На 28 юни 2013 г. консорциумът „Шах Дениз” обяви официално избора на Трансадриатическия газопровод (TAП) за пренос на природен газ от Каспийско море към Европа. Разглеждам това решение само като първи етап от изграждането на Южния газов коридор. Същевременно вярвам, че проектът „Набуко-Запад“ запазва своето стратегическо значение за дивесификацията и гарантирането на енергийната сигурност на Европа. Чрез системата от интерконектори и газови хранилища този проект интегрира пазарите на страните от Югоизточна Европа, в т.ч. Западните Балкани, Централна и Западна Европа. В ресурсно отношение „Набуко-Запад“ разчита на находища в Каспийско море, Централна Азия, Ирак, Източното Средиземноморие и Черно море, които са в процес на проучване или предстояща експлоатация. Затова България, заедно със своите партньори, трябва да продължи да търси технически и инвестиционни решения за реализация на проекта. Считам, че и двата проекта, ТАП и „Набуко-Запад”, имат място на енергийната карта на Европа и могат да бъдат реализирани.
Решението на консорциума „Шах Дениз” налага компетентните български власти да извършат преоценка на проекта за интерконекторна връзка между България и Гърция и да го адаптират към новите реалности за връзка с газопровода ТАП, с цел да се гарантират доставките на каспийски газ за България и да се преодолее монополната зависимост на страната ни от един доставчик и една тръба. В неотдавнашния ми разговор с президента на Азербайджан Илхам Алиев бе потвърдена готовността за доставката на 1 млрд. куб. метра газ. Затова иитерконекторната връзка се превръща в стратегически проект за гарантиране на енергийната диверсификация на България и е добре да започнат незабавно преговори с консорциума „Шах Дениз“, гръцките партньори и Европейската комисия за гарантиране реализирането на проекта.