РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Пресконференция на президента Росен Плевнелиев и на вицепрезидента Маргарита Попова по повод приключването на втората година от встъпването им в длъжност – I част

ВЕРА АЛЕКСАНДРОВА, БНТ:
Господин Президент, съжалявате ли, че изразихте недвусмислено симпатиите си към протестиращите и в тази връзка имате ли проблем в работата с другите две институции – Министерски съвет и Народното събрание?

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
Имах възможност и в изявлението, което чухте преди малко, да посоча много ясно, че застанах категорично на страната на гражданското общество в България и възможността на българите да посочат проблемите си и да изискват тяхното решаване. Това правих, това и ще продължавам да правя. Не съжалявам и заставам твърдо зад тази своя позиция.

По отношение на работата ми с другите институции вярвам, че с действията си ние показваме един смислен подход, при който грешките се посочват, но от друга гледна точка доброто се надгражда. Примерно, с правителството постигнахме немалко в последните шест месеца по осигуряването на последователност в българската външна политика, така както и предишните двама министри, така и министър Вигенин, стои на твърдата позиция по отношение на условията към Македония за Договор за добросъседство, като условие за стартиране и получаване на дата на членство.

Имахме обща позиция по конфликта в Сирия, която отекна много силно в Организацията на обединените нации. Заедно работим за диверсификация и се радвам, че и сегашното правителство, чухте го от мен и преди малко, постига немалко по тази толкова стратегически важната за България тема. От друга гледна точка, на различни позиции сме за АЕЦ „Белене“, различни позиции за енергийната ефективност, за електронното правителство, което аз вярвам и проповядвам от две години, не, а от пет, откакто съм в политиката, че то е може би най-смисленият инструмент да върнем доверието на гражданите, за ефективни институции, прозрачни, прогнозируеми, и за съжаление министър-председателят преди няколко дни с едно категорично свое изявление каза – „за електронно правителство нямаме пари, довиждане!“

Там, където сме на една позиция, работим заедно и надграждаме. Там, където вярвам, че е смислен национален приоритет, посочвам и се надявам на корекция. Мога спокойно да заявя пред вас, че моите отношения с управляващите днес са базирани изцяло на моето разбиране, както посочих, че като президент обединител аз съм длъжен да застана зад всяко смислено искане на своя народ и да се опитам да го вкарам в дневния ред на институциите.

60% от българските граждани се преброиха електронно. Едно от исканията на протестиращите беше за прозрачност и за електронно правителство. Вчера на закуската - 25 години след историческата закуска на президента Митеран с български дисиденти и интелектуалци, отново стана дума, че преди 25 години те са искали гласност. 25 години по-късно гражданите искат прозрачност. Крайно време е да я направим. А решението е много елементарно и то се нарича електронно правителство. Благодаря ви.

ДИЯН МОРКИН, В. „ТРУД“: (…) И третият ми въпрос е свързан със ситуацията около лидера на „Атака“ Волен Сидеров. Той ще бъде ли поканен от Вас на следващия Консултативен съвет за национална сигурност.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
Много е важно да си даваме сметка какво точно казват политиците, още повече държавният глава, знаейки, че има немалка доза, за съжаление, политики на манипулиране и на преиначаване на казаното, с което трябва да се съобразяваме. Аз се радвам много, че буквално преди десет минути излезе този Годишник на Президентството за 2013 г., който всеки един от вас може да получи. Той ще стигне до читалища, до библиотеки, ние ще се отчетем пред институциите и преди всичко там са някои важни речи, обръщения към нацията. Добре е да се види какво е казал държавният глава и след това как пропагандната машина го е поела и променила.

Нямам мое изказване, което да казва, че аз искам избори, оставки. Същевременно, моето пълно изречение от онова прословуто обръщение към нацията във връзка с назначаването на Дeлян Пеевски за председател на ДАНС, първото изречение изглежда по следния начин: когато няма друг начин да се възстанови доверието, когато политическият реваншизъм е толкова силен и политическото противопоставяне толкова силно, когато то вече е лично, а не партийно, което за пръв път се случва в българската демокрация от 24 години насам, вижте първата част на изречението – когато няма друг начин, тогава изборите са някакво решение. Изборите са демократичен инструмент да върнем доверието. Аз и днес бих го посочил едно към едно това изречение в мое обръщение към нацията. Няма да отстъпя от него. Днес то е и в Годишника и всеки един от нас може да го види. Затова държа на правилната интерпретация на думите на висшите български политици, включително и на държавния глава.

По отношение на моето отношение към правителство искам да гарантирам, че моят подход е изцяло прагматичен, аз имам добра комуникация с министър-председателя и с някои от министрите и по-специално тези, които имат определени компетенции спрямо правомощията на държавния глава, например министъра на външните работи или министъра на отбраната. За мен е важно да мога да бъда полезен на нацията в рамките на това, което Конституцията е отредила, но, отново казвам, да подкрепя смислени дългосрочни национални приоритети, които, кой друг, ако не президентът, трябва да следи. Защото ние толкова много се оплакваме, че не надграждаме, че на четири години рестартираме системата, че винаги идват следващите, които поставят под въпрос постигнатото от всички предишни, че нямаме дългосрочен план. Ето един президент, който казва – ние имаме дългосрочен план, а аз искам да бъда гарант, че по дългосрочните стратегически национални приоритети поне аз, като държавен глава, ще следя внимателно и ще посочвам: ако има прогрес – браво, ако няма прогрес – моля, вземете се в ръце.

По отношение на Волен Сидеров също бих искал да посоча, че ще видите моето изказване от 5 юли 2013 г., тогава, когато Волен Сидеров се разхождаше с „шпицкоманди“, тогава, когато хиляди български интелектуалци се обърнаха към главния прокурор, към президента, към омбудсмана, към политическите лидери на тази държава, и посочиха много ясно какво прави Волен Сидеров. Тогава аз излязох с изявление към нацията. Посочих ясно и много точно, обърнах се към прокуратурата на 5 юли 2013 г., като посочих какво е направила френската прокуратура в казуса с ръководителя на френските националисти г-жа Марин Льопен. Посочих Европейския парламент, който отне нейния имунитет за две думи, за едно изречение. И помолих, че когато в България се разхождат шпицкоманди, когато в България се обискират български граждани, когато един политически лидер може да излезе от най-високата трибуна в парламента и да обяви мирно протестиращи български граждани със смислени искания за превратаджии, някой трябваше да вземе отношение. Аз взех.

Радвам се, че няколко месеца по-късно - не се радвам на скандала, но се радвам, че все пак, очевидно, ще има справедливост. Надявам се и на отговорно отношение от политическите партии в парламента, защото когато си мълчим, когато не ни пука, тогава нямаме право удобно да посочваме някой друг, защото ние сме виновни, защото си мълчим и защото не ни пука. Благодаря.

ТАТЯНА ОБРЕТЕНОВА, БНР, РАДИО „БЪЛГАРИЯ“:

Господин Президент, според почти всички, мога да кажа, политолози, 2013 г. беше годината на политическата нестабилност и такава се очертава да бъде и 2014 година. Вашата оценка за 2013 г. и какво предстои и, ако да, как ще стабилизираме държавата при едни избори? И другият ми въпрос е към г-жа Попова. Доколкото ние имаме специален контингент за българите в чужбина, какво успяхте и какво не успяхте да направите за тях, има ли някакви належащи спешни проблеми по отношение на българите в чужбина, които президентската институция може да направи? Благодаря.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
Благодаря Ви.

По отношение на 2013 г. аз вече дадох своята оценка, вие я чухте обстойно преди малко. Там коментирам актуалните теми и слагам подписа си под това, което чухте от мен. Разбира се, за 2014 г., позволете ми да посоча, че не очаквам до средата на годината да има коренна промяна от гледна точка на исторически най-силното противопоставяне, което виждаме от 24 години насам, между политически партии и лидери. Отново посочвам, че демокрацията изисква, да, в парламента да има сблъсък на идеи и на политически партии, но за пръв път ние допускаме в демократичната история на България едно, според мен, не толкова демократично действие, а именно да допуснем лидерите да поемат лично, да се сблъскат един срещу друг, да изгорят всички мостове помежду си, да не могат да се гледат и, да не посочвам нататък по веригата, какво не чухме, не видяхме, включително и чухме отново от най-високата парламентарна трибуна изказвания на политически лидери на големи партии, че единият е заплашвал другия и какви ли не подобни механизми, които българският народ не заслужава да чуе и не спомагат за повишаване на доверието към институциите. Нормално е да има сблъсък на идеи и на политически субекти. Не е нормално да има сблъсък личностен, който да прерасне във войни и конфликти и ние ще видим, за съжаление, този личностен конфликт с цялата си сила да се разгори до идващите европейски избори, където, видяхте и заявките на политическите лидери за това, че ще изкопаят и земята. От друга гледна точка е опозицията…

Вижте, съжалявам предварително, ако можех да се извиня още днес, бих го направил, защото българските граждани по време на една кампания трябва да чуят добрите идеи за това как нацията да върви напред, как да заеме по-достойно място в Европейския съюз. Но още отсега се започва със СРС, записани разговори, подслушване и скандали от всякакъв вид, които са им толкова познати и които изместват по-важното. Аз дълбоко вярвам, че това, че се говори за СРС-та, е удобно за много хора в тази държава, защото измества по-важния дебат – какво се случва в българската администрация, какво се случва в българската енергетика, какво се случва в българското здравеопазване и дори какво се случва в българската политика и в българската демокрация. По-важният дебат за толкова смислени неща, за които и хората посочиха, че са спешни и важни, и ето и примерът, който дадох с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сто хиляди излязоха на улицата. Петима се самозапалиха. Поискаха прозрачност в енергетиката, поискаха борба с монополите. Решението за борбата с монополите е ефективен и надпартиен независим регулатор.

Една година по-късно политиците се въртят в собствения си кръг на политическо противопоставяне, без да адресират много ясно посочени от нацията важни проблеми за решаване. Спомнете си, че през март месец аз отидох в парламента, за да ги помоля. Спомнете си, че служебното правителство подготви Закон за енергетиката. Този закон е готов и е някъде в чекмеджетата. Той прави ДКЕВР именно независим регулатор. Има много смислена работа за вършене. Решенията са прости, елементарни и те са свързани с правилните стъпки, с важните реформи в правилната посока. Политическото противоборство на всяка цена и поемането на властта на всяка цена понякога не спомагат за решаването на наболелите на нацията проблеми. Уважаема госпожо Вицепрезидент, заповядайте.

МАРГАРИТА ПОПОВА:
За българската общност в чужбина и за ангажиментите на изпълнителната власт мога да кажа хубави неща, защото ние следваме начертаната посока от 2012 г. Първо, да финализираме стратегията, която започнахме да работим още през 2011 г., тя се ускори през 2012 г., засега има готов проект, който президентството, Министерство на външните работи, образователното и социалното министерство, трябва да довършим, да направим бележки, като чакаме бележки и коментари от българските общности в чужбина. Текстът е изпратен. В срокове, може би някъде около две седмици, трябва да дойдат очакваните бележки и коментари и след като консолидираме текста, ще се направи една работна група, разбира се, на плоскостта на изпълнителната власт, в Министерския съвет, и централният субект ще бъде Държавната агенция за българите в чужбина, разбира се. Ние ще участваме в тази работна група, за да огледаме нещата и след това най-вероятно ще бъде предложена стратегията за гласуване в Министерския съвет или в парламента, така, както реши изпълнителната или законодателната власт, или двете заедно.

Не знам дали проследихте, но съвсем в края на 2013 г., на 21 или на 22 декември, направихме среща в Народното събрание, тя беше организирана от мен и от председателя на Народното събрание, с представители на българските общности, като използвахме това, че покрай Коледните празници те си дойдоха в България, отзоваха се хората, имаше много полезен разговор и те казаха какво искат. Държат да бъде финализирана Стратегията за българските общности в чужбина, държат в тази стратегия централно място да заеме въпросът за националното представителство, за това как те ще бъдат представлявани тук в България, защото тяхното желание е да участват във всички политики на нашата държава и аз съм убедена, че това е правилно, защото те могат, те са българският национален капитал, знаят много, имат опит, не само нашия, това, което тук са придобили и преживели, и това, което виждат в другата среда, там, където се интегрират и където полагат неимоверни усилия, а за това са нужни много познания и страшно много физически и психически усилия на място. Там са цели семейства или разделени, от тези хора може да се черпи много. Това е щастие и шанс, когато искат да ти го дадат, да можем да го вземем.

Разбира се, постави се много сериозно и въпросът за изборен район „Чужбина“ на това съвещание или на тази работна среща в Народното събрание в края на м. декември. Тук обаче моят коментар ще спре, защото това е работата на законодателния орган, който сега обсъжда Изборен кодекс и ще се реши преимуществено от изпълнителната и законодателната власт дали този въпрос сега ще бъде решен за хората, които желаят да има такъв изборен район в чужбина. Това очакват те, разбрах, и те бяха много удовлетворени, че Министерство на външните работи ще натовари консулските служби с повече ангажименти, така че да бъдат в услуга на нашите сънародници и съграждани в чужбина.

Аз, разбира се, много се радвам за това, защото хората го искаха, те поставиха този въпрос още през 2012 г. на първата конференция, която ние направихме в Брюксел. Какво следва като организационни мероприятия оттук насетне, успоредно с работата по стратегията. Може би април или в началото на май, по-скоро до края на месец април, ще направим втора конференция на българските общности в чужбина с представители на изпълнителната власт и на нас, от президентството, тук в София, която естествено няма на какво друго да бъде посветена, а на стратегията такава, каквато ще трябва да я видим вече в окончателен и завършен вариант и ще избистрим още някои неща по дневния ред. Предполагам, че ще има акцент, който ще бъде от интерес за образователното министерство и социалното министерство. Това са двата ресора от изпълнителната власт,  които най-пряко имат отношение почти ежедневно към това, от което имат нужда българските общности в чужбина, и това, за което те могат да предоставят част от опита си, който са натрупали в държавите, в които са се установили временно или за по-дълго време, или постоянно да живеят.

Добри са новините и нещата с българските общности в чужбина, стига да не се разпилее тази консолидирана воля и желание да работим по този въпрос сега. Единственото нещо, което може да ни отклони като време от работата по този въпрос, това е подготовката за предстоящите избори. Това е съвсем естествено, аз бих го пренебрегнала. Достатъчно съм търпелива и бих изчакала до май и продължила след май, но ще продължим, така че в тази насока ще върви работата. И изборите ще направим и мисля, че нещата ще бъдат наред. Благодаря.

ДЕНИЦА ГАЦИНСКА, РАДИО К-2:
Господин Президент, осъществими ли са 10-те приоритета на президентската институция и как? Справедливост за гражданите при корумпирана съдебна система; рязко подобряване на бизнес средата и работещи институции при политическа нестабилност и намаляване на чуждестранните инвестиции; наука и образование при младежка безработица и липса на перспектива при младите хора; България енергийно независима и ефективна, имаме ли енергийна борса; АЕЦ „Белене“, блок в АЕЦ „Козлодуй“ – балансират ли (се) интересите на руските, американските и българските енергийни олигарси? И не на последно място, какво направихте Вие, за да защитите свободата на словото – да няма медийна концентрация и да има прозрачност при собствеността на медиите, за да се преборим с моралната и духовната криза в обществото? Благодаря.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
И аз Ви благодаря. Радвам се, че познавате приоритетите на президентската институция и също така самият аз се опитах да дам пример на всички останали български политици, когато това, което обещах, сложих на сайта на президентската институция от първия ден, за да е публично, за да е ясно и за да се носи отговорност. Да, минаха две години, има още три. И да, ясно е, че от тези общо 40 обещания, които ние дадохме, и 10 стратегически приоритета, които ясно посочихме, някои са изпълнени, други са в процес на изпълнение. Аз вярвам, че един политик не може да обещава всичко. Аз вярвам, че той също трябва да има не просто само приоритети, но смислени приоритети. И какъв по-смислен от това да има справедливост за гражданите, така както и хората го посочиха през 2013 г. по най-категоричния начин.

Разбира се, държавният глава не е изпълнителна власт. С тези приоритети задавам и продължавам да задавам посоката на дебата. Няма да се откажа от нито един от тях, ще нося отговорност за обещаното и накрая, на петата година, ще видим и какво е изпълнено и какво не е изпълнено. Всеки един от тези приоритети е много смислен. Той е важен не за държавния глава, за да бъде избран. Той е важен за нацията, за да живеем достойно.

Бях единственият, който след като чу много внимателно какво казаха гражданите по отношение на медиите, стартира инициативата „Диалог с гражданите“, в която чухме отново много ясно и точно много най-различни идеи за това как можем да бъдем полезни за подобряване на медийната среда в България. Какво ще предприема? Февруари месец стартира една много полезна инициатива на президентството, която се нарича „Месец на политическите консултации“. В Месеца на политическите консултации аз ще дебатирам и преговарям с всяка една от парламентарно представените политически сили по всяка една от смислените теми и ще търсим и нейното конкретно измерение за 2014 г. В рамките на Месеца на политическите консултации, конкретно на Вашия въпрос, ще предложа на парламентарно представените политически сили да се върнат на темата за Закон за печатните медии, да се върнат, когато стане въпрос за темата за борба с монополите, към ефективните инструменти за свободна дистрибуция и същевременно гарантиране на немонополно присъствие на каналите за дистрибуция, независимо дали те са на печатни медии или на електронни, и ще търся с всички средства, с които президентската институция разполага, възможността, чувайки гражданите, заставайки на страната на смислените техни искания, да го поставя в дневния ред на институциите с цялата сила. Ще го направя. (...)