РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

ВЕРА АЛЕКСАНДРОВА, БНТ: Господин Президент, ще се кандидатирате ли за втори президентски мандат? Давам си сметка, че до края на мандата Ви остават още две години, има достатъчно време, но тъй като премиерът Бойко Борисов повдигна тази тема, разбрахме, на шега, тя предизвика много коментари и реакции. Какво е Вашето мнение по този въпрос? И, ако позволите, още един въпрос. Ситуацията около КТБ се поуспокои, но Вие ще работите ли истината около казуса КТБ да излезе на бял свят? Пред предишното Народно събрание поискахте да бъдат отворени „досиетата КТБ“, ще поискате ли същото от сегашното Народно събрание?

 

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря. Моето мнение е, че всеки, който си прави отсега сметките за президентските избори, ще сбърка. Първо, защото е прекалено рано; второ, защото средата е много динамична; трето, защото, най-малкото, трябва да изчакаме местните избори - те ще ни дадат повод да погледнем напред, и, четвърто, според мен най-важно - защото българският народ ще накаже всеки, който през 2015 г. си прави сметките, а не работи по националните проблеми и приоритети. Ще го накаже. На хората им е тежко. Те очакват политиците да се мобилизират и да работят. На това отгоре, имаме огромния шанс - стари оперативни програми, нови оперативни програми, зададена е посоката, има възможности да се случват и самите приоритети и проекти в парламента.

 

Затова съм абсолютно убеден, че политиците трябва да се фокусират върху това какво има да се върши. Обявих 2015-а за година на действието, а не на сметките. Лично аз ви обещавам, че през 2015-а колкото и да ме питате за президентските избори, ще отговарям само това – рано е. Нека 2015-а е годината на действието, а не на сметките.

 

Попитахте за КТБ. Да, аз излязох пред 42-то Народно събрание и посочих категорично, че моделът КТБ трябва да бъде разграден, досиетата трябва да станат публични. Българският преход в очите на народа е провал, именно защото народът го нарече „заметения преход“, подменения преход. Не казахме досега никога истината – нито за Държавна сигурност, нито за комунизма, нито за приватизацията, нито за крещящата подмяна на стойност. Две поколения българи работиха по времето на комунизма, създаваха фабрики, пътища, сгради и всичко това се приватизира на една десета от цената си.

 

Българските служби имат много работа за вършене. Посочвам директно - прокуратурата, ДАНС, звеното за финансово разузнаване, Комисията за конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за финансов надзор. Призовах ги още с моето обръщение към 42-то Народно събрание и пак ги призовавам сега и пак ще ги призова чрез моето обръщение в 43-то Народно събрание, което планирам за средата на март, след като приключи Месецът на политическите консултации, където темата „Досиета КТБ“ ще бъде една от големите теми. Призовавам ги да си свършат работата. И заявявам категорично, че ако се повтори 1996 г., заметеният преход на България ще продължи с още едно поколение. Припомням: 12 банки фалираха в 1996 г. Всички те бяха свързани или собственост на агенти на Държавна сигурност. Парите бяха откраднати; пенсионните фондове бяха нулирани; държавните пари бяха откраднати; един лев не бе върнат; един не бе осъден. Ако това, което се случи в 1996 г., се случи и през 2015 г., ние ще покажем, че не се учим от грешките си. Това е трагично и е покана за бедност.

 

ВЪПРОС, 24 ЧАСА: Господин Президент, буквално преди дни Вие се разминахте с правителството по въпроса за ролята на армията за охрана на границата. Това не е голяма беда. Как обаче ще се отрази на армията едно друго разминаване за парите за отбрана…? Вие поехте сериозен ангажимент тези пари да се увеличават, да стигнат до 2% от брутния вътрешен продукт, а последният ход на правителството беше в обратна посока, те бяха орязани с над 60 млн. Вчера Вие направихте още едно разминаване по въпроса за газовия хъб. Казахте, че не сте впечатлен от тази идея на премиера. Въпросът ми е говорите ли на един език с правителството, господин Президент?

 

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Искам да Ви уверя, че работя много добре с правителството. Ето и няколко доказателства, и то точно свързани с въпросите, което Вие току-що зададохте.

 

Вие попитахте за разминаването между мен и правителството от гледна точка на идеята за участието на армията в опазването на границата с Турция. Искам да Ви уверя, че няма абсолютно никакво разминаване между мен и правителството. Напротив, аз застанах зад армията. Подкрепих много ясно и началника на отбраната, и министъра на отбраната, в техните справедливи искания да се спазва българското законодателство. Същевременно, не бива да забравяме, че няма противоречие, именно защото имаше една първоначална идея, а именно идеята за това да има смесени патрули, в които и армията да участва на границата, която определено беше една недобра идея. Имах смелостта и честността първо да защитя армията, второ, да посоча своята позиция, както винаги съм го правил по тази тема и по всички останали, и съм благодарен на министър-председателя, защото той се съобрази с мен. Имах разговор с него, имах разговор с военния министър, имах разговор с вицепремиера, имах разговор с министъра на външните работи. Искам да кажа, че и по моя идея се свика Съветът по сигурността към Министерския съвет - аз лично разговарях с министър-председателя, за което му благодаря, защото това е едно много добро място и една много работеща институция за изчистване на въпроси от компетенцията, забележете, на изпълнителната власт. 

 

В крайна сметка бе намерено едно разумно решение и аз съм доволен, затова мога още веднъж да заявя пред всички вас, че решението, което се намери на Съвета за сигурност към Министерския съвет, на което имаше мои представители, е разумно, работещо, заставам зад него, противоречия няма. Уважавам министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, назначаван от мен в служебното правителство, министъра на правосъдието – един смел министър с визия, който е назначаван от мен в служебното правителство. Работил съм с голяма част от министрите в първото правителство на Борисов и мога да ви уверя, че моите отношения с българското правителство днес са коректни, но и са отношение на партньорство, което се базира на това да не си замитаме мнението, а да си казваме нещата в прав текст и в един честен дебат да намерим и правилното решение.

 

Същото е и по отношение на парите за отбрана. Да, ние сме на различни позиции към момента, което не означава, че сме на различни позиции по принцип. Искам да ви уверя, че когато отидох да изложа българската позиция на най-висшия форум на НАТО в Уелс в началото на септември месец м.г., това не беше моя лична позиция. Тя беше съгласувана с всички. Имах разговори с политически лидери, имах разговори с правителство, има и съответната кореспонденция по този въпрос. Нещо повече, към този момент се обсъждаше дали всички държави членки да не вземат единодушното решение да постигнат през 2015 г. 1,5 % и след това плавно да стигнат до 2%. Именно на форума на НАТО в рамките на консултациите, които се водиха в самите дни на провеждането му, ние стигнахме до една по-мека, по-работеща формулировка, която беше консенсусна за всички 28, а тя е: не намаляваме парите за отбрана през 2015 г. и плавно след това, за 10 години, постигаме обещаните отдавна 2% за отбрана.

 

И тук ще продължа да защитавам тази позиция, независимо какво ще каже някой от министрите или министър-председателят. Защото част от уважението към България се базира на спазената дума. А ние дадохме дума на НАТО. И в момента сме единствените от 28, които са на път да нарушат думата си, с което аз няма как да се съглася. А и виждам възможност до края на 2015 г. да се справим. Същевременно, разбирам министър-председателя. Отново казвам, ние имаме мъжки и коректни отношения с него. Аз съм работил три години като министър с него и три години като президент с него. Минахме през много бури. Той също бе честен. Той каза: нямам пари сега да дам, толкова, колкото се очаква. И тук няма разминаване. Напротив, аз вярвам, че ако в момента на планирането на бюджета за 2015 г. правителството не е намерило възможности да осигури поне бюджета за 2014-а в същия обем, то имаме една цяла 2015 г., в която можем да се опитаме да компенсираме липсващите 60 млн. лв., за да не се нарушат имиджът и дадената дума.

 

Вчера чух министър-председателят да казва, че работи здраво със службите, с приходните агенции, и очаква те да съберат повече. Ето ви един резерв, от който се надявам да можем да възстановим липсващите 60 милиона. Така че, в динамиката на 2015 г. аз съм убеден, че противоречия няма да има и правителството, и президентът, заедно, заради България, не заради себе си, ще спазят дадената дума.

 

ВЪПРОС, БНР: Господин Президент, ще намерят ли според Вас управляващите воля, за да проведат референдума, за който Вие настоявате, за промяна на изборните правила?

И към Вас и към вицепрезидента – тъй като подчертахте няколко пъти, че това ще е година на реформи – 2015 г., или поне така се надявате, смятате ли, че заявката, направена за реформа в съдебната система, наистина ще се случи тази година и следите ли дебатите около избор на председател на Върховния касационен съд, доколкото Вие ще подпишете указа за назначаването, а това ще е назначение за 7-годишен мандат, което ще е определящо за съдебната система?

 

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: По отношение на референдума – категорично няма да предам очакванията на гражданите този референдум да се случи, въпреки за мен неразбираемото и бих го нарекъл в прав текст арогантно отношение на управляващите в 42-то Народно събрание да не се съобразят с подписите на 570 хиляди български граждани. Те не могат да отменят правото на държавния глава да инициира референдум. Аз съм екипен играч. Не налагам референдум заради собственото си право, а защото народът го иска и той е казал, че темата е смислена. Ще го направя обаче като екипен играч. Да, отново ще въведа в 43-тото Народно събрание инициатива за провеждане на референдум. Тази тема ще бъде водеща в стартиращия Месец на политическите консултации. Надявам се заедно с вас ще бъдем през февруари, когато по традиция президентството става място на сериозни дебати за приоритетите в текущата година. В Месеца на политическите консултации темата референдум ще бъде много сериозно застъпена, включително и с трите въпроса, които аз формулирах, и адекватността им към ситуацията на 2015-а и напред.

 

След това планирам да направя обръщение към Народното събрание – по традиция в средата на март, където отново ще поема категоричния ангажимент към българския народ, към гражданското общество за довършване на моята инициатива за референдум. Ще се радвам този референдум – така, както и предложих миналата година, но не се случи, да се проведе заедно с европейските избори, през тази година пък да се проведе заедно с местните избори. Това ще доведе до по-голямо участие на гражданите, което всички искаме, по-голяма легитимност и на новоизбраните кметове и общински съвети, но преди всичко ще покаже за пръв път ползите от пряката демокрация и от парламентарната демокрация.

 

Също така поставихте въпрос относно избора на (председател на) ВКС. Разбира се, следим много внимателно процедурата. Имаме пълна яснота по тезите, по идеите, които застъпват двамата кандидати. Следим всяко тяхно интервю и изказване. Наясно сме с техните концепции, както и с въпросите, които бяха зададени, и с отговорите, които бяха получени. Като държавен глава се радвам, че виждам промяна. Спомнете си, в първата година на моя мандат апелирах да се приключи с назначенията по най-високите етажи на българската система на правораздаване в последния момент и само с един кандидат, без дебати, без концепции, без много зададени въпроси и още толкова отговори. Радвам се, че сега е по-различно – достатъчно дълго време за дебати, две кандидатури и следим внимателно процеса. Ще се отнеса много отговорно преди да сложа подписа си, към моя ангажимент за назначаване на председателя на Върховния касационен съд.

 

МАРГАРИТА ПОПОВА: На мен ми е много позната тази тема, защото това, което сега се предлага на Народното събрание, всъщност е актуализация на един политически документ, приет от правителството „Борисов 1“ през 2010 г. Това, което сега се предлага, е повече план за действие, ориентиран в един седемгодишен период – всъщност до 2020 г., така че няма как всичко това, което прави като заявка правосъдният министър, да се случи през 2015 г. Обективно няма как и не бива.

 

Ако се върнем назад във времето – от 2000 г., даже от 1996 г., и изброим всичко това, което се случи като ново, всичко това, което се промени в съдебната система в структурно отношение, като кадрови подбор, като начин на подход за решаване на преписки и дела, трябва да ви кажа, че е впечатляващо. Въпросът е обаче за това доколко българските граждани имат доверие, ако нямат – защо нямат, и какво трябва да направим, за да върнем това доверие. Струва ми се, че трябва да се въздържаме от непрекъснати структурни формули и структурни размествания, структурни промени, да обърнем внимание повече на подхода към решаването на делата, от това страдат хората и българските граждани – как си събираме доказателствата, какъв е подходът за оценка на доказателствения материал и в какво реално време се случва това.

 

И нещото, което искам да ви кажа и което на мен ми липсва в този момент и ако не се обърне внимание, ако не се постави като дебат на масата, пак нещата ще изглеждат половинчати, това е, че реформите в съдебната система за качеството на продукта, който тя дава накрая, изключително много зависят и от реформите в Министерството на вътрешните работи относно консолидацията и добрата работа като професионалисти на разследващите полицаи, на тези, които работят оперативно, на тези, които събират доказателствата – заедно или отделно от прокурора, и му ги поднасят, за да вземе той своето решение. 

 

Тези две линии, тези две посоки, тези два лъча на реформи, ако не са успоредни, ако не вървят заедно и ако търсим и говорим само за непрестанните реформи в съдебната система, без това да означава подготовка относно професионална изява и подбор на кадрите в Министерство на вътрешните работи, с които и прокуратурата, и съдът работят, просто няма как да се случи качеството на продукта от съдебната система. Това е дългосрочен проект, дълъг, труден и аз желая успех. Продължаваме да работим, продължаваме да правим съдебната система     по-добра, но трудно е. Хубаво е да се обърне поглед към реформите в Министерство на вътрешните работи, както казах, и това, че не бива да се предлагат каквито и да било реформи, без да са съгласувани с всички функционални направления в съдебната система, т.е. следствие, съд и прокуратура и Висшия съдебен съвет, като върховен кадрови орган. Ако те всички заедно не участват в изработването на стратегии, на планове за действия и нямат мотивацията да вървят заедно в една крачка и с изпълнителната власт донякъде, няма как да се случат реформите. Малко ми липсва единодействието на всички функционални направления и съвсем ми липсва в говоренето за реформи в съдебната система необходимостта от реформи в Министерство на вътрешните работи.

 

ВЪПРОС, ТРУД: Господин Президент, госпожо Вицепрезидент, чухме прекрасни неща в отчетите ви. Имам едно предложение – бихте ли разменили помежду си реплики, отговаряйки на въпроса какво бих сторил, ако съм на твое място?

 

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Вижте, ние сме един екип. Няма как да се разменим, просто защото така заедно с нея решихме в първия ден. За мен е повече от ясно, че този екип така както започна, така и ще свърши мандата си. И ние вървим с пълната амбиция за един успешен мандат като президент и вицепрезидент.

 

ВЪПРОС, РАДИО К-2:Господин Президент, моля за конкретен отговор. Ако лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се кандидатира за президент, ще си позволите ли да се състезавате с Борисов, който Ви създаде като президент, или ще се оттеглите. Имам и още един въпрос към Вас. Програмата на правителството за стабилно развитие на България 2014-2018 консултирана ли е с Вас или както не знаехте и нищо за оставката на Бойко Борисов през 2013 г., така и сега сте подминат.

 

Госпожо Попова, имам въпрос и към Вас. Като вицепрезидент удовлетворени ли са гражданската Ви и професионалната Ви отговорност към България в работата с екип с г-н Росен Плевнелиев. В какво да и в какво не.Благодаря.

 

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Днес Министерският съвет приема програма за четири години напред на второто правителство на Бойко Борисов. Аз се радвам, че това е така и приемам тази програма като ясен знак и желание за стабилност и заявка за пълен мандат на правителството на Бойко Борисов. Страната има нужда от това. Дали тази програма е съгласувана с мен, аз много ще се надявам тази програма преди всичко да е съгласувана с българския народ и с това, което управляващите обещаха по време на предизборната кампания.

Големият проблем винаги е бил, и давам пример с правителството на Пламен Орешарски от 2013 г. – при предизборна кампания БСП обещават едно, ДПС обещават друго, правят правителство на Пламен Орешарски и се появява нещо трето като програма, наречено удобно „Планът Орешарски“. Това не е добър пример за следване. 

 

Добрия пример за следване се надявам да видим днес, след анализа на програмата, която ще бъде приета от Министерски съвет. Какво обещаха на народа по време на предизборната кампания, какво сложихме в коалиционното споразумение, което е важен документ, публичен, и аз се радвам, че го има. Какви приоритети бяха заложени по време на преговорите за съставяне на коалицията, защото това е много коректно не просто само в междукоалиционните отношения, а преди всичко към българската демокрация. Да направим опит да имаме работеща коалиция, която да има публично споразумение, която да си спазва ангажиментите от ден първи и да ги интегрира в програмата на нейното правителство. Ща се радвам това да е така. Искам да ви уверя, че като държавен глава имам много добра комуникация не само с министър-председателя, с вицепремиерите, които отговарят по различните политики, и ние се позволяваме много често да обменяме информация, защото за мен е важно България специално през 2015 г. да върви напред.

 

Тук отговарям на Вашия втори въпрос – ако Борисов се кандидатира за президент, какво ще направя аз. Отговорът е ясен - преди 20 минути го чухте от мен. Рано е. През 2016г., когато му дойде времето, ще чуете моята категорична позиция. 2015 г. е годината на действието, не на сметката.

 

МАРГАРИТА ПОПОВА: Можем доста повече от това, което представяме до днес като работа в екип и като администрация, но все пак има още две години от мандата.

 

ВЪПРОС, АГЕНЦИЯ ФРАНС ПРЕС: Вчера български съд реши за екстрадиция на френски гражданин, който е свързан с атентаторите в Париж. Друг френски гражданин, който е вилнял в автобус, е бил арестуван в Турция. Във връзка с това е въпросът ми - наблюдава ли се тенденция на засилени преминавания на лица, свързани с терористични организации в Близкия изток, по-конкретно „Ислямска държава“, през територията на България и достатъчно ли е сътрудничеството на партньорските служби с българските служби за сигурност. Дават ли те достатъчно информация, за да могат ефикасно да се справят?

 

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Искам да ви уверя, че партньорските служби за сигурност казаха добри думи за сътрудничество с българските служби. Това трябва да се отбележи. Предстои реформа в сектор „Сигурност“ и една от темите по време на посещението на Джон Кери, на министъра на външните работи на Обединеното кралство, със сигурност идва от предстоящото утре посещение на генералния секретар на НАТО в България, е именно обменът на информация, засилване на партньорството между партньорските служби, за да можем да се противопоставим на този феномен. Даваме си сметка, че се изправяме пред нещо ново. Така наречените „чуждестранни бойци“, може би вече над 20 хил., може би някои от тях са европейски граждани - основно от Франция, Великобритания, Германия, много други държави, са феномен, с който ние трябва да се справим.

 

Искам да обърна внимание тук за нещо, което исках да кажа в последните няколко дни поради дебатите за подходящите мерки за борба срещу тероризма като цяло. Феноменалният митинг, който видяхме в Париж, на милиони французи и европейци заедно в подкрепа на свободата и толерантността, ни казва нещо много важно и се надявам да се поучим от грешките в миналото и да не преиграем. Борбата срещу тероризма не бива да бъде считана като война, че обявяваме война на тероризма. Борбата срещу тероризма ще се води дълго и продължително на много фронтове във всяка една от държавите, в която има такива жестоки разлики. Чухте френския министър-председател вчера в една историческа реч пред собствения си народ. Той говореше за сегрегация в собствената си държава. Имаме същия проблем. Всички европейски държави имат този проблем - млади хора, които не виждат перспектива и поради това се радикализират.

 

Трябва да работим за това да им дадем перспектива и това трябва да се случва в нашите държави и това е част от нашата стратегия за противопоставяне на тероризма. Трябва да си даваме сметка, че основна роля тук играят не армиите, а наистина службите, образованието и демократичните институции, които трябва да дадат перспектива на младите. Службите трябва да бъдат точно там, където трябва да бъдат. Даваме си сметка, че на света има 1,8 млрд. мюсюлмани и че ислямът е мирна религия. Както ислямът, така и християнството проповядват мир и толерантност между религиите. Имаме 20 хил. терористични бойци, които избиват и християни, и мюсюлмани. Те не правят разлика между едните и другите. И това е общ проблем, с който ние трябва да се справим. Решението минава и през сътрудничество с държавите в Близкия изток и то много по-интензивно от това, което имаме в момента. 

 

Затова искам да ви уверя, че реформата в сектор „Сигурност“, която предстои, цели единствено и само да подобри капацитета на службите да работят заедно с нашите партньорски служби, тъй като отдавна и престъпността, и тероризмът не познават граници. В тази връзка предстои реформа, много дебати, дано да я направим както трябва, за да повишим способностите на службите за справяне с новите предизвикателства.

 

ВЪПРОС, БГНЕС: Господин Президент, казахте в своето изложение, че сте постигнали решителни стъпки към газовата диверсификация. През отчетния период сте имали 28 посещения на официално и работно ниво в чужбина. Питам Ви специално какви конкретни резултати постигнахте от всички договорки в енергийната сфера, особено за посещението Ви в Катар, което беше между 10-13 март 2014 г. и където се говори за конкретни проекти в областта на диверсификацията на енергийните източници на стр. 81 г. от този дебел отчет, който ни раздадохте. Моля Ви да конкретизирате, не отговорихте на колега на въпроса -казахте вчера, че не сте впечатлен от идеите за газов хъб. През 2012 г. отидохте в Анкара и казахте, че наш приоритет е газопроводът „Набуко“, като беше ясно, че няма газ за него. 2014 г. в Баку казахте, че наш приоритет е Южният газов коридор и обещахте 2017 г. да получим газ от Азербайджан на базата на конкретните договорености. Сега разбираме, че до 2020 г. газ оттам няма да има. Говорихте за плаващи платформи, моля Ви, господин президент, какъв резултат постигнахте, какво е Вашето мнение по въпроса за газовата диверсификация, изобщо за диверсификацията на енергийните източници като резултат.

 

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Гордея се, че съм президентът, който зададе диверсификацията като приоритет в българската енергетика. Преди това се говореше за „Голям шлем“ в три руски проекта. Отговарям конкретно на вашите въпроси, като е добре да прочетете в годишниците за 2012, 2013 и 2014 г. фактите, такива каквито са, за да няма неразбиране.

 

Отидох в Катар с намерение да постигна две неща. И двете са постигнати. Едното е по отношение на газовата диверсификацията, тъй като имаше много други теми, по които разговаряхме с катарското ръководство. Едното е коридорът „Север-юг“. Това е нещо ново и аз съм един от президентите в Централна и Източна Европа, който от ден първи е вдигнал тази тема много високо заедно с полския президент. На 20 февруари предстои да бъда в Румъния и ще разговарям с румънския президент. Коридорът „Север-юг“ е важен и по този коридор „Север-юг“ се работи. Част от него е газовият интерконектор България-Гърция. По този газов интерконектор години наред не се правеше нищо, да кажем много малко. В момента всички разбраха, че този газов интерконектор е стратегически приоритет.

 

Второто, което договорихме с Катар, е възможността да купуваме катарски газ. Това може да стане много бързо. Има политическо разбирателство по този въпрос. Нещо повече, много ще бъде възможно, ако Българският енергиен холдинг и българската външна политика, заедно с ЕК, още мъничко поработят в правилната посока ние да можем да купуваме катарски газ много скоро, дори и през съществуващи LNG терминали на Гърция в Ревитуса и двата в Турция. Това са възможности, които не трябва да се изпускат.

 

А какво би било, ако, представете си, Путин беше спрял газа през тази зима, така както го направи през 2009 година? Ето затова отидох в Катар - защото договорихме също, че ако случайно ни спре газа, в рамките на 45 дни ние ще можем с отсрочено плащане да доставим до гръцкия терминал в Ревитуса и оттам по тръбата с обратен реверс към България.

 

По отношение на идеята за газов хъб следете внимателно какво казвам. Аз казах, че не съм против, но не съм впечатлен. Подкрепям всяка една тръба, която минава през България. Правилно отбелязахте, направих го с „Набуко“, направих го и за „Южен поток“ и ще го направя за всяка тръба, която съответства на европейското законодателство, независимо в каква посока минава тя. Защото аз съм и първият държавен глава, който е имал смелостта публично да каже, че докато зависим от една тръба и от един доставчик, ние не сме конкурентоспособни.

 

Ще ви помоля като медии да направите една статистика. Въпреки че България транзитира руски газ от комунистическо време та до сега, в последните 15 години, откакто имаме конкретна, ясна статистика и в Националния статистически институт, предполагам и в Министерство на енергетиката, каква е цената за България спрямо цената на газа за всички останали държави в Европейския съюз. Защо след като ние транзитираме толкова много руска газ към Турция, към Македония, към Гърция, защо цената на газа за нас е най-висока от 15 години? Имам смелостта да ги поставям тези въпроси, защото елементарната сметка показва, че сме могли да икономисаме стотици милиони долара на година, ако сме имали диверсификацията като приоритет.

 

За посещението в Баку, Азербайджан - договорът за покупка за 1 млрд. куб. м газ е подписан с пълното мое съдействие и радост, че това се случва от правителството на Пламен Орешарски, за което ги приветствах и никога не съм ги критикувал. Той предполага да купуваме газ от 2019 г., тъй като дотогава правителството на Пламен Орешарски е сметнало, че България има ясен и категоричен договор с „Газпром“, който има съответните условия. Същевременно това, което аз направих при моето посещение в Азербайджан, вярвам, че е много полезно за нацията, е заедно с представители на БЕХ и заедно с представители на Министерството на енергетиката да договорим потенциална опция да може и по-рано да купуваме. Това е опция, това е свободата да можеш две години по-рано да купиш алтернативен газ, ако искаш. Заповядайте за други въпроси.

 

ВЪПРОС, ВЕСТНИК „ПРЕСА“: Господин Президент, в изказването, което направихте, своеобразния отчет, не чух ясно Вашето послание, Вашето решение по основни теми от миналата година, това е КТБ. След това в отговорите казахте няколко неща, но наистина не чух какво призовавате политиците и хората да направят. Не чух Вашето мнение за спирането на „Южен поток“ и какъв е Вашият принос в това да си влошим прекалено много отношенията с Русия. И не чух Вашето мнение за пенсионната реформа. Значи тя започна в края на миналата година, в момента продължават дискусиите, но все пак това е един много болезнен въпрос. И още един въпрос, ако позволите. В момента върви, в ход е приемането на Закона за МВР. Имате ли нагласа да смените главния секретар в момента, в който Ви бъдат върнати тези правомощия. Благодаря.

 

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: По отношение на КТБ говорихме достатъчно. Ще обобщя с едно изречение какво очакваме от казуса КТБ. Ще следя оттук-нататък само   едно – ще има ли осъден и колко пари ще се върнат. Ако не се върне нито един лев от откраднатите над 3,6 млрд., за мен заметеният преход на България ще продължи с още едно поколение. Досиетата КТБ ще са си свършили работа. Имаме достатъчно институции, които трябва да тръгнат по пътя на откраднатите милиарди, да ги намерят и да ги върнат на българския народ. Защото именно това не се случи 1996 г. Всичко бе откраднато, един лев не бе върнат. Това не бива да се повтаря.

 

По отношение на спирането на „Южен поток“ лично аз имам много по-скромни амбиции, а те са „Южен поток“, „Набуко“ и всеки друг проект, който минава през България, като достоен член на Европейския съюз, да бъде синхронизиран с трети либерализационен пакет, защото лично аз вярвам в него. Той не се отнася само за газ. Представете си една Европа, в която всеки телекомуникационен провайдър си има собствената жица и не я дава на никой друг. Представете си една Европа, в която всеки си има неговия кабел за ток и неговия тръбопровод и не го дава на никой друг. Такава Европа ли искаме?- Не. Същото се отнася и за газопроводите. Вярвам, че това е един много позитивен ход на Европейската комисия и го подкрепям. Решението за спиране на „Южен поток“ еднолично, което беше изненадващо за всички, беше взето от президента Путин.

 

По отношение на пенсионната реформа категорично заставам зад необходимостта от пенсионна реформа. Следя внимателно дебатите. Даден е срок и от министър-председателя, и от вицепремиера Ивайло Калфин, когото уважавам като един доказан експерт и то на европейската сцена. Беше един от най-добрите български евродепутати, заместник-председател на Комисията по бюджет и е показал какво може. Пожелавам им успех и се радвам, че всяка седмица оттук-нататък ще има дебати с национално представени организации, експерти от гледна точка на намиране на правилния модел.

 

Не страдам от излишна скромност, затова ще спомена, че второто служебно правителство, което настаних, направи моделите, на които сега да стъпи вицепремиерът Калфин. Ако си спомняте много добре, вицепремиерът Христосков подготви различни варианти на пенсионна реформа и те днес са на разположение. Ще се радвам и на приемственост. България има нужда. 

 

Лично аз леко се притеснявам от прекалено дългия хоризонт, който се дава в момента за достигане на 65-годишната граница на пенсиониране. Имаме  две крайности: при Симеон Дянков планирахме това да се случи много по-бързо, сега го планираме много по-изнесено във времето. Може би в следващите дебати, в следващите месеци ще дойде истината, но се радвам на подхода. Очаквам пенсионна реформа.

 

Благодаря на всички. Успешен ден. До следващото виждане тук. Всичко добро.

3 март 2024 г., връх Шипка

19 февруари 2024 г., София

2023-2024 г.

2 декември 2023 г., Дубай, Обединени арабски емирства