Най-тежка е битката за душите на младите хора, които, ако не виждат перспектива, могат да станат лесна плячка на радикални елементи, заяви Илияна Йотова на международна конференция срещу езика на омразата
„Вирусът на отричането е готов да мутира при всяка криза. Тази мутация заразява обществата ни, а инструментите стават все повече. Това е заплаха за нашите демокрации. Непримиримостта към омразата, насилието, връщането към цивилизацията и откровеният разговор за това, което става в нашите общества, е най-важната ни задача. От това как ще го проведем зависи дали доброто ще надвие злото, справедливостта – неравенствата, свободата – тиранията. Зависи дали истината ще победи лъжата.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на международна конференция „Да спрем езика на омразата“, организирана от прокуратурата на Република България, съвместно с Европейската еврейска асоциация.
В изказването си вицепрезидентът очерта картината на зараждането на омразата, отричането и потъпкването на човешките права в Германия и предвоенна Европа през 30-те години на миналия век. „Това наподобява и картината на днешните общества“, посочи Йотова. Тя припомни 14-те характеристики на „вечния фашизъм“ на Умберто Еко и неговия призив да бъдат сочени с пръст и изобличавани в съвременните ни общества.
„Холокостът не е започнал с газовите камери, а с омразните речи срещу едно малцинство. Нацисткият режим в Германия приема закони и разпоредби, за да смаже независимите медии като ги заменя с тези, контролирани от държавата, като разпространява реч на омразата, антисемитски и расистки стереотипи, дезинформация и лъжа“, заяви вицепрезидентът.
Илияна Йотова очерта основните предпоставки за езика на омразата и противопоставянето днес. „Липсата на убедителни и работещи решения на следващите една след друга кризи поражда в обществата несигурност, нестабилност, остър дефицит на справедливост, поляризация и недоверие“, посочи вицепрезидентът, като подчерта, че отвоювани с десетилетия права днес са потъпквани с лекота. „Загуба на права, която действа на много широка територия – от липсата на толерантност, стигматизиране до тънката граница между справедливост, отказ от правосъдие или зачеркване на старото римско право за невинен до доказване на противното“, подчерта тя.
Що се отнася до политиката и политиците, Йотова заяви, че дефицитът на подготвеност, на идеи и самочувствие се е изродил в елементарното бягство от истинските причини и търсене на виновника със заблудата, че колкото по-високи са децибелите на отричането, толкова са по-убедителни за гражданите, а причините и последствията се изместват от дезинформацията и предразсъдъците. „Езикът на омразата от изключение се превръща в норма и ражда дори политически идеологии и цели политически субекти. Обратно – хора, които са по-силни в аргументите и в позициите си, рядко прибягват към агресивен език“, каза вицепрезидентът. Тя изтъкна, че е от особена важност достоверността на политическата класа и отговорността пред думите, като даде пример с изказването на нидерландския министър-председател Марк Рюте, че срещу 50 евро може да се премине българо-турската граница.
Вицепрезидентът подчерта и ролята на медиите в разпространението на езика на омразата и постави въпросите за границата между свободата на словото и отговорността за казаното. Йотова изтъкна, че употребата на фалшиви новини е най-доброто гориво за омразата.
Социалните мрежи вицепрезидентът определи като хранителна среда за езика на омразата, където под булото на анонимността е най-лесно да се демонстрира нетърпимост и отрицание.
Илияна Йотова подчерта, че в борбата с езика на омразата от голямо значение са наказателната и правна уредба, както и техническите средства, които прилагат аудио-визуалните услуги. „Най-тежка е битката за душите на младите хора. Необременени от предразсъдъци, те могат да станат лесна плячка на радикални елементи, най-честата причина за което е липсата на перспектива пред тях. Враждебното слово е само първата крачка към престъпленията от омразата и насилието“, посочи вицепрезидентът.
Акцент в изказването на Йотова беше и спасяването на българските евреи. „Преди 80 години България успя да защити своето еврейско население. Този епизод от европейската история носи послания и за днешния ден. Тази памет трябва да бъде съхранена. Една от най-големите опасности е пренаписване и преиначаване на историята – включително и за това, че Холокостът никога не е съществувал. С поуките от миналото трябва да вървим напред в този толкова опасен, разделен и скаран свят“, заяви вицепрезидентът.