Държавният глава: Развитието на българската енергетика трябва да се основава не на стихийни решения, а на ясна стратегия за съхраняване на нейната автономност и независимост
2024-04-25 17:19:00
Политиката и законодателството следва да се правят със загриженост и отговорност към България, а не под натиска на протестите, заяви президентът по време на среща с представители на КНСБ и КТ „Подкрепа“
Развитието на българската енергетика трябва да се основава не на стихийни решения, а на ясна стратегия, която да съхранява автономността и независимостта на нашата енергийна система. Това заяви президентът Румен Радев по време на среща на „Дондуков“ 2 с представители на ръководствата на КНСБ и КТ „Подкрепа“ по повод исканията им за отлагане на либерализацията на пазара на електрическа енергия и за защита на работещите в енергетиката и въгледобива. Срещата се проведе по инициатива на синдикалните организации.
„Политиката и законодателството следва да се правят със загриженост и отговорност към България, а не под натиска на протестите“, заяви президентът. Той напомни, че наложеното от него вето в края на миналата година е било именно за това, за което днес се провеждат протести. „За промените в Закона за енергетиката нямаше оценка на въздействието и виждаме днес къде е въздействието – на улицата“, посочи президентът и добави, че в приетите миналата година промени в закона е нямало ясни механизми и разчети за това как ще бъдат компенсирани хората. В мотивите на наложеното от държавния глава вето бе посочено, че стандартът на живот на мнозинството български граждани остава най-ниският в ЕС, а предвидените промени може още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи. Президентът напомни и че заличаването на фигурата на обществения доставчик и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от ТЕЦ „Марица-Изток 2“ и би застрашило функционирането на „Мини Марица-Изток“ още през 2024 г.
„Питам се защо трябваше да бъде отхвърлено ветото тогава, а същите хора, които го отхвърлиха, днес със същите мотиви да внасят решение най-сетне това да се случи със сериозно закъснение. Защо трябваше да стигнем до днешния протест?“, попита президентът и призова народните представители да отхвърлят либерализацията, макар и използвайки мотивите от наложеното вето, което вече са отхвърлили. Държавният глава отправи призив енергетиката да не бъде партизирана, а решенията за нейното бъдеще да бъдат гарантирани не с празни политически обещания, а с ясни разчети, механизми и стратегия.
Президентската институция и назначените от държавния глава служебни правителства винаги са подкрепяли справедливите искания на българските енергетици за необходимите мерки за гарантиране на стабилност и устойчивост в развитието на българската енергетика, подчерта Румен Радев. По думите на президента натрупването на проблеми в сектора се дължи на липсата на стратегия и на опитите за неговото партизиране. Той припомни, че след изтичането на старата стратегия още през 2019 г., служебното правителство на Гълъб Донев е разработило подробен и ясен нов документ, като предложение към всички парламентарни групи и към следващото редовно правителство, но до приемане на нова стратегия така и не се е стигнало. Президентът припомни също и действията на служебното правителство по отношение на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", както и липсата на яснота какво се е случила с оставените от служебния кабинет във фонда 890 млн. лв., чиято функция е да подпомогнат сектора при нужда.
Румен Радев изрази съжаление, че много от стратегическите въпроси за развитие на енергийния сектор в Европа остават нерешени и даде пример с липсата на яснота около т. нар. Зелена сделка. Държавният глава многократно е призовавал по време на участията си в заседанията на Европейския съвет България да не бъде притискана да се отказва прибързано от базови мощности като въглищната и ядрената енергетика, преди да са налични достъпни и ефективни решения за съхраняване на енергия от възобновяеми енергийни източници. Президентът припомни и за настояването си пред ЕС да се отчитат спецификите на държавите при намаляване на въглеродните емисии, както и да се намали тяхната цена, за което е получил подкрепа от Чехия, Полша и Унгария, но и този въпрос до момента остава нерешен.
Представителите на синдикалните организации благодариха за възможността да проведат среща с държавния глава, както и за последователната позиция на президентската институция в защита на автономността на българската енергетика. Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов отправи предложение за широка обществена дискусия, посветена на бъдещето на българската енергетика, която да се проведе под егидата на президентската институция.
