НОВИНИ

Вицепрезидентът: Членството в еврозоната не е донор на средства, а отговорности и възможности

България все още няма национална програма за възстановяване и икономически подем, която да защити пред ЕС, заяви Илияна Йотова на международна конференция „България в еврозоната – възможности и предизвикателства“

„Членството в еврозоната не е нова касичка за допълнителни средства, а преди всичко отговорности и възможности. Ако успеем да прокараме кораба на българската икономика през цялото море от възможности, които сега се предлагат, но и от отговорности и работещи предложения, членството ни в еврозоната ще бъде предпоставка за членство в ядрото на ЕС, доверие към страната и реални перспективи.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на международната конференция „България в еврозоната – възможности  и предизвикателства“, която се проведе в Университета за национално и световно стопанство.

Вицепрезидентът изрази увереност, че подобни дискусии с представители на научните и експертни среди ще утолят големия глад за повече информация, за анализ и за прогнози по отношение на бъдещето членство на България в еврозоната. Именно липсата на информация и прозрачност при водене на преговорите Илияна Йотова определи като един от съществените дефицити по пътя на членството ни в пространството с единна валута. „България 5 години преговаря, но разговорите останаха заключени в кабинетите на министрите, в офисите на европейските ни партньори, недостъпни за българските граждани. Парадоксално е, че в парламентарната ни република темата не е поставяна нито веднъж на широко обсъждане и дискусия“, изтъкна Илияна Йотова и цитира сравнително високия процент на неподкрепящи приемането на еврото български граждани – 19% от българите са за влизане в еврозоната. „Правенето на политики „на тъмно“ води до скептицизъм, до чертаене на всякакви конспиративни сценарии, до несигурност“, посочи вицепрезидентът.

Илияна Йотова припомни, че само в рамките на два месеца българското правителство промени коренно решението си за подаване на документи за членство. Вицепрезидентът посочи, че в мъгла за обществото са останали условията, при които България е приета в ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната), какви са ползите, рисковете, поемани ли са допълнителни ангажименти, извън финансовите и изпълнението на Маастрихтските критерии.

В изказването си Илияна Йотова акцентира върху няколко аспекта на бъдещето членство на страната ни в еврозоната. България влезе в ERM II в период на очаквани дълбоки промени в еврозоната – отделен бюджет, механизъм за гарантиране на банковите влогове на европейско ниво и нови правомощия и възможности на Механизма за стабилизиране, който да подпомага държавите от еврозоната още по-добре при възникване на финансови кризи. „В условията на настоящата криза тези процеси бяха стопирани, но ние не знаем каква е била позицията на България по тези въпроси“, посочи вицепрезидентът.

„България все още няма национална програма за възстановяване и икономически подем, която трябва да бъде приета от българския парламент и защитена пред Европейския съвет, за да получим средства от предвидения фонд за възстановяване на стойност 750 млрд. евро.  Облигациите и нов пазар за тях (най-вече за зелени облигации), дигитализацията са непременните изисквания при формиране на националните планове от страна на евроинституциите и чакат и своята българска позиция и решения. Отново липсва публична дискусия по тези въпроси“, заяви Илияна Йотова.

Вицепрезидентът изтъкна като основен проблем забавянето на приемането на следващия многогодишен бюджет на Европейския съюз. Заради разногласия в предложенията как да изглежда бюджетът на ЕС до 2027 г. Европейският парламент прекъсна преговорите по приемане на Многогодишната финансова рамка.

„Нека нашето членство в еврозоната бъде осъзнато, да сме наясно и с позиция по всички въпроси, свързани с реформата в еврозоната и настоящите правила, и да подходим като държава, равноправен член на Европейския съюз, а не като държава от периферията, която чака поредното благодеяние“, завърши изказването си Илияна Йотова, като подчерта, че не трябва да се допуска политически елемент в преговорите, както при все още неосъщественото ни членство в Шенген.