РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев на заключителната церемония по отбелязването на 100 години от Балканските войни и 135-годишнината от създаването на армията на Третата българска държава

Уважаеми господин Министър,
Уважаеми Генерали и Офицери,
Ваши Превъзходителства,
Дами и Господа,

Поводът, който ни е събрал днес тук, носи висок емоционален заряд. В продължение на почти една година ние, българите, честваме 100 години от Балканските войни, донесли на народа ни толкова много радост, гордост, национално самочувствие, но и много мъка, разочарование и разбити надежди за национално обединение. Всички тези чувства са неразривно свързани с героизма, славата, храбростта и саможертвата на хилядите български воини, водили тежки битки в редовете на Българската армия. Тази година се навършват 135 години от нейното създаване.

Участието на България в Балканските войни, особено в Първата, е връх на националните усилия за освобождение и обединение на българите. За разлика от други войни, тази е много различна и специална за нашия народ. Събитията от 1912 г. са съпроводени от небивал и всенароден ентусиазъм. Българите от всички краища на света, без разлика на възраст, професия, материално и социално положение, стотици хиляди доброволци, се записват в армията, за да отдадат всичко за националното обединение с българите, останали в пределите на Османската империя.

България успява да мобилизира най-голямата армия в сравнение с останалите държави от Балканския съюз. Българската армия действа на най-важното направление срещу основните сили на империята и дава най-много жертви. За съжаление, краят на Балканските войни не оправдава очакванията и помрачава радостта от победите на фронта.

Всенародният подем, хилядите доброволци, родолюбието, подвизите и хуманността на българските воини, част от тях оставили костите си по бойните полета, са несекващ източник на национална гордост и самочувствие. Вярвам, че техният дух живее в нас, навсякъде, във всяко кътче на България, и днес. Тяхната саможертва е наше знаме, тяхното родолюбие може да ни води в изпитанията на историята.

Българският народ никога няма да забрави подвига на своите смели чеда. През Първата Балканска война българската войска бележи едни от най-внушителните и бляскави победи. Битките при Лозенград, Люлебургаз, Булаир, щурмът за превземането на Одринската крепост, покриха българските бойци и командири с неувяхваща бойна слава. Сраженията при Чаталджа показаха, независимо от всичко останало, твърдостта и желязната воля на българския войник. И независимо от злощастния край за България, именно тази невероятна гордост, храброст и усилия на българските воини в крайна сметка донесоха свободата за българите от Пиринска Македония, Родопите, Тракия и Странджа. Те осигуриха спасение от насилственото прогонване на българите, от погромите върху българското самосъзнание, от издевателствата върху историческата памет и насилственото налагане на антибългарски настроения.

Много са местата, които пазят светъл спомен за славни победи и тежки сражения. Има много символика в това да бъдат положени урни с пръст от бойните полета на Балканската война в Алеята на славата в нашата Военна академия. Заедно с дейността по поддържането и възстановяването на войнишките паметници, те изразяват нашата почит към подвига на героите. Паметта на свидните жертви, преклонението пред техния подвиг и морални качества, е в основата на нашия национален идеал, на вярата, че България ще пребъде.

Извървеният от България път до възстановяването на държавността в пределите на днешната територия се измерва не само с жертвите, но и с надеждите, които са ги съпровождали. Днес ние не само почитаме жертвите от Балканските войни, но също осъзнаваме, че е наш дълг да работим за сбъдването на надеждите за по-добър живот и европейско достойнство, за бъдеще и просперитет на нацията.

Да живее България!