Двустранното сътрудничество за развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут бе акцент в разговора в президентската институция
Разширяване на партньорството и обмяната на опит между България и Узбекистан в сферите на икономиката, енергетиката, транспорта, високите технологии и изкуствения интелект, фармацията, минното дело и сигурността, обсъдиха днес на среща в президентската институция държавният глава Румен Радев и министърът на инвестициите, промишлеността и търговията на Република Узбекистан Лазиз Кудратов. Посещението на министър Кудратов е резултат от официалната визита на българския държавен глава в Узбекистан през юни т.г., по време на която заедно с узбекистанския му колега Шавкат Мирзийоев подписаха съвместна декларация за засилване на сътрудничеството между България и Узбекистан и приеха пътна карта за неговото развитие.
Румен Радев и Лазиз Кудратов подчертаха значението на активизиране на диалога между изпълнителните власти в двете държави, както и за задълбочаване на връзките между представителите на бизнеса за реализацията на проекти от взаимен интерес. Министър Кудратов изрази интереса на Узбекистан за привличане на български фармацевтични и аутомотив компании да инвестират в страната, както и за засилване на партньорството между представителите на минната индустрия. В срещата участва и управляващият директор на SinoPowell Capital LLC&STeVO Energy LLC Стив Пауъл.
Акцент в разговора беше поставен върху разширяването на сътрудничеството в рамките на развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут /т.нар. Среден коридор/. Обща бе позицията, че увеличаващият се пренос на стоки от Китай към Европа изисква модернизиране и разширяване на транспортната, енергийна и дигитална инфраструктура. Във връзка с това президентът Радев открои потенциала на пристанищата във Варна и Бургас да участват по-активно в развиващите се вериги на доставки.
Държавният глава подчерта също така значението на модернизиращата се инфраструктура, която свързва България и Турция, включително разширяването на железопътната мрежа и увеличаването на нейния капацитет за транспорт на стоки към ЕС. По думите на президента, не по-малко важно е заедно с развитието на транспортната инфраструктура, своевременно да се работи и за хармонизация на процедурите, по които работят отделните държави с Европейския съюз, което ще доведе до съкращаване на сроковете на доставките.
Възможността страната ни да се развива като част от коридорите за пренос на електроенергия от възобновяеми енергийни източници от Средна Азия към Европа, както и за изграждане на ПАВЕЦ мощности за съхранение на енергия, също беше обсъдена по време на срещата.