НОВИНИ

 

 

Отец Паисий заклеймява като най-голям грях родоотстъпничеството и чуждопоклонничеството, заяви държавният глава

 

В най-мрачните времена за нашия народ, времена на гнет, безпаметност и безнадеждност, мисията на Паисий Хилендарски бе да разпали искрата на знанието, да извади българския род от безвремието и да върне самочувствието ни като народ със свой език, култура и свята религия, народ, наследник на могъща държавност и славна история, която трябва да помним и пазим. Това заяви президентът Румен Радев в словото си по случай отбелязването на 300 години от рождението на Св. Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История Славянобългарска“. Държавният глава отдаде почит пред неговото дело и положи венец пред мемориала на Св. Паисий Хилендарски в Банско. По-рано в църквата „Св. Троица“ в града държавният глава участва в Божествена Света литургия, отслужена от Неврокопския митрополит Серафим.

 

„История Славянобългарска“ е написана с непреклонна вяра и обич към Отечеството, но и с непоколебимо презрение и гняв към родоотстъпничеството и чуждопоклонничеството, които Отец Паисий заклеймява като най-голям грях“, посочи Румен Радев. По думите на президента духовната сила на „История Славянобългарска“ вдъхновява плеяда последователи, които кръстосват българската земя от край до край, за да пробуждат и за да отекват пламенните слова на Паисий Хилендарски и днес в ума и сърцата на българите. „История Славянобългарска“ докосва всяко българско сърце, защото от нейните страници бликат слова, по-силни от барута и пролятата кръв“, подчерта държавният глава.

 

„Паисий Хилендарски успя да оттласне нашия народ обратно в потока на времето и със силата на словото си вдъхна надежда и енергия на българите да съграждат бъдещето“, посочи още президентът. „Предначертанието на Отец Паисий не само въздига възрожденския духовен идеал, но от страниците на неговата история българинът преоткрива и географските граници на своето Отечество – от Дунав до Тракия и Македония“, заяви Румен Радев. 

 

В словото си държавният глава изказа признателност на Община Банско за организацията на възпоменателното събитие, както и на Българската православна църква, която в най-трудните времена за народа ни в годините на османско иго е съхранила нашата вяра, паметта, езика и националната идентичност на българите. Президентът приветства събралите се на площада в Банско млади хора и изрази надежда, че те ще направят така, че никога повече да не бъде задаван въпроса на Паисий „Поради що се срамиш да се наречеш българин?“.

 

Илияна Йотова откри конференцията „Овластяваме новото поколение“, на която беше представен за първи път доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „Социални и емоционални умения за по-добър живот“

Политиката и законодателството следва да се правят със загриженост и отговорност към България, а не под натиска на протестите, заяви президентът по време на среща с представители на КНСБ и КТ „Подкрепа“

Държавният глава прие на „Дондуков“ 2 студенти от СУ „Св. Климент Охридски“

Експедицията „Еверест 84“ е олицетворение на волята на българина да следва своите идеали независимо от предизвикателствата, заяви президентът