Сто и дванадесет години ни делят от паметния 22 септември, на който в старопрестолното Велико Търново проехтяха думите: „Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.”
Прокламацията на Независимостта е един от най-ярките триумфи на българската държавност. Дързък, но и далновиден акт, около който българите се обединиха, независимо от политическите си пристрастия и убеждения. Рядък миг, в който граждани и управници съумяха „еднакво да мислят и едно да желаят“ в името на добруването на Родината.
През 1908 г. млада България се изправи равноправна на световната сцена благодарение на поколение държавници с характер, на волята на целия народ да изкове с труд и достойнство справедлива, преуспяваща, модерна държава.
Нека днес всички ние, граждани и политици, си дадем сметка за собствената ни историческа роля и с чувство на дълг пред род и Отечество отново да поемем съдбата си в свои ръце.
„Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!“