Отговори на журналистически въпроси по време на отчетната пресконференция на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова по повод годишнината от встъпване в длъжност

2018-01-24 11:39:00

24 януари 2018 г., Гербова зала на „Дондуков“ 2

Вера Александрова, БНТ: Господин Президент, вчера се проведе дебатът за искания вот на недоверие към правителството на тема „Корупция“. Според Вас, приемливи ли са аргументите, с които се иска вотът, виждате ли основание в този искан вот на недоверие? Това е първият ми въпрос.

И вторият, каква е Вашата оценка за работата Ви с другите две институции – Народно събрание и правителство? През изминалата година на няколко пъти имаше проблемни теми, може ли да ги определим като война на институциите. Благодаря Ви.

Румен Радев: Първо, по вота на недоверие. Трябва да си отговорим на въпроса има ли корупция в България? Очевидно има и аз няма тук да го аргументирам. Трябва да си отговорим на въпроса как ние всички като общество се противопоставяме на тази корупция. За мен вотът на недоверие е част от усилията, които полага обществото за справяне с проблема корупция. И аз оценявам всяко едно усилие в тази насока.

Що се отнася до взаимоотношенията с останалите институции, те са в рамките на Конституцията и законите. Категорично искам да кажа, че няма война между институциите. Да, има определени ценностни разминавания. С парламента работим в рамките на законите, с премиера Борисов показахме, че можем да работим заедно, и то ефективно. Но не приемам например български премиер и германски канцлер да оповестяват своето решение за покана на чужд държавен глава в България, а българският президент да го научава от медиите. Това не го считам за обида към мен, а към България и това нарушава духа на Конституцията.

Габриела Наплатанова, БиТиВи: Господин Президент, госпожо Вицепрезидент, исках да попитам по отношение на тези дебати за вота към днешна дата колко често се виждате и консултирате с Корнелия Нинова, защото понякога позициите Ви са в съзвучие.

И вторият ми въпрос беше точно за тази външнополитическа инициатива на нашия премиер да затопли отношенията между Европейския съюз и Турция. Има ли опасности в тази инициатива?

Румен Радев: Първо, за темата за т. нар. съзвучие с Корнелия Нинова и БСП. С г-жа Нинова се виждам толкова често, колкото и с премиера, колкото и с председателя на Народното събрание. От Вашия въпрос, ако съдя по него, президентът по презумпция би трябвало да бъде подгласник на властта. Това го приемам за абсурдно. Аз имам своите позиции и виждания по редица въпроси. И няма нищо странно в това те да са близки до позициите на една или друга политическа сила. А в случая няма нищо по-нормално тази политическа сила да бъде БСП, която издигна кандидатурата и на мен, и на г-жа Илияна Йотова. Президентът не дължи обяснения и извинения на властта, ако не подкрепя решенията им. И това мисля, че трябва да бъде много ясно. Времето, в което президентът беше безкритичен наблюдател на действията на правителството и на българския парламент, отмина.

Що се отнася до отношенията с Турция, възможна среща, възможни проблеми, в своето слово на тържественото откриване на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз на 11 т. м. много ясно казах, че обстановката налага България да води активен диалог с големите съседи на Съюза. Турция е такъв съсед. Но много по-важно, Турция не просто е голям съсед на Европейския съюз, тя е наш много важен съсед. С Турция имаме дългогодишни прекрасни отношения. Ние сме съюзници и партньори. Тези отношения обаче трябва да почиват на ясно изразени принципи за добросъседство, взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи. Турция явно имаше намеса в изборния процес. Не само това, има опити за намеса и в работата на българското мюсюлманско изповедание.

Така че, когато говорим за отношения с Турция, трябва да бъдем много честни, много правдиви, открити един към друг, за да има ефект. Естествено, България трябва по всякакъв начин да помага да се избегнат рисковете, да има ясна перспектива в отношенията между Европейския съюз и Турция. Наистина тук ние можем и трябва да помогнем. Но това трябва да става с ясно поставяне на откритите теми. И аз се надявам г-н Борисов да ги постави, защото досега не съм чул неговото мнение по тези въпроси.

Илияна Йотова: Да допълня само по въпроса за Турция. Една прогноза само, едно изречение. В този мандат на тези европейски институции сериозен напредък в отношенията и разрешаването на Европейски съюз – Турция и на проблемите няма да има.

Мира Стефанова, БНР: Г-н президент, казахте, че външната ни политика трябва да се формира в България, а да се отстоява навън. Каква е Вашата оценка – случва ли се това, чувствате ли се изместени от премиера в класацията по брой и качество на външнополитическите срещи?

Господин Президент, смятате ли да сменяте директора на Националната служба за охрана във връзка с проверката, която тече от Военна прокуратура? Благодаря!

Румен Радев: Според мен този принцип е много важен и аз ще го повторя. Българската външна политика да се формира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Да дам пример с Истанбулската конвенция. Тя е много показателна какво не трябва да правим – да подписваме документ, без да е дебатиран тук, без да знаем реално какво следва от него. Също така от сърцето на Европа да се дават декларации, че ние ще приемем тази конвенция, без да се произнесе българският парламент. И много важно, без да е изчерпан един задълбочен, пълноценен дебат в нашето общество.

Що се касае до премиера Борисов, неговата амбиция да посвети третия си мандат на външната политика е негов избор, и аз, разбира се, го уважавам. Не виждам никакъв конфликт. Всеки има своя писта в рамките на своите правомощия и е добре когато тези усилия се координират, за да работят за България. Както казах в случая с Азербайджан, когато усилията са насочени в една посока, винаги има добър резултат.

Началникът на НСО не е подавал рапорт за освобождаване. Нещо много важно за НСО. Вие знаете, че в момента тече прокурорска проверка. Но тук става въпрос, когато имаме проблеми със законите. Мандатът на предишния президент бе белязан с голям срив в авторитета на институцията, която загуби контрола над Държавната агенция за разузнаване и над Националната служба за охрана. Да, от служба пряко подчинена на президента, стана служба пряко подчинена на Министерския съвет. НСО от служба пряко подчинена на президента, стана служба към президента, който осъществява по закон нейното общо ръководство и контрол, забележете, по три начина, с три правомощия: първо, да назначава началника, след съгласуване с Министерския съвет, второ, да утвърждава щата, и трето, да удостоява с висше офицерско звание. А реалният контрол по закон се осъществява от постоянна комисия в парламента. Така че, към момента, началникът на НСО по закон няма пряк началник.

И още нещо за темата на отнемане на правомощия. През годините прогресивно от президентската институция се отнемат правомощия. Да продължа нататък. Президентът по силата на досегашните закони има квоти в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Какво стана с новия закон, антикорупционния? Къде отиват квотите на президента? Просто се изпаряват. Мисля, че това като стана, не е добре за българската демокрация. Тя се основава на баланса на властите. Когато този баланс между институциите се наруши в полза на една, когато имаме прекомерна концентрация на власт в правителството - и формална и неформална, резултатите са налице.

Лиляна Клисурова, „24 часа“: След една година на „Дондуков“ 2, господин президент, кажете кога един президент е по-силен – когато е самостоятелен играч, когато го подкрепя БСП, макар и понякога непоискано, или когато има своя партия, за каквото евентуално се говори, че Вие ще направите? Благодаря!

Румен Радев: Президентската институция е силна със своите правомощия по Конституция и когато уплътнява по най-добрия начин тези правомощия. Разбира се, аз вече го казах, нормално е моите тези, моите разбирания да срещат подкрепа в една или друга политическа сила.

Нямам никакво намерение да създавам самостоятелен политически проект. Това съм го обявил отдавна и не съм се отклонил по никакъв начин в тази посока.

Велина Сашева, НОВА ТВ: Господин президент, отбраната се открои като ключова тема, влязохте с нея в Президентството, продължихте я, вижда се и по отчета през годината. Изтребителите по-скоро Ви помогнаха за общественото одобрение или по-скоро Ви създадоха политически противници в лицето на управляващите парламентарни групи?

Госпожо вицепрезидент, един въпрос и към Вас. Броите ли различната си донякъде позиция за Истанбулската конвенция като разногласие с държавния глава и как се застраховате от вътрешен конфликт на „Дондуков“ 2, какъвто видяхме в края на мандата на предишната президентска двойка?

Румен Радев: По темата за изтребителите ще се постарая да бъда кратък. Защото това ми се вменява като основно пристрастие и в моята работа. Спомнете си назад във времето, не аз повдигнах темата за изтребителите, не аз се конфронтирах по тази тема. Просто явно тя се експлоатираше, за да има постоянни нападки върху президентската институция и лично върху президента.

Разбира се, аз не отстъпвам от своите принципни позиции, че в процеса на модернизация трябва да има прозрачност, откритост, обективност, конкурентност. Тези принципи бяха спазени по време на процедурата за придобиване на нов самолет. Аз съм защитавал тези принципи, защитавах и хората, които работиха в тези работни групи, които съм ръководил лично и които също бяха обект на мерзки нападки и обвинения.

Илиана Йотова: Нямаме различия с президента на републиката по темата за Истанбулската конвенция. Първата реплика, която произнесох по отношение на този дебат, беше, че така винаги става, когато някой се опитва да вземе решение зад гърба на хората. Една дискусия, която постави много въпроси – защо не беше обсъдена Истанбулската конвенция, преди български министър да я подпише в Съвета на министрите. Защо тогава не се повдигна този публичен въпрос. Второ, до ден днешен не съм чула министрите от ПП ГЕРБ, които не я подкрепиха на заседанието на Министерския съвет, и техните аргументи. На следващо място, десет години работа върху този документ са били десет години работа срещу насилието, домашното насилие и срещу жените. Срещи с много жени в Европа и в България, един страшен проблем, който ние се правим, че не съществува.

Но, уважаеми колеги, няма да цитирам, защото нямам право, името на една телевизия, която снощи в централната си новинарска емисия на 31-та минута имаше една положителна новина и тя беше, че премиер-министърът ще отиде в Давос. Останалите новини бяха за насилие – насилие в училище, насилие срещу лекари и срещу пациенти, насилие срещу деца с увреждания, насилие, насилие и насилие.

Насилието срещу жените е един страшен проблем, който, освен всичко друго, самите жертви не искат да говорят. И аз ще продължавам да се боря за техните права. Защото смятам, че това е документ, който защитава техните права. И всяка друга дискусия е много важна, но тя не се отнася до тази конвенция. И ще бъда винаги на страната на слабите, защото на този свят най-трудно е да се бориш за права. Винаги има някой, който иска да ти ги отнеме.

Що се отнася до реакции, да, много е хубаво, че най-накрая стана тази дискусия. Може би има нещо вярно в това, което казват много анализатори, че нещата трябва да се докарат до абсурд, за да се оттласнат и да се върви към експертната защита на този документ, към за и против и най-важното, тази конвенция, дори да бъде приета, може да остане точно толкова мъртъв документ, колкото много други конвенции, от които България е страна, докато не видим какви ще бъдат конкретните законодателни промени, които тя влече след себе си. Ето, там са заровени много от отговорите на въпросите, които основателно се повдигат от българските граждани и основателно те имат своите страхове. И това пак е работа на правителството, на отделните министри и на управляващото мнозинство.

Но абсурдът на този диалог, който се води на моменти в българското общество, ме кара да си припомня едно чудесно произведение на, за съжаление не вече сред нас, Стратиев, „Българският модел“. Сигурно би написал още една глава, ако ни слушаше и ни виждаше от горе. Така че, експертната дискусия, тя дори не е започнала. И всякакво налагане на тази конвенция, принудително, и апаратни хватки за събиране на гласовете за нейната ратификация е унижение към жертвите и към онези, заради които тя беше създадена.

Това е моят коментар.

Румен Радев: Искам само да допълня по отношение на тази конвенция. Няма никакъв разкол в президентската институция. Аз много ясно призовах за един задълбочен дебат и позицията на г-жа Йотова е част от този дебат. И тя наистина звучи много силно. Факт е, че в България има насилие над жени и деца, че има домашно насилие. Факт е, че имаме пропуски в нашето законодателство, което трябва да бъде обновено. Факт е, че тази конвенция обаче разделя и взривява обществото, че наистина под тази благородна инициатива прозира една друга идеология. Факт е, че трябва наистина обществото да се произнесе за нея. Както виждаме, вече това го направиха и най-големите изповедания в България.

Затова моят призив е към парламента - да се прояви разум. Ние категорично две неща трябва да направим. Първо, да обновим нашите закони така, че да има реална защита, така, че държавата да бъде не толкова наблюдател на домашното насилие и констатиращ това насилие, а да бъде закрилник, да бъде закрилник на правата на жените и децата. Но също така аз мисля, че сега не е моментът да ратифицираме тази конвенция.

Има изключително важни теми, болни за нашето общество – бедността, престъпността, корупцията, демографската катастрофа, ние изчезваме като нация. И аз очаквам и правителство, и парламент да запретнат ръкави и да си напишат домашното час по-бързо. Това очакват българите. И тази конвенция не трябва да се използва като един параван за отвличане на общественото внимание. Да, тя е важна. Да, още веднъж, трябва да обновим тези закони, но само приемането на конвенцията, без да имаме реално работещи закони, няма да ни свърши работа.

Още веднъж, надявам се на разум и отговорна гражданска позиция в българския парламент.

Маргарита Колева, Дарик Радио: Господин Президент, ако депутатите не се вслушат във Вашия призив и все пак ратифицират Истанбулската конвенция, обмисляли ли сте варианта да сезирате Конституционния съд или да наложите вето?

Благодаря!

Румен Радев: Аз вярвам в разума на българския парламент. Вярвам, че този път депутатите ще изразят своята свободна воля като българи, като граждани на това общество, като родители. Това също за мен е много важно. Нека наистина да изчакаме какво ще произнесе българският парламент. Но още веднъж казвам, не одобрявам да бързаме и да поемаме гаранции, и то отвън, че ние ще ратифицираме тази конвенция.

Люба Алексиева, Агенция Фокус: Моят въпрос е към вицепрезидента Илиана Йотова. Госпожо Йотова, вече споменахте за срещите Ви с българската общност в чужбина, но какви ще са бъдещите Ви приоритети за новата 2018 г.?

Благодаря!

Илиана Йотова: Тези срещи ще продължат през 2018 г. Ще продължи работата ни в обществения съвет, в който има много колеги-журналисти, учени от БАН, университетски преподаватели, общественици, политолози, социолози, антрополози, за да измислим общата национална политика и стратегия за българите, които живеят навън.

Мога да ви спомена само един факт, който беше новина и за мен. Оказва се, че след едногодишен труд на БАН, в момента, заедно с нас, българите, които живеем тук, в България, близо 15 млн. човека по света говорят български език. Първата ми основна задача с помощта и с екипите, които работим и в другите институции, е навсякъде да отстояваме правото на изучаване на български език. Разбира се, това, за което спомена г-н президентът в своето експозе, за признаването му за матуритетен, аз самата участвах преди няколко години в питане до Европейската комисия дали това може да се реши на европейско ниво, поне за държавите членки, оказа се, че Европейската комисия ни препоръча да си уреждаме нещата двустранно, ще продължим работата ни и в тази посока.

На следващо място, има много нерешени неща за там, където българските общности са признати за малцинства. Това са няколко държави, знаете последния случай в Албания, ще стимулираме участието на българските общности в националните по места органи, където те могат да защитават своите права. Аз специално искам да благодаря на г-н Узунов и на секретарите на президента, с които бяхме в тези мисии, видяхме техните проблеми, обобщихме ги. Разговаряме с българските посолства, с българските консулства, има маса нерешени неща, които стоят пред нас като държава, и трябва да ги направим.

Втората голяма тема, обобщено. Съхраняване на културно-историческото наследство, българското. Няма да скрия от вас, има си определено асимилационни настроения в държавите, в които те живеят, и не само по отношение на езика. Защото езикът е най-важното да съхраниш самосъзнанието, но не е само той. По отношение на паметници, по отношение дори на опити за пренаписване на историята, което българската държава трябва да има категорична позиция от всички институции.

На следващо място, изключително важно е, една тема, която е свързана и с темата за българското гражданство. Нито една институция в България, уважаеми колеги, няма точна статистика тези, на които ние сме дали български документи, къде са, дали те въобще имат някакво отношение към българската държава, как използваме техния потенциал. Те имат ли някакви, ако щете бизнес отношения, по някакъв начин отнасят ли се те към държавата България. Нещо повече, даже имаме специални постановления, които получават стипендия от България, за да учат в наши университети, от Македония, от Молдова. Ние дори нямаме регистър на тези хора. Хубаво, те завършват висше учебно заведение в България, учат български език, получават своите дипломи и после никой не знае къде са те и дали ние по някакъв начин се възползваме от техния потенциал. Това е една огромна работа, много амбициозна, но ще я свършим.

Ето, на първата пресконференция ви казвам, че до голяма степен вече сме започнали работа и с различните университети, с Министерство на образованието. Не искаме да изземваме чужди функции, искаме да сложим всички заедно малко ред в тази сфера.

А що се отнася до платформата, засега ще запазя своята информация за по-нататък, когато сме готови, когато имаме нещо конкретно, което можем да ви разкажем.

Игор Ленкин, ИТАР-ТАСС: Г-н Президент, България в момента е лидер на Европейския съюз. От тази гледна точка, бихте ли коментирали военната операция на Турция в Сирия и, второ, новия закон на Рада за реинтеграцията на Донбас?

Благодаря!

Румен Радев: Това, което става в Сирия, тревожи всички ни. Виждаме на практика, че се води една силна военна кампания. Осъществяват се усилени въздушни удари. Загиват цивилни граждани. Мисля, че това трябва да бъде обект, и то по-скоро, на вниманието на международната общност. Мисля, че това е опасно. Всяка една ескалация на обстановката в Сирия може да доведе до сериозни усложнения. Аз се надявам, че Европейският съюз най-сетне ще излезе със свои позиции, най-сетне ще има реална намеса. И няма да чака тези въпроси да се решават извън нас, по някакви други места, в някакви други преговори, които на практика в крайна сметка се връщат върху нас като бумеранг.

По въпроса за Донбас. Аз мисля, че тук има ясни позиции и това е Минското споразумение. То трябва да се изпълнява еднакво отговорно и от двете страни. И тук трябва да има много по-голяма прозрачност. И двете страни трябва да дадат възможност за допускане на наблюдатели и реална оценка на международната общност какво точно става и как се изпълнява това споразумение. Това е единственият начин и трябва да положим всички усилия този конфликт да бъде решен по дипломатически път.

Благодаря ви!

Желая ви успешен ден и успешна година!