РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на държавния глава Румен Радев по случай тържественото откриване на новата академична година във Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Уважаеми генерал-майор Ангелов - началник на Военна академия „Георги Стойков Раковски“,
Уважаеми господин заместник-министър на отбраната,
Господин генерал-лейтенант,
Уважаеми генерали, адмирали и офицери,
Ваши превъзходителства,
Скъпи ветерани,
Уважаеми ректори на висши учебни заведения,
Дами и господа,

Като човек емоционално и професионално свързан с Военна академия, като неин възпитаник и докторант, за мен е привилегия и чест да ви поздравя с тържественото откриване на новата учебна година. В историята на Академията това е един свещен акт с огромно значение. Като          най-старото висше военно училище Военна академия възпита и обучи през годините едни от най-достойните представители на българското офицерство. Тази традиция продължава и днес, благодарение на която Военна академия се утвърди като център за подготовка на висококвалифицирани кадри в сферата на отбраната и сигурността, на лидери, които да отстояват нашите национални интереси във военно и в мирно време. Със своите модерни планови програми и съвременния модел на обучение Академията се утвърждава като един от най-важните центрове за подготовка на кадри за отбраната и като център за иновации в отбранителния мениджмънт.

Днес съм тук, за да изкажа своето възхищение и благодарност най-вече към вас – ръководството на Академията и преподавателския състав за това, че въпреки предизвикателствата вие продължавате да подготвяте бъдещите командири и лидери на страната. Искам да поздравя и вас – слушателите, докторантите и студентите за вашия избор и поетото предизвикателство в името на националната сигурност. Няма да правя анализ на средата за сигурност. На всички е ясно, че днес светът е все по-трудно предсказуем и все по-опасен. Основното правило е - когато рисковете и заплахите са трудно предсказуеми, когато те нарастват ние трябва да имаме широк спектър от способности за тяхното неутрализиране.
Затова и огромното предизвикателство към вас – ръководството на Академията и преподавателския състав е да мислите далеч напред в бъдещето, така да разработвате плановете и програмите, че днешните ваши обучаеми след 5-10 години, когато ще бъдат на висотата на вземане на важни и отговорни решения да го правят както трябва.

Не по-малко са предизвикателствата и към вас – слушателите, докторантите, студентите, защото ще трябва в една много сложна и отговорна обстановка, излизайки оттук, голяма част от вас да поемат реално командване, а това реално командване означава сблъскване с реалните проблеми.

Като ваш върховен главнокомандващ, не само във военно, но и в мирно време, така както повелява Конституцията на Република България и Законът за отбраната и въоръжените сили днес съм тук да споделя своите мисли за съвременните реалности и какво очаквам от вас. Искам също да ви споделя, че в кариерата ми като командир от Българската армия успях да приведа своите подчинени през какви ли не изпитания. Успяхме да трансформираме цялостно модела на подготовка, съвместим с нашите съюзници, при крайно ограничени финансови средства и висока степен на риск без да загубя нито един човек. Ако съм успял в това, то е защото винаги съм залагал на истината и откровението. Как виждам истината? Откровено споделям, че темповете, с които се решават проблемите на Въоръжените сили и отношението към сферата на отбраната открояват няколко ясни тенденции, както и моментните финансови възможности на страната, разбира се.

На първо място е ясно, че в обозримо бъдеще няма да бъде решен       най-важният проблем на Въоръжените сили – некомплектоване с личен състав и особено с офицерския състав. В обозримо бъдеще няма да бъде повишен социалният статус на военнослужещите и на цивилните служители, така както вие очаквате това да стане - равнопоставено на високата степен на риск, труд и отговорност, които полагате. В обозримо бъдеще няма да бъдат реализирани проектите за модернизация. Това ще бъде един труден и продължителен процес. Остаряващата техника и въоръжение ще се поддържат все по-трудно, ще излизат все по-често от строя, ще подлагат все повече на риск здравето и живота на вашите подчинени. Няма да достигат в обозримо бъдеще средства за водене на пълноценна подготовка, съвместима с изискванията на нашите съюзници и стандартите на НАТО. Ще се повишава рискът при изпълнение на служебните задължения на вашите подчинени. Какво можете и трябва да правите в тази обстановка? Според мен само едно – да останете верни на своя избор, да служите безкористно на своя народ и отечество, защото това е вашето призвание. Българската армия в своята история е имала не малко изпитания и винаги е побеждавала.

Убеден съм, че средата за сигурност и твърдата решимост за  решително повишаване на разходите в сферата на отбраната ще доведат до адекватни и съживителни решения в нашите Въоръжени сили. Дотогава в този преходен турбулентен период от вас ще се изисква много. На първо място вие ще трябва да превръщате тези ограничени средства в реални бойни способности. Вие ще трябва непрекъснато да сканирате средата за сигурност, да оценявате обстановката, да приоритизирате кое е най-важното и къде мислено трябва да влагаме нашите ресурси и нашите усилия. Вие ще трябва да намирате верния баланс между личния състав, техниката и подготовката. Вие ще трябва да намирате начин да водите реалистична съвместима подготовка при запазване здравето и живота на вашите подчинени. Вие ще бъдете хората, които ще актуализират непрекъснато нормативната база и ще създавате нова такава, защото това е неотменимата реалност във Въоръжените сили. Просто обстановката го налага. Като започнем от Стратегията за национална сигурност, която отдавна е неадекватна на съвременната среда за сигурност до курсовете и проблемите за бойна подготовка, техники и процедури. И ако те не са адекватни на съвременните изисквания и съвместими с нашите съюзници, ако не водят до генериране на високи бойни способности, вие ще сте пропилели времето си във Военна академия. Вие ще бъдете хората, които ще формулират изискванията и ще преговарят параметрите на новопридобиваната техника и на модернизацията на съществуващата. И ако вие не включите в единно информационно пространство платформите на Сухопътни войски, на ВВС, на флота, съвместимо с това на нашите съюзници, ние ще сме пропилели колосални финансови средства. А културата на съвместно мислене, на съвместно действие се усвоява точно тук във Военната академия. И вие трябва да се възползвате от прекрасните ежедневни възможности, които тя предлага.

И още нещо много важно. Излизайки оттук, голяма част от вас ще поемат командване на силно неокомплектовани формирования и наличен състав с понижена мотивация  при едни растящи изисквания за техните способности. Ако вие тук не си изградите ясна визия какво искате да промените, как и с какви механизми да го промените, как да комуникирате тази своя визия с вашите подчинени, с какви управленски похвати и с какви стилове на лидерство вие да поведете тези хора, защото те ще очакват точно от вас не просто да ги командвате, а да ги водите, вие ще сте проспали времето си във Военна академия. Разчитам на огромния опит на преподавателския състав.

Трябва да усвоявате едно много важно изкуство – да работите пълноценно с политическото ръководство на Министерството на отбраната и с българските политици, така че те да бъдат посвещавани в реалните проблеми на въоръжените ни сили, да говорят и пишат истината за реалните проблеми. Да се борите срещу напудрените доклади, да отстоявате военната експертиза. Да се чува вашият глас, когато се изразходват средствата, така че те да бъдат насочени към наистина реални способности - към съвместимост, към най-добри условия за здравето и живота на вашите подчинени. И също така, много важно, да убеждавате и политиците, и обществото, че стабилността и прогресът на въоръжените ни сили са гарант за стабилността и просперитета на нашето общество и държава. Това е може би встрани от вашите чисто военни ангажименти, но това е изключително важно. Наистина ще ви трябва много търпение, дипломация и упоритост, но съм убеден, че вие ще успеете, защото това е вашето призвание.

Искам още веднъж да ви поздравя с откриването на учебната година. Да ви пожелая здраве и упоритост и да се възползвате наистина от времето тук, от обстановката тук, от традициите и възможностите тук, за да се изградите като командири и лидери, от които България има нужда.
    
На добър час!