РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Лекция на президента Росен Плевнелиев на тема: „Развитието на Югоизточна Европа през погледа на България“

Уважаеми д-р Винклер,
Уважаеми вицеканцлер Бузек,
Ваши превъзходителства,
Дами и Господа,
Скъпи приятели,

Благодаря за предоставената ми възможност да споделя мисли за актуалната обстановка и бъдещето на Югоизточна Европа.

Балканите – няма друг регион в Европа, който да е преживял толкова драматични трансформации. Векове наред символ на войни и конфликти, днес те са на правилния път към мир и благоденствие. Като президент посещавам много държави и други държавни глави често ме питат: Как стана възможно чудото на Балканите? Каква е рецептата за успех? Как Югоизточна Европа се превърна в пример за останалата част от света?

Балканите олицетворяваха години наред примера за войни, конфликти, терористични актове, за битки между съседи, а сега даваме пример за мирно развитие. Погледнете България. Повече от хилядолетие сме били в постоянен конфликт с Византия. Преди 25 години военната доктрина на Българската комунистическа партия определи Гърция и Турция, като най-голямата заплаха за моята страна. Когато бях войник, в последните години на комунистическата диктатура, всеки ден ми казваха: „Войнико, помни добре: Гърция, Турция и НАТО са най-големите ни врагове.“ Днес, само 25 години след падането на комунизма, ние сме добри приятели и сме част от семейството, споделящо общи ценности.

Преди 15 дни министърът на външните работи на Турция професор Давутоглу беше мой гост. Той отбележи, че 10 години след започване на амбициозната му „политика на нулеви проблеми“ със съседите, все пак има една съседна страна, с която Турция няма никакви проблеми, и това е България. Отношенията на България с Турция, Румъния и Сърбия никога не са били по-добри. Със Сърбия, по думите на президента Николич, който ме посети наскоро „много сме се тепали“. Днес обаче сме добри съседи и приятели. През тази година дори планираме заедно да отбележим 100-годишнината от началото на Първата световна война, което означава историческа трансформация на помирение и на европейски подход към историята.

Е, как стана това? Кой пое инициативата за тази забележителна историческа трансформация на Балканите през последните 15 години?

Преди 100 години един изстрел на Балканите доведе до избухването на Първата световна война. Кървавата баня по време на войната принуди политиците да преосмислят войната като средство за разрешаване на проблеми и да намерят пътища за предотвратяването й в бъдеще. Нашият регион винаги е бил разглеждан като едно цяло – като „Балканите“, но векове наред Балканите бяха драматично разделяни по политически съображения. Преди 25 години голяма част от региона се намираше зад желязната завеса. Преди 15 години в Югославия имаше етнически конфликт и ужасна война. Днес на Балканите цари мир и всички държави най-после се намират на един и същи път – на интеграция в ЕС и НАТО.

За първи път балканските страни изграждат нови мостове на регионално партньорство и сътрудничество – нещо нетипично за нашата история. Желанието за евроатлантическа интеграция, чрез изграждането на демократични държави и икономическо партньорство носи позитивна промяна. Днес Балканите вече не са синоним за войни, а целият регион е на прав път.

Нашите демократични институции, пазарната икономика и политическите и икономически взаимоотношения с Европа и Съединените щати се развиват интензивно. Но регионът ни все още е податлив на влиянието на външни сили. Историята и географията са от значение. Регионални актьори като Русия имат своя собствен дневен ред, която се опира на външна политика, свързана с възстановяването на влиянието им в постсъветското пространство. Изгряващи глобални актьори като Китай имат амбициозни политически намерения към региона, които реализират посредством големи инвестиции. От гледна точка на Европа ние сме в периферията на континента, но ако погледнете Европа и Азия, взети заедно, ние сме точно в центъра. Винаги сме били стратегически позиционирани, на своеобразен кръстопът на културите. Според статистиката на ЮНЕСКО, България е на пето място по богатство на исторически паметници. Траките, римляните, византийците, османците, руснаците и много други култури са оставили забележително наследство тук.

Хенри Кисинджър бе казал, че външната политика е изкуство на поставянето на приоритети. За Югоизточна Европа трябва да има два важни приоритета. Първият – бърза и по-задълбочена интеграция в евроатлантическите структури. С оглед на кризата в Украйна темата „разширяване“ придоби ново измерение. Всички държави в региона, желаят и се нуждаят от присъединяване към ЕС и НАТО. Настоящите страни членки трябва активно да участват във всички инициативи на НАТО като Smart Defense, NATO Connected Forces 2020 и Framework Nation Initiative. Всички държави също така трябва да имат ясна перспектива за членство в ЕС. Настоящите страни членки трябва да използват единния европейски пазар и развитието на транс-атлантическото търговско и инвестиционно партньорство, за устойчива интеграция в най-важните европейски и американски икономически клъстери.

Вторият основен приоритет, на който ще посветя голяма част от изказването си, е регионалната ни идентичност и прилагането на регионалния подход. Югоизточна Европа е ценна за гражданите си и за света само като регион. Ние трябва да работим заедно като регион, чрез изграждането на регионална свързаност и инфраструктура, както и чрез създаването на ефективни институции и синергии.

В качеството ми на президент поддържам интензивен диалог с колегите ми от региона. В миналото българският държавен глава се е срещал с колегите си от региона веднъж на няколко години. Днес се срещаме на всеки няколко месеца. Аз работя за доверие и добра комуникация между 12-те държави от региона, защото в политиката и бизнеса нещата стоят по един и същи начин – човек може да сключи добра сделка, когато налице са доверие и добра комуникация.

Икономическата криза ни показа, колко зависими сме един от друг. Когато ресурсите са ограничен, изкристализира нуждата от синергии и регионално сътрудничество. Изграждането на модерна регионална транспортна и енергийна инфраструктура вече е наш общ приоритет. Само свързани можем да сме конкурентноспособни в бързо развиващия се глобален свят. Днес премахваме граници, стени и визови ограничения в Югоизточна Европа. В замяна строим автомагистрали, железопътни линии и мостове за да свързваме хората и бизнеса.

Колкото по-свързани сме, толкова повече инвеститори ще идват в нашия регион. Колкото повече компании идват в нашия регион, толкова по-бързо ще се движим по пътя към устойчивото развитие и просперитета. Като президент, аз съм щастлив от всяка една инвестиция в нашия регион, независимо в коя страна ще се осъществи. Например, дълго време се състезавахме с Румъния за инвестиции в автомобилния сектор. Сега големите заводи на Форд и Рено отидоха в Румъния. България обаче също е доволна, защото други десет фабрики на доставчици бяха построени на наша територия. Автомобилната индустрия се превърна в регионален клъстер, като същият процес наблюдаваме и при ИКТ, фармацевтиката и здравеопазването, туризма, земеделието и производството на храни. Споделяме едни и същи банки, застрахователи, телекомуникационни оператори, доставчици на газ и енергия. Ние сме вече обвързани; сега е моментът да използваме тези обвързаности за по-дълбока регионална интеграция. За това помага и фактът, че повечето трансевропейски коридори минават през нашия регион.

Позитивните промени се случват защото започнахме да работим заедно като регион. Вече не сме само Хърватска с 4 милиона население или България с 7.4 милиона души, а Югоизточна Европа, където 12 държави и 150 милиона души работят заедно. Вярвам, че с тази стратегия икономическите перспективи пред нашия регион са значително по-оптимистични. Това ще означава премахването на всички изкуствени граници, които разделят нашите страни. На тяхно място трябва да изградим магистрали, железопътни линии и енергийни връзки, които да ни свързват все повече.

В ски курорта Банско има хотел с турски собственик, гръцки мениджър, български работници, сръбски готвач и ромски оркестър, който изпълнява всякаква балканска музика. Туристи от всички държави в региона идват там. Те карат ски, ядат, пият и танцуват заедно и това им харесва. Това са новите Балкани, където хората изискват от политиците свързаност и интеграция. Румънци пият кафето си във Варна, българската черноморска столица. Румънските туристи в България преди 10 години бяха 200 000, днес те са 1.5 милиона. Много ресторанти в северна Гърция имат менюта на български тъй като 1.3 милиона български туристи посещават гръцкото крайбрежие годишно; 1.2 милиона посещават Турция. Балканите вече не са символ на конфликт и изолация, а регион на сътрудничество. Постигнатият напредък е значителен и трябва да бъде окуражаван.

Скъпи приятели,

две неща са сигурни за света, в който живеем. Първо, нашите ресурси са ограничени. Второ, технологиите променят света много по-бързо, от колкото можем да си представим. Преди петнадесет годни нямаше мобилни телефони, интернет, социални мрежи; нямаше го и еврото, а ЕС се състоеше само от 15 държави. Тъй като ресурсите са ограничени, единственото решение е повече ефикасност, синергии и интеграция.

Днес на световно ниво виждаме началото на трета индустриална революция. В резултат от нея, светът се движи от масовото производство на стандартизирани артикули към това на персонализирани продукти, отговарящи на индивидуални нужди.

В обществата от региона има много талантливи, креативни и най-вече способни на адаптация хора. Реформи и инвестиции в образованието и новите умения могат да променят ситуацията в целия регион. Аз лично настоявам за образователна реформа в моята страна. Ние започваме изграждането на първите иновационни екосистеми, които привличат интерес за участие от страна на Гугъл и Масачузетския технологичен университет. Правителствата в Югоизточна Европа осъзнават нуждата от сериозни инвестиции в човешки капитал, образование и умения за иновация. Това е общият план.

Скъпи приятели,

през последните 25 години най-голямото постижение на Югоизточна Европа е стабилното завръщане на пътя на демокрацията и европейските ценности.

България, Гърция, Румъния, Словения и Хърватска вече са част от семейството на ЕС и неговите споделени ценности и общи интереси за една по-интегрирана, солидарно насочена и просперираща Европа, която играе водеща роля на световната сцена. Политиците и обществото разбират, че демокрацията и нейните ценности са вече дълбоко установени в нашия регион. Гражданското общество защитава демокрацията и пазарната икономика. За всички нас е ясно, че мирът, благоденствието, върховенството на закона и демокрацията не са даденост. Всеки гражданин и политик трябва да ги защитава.

Всички следим събитията в Украйна с дълбоко притеснение.

Светът не бива да се връща към годините на Студената война. Международната общност трябва да положи необходимите усилия за гарантиране на териториалната цялост и демократичните устои в Украйна, като бъде спазено международното право, което не допуска военна инвазия в една суверенна държава. Народът на Украйна има правото сам да реши бъдещето си чрез провеждане на свободни и честни демократични избори. Същевременно не трябва да си правим никакви илюзии за наследството на Съветския съюз, КГБ и комунистическата тоталитарна държава. ЕС и САЩ залагат на дипломацията, Русия обаче вече окупира Крим и е възможно да го анексира, на база противозаконен местен референдум. Конфликтът в Украйна е много опасен и с трайни последици. Надяваме се на разум и отговорно решение, основано на международното право.

Нека сравним Полша и Украйна. Преди 20 години Полша беше в тежка икономическа криза. Украйна беше по-богата, но избра различен път от този на Полша, като реши да поддържа икономика доминирана от олигарси, огромна корупция, зависимо правосъдие и контролирани медии. Когато през 2012 г. милиони украинци посетиха Полша по време на европейското футболно първенство организирано заедно от двете страни, те видяха друга Полша – демократична, динамична, модерна, човешка. Украйна запази руския икономически модел, докато Полша предприе смели реформи за засилване на конкуренцията, регулиране на монополите, гарантиране на прозрачни държавни поръчки и засилване на демократичните институции. В резултат на това в Полша се оформи нова, образована и силна средна класа, която започна да гради една демократична и просперираща държава. Един от уроците, на който ни научи украинската криза, е тежкото последствие от систематичното пренебрегване на върховенството на закона. Въвеждането на олигархичен икономически модел, концентрирането на медийна собственост, фасадната демокрация и ендемичната корупция: всички тези фактори допринесоха за кризата в Украйна и аз се надавам, че всеки един от нас ще си извлече поуки от това, защото в цяла Югоизточна Европа съществуват олигарси, контролирани медии, корупция и превзети институции.

Преди няколко години зависими от Русия олигарси закупиха почти всички медии в Украйна. Ние наблюдаваме сходни процеси в България, Сърбия, Черна гора, Македония и други страни. Днес Газпром закупува медии в Южна и Централна Европа. Аз не вярвам, че те изкупуват медии, защото са подготвили добър бизнес план как да се конкурират със CNN или BBC. Те имат нужда от медиите, за да създават зависими политици и да проектират виртуална реалност (не истината), както виждаме и в Украйна днес.

В началото ние смятахме, че тези въпроси са вътрешни проблеми, но гледайки към Централна и Източна Европа, ние осъзнахме, че това е регионален феномен. В нашите още млади демокрации, наблюдаваме, че ако демокрацията остане без подкрепа, целият регион е възможно да се върне назад в демократичното си развитие и да загубим някои от големите си демократични и граждански постижения. Една нова, втора, фаза на демократична консолидация, трябва да бъде подпомогната чрез изграждане на по-силни организации на гражданското общество. По време на 24-те години на преход стана ясно, че не е достатъчно единствено да създадем демократична партийна система, да изградим институциите и законите, за да се създаде дългосрочна демократична стабилност.

Единствено изграждането на дългосрочните стълбове на демокрацията може наистина да донесе зрялост за демокрациите от региона. Върховенството на закона, независимите и обективни медии, истинска пазарна икономика и независими и ефективни публични институции представляват основата на демокрацията и трябва да бъдат засилени. Ефективните инструменти за това са електронното правителство, политиките за открито управление, регулацията на медиите, административната реформа за стандартизиране на обществените поръчки и тяхната 100% прозрачност.  Когато управляваме публичните политики, няма нищо за криене. Много е важно кои са собствениците на медии – в това отношение няма какво да се крие.

Като част от НАТО и ЕС, една държава не бива да си изгражда фалшиво чувство за сигурност, защото гореспоменатите процеси могат много бързо да променят демократичния пейзаж в Централна и Източна Европа – и ние вече виждаме ясни знаци за това в региона. Само чрез активно евроатлантическо партньорство регионът е в състояние да се защити от упадък на демокрацията и инструментите за това са изграждането на институциите на гражданското общество и активно икономическо и политическо евроатлантическо включване в региона. Имане нужда от повече НАТО в Югоизточна Европа.  

Днес ние виждаме възход на национализма. Русия става все по-агресивна и националистическа. Някога френският президент Де Гол каза: “Патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния.” Но как да се изправим срещу националистите? Трябва да се изправим срещу крайния национализъм, като приложим средствата на модерния патриотизъм, което се изразява в ежедневни усилия и споделени успехи. Образовайте, споделяйте, свързвайте, интегрирайте, разкажете истината за историческите събития от близкото минало на младите хора, накарайте ги да осъзнаят какво бе преди 25 години. Миналото е мост към бъдещето, но все още историята е обект на манипулация. Историята би могла да се превърне в градивна опора за изграждане на нашите държави, само ако не е манипулирана.

От всички нас зависи институциите и правителствата да разкажат истинската история на Балканите. Политическите лидери трябва да съберат сили и да отворят архивите на тайните служби преди 1989 година и да ги направят публични. Изминали са 25 години, не трябва да има тайни. Тези документи принадлежат на гражданите и на публичните държавни архиви. Не е необходим посредник между нас и истината. Именно това укрепва или унищожава доверието на обществата и на гражданите. Днес всички говорят за комунистическите тайни служби, КГБ, ЩАЗИ, ДС, УДБ, Securitate. Ние трябва да изпратим всички тях в архивите, в музеите и да се отървем от тях в истинския живот. Нека в 21 век да погледнем напред, а не назад към зависимостите от тоталитарната епоха.

Дами и господа,

положителната промяна се случва и то в изключително кратък времеви период от гледна точка на историята. Нашите демокрации са млади, но ние вече съумяхме да променим толкова много. Демокрацията не трябва да се приема за даденост, ние трябва да са борим всеки ден за нея. И това зависи от всички нас.

Всяка политика която е основана на ясни цели, богато съдържание, легитимни приоритети и прозрачност, носи добри резултати. Всеки един от нас е уверен в нашия общ път към европейска демокрация и просперитет.

Ние вече сме положили основите за по-добро бъдеще на Югоизточна Европа. По-дълбоката интеграция на ЕС и НАТО е единственият път напред. Лидерите вече осъзнават ключовата роля на регионалното сътрудничество и синергията. Гражданите осъзнават ценността на демокрацията и са готови да се изправят в нейна защита. И правителствата осъзнават важността от инвестиции в инфраструктура и образование за една нова и иновативна икономика. Това, което остава е тежката работа.

Скъпи приятели,

Думата “Балкани” е обща за нашия регион и съдържа два семантични компонента: “мед” и “кръв”. Векове наред на Балканите доминираше „кръвта“. Вече е дошло времето за „меда“.
 
Благодаря ви!