклонение пред тяхната памет. Извисяващият се над нас връх и величественият паметник ни напомнят, че сме длъжни неуморно да следваме завета им. Че единствено обединени около ясна национална кауза и цел за човешко и демократично и европейско развитие на българската държава и нация, можем да градим достойно бъдеще за идните поколения си.

Вечна слава на героите!

Поклон пред паметта им!

Да живее България!