РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на вицепрезидента Маргарита Попова по повод отбелязването на 176-годишнината от рождението на Васил Левски

Уважаеми дами и господа,
Уважаеми граждани на София,
Уважаеми гости,

За пореден път от десетилетия сме заедно на този свят ден – 18 юли, раждането на великия български Апостол на свободата, човека, чието име отдавна и признато присъства в пантеона на великите и славните от времето на националноосвободителните ни борби. Това име присъства редом с много други, дали живота си в жертва за национално освобождение, за човешко достойнство, за мир и за добруване между хората навсякъде по света. Името на Апостола на свободата свети редом с имената на отец Паисий, на Раковски, на Ботев, на Стамболов, на Захари Стоянов и на толкова още много други жертвоготовни, честни, почтени хора, които винаги са били готови, без да се замислят, да жертват името, честта си и личното си благо за общото.
    
Уроци, които ни остави Апостола, чието име свети с най-ярка светлина между многото имена в пантеона на великите. Колко много идеи, безсмъртни и актуални днес, остави той, поел, както много други, в Югоизточна Европа и на Балканите от духовните средища на църквата, хвърлил расото, тръгнал през Балкана от град на град, от паланка на паланка, от дом на дом, за да гради организация, която да помогне за освобождението на угнетения български народ.

Велики идеи ни остави Апостола на свободата, защото е знаел ясно каква трябва да бъде целта ни тогава, в далечния и нетолкова далечен 19 век. Този век, който самият апостол определя като века на свободата, на безсмъртието и на равноправието между хората. Няма никакво съмнение за Левски, че целта на националноосвободителните борби е на мястото на една деспотична и тиранична система тук, на Балканите, да се установи чиста и свята република със силен народен контрол. И за да постигне това, той не бездейства. Минава през Балкана, през зимните виелици и хали да гради тайна организация, която за времето си и до днес буди възхищение. Впечатляващ е самородният талант да я построи, да наложи ред и дисциплина, както и защитни механизми, за да може да предотврати евентуални предателства срещу род и отечество.
              
Колко още други безсмъртни идеи ни завеща Васил Левски! Какво прозрение, историческо и социално, в една чиста и свята република, която да замени деспотичния строй на Балканите, да добруват всички, без значение на етнос и вяра. Всички да бъдем заедно, да се обединим, да извоюваме освобождението, да бъдем равни пред законите и да не щадим личното в името на общото.
            
Кой от нас днес може да каже, че в живота е готов на следва идеите на Апостола и да го повтори. Колцина сме на политическата сцена - може би не сме много- и затова великият и мъдрият народ изисква, недоволства, бунтува се и претендира справедливо.

Колко още безсмъртни идеи ни остави Апостола за човека и за обществото в бъдещите времена. Отгръщаме документи и тефтери от миналото. Отгръщаме тефтери и днес. И за разлика от документите, в които днес можем да четем с усещането за падение, за пошлост, в онова тефтерче на Апостола намираме нещо друго. Там педантично и с грижа за общото е отбелязано как се пастри всеки грош народно имане.

Колцина от нас, политиците днес, си водим такива тефтерчета. Водим ги, само че в банкови сметки, лични, не за общото. И колко още други идеи ни остави Апостола, актуални и безсмъртни и днес, за човека и за обществото, което ние градим и което общество ще направи тези след нас. Ето в това е и великият смисъл на цитираното преди малко и казано от великия Апостол – „Ние сме във времето и то е в нас. Ние го обръщаме и то нас обръща.“ Ако това не разберем, няма да постигнем нищо.”

За човека и за обществото тогава и в днешния ден Апостола казва, че  трябва да уважаваме мнението на другите. Да можем да си казваме честно и открито кривиците. Да се разберем, да обединим усилията, пък след това заедно да продължим напред, защото, ако искаме да бъдем равноправни с другите европейски народи, единственото спасение е в нашите задружни усилия.
          
Колцина от нас днес, политиците, си спомняме за този завет на Апостола. Готови ли сме да седнем заедно, да си кажем кривиците, пък след това заедно да продължим напред, рамо до рамо срещу поредното зло на съвременния цивилизован свят. Не са много. Не сме много. Призивът е да бъдем повече. Да бъдем открити, да бъдем честни, да работим за общото благо, не само за личното. Да ценим и да обичаме чистата и свята република. Да допускаме без презрение и без смущение народния контрол, защото иначе няма прогрес, няма напредък и никога няма да можем да бъдем ние във времето, то в нас. Ние него да обърнем и то нас да обръща.
           
Уважаеми дами и господа,

Ето затова с уважение към нашия кмет на столицата приех поканата да бъда с вас днес тук. За да кажа няколко неща за безсмъртните и велики идеи на Апостола. Но не само за да ги припомним, а за да бъдем критични и самокритични към това, което сме днес, и да бъдем много внимателни за това, което искаме да бъдем утре. Утрешният ден, ни казва Апостола, не може да се гради от всеки с еднакъв успех. Нужно е без човешка завист, глупост и горделивост да откроим тези, които могат повече, да им дадем път, да премахнем пречките заедно и да ги оставим да водят. Защото малодушието, глупостта, завистта и даването на път на некадърните, на завистливите, на невеликодушните във властта е път към никъде.
         
Това ни завеща Апостола. Ще го чуем ли? Трябва да го чуем, защото иначе няма бъдеще за децата ни. Нека да си кажем ясно каква е целта ни,  каква е посоката. Има ли алтернатива европейския ни път, има ли алтернатива „правата свобода“, не свободата на думи, на хартия, свободата като декларация, а онази права свобода, която е равностойна на думата справедливост, така както я е видял в онзи далечен и близък 19 век Апостола на свободата. Можем ли да си позволим да се разделяме днес, толкова ли сме много?
         
Казвам категорично не на разделението. Не, на верското и на етническото разделение. Да на чистата и свята парламентарна република с мощен народен контрол. Да на кадърните и на можещите. Категорично не на глупостта, на завистта, на неравенството пред закона, на малодушието и на липсата на великодушие у управляващи, опозиция и у целия политически елит.
        
Нека да ни е честит празникът, но нека той да премине в размисъл за нашето днес заедно, за чистата ни и свята България, която ще остане. Въпросът е да останат нашите имена в пантеон, който дори да не догоним и да не е толкова висок, колкото е пантеонът на нашите възрожденски дейци, да бъде пантеон на честните, на можещите, на кадърните, които водят нацията напред. Не на малодушието, на глупостта и на разделението.

Благодаря ви.