РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Пресконференция на президента Росен Плевнелиев и на вицепрезидента Маргарита Попова по повод приключването на втората година от встъпването им в длъжност – II част

ГАЛЯ ГОРАНОВА, В. „СЕГА“:
Господин Президент, въпросът ми към Вас е следният. Кое за Вас е по-важно – използването на договорите, пък били те и крайно неизгодни за българските потребители, или хората. Дали хората не трябва да имат предимство пред договорите? Питам Ви по принцип, но всъщност имам предвид съвсем конкретната Ви позиция по отношение на таксите за дружествата за (производство на) възобновяема енергия и дали Вашата симпатия към гражданската активност и протестите не влиза в конфликт с позицията Ви по този въпрос? И към г-жа Попова, ако ми позволите. Забелязах, че избегнахте една тема, която е предмет на обществен дебат в момента, и това е темата за отмяната на доживотната присъда без право на замяна. Считате ли, че този въпрос може да раздели българското общество?

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
В отговор на Вашия въпрос искам да заявя, че като президент, директно избран от народа, аз нямам друга опция и не си и мисля за друга такава, освен да застана зад смислените искания на българските граждани, още повече когато стотици хиляди са залели държавата в продължение на цяла година. Това очакват те от мен, това ще правя и ще продължа да го правя.

Да, вярно е, че хората посочиха категорично монополите като проблем, високите сметки за ток като проблем. Високите сметки за ток ще се намалят с Национална програма за енергийна ефективност и с нищо друго. Смъкването на сметките за ток с 5% по административно-команден начин е временно решение, което влошава финансовото състояние на Националната енергийна компания, което ще се плати от българските граждани. Реформата в енергетиката е повече от важна и тя все още не се е случила. Актуализацията на Стратегията, за мен много странно, още също не е представена на нашето внимание и тук става въпрос за десетки милиарди левове, които могат да създадат изключителен проблем на следващото поколение в България, ако се похарчат по един неефективен и непрозрачен начин.

Заставайки зад хилядите производители, повтарям, в българския сектор за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, има хиляди малки и средни производители. В т. нар. „кафяв сектор“, където има въглища, има трима, в ядрената енергетика – не коментирам. Когато застанах зад ВЕИ-тата, аз застанах зад хиляди производители, които са малки, а не са част от голямото енергийно лоби на ядрено, „кафяво“ и т. н. Заставайки зад малките, аз посочих много ясно, че ако искаме да помагаме на малките, трябва да имаме прогнозируемост. Защото може би за един собственик на 2-3 ТЕЦ-а не са толкова голям проблем 10 или 20 млн. лева, но за 2000 малки производители на енергия от възобновяеми енергийни източници много по-малки суми са голям проблем. Но те са проблем и за българския банков сектор. И преди всичко големият проблем, който аз адресирах, беше за елементарната липса на прозрачност и на прогнозируемост, което разваля бизнес климата. Стига вече, не могат да ми звънят вицепрезиденти и президенти на всички европейски големи банки, не могат да ми звънят всички посланици на стратегически държави – партньори на България, и правителството се направи, че не е чуло. Проблемът е елементарен. В последния момент, с любезното съдействие на политическа партия „Атака“, се прави една промяна, която уж стартира от „Атака“, но сега правителството застава плътно зад нея.

Проблемите са два. Единият е, че по този начин ние се доказахме като един непрогнозируем партньор на всички големи световни държави и институции, създадохме огромен проблем на малките – тези, които инвестират в подобни съоръжения, и като капак на всичко, и това е най-важното, говорейки за тази такса, ние доказахме, че не правим разлика между такси и данък. Ако не прави това правителство разлика между такси и данък, то нарушава Конституцията. Такса е тогава, когато имате насрещна услуга. И аз питам каква насрещна услуга има срещу тези 20%, покажете я да я видим. Ако няма такса, значи е данък. Кажете, че вдигате данъците.

Моля бъдете прозрачни! От 25 години българските граждани го искат, аз съм чувствителен към тази тема и имам смелостта да реагирам. Посочете смисъла на това, което правите. Покажете си калкулациите, обяснете на света, не на мен. Аз не искам да ми звънят всички големи държави, не искам да ми звънят всички президенти на европейски банки. Не, аз искам да работя като държавен глава, обединител, спокойно, тогава, когато изпълнителната власт си върши работата. Моята мечта е работещи институции. И един от моите приоритети е работещи институции, т. е. най-малкото прогнозируеми, и не в „11.55“ и т. н. Затова се противопоставям и ще продължавам да се противопоставям. Очаквам да се обясни на нацията и на бизнеса какъв е смисълът – такса ли е, данък ли е. И междувременно се възмущавам тогава, когато на най-елементарното конституционно право на държавния лава се отвръща с блокаж, с контраатаки. Аз искам да сезирам Конституционния съд. Какво толкова лошо правя, че да искат и министърът на енергетиката дори едва ли не да инициира със собствените си думи протести срещу държавния глава. Инициираме протести тогава, когато държавният глава ползва конституционното си право – каква държава сме?! Докъде ще го докараме така?
Благодаря.

МАРГАРИТА ПОПОВА:
Аз имам обаче контравъпрос, защото не разбрах дали към държавния глава или към мен беше зададен този въпрос. Защото иначе трябва да предоставя на него първенство да отговори, но след като е основно към мен ще продължа с въпроса си към теб. В какъв контекст го задаваш този въпрос? Това е част от нещо по-голямо, за да знам как да ти отговоря. Въпросът ти беше предложението за доживотен затвор, в какъв контекст го задаваш?

ГАЛЯ ГОРАНОВА, В. „СЕГА“:
В какъвто и да е, част от обществения дебат. Вие на няколко пъти подчертахте мисията си като обединители и в този смисъл - дали се опасявате, че една такава тема може да раздели обществото. Това е причината, поради която…

МАРГАРИТА ПОПОВА:
Естествено, че не. Приемам, че въпросът ти е поставен в контекста на по-големия въпрос за ценностната система изобщо и за това доколко е пораснала, какъв е ръстът на нашето общество, за да правим оценка и предпочитание на живота или на смъртта. Ако трябва да отговоря конкретно на този въпрос, отговарям веднага, че политическата отговорност за решаването на този въпрос и за неговото бъдеще, след като бъде внесен в Народното събрание, е на управляващите в момента. Аз като човек, като политик, като бивш магистрат и като юрист, нееднократно съм изразявала моето мнение преди много години и сега по този въпрос. Въпросът за предложението за отмяна на наказанието доживотен затвор без право на замяна е продължение на обществения дебат за отмяна на смъртното наказание. Така че, няма какво да се двоумим по този въпрос. Както разсъждаваме за отмяната на смъртното наказание, абсолютно по същия начин се разсъждава и по въпроса за предложението за отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна.

Този въпрос е не чисто юридически. Този въпрос е свързан с манталитет, както казах, с ценностна система, които пък са правопропорционално свързани с качеството на живот в нашата страна в момента. Обществото не само у нас, а и навсякъде по света винаги е разделено по такива въпроси. Въпросът обаче е политиците доколко имат кураж и смелост да излязат и да защитят една ценностна система на бъдещето пред нещо, което може би би обединило в момента обществото в по-голяма цялост. Невинаги мнозинството има право. Зависи от това от коя гледна точка ги наблюдаваш нещата. Дали ще бъде прието това предложение, дали няма да бъде прието това предложение, ще видим, в Народното събрание ще се дискутира. Въпросът обаче е да се разбере, че то е част от една система. Това е системата на репресията, която държавата предлага и която репресия държавата е в готовност да осъществи, за да се разправи със злото, така че да бъдем в по-голяма степен сигурни, че няма да го срещнем отново.

Днес във в. „Преса“ има един коментар, който е теоретичен, който е принципен по въпроса за новия Наказателен кодекс, по въпроса за това защо нов Наказателен кодекс, по фундаменталния въпрос хуманност или репресии и в какво съотношение се намират; по въпроса за това как четем предложенията, които са направени, и предложението за нов продукт Наказателен кодекс. Това са базови неща, трудни, специализирана материя, трябва много внимателно да се гледа, много внимателно да се чете и разсъждава. Не могат да се вземат текстове отделно и да се дискутира по тях. Наказателното право има желязна логика и концепцията трябва да е ясна и много други неща. Когато коментираш един текст 20 назад и 20 напред, трябва да са ти идеално ясни и да можеш да ги обясниш, за да схванеш същността.

Така че, предложението за отмяна е политически въпрос, предстои да бъде решен. Човекът и животът са ценности, които не могат да бъдат пренебрегвани и да бъдат слагани на по-задно място в листата за ценностната ни система. Това е моят принципен отговор. Оттук насетне - конкретно политическо решение и отговорност да го понесеш това решение.

ИГОР ЛЕНКИН, АГЕНЦИЯ ИТАР-ТАСС:
Добър ден, господин Президент. Искам да попитам, след няколко дни в Русия започват олимпийски игри. Какво мислите за тези съревнования, какво планирате Вие в Русия, какви срещи на високо ниво ще имате и какви по-точно са Вашите срокове за пътуване? Благодаря.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
Нека да посоча, че като български държавен глава съм последният човек, който ще политизира спорта. Да, аз съм спортист. Обичам да карам ски, обичам да играя тенис, да плувам. Знам колко е важно спортът да не се политизира и ще дам пример за това, че спортът трябва да бъде спорт. Ще отида на закриването на олимпийските игри в Сочи. Това е мое категорично решение. Ще уважа олимпийското, там, където светът се обединява около това, че най-добрите в спорта трябва да бъдат показани на планетата и около елементарните принципи такива, каквито Пиер дьо Кубертен ни заложи. Затова планирам свое работно посещение, в рамките на което ще уважа заключителната церемония и мероприятия на олимпийските игри в Сочи. Разбира се, ще посетя българските олимпийци, които са там, ще им пожелая успех, ще стискам ръка за успех, както го правих и на Летните олимпийски игри в Лондон, и ще се надявам българското знаме и българският флаг да се вдигне нависоко, за да може целият свят да види и спортните постижения на българите. Ако не, ще си направим изводите, за да бъдем по-добри на следващата олимпиада.

МИРОСЛАВА ТОТЕВА, БНР, ПРОГРАМА „ХОРИЗОНТ“:
Да Ви попитам, при така сложно очертаната политическа обстановка в годината на избори какъв консенсус очаквате да постигнете на предстоящия Консултативен съвет през февруари?

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
Вие виждате, че със своите действия президентската институция се опитва в тези турбулентни времена да бъде остров на стабилност, да търсим надграждане по смислените приоритети. Именно това е и идеята през февруари месец, когато ще проведа Консултативния съвет за национална сигурност, свързан с дългосрочните стратегически приоритети на България и тяхното финансиране по линия на механизмите на Европейския съюз. Защото трябва да си даваме сметка, че ако нямаме дългосрочни приоритети, ако нямаме програма за развитие, зад която да застанат всички – леви, десни, червени, сини, ако не се надгражда, ако не си даваме сметка, много пъти съм посочвал, че днес това правителство ще подпише Споразумението за партньорство, но следващото ще договаря, по-следващото ще стартира изпълнение, още по-следващо ще ускорява изпълнението, а вероятно нататък още няколко правителства ще се отчитат пред Брюксел през 2022 г. по правилото n+2. Много е важно да търсим консенсуса и надграждането, да имаме коректно отношение към европейските фондове и механизмите на европейската солидарност. Вярвам и затова действам.

Друго мероприятие, което със сигурност ще допринесе за търсенето на консенсус по дългосрочните национални приоритети и смислените действия по тях през 2014 г., е Месецът на политическите консултации. Това е един изключително силен инструмент на българския държавен глава, надявам се, и в подкрепа на парламентарно представените политически сили. Стартираме през февруари месец, всяка една от парламентарно представените политически сили ще бъде мой гост. Списъкът ще бъде много дълъг. Ще говорим за всичко – и за енергетика, и за образование, и за земеделие, и за образование, и за Договора за партньорство с Европейската комисия, и за европейските избори, и за решаването на политическата криза, и за всичко, което, от една страна, народът повдигна като тема през 2013 г., а аз, като президент, съм разработил ефективен инструмент, така че да бъда полезен на своя народ.

И, от друга гледна точка, поставяйки го в дневния ред на парламентарно представените политически сили, президентството ще зададе много конкретни измерения, например, ще имаме ли Закон за печатните медии – да или не; ще имаме ли Закон за енергетиката през 2013 г., който да направи ДКЕВР независим надпартиен регулатор – да или не, кога. Поемаме ли политическия ангажимент? Ще излезем пред цялата нация и ще кажем – да, БСП пое ангажимент, ГЕРБ не пое или обратно, както го правихме миналата година. Списъкът ще бъде подготвен по възможно най-отговорния начин, не заради пресконференцията след политическите консултации, а заради смислените приоритети, по които аз искам да търся надграждане, стабилност и тук, Президентството, да пазя като една институция, на която наистина политиците могат да се доверят в рамките на смислените национални приоритети и важни стратегически теми.

Много голяма ще бъде темата в Месеца на политическите консултации за реформата в сектор „Сигурност“. Аз искам да чуя какво се готви там. До момента никой не е вдигнал телефона на българския президент да му каже нещо. Същевременно, през 2012 г. постигнахме пълен национално отговорен консенсус на Консултативния съвет за национална сигурност. Там присъстваше г-н Станишев, там присъстваше г-н Местан, там беше г-н Йовчев, там бяха г-н Бойко Борисов, г-н Цветан Цветанов. Те бяха в средата на 2012 г., постигнаха национално отговорен консенсус, имаме протоколи, имаме документи какво се промени и кое е доброто решение за България. Със сигурност през 2014 г. ще имаме много сериозни дебати още февруари месец и не изключвам следващ Консултативен съвет за национална сигурност да се занимава отново с реформите в сектор „Сигурност“.

Но искам да посоча, че се отнасям много отговорно по отношение на своята позиция като български, но и като европейски държавен глава, защото вярвам, че Консултативният съвет за национална сигурност, който да търси консенсус по дългосрочните приоритети и по Договора за партньорство с Европейската комисия и инвестицията на всеки европейски и български лев, е много важно за проевропейската позиция на България и за да има това правителство легитимност в Брюксел след това да подпише и Договора за партньорство. Тоест, ето това е една много добра инициатива, която би могла да подкрепи дългосрочните приоритети и правителството днес да има силна позиция и да бъде още по-легитимно в Брюксел.

Благодаря ви още веднъж. Хубав ден на всички. Довиждане.