Уважаеми г-н Димитров, кмет на Пловдив,
Уважаема г-жо председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаеми министри,
Уважаеми народни представители и членове на Европейския парламент,
Уважаема г-жо областен управител,
Уважаеми представители на държавни институции и на местната власт,
Уважаеми представители на Българската православна църква и на религиозните общности в България,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,
Уважаеми жители и гости на Пловдив,
Скъпи сънародници,
140 години ни делят от онзи септември, когато българският народ взе съдбата си в свои ръце и заличи границите, начертани от великите сили на Берлинския конгрес против волята на нашия народ. Защото по волята на великите сили повече от милион българи, едва вкусили от свободата след руската победа над Османската империя, бяха върнати отново под властта на султана.
Дейците на Съединението поправиха тази историческа несправедливост. Възродена България показа на цяла Европа как цивилизовано, без насилие, движен от високите си идеали нашият народ открито заявява своя суверенитет и отстоява своята идентичност. Съединението е триумф на народната воля над цинизма на великите сили. Победа на дръзките над конформистите. Защото и тогава е имало немалко чуждопоклонници, келепирджии, сеирджии, примирени с Берлинския диктат. Но влакът на Историята ги подмина.
Днес същият този влак ускорява хода си. 140 години след Съединението българите отново се жалват от деребеите, а великите сили отново спорят за сфери на влияние. Времената са критични. И трябва да признаем, че има политически брокери, готови да похарчат нашето бъдеще, за да си купят чужда благословия. Да харижат суверенитета, хазната, дори и нашата идентичност - всичко онова, за което се бориха Левски, Бенковски, Ботев и Захари Стоянов, всички сподвижници на Съединението.
И понеже виждам, че вие наистина реагирате, искам да питам вас, хората на площада, защото това е дълг към тези, които отдадоха живота си за каузата на Съединението и за свободата и независимостта на България: Ще оставим ли България на деребеите? … Не! Тук, пред този паметник, е мястото, където единственият възможен отговор е „Не!“ Ние няма да я оставим и няма да позволим по никакъв начин да се търгува със съдбите ни.
Вярвам, че обединени всички заедно ще надмогнем днешните недъзи и заедно ще строим България в заветите на нашите предци. България – свободна, демократична, справедлива, просперираща. Вярвам, че ще надмогнем вечните деления, които ни правят уязвими отвън и днес тези разломи са опасни за държавата. Ще отхвърлим неверието в собствените ни сили, защото скъпо сме плащали в миналото за унизителното разбиране, че от нас нищо не зависело и че съдбата ни се решавала някъде другаде. Ще излезем от комфорта на малодушието.
Съединението е нашето вдъхновение. Единни сме успявали и само единни ще пребъдем.
Поклон пред дръзките и храбрите!
Да живее единна и свободна България!