РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев по повод Националния празник на България – Трети март

Уважаеми г-н Министър-председател,
Уважаема г-жо Вицепрезидент,
Ваше Светейшество,
Уважаема г-жо Кмет на община София,
Уважаеми дами и господа министри,
Уважаеми президент Плевнелиев,
Господа генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми представители на официално представените религиозни общности в България,
Уважаеми представители на политическите партии,
Дами и господа,
Скъпи сънародници,

На днешния ден преди 139 години възкръсва България. Много събития предхождат Възкресението, но едно ги свързва – паметта.
 
Паметта за вярата ражда Българския Великден и църковната независимост. Паметта за историята вдъхновява монаха Паисий да буди българите след векове на униние. Паметта за езика и буквите дава на възрожденците силата на словото, с което бунят своите съвременници. Синилата от бича и следите от теглото не са Вазов мит. Но дори пет века османско иго не изтриват спомена за това, кои сме.

Човекът на бъдещето ще е онзи с най-дълбока памет, казва един философ. Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним. Да не забравяме онези луди глави, които със саможертвата си върнаха Българския въпрос в дневния ред на Европа. Да помним Батак. Да не забравяме селяните, които палеха домовете си, за да заслужат свободата си, както четем у Захари Стоянов. Да почитаме шепата родни спартанци, които отстояха Шипка.

Зад нас е паметникът на Царя Освободител. Руският народ не се страхува от жертви в името на вярата и братството, казва генерал Скобелев. Под знамената на император Александър Втори воини от много народи – руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци положиха кости за нашата свобода. Сърби и черногорци лежат на нашите бранни поля. Към всички тях е нашата дълбока, човешка признателност.

Човек без памет е по-беден от човек без бъдеще, той дори не знае кой е – твърди един историк. Всяка епоха предлага своя заинтересована версия на историята, но само оригиналът на възрожденците е съзидан с дела и написан с кръв. Него не бива да забравяме, защото той е фундаментът на днешна България. И нека не гледаме на миналото като на бреме. Миналото е капитал, защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четат със смирение и признателност към жертвите – своите и чуждите.

Да помним е дълг! Защото историята не дава прошка за забравата.

Поклон пред загиналите за свободата на Родината.
Да живее България!