„Проблемите ни днес с Република Северна Македония са резултат и от липсата на национална политика за сънародниците ни зад граница. Отношенията там се свиха до издаване на български паспорти, без да разширяваме влиянието на България, дори и след подписването на Договора за добросъседство.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на среща на „Дондуков“ 2, посветена на финала на виртуалната инициатива „Будната България“ и последно за годината заседание на Съвета за работа с българите в чужбина. Вицепрезидентът посочи като показателен пример, че в „Будната България“ са получени материали дори от далечна Австралия и още 18 страни, но не и от съседна Република Северна Македония. Илияна Йотова изтъкна, че страната ни няма никакво лоби сред европейските си партньори за издържаната и единодушна българска позиция. „Нямаме лоби в научните среди в славистиката. Не възстановихме и не открихме нови лекторати по български език, за разлика от съществуващи македонски“, посочи вицепрезидентът.
В срещата участваха директорът на Българското национално радио Андон Балтаков и директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН проф. д-р Владимир Пенчев. Двете институции са партньори в инициативата „Будната България“. Своята равносметка за изминаващата година направиха и членовете на Съвета за работа с българите в чужбина към вицепрезидента. В него участват представители на изпълнителната и законодателната власт, водещи учени, политолози, университетски преподаватели, журналисти и общественици. В разгорите се включиха и представители на медиите, които активно следят темата за българите в чужбина.
Илияна Йотова изтъкна, че кризата с Ковид-19 открои още повече необходимостта от национална политика за българите в чужбина. „Удвоихме и буквално утроихме кореспонденцията си с нашите общности от историческите диаспори, от старата и нова емиграция. Тези месеци през пролетта се роди една нова солидарност, между непознати хора от всички краища в света“, посочи вицепрезидентът.
През 2020 г. от президентската институция беше планиран голям форум, който да събере представители на българите в чужбина и заедно с българите в България да се обсъдят общите политики. Пандемията възпрепятства осъществяването му.
Вицепрезидентът представи резултатите от двете виртуални инициативи, които организира с българите в чужбина през 2020 г. Стотици българи от всички краища на света се включиха в „Голи са без книги всички народи“ по случай 24 май и в „Будната България“ за Деня на народните будители.
Илияна Йотова открои някои от основните проблеми, с които се сблъскват сънародниците ни зад граница и споделят пред нея. Остър остава проблемът с намирането на учители по български език в чужбина не само заради липсата на материални стимули, но и заради административни пречки. „Въпреки промяната на ПМС №103 за студенти от български произход, редица исторически общности остават извън обхвата му“, посочи Илияна Йотова. Вицепрезидентът е на мнение, че онлайн обучението може да се практикува и в съботно-неделните училища и за децата, които нямат възможност присъствено да посещават уроците.
„В условията на пандемия по категоричен начин се подчерта необходимостта от Български културен институт – идея, която представяме от години и която среща широка обществена подкрепа, но не и от отговорните институции“, подчерта Илияна Йотова.
В изказването си вицепрезидентът отбеляза и многобройните сигнали за забавени с години молби за възстановяване на българско гражданство. „Липсва достатъчно информация, а неработещото електронно управление затруднява хората от по-далечните точки на света“, посочи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът изтъкна като проблем недостатъчното и непрозрачно подпомагане на българските общности зад граница, както и липсата на интегриращи програми за работници и специалисти от българските диаспори. „Липсват стимули и механизми за съвместни бизнес-проекти, за съвместни предприятия, за развитие на научен потенциал и дуални обучения, за кредитиране и банкови преференции за инвестиции на българи от чужбина“, заяви Илияна Йотова.
Всички участници в срещата изтъкнаха постоянната ангажираност на вицепрезидента с политиките за българите зад граница. Единодушно беше мнението, че България трябва да води активна политика със сънародниците ни в чужбина, а не да има поддържаща функция и да разчита само на личната им мотивация за запазване на българската идентичност и разпространението на българското влияние по света.