НОВИНИ

 

Все още липсва национална политика за развитие на българистиката в чуждестранните университети. Но можем да върнем високите ѝ позиции, ако имаме амбицията да налагаме българския език зад граница, да популяризираме българската култура, да се знае за България не само като страна на географската карта. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ на Втория организационно-методически семинар с лекторите по български език, литература и култура в университетите в чужбина.

 

Йотова посочи като тревожна тенденцията за намаляване на броя на лекторатите – в момента са 27, през 2022 г. са били 36, а преди десетилетия са достигали 200. Тя подчерта, че лекторатите по български език и култура са мисия, високо ценена от президентската институция. По думите на вицепрезидента преподаването на български език и култура зад граница има две важни цели – културно обединение на сънародниците ни и увеличаване на националното влияние в глобализирания свят. 

 

Илияна Йотова изтъкна необходимостта от единна национална политика, която да възобнови интереса към изучаване на български език и култура в европейските и световните университети. „Нямаме концепция как да привличаме чуждите студенти, как да рекламираме българския език и култура, които са значима част от световното културно наследство. Познанието за България има и геополитическо значение – държава член на Европейския съюз, външна граница на съюза, за съжаление, днес между два големи конфликта. Познанието на българския език, култура и история дава възможност за реализация в политиката и дипломацията“, посочи вицепрезидентът.

 

Йотова отново се обяви за приемственост между българските неделни училища в чужбина и лекторатите. „Част от българските ученици впоследствие могат да намерят своята реализация в лекторатите по български език и култура“, заяви тя.

 

В изказването си Йотова открои и основните затруднения, които изпитват командированите от България лектори, като изрази надежда те да бъдат решени с помощта на Министерството на образованието и науката. „Неуредени административни въпроси оказват негативно влияние върху интереса на преподавателите да преподават в чужбина“, посочи вицепрезидентът. Тя отбеляза добри примери от чуждестранния опит във връзка с правата на лекторите и възможностите за тяхното развитие.

 

Илияна Йотова отново подчерта необходимостта от създаване на Български национален културен институт, който би подпомогнал и дейността на лекторатите в чужбина.

Вицепрезидентът благодари на Министерството на образованието и науката за доброто сътрудничество по редица теми, свързани с популяризирането на българския език и култура зад граница. В семинара участваха и заместник-министърът на образованието Наталия Михалевска и експерти от министерството.

 

Президентът Йотова посочи, че е важно 11 дни преди изборния ден да се направи равносметка за хода на подготовката и евентуалните рискове за провеждането на нормални, честни и прозрачни избори, какъвто ангажимент институциите имат пред гражданите.

Президентът беше гост на Празника на научноизследователската и преподавателска дейност на Медицински университет – София

Призовавам всички страни, които участват в конфликта, да проявят разум, сдържаност и отговорност

Вестник „24 часа“ и изданията от групата му започнаха да излизат в началото след промените и запечатаха върху своите страници най-големите вълнения, мечти, очаквания и надежди на българите. Медията беше една от първите, които изгради успешно моста от хартията към дигиталното пространство, а многобройните инициативи на платформата показват осъзнатата им обществена роля. Това заяви държавният глава Илияна Йотова, която удостои медийната платформа „24 часа“ с Почетния знак на президента.