Скъпи сънародници,
Преди 147 години на днешната дата България възкръсва на картата на Европа.
Армията на царя Освободител Александър Втори, съкрушава Османската империя и донася свободата на Родината. Днес отдаваме почит на хилядите доблестни воини: български опълченци, руснаци и бойци от всички народи на тогавашната Руска империя, чиито кости почиват на Шипка, край Плевен, Шейново, Стара Загора и по зимния път към София.
Но българската свобода не идва даром. Днес почитаме имената на нашите възрожденци и четници, на Паисий, Раковски, Ботев и Левски, на априлците от 1876-а година. На всички, които с делото и саможертвата си приближаваха този ден.
Днес си спомняме с признателност и за Гладстон, Макгахан, Достоевски, Виктор Юго и други световни интелектуалци, без чието огнено слово в защита на българската кауза, зовът на предците ни нямаше да бъде чут, а априлските пожари щяха да изтлеят без светът да бъде разтърсен от съдбата на народа ни.
3 март не е само важна дата в нашата история. Не е само подписване на договор, който полага основите на Третата българска държава. 3 март е олицетворение на съкровения идеал на поколения българи за свободна, обединена и независима България.
Днес в Украйна продължава братоубийственото кръвопролитие между правнуците на нашите освободители. Това е и наша, българска болка. Тази война оголи крехките основи на световния ред и фалшивия патос, че мирът и човешкият живот са висша ценност. Че можем да разчитаме на друг да брани нашата свобода, да гарантира нашата сигурност и бъдеще.
На този фон и в този именно момент у нас се намират политици, които водят война с паметници, пренаписват миналото, веят чужди знамена, разоръжават Българската армия и дори поискаха отмяната на 3-и март. Това няма да бъде днешна България. Ние знаем, че трагедията, която днес се разиграва в Украйна, започна с оголване на исторически рани, поругаване на паметници и вяра в благите намерения на външните фактори. Вяра, която събитията драматично опровергаха.
Предстоят ни изпитания и трябва да ги преминем като осъзнат народ. Историята не е повод за разкол, а обща съдба, преживян опит, от който трябва да излезем по-мъдри, по-толерантни, по-сплотени и по-силни.
Днешните поколения са призвани да опазят България, която ни завещаха възрожденците, априлците и опълченците. Да оправдаят тяхната саможертва в името на нашата свобода и суверенитет.
Затова днес отдаваме почит на нашите националните герои, на войните от армията на царя Освободител и на всички онези, които век и половина опазват свободна и независима България.
Благодаря на всички вас, които днес се качихте на Шипка и напълнихте площадите на България, за да отстоявате историческата истина и бъдещето на нашата Родина.
Да живее България!