РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на вицепрезидента Маргарита Попова на научна сесия в Българската академия на науките и по повод удостояването й с Почетния знак „Стефан Стамболов“ за лидерски принос към българската държавност

Уважаеми професор Воденичаров,
Професор Денчев,
Професор Иванов,
Скъпи гости,
Представители на политическата класа, академици, професори, представители на църковната власт,
Скъпи студенти и ученици, с които бяхме на паметника, за да почетем българина Стамболов,

В живота на човек има особено вълнуващи мигове, които носят белега на известно смущение. Въпреки това бих искала да кажа няколко неща, които ме вълнуват. И ще ги кажа уверено.

Благодаря на обществото, което следи моята дейност и е намерило основание да я оцени. Радвам се, защото основанието за наградата е за принос към държавността. Моето присъствие в обществото и на политическата сцена е свързано изключително с работа за държавата, откакто съм започнала - в системата на Министерство на отбраната, във Военното издателство, в магистратските среди и така до лятото на 2009 г. Имам богат професионален и житейски опит, но много хора го имат. Хубаво е, когато общество от културни, просветени хора, ангажирани и в политиката, които обичат родината и отечеството и искат животът ни да бъде по-добър, са в състояние, основателно, справедливо, с визия и с прозрение, да посочат другия, да му признаят принос към лидерството. И така не само да удостоят с внимание, но и да отправят послание към всички останали за това какво в ценностната ни система е добро и какво не трябва да бъде Какво каза Стамболов в своята Прокламация към българския народ – какво да правим, какво да бъде. Най-важното за него е било да работим за единението на българския народ, та да станем нация, почитана на европейското поле.

Можем ли днес да говорим по този въпрос със същия мъдър държавнически поглед и отношение? Можем, и това е една от моите каузи, които преследвам откакто съм в политиката и особено откакто българският народ ме избра и посочи да бъда вицепрезидент на Република България. И днес моето послание към моя народ, към вас, към всички е да се съединим, да се уважаваме. Съгласието е в основата на националния ни напредък. Само когато демонстрираме добродетели и последователност в тяхното отстояване, можем да консолидираме националната си идентичност.

Какво друго ни каза Стамболов, освен това какво да правим? Каза ни какво не трябва да правим, какво трябва да загърбим. Непременно трябва да забравим ненавистта, омразата, завистта, интригантството, пошлите практики в обществения и в политическия ни живот. Разединението на нацията никога не води до добро.

Какво още ни показа с цялото си присъствие в живота държавникът Стефан Стамболов? Че днес въпросът за властта  и лидерството е актуален. Въпрос, по който вече няколко месеца дискутирам с младите хора във Великотърновския университет. Те харесват тази тема и участват много грамотно и активно в диалога. С тях стигнахме до няколко важни извода, единият от които е, че пресечната точка на властта и лидерството - това е ценностната система на човека.

За да бъдеш лидер, казва проф. Иванов, са необходими няколко предпоставки: генът, възпитателната традиция - няма кой да го отрече, и осмисленото поведение, това, върху което сам се стараеш, което сам си поставил за своя цел и което упорито преследваш, за да бъдеш полезен, за да се отличиш от другите не самоцелно, а за да ги поведеш и да изпълниш висока цел в името на общото благо.

Моята кауза и моят принос към лидерството се заключават в две думи, в две полета. Това са законът и словото в името на националното съгласие. Ненавиждам и не понасям злоупотребата с правото и със закона. Струва ми се, че много от бедите на днешния забързан свят се дължат именно на неглижирането на закона, неуважението на реда и на правилата. Те стимулират развиване на едно доста неприятно качество - личният егоизъм. А той стимулира егоизъм в група, създават се групи и общества, които не уважават закона, посягат и са в състояние да сринат цели социални системи. Работих повече от 20 години в системата на българското правосъдие и честно и посветено на истината и на човека си гледах делата, които бяха на бюрото ми.

Днес говоря за лидерството и за това да възпитаме хората в уважение към закона, защото там се оглежда и националната традиция, и националната ни ценностна система, и перспективата на нацията ни. Искам да бъдем почитани на европейската и на световната сцена.

За словото: Не се появявам често в медиите, не говоря често, а знам, че понякога има нужда, но трябва казваш на хората това, което да може да бъде чуто, когато е важно, когато има смисъл. Знам, че е грях както да откажем да живеем исторически, така и да злоупотребяваме с думите, със словото. Загрижена съм, че днес доста често се злоупотребява с думите. Това прикрива безпомощност или желание за лидерство при липса на качества. Внимавам с думите, внимавам с аудиторията, внимавам с времето, в което ги казвам, и се радвам, че уважаваните хора в българското общество, които са преценили кой да бъде удостоен с Наградата за принос към лидерството, са оценили и това.

За мен тази награда е вдъхновение за живота ми в бъдеще. Благодаря ви много. Не се съмнявайте, че съм отдадена на българския народ, на необходимостта от съгласие. Че искам нацията ни да бъде почитана. Винаги, когато присъствам на форуми далеч от отечеството, се ръководя от максимата, че столът на България не трябва да бъде празен. Не трябва да изглежда празен. Напротив - кауза е България да присъства, да уважава и да бъде уважавана. Имаме богата национална традиция. Обичам я, посветена съм на нея и ще се боря столът на българската нация, на българската държава да бъде пълен и да бъде на мястото си.

Благодаря ви от сърце!