РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев на разширен съвет по отбрана с участието на президента на Република България

2012-12-18 17:08:00

         Уважаеми генерал Симеонов,

         Уважаеми министър Ангелов,

         Уважаеми господа генерали, адмирали, офицери,

         Уважаема госпожо Заместник-министър,

 

 Благодаря от мое име и от името на екипа на президентската институция, че ни дадохте възможност да бъдем днес заедно с вас на това предварително обсъждане на резултатите за 2012 г. Не знаех, че съм първият президент, който за втори път участва, в рамките на една година, в Съвет по отбрана и се радвам, но и ви обещавам да бъда активен, да бъда винаги до вас, защото Българската армия има нужда от солидарност и институциите са длъжни да адресират проблемите и да подкрепят инициативите.

Тази покана за мен е и важна, защото за мен Съветът по отбрана е мястото, на което основният ръководен и команден състав на армията обсъждат най-съществените и важни теми, които са с особен интерес за нашата армия през изминалата година, но и за следващата година. Както знаете, аз искам да съм този президент, който, знаейки че има много проблеми, няма да ги крие, но искаме да се фокусираме върху два, три, пет на година и ги решаваме. Затова за мен е много важно да бъда заедно с вас, защото на тези срещи ние не просто само посочваме проблемите и успехите, но и приоритизираме, търсим фокус, задаваме задачи и съответно търсим заедно решение.

Интересът към днешния разширен Съвет по отбрана се определя и от обстоятелството, че ние ще дадем една предварителна политическа и военна оценка на направеното и постигнатото през отминаващата 2012 г. Моето очакване е на това заседание да се изложат идеи, виждания, да се посочат проблеми и, разбира се, да се набележат мерки, за да не се допусне намаляване на отбранителните способности и военната мощ на армията.

В качеството ми на върховен главнокомандващ бих искал да споделя с вас някои свои виждания по въпроса за военната мощ и политиката в областта на отбраната и въоръжените сили. В Доктрината на въоръжените сили на Република България посочваме, че, цитирам - „Военната мощ се генерира от три взаимосвързани и припокриващи се компонента. Това е концептуалният, моралният и физическият компонент. Ако не е налице един от тях, това води до липса на военна мощ или до намалена военна мощ”. 

Може да се каже, че по първия компонент, а именно концептуалният, нещата стоят определено много добре, беше постигнато много в последните години. Ние имаме значителен напредък. За пръв път в най-новата история е разработена стройна, пълна система от документи, стратегически, доктринални, концептуални, които си говорят, които са интегрирани и които ни дават спокойствие за бъдещето. Те се базират и на новата, приета от Народното събрание през 2011 г., Стратегия за национална сигурност, както и Бялата книга за отбраната и въоръжените сили, утвърдена също от Народното събрания в края на 2010 г. Тези документи отговарят на реалностите на членството на страната ни в НАТО и в Европейския съюз.

Бяха разработени нов План за развитието на въоръжените сили, Инвестиционна план-програма до 2020 г., нови стратегически планове за действие на въоръжените сили и т.н. Важно е да се отбележи, че се актуализираха и се разработиха нови закони в областта на отбраната и въоръжените сили. Наистина в последните няколко години много забележителен прогрес и ние можем спокойно да отчетем, че по този първи компонент стоим много добре.

Вторият компонент, на основата на който се гради военната мощ на страната, е моралният компонент. Ако се върнем назад към непреходните ценности на българската войска, ще видим, че нейният несломим боен дух и героизъм във войните за национално обединение се определят преди всичко от любовта към родината, към армията, към военната професия като такава, към рода войска и военната специалност и, разбира се, от доверието в своите командири и началници и не на последно място, от готовността за саможертва в името на идеала, в името на родината.

Днес, говорейки за моралния компонент през 21 век като част от военната мощ, не мога да не споделя своята загриженост от обстоятелството, че много млади офицери, сержанти и войници по собствено желание напускат армията. Картината може да се определи като тревожна според мен. Само за два месеца и половина, от 1 октомври до 15 декември, стотици военнослужещи са подали рапорти за напускане на армията, като 2/3 от тях са офицери. Преобладаващата част от тези офицери са със звание капитан, майор и подполковник. Най-много от напускащите са със звание майор.

 В случая не са толкова важни количествените показатели и съизмеримостта на броя на напускащите с тези на преминалите в резерва в преходните години. По-важното в случая е да видим какво се крие зад тази статистика и как може да се преодолее тази тенденция. Когато напускат армията, и то по собствено желание, подготвени, обучени в престижни академии и колежи, с езикова подготовка и боен опит от участие в международни мисии млади офицери, очевидно има проблем и ние сме длъжни да го адресираме и да го решаваме. Смятам, че причините са различни, комплексни, те са трупани през годините на прехода.

Ето няколко факта в подкрепа на тази констатация. За 20 години, от 1992 г. до момента, рейтингът на армията е паднал повече от два пъти - от 76 % на 36 %. Това обаче се отнася и до всички останали институции. Не искам да коментирам съда и парламента в България, които, бих казал, за мен имат катастрофално нисък рейтинг. Той е три пъти по-нисък, отколкото този на армията. Престижът на военната професия ни е много важен. И затова искаме да работим за неговото утвърждаване.

 И тук според мен три са ключовите думи, които ние искаме да посочим, да заложим при изграждане на моралния компонент на военната мощ. Тези три ключови думи са сигурност, доверие и мотивация. Когато казвам сигурност, имам предвид военнослужещите да са сигурни в правотата на своя избор, в своята мотивация да се посветят на военната професия, да са убедени, че имат поле за професионална реализация и кариерно развитие, че имат добър социален статус и, разбира се, няма да има момент, в който да бъдат освободени, оставени на произвола на съдбата. Нещо, което в годините на прехода, в продължение на много много години, съкращавахме, съкращавахме, съкращавахме постоянно, понякога и без дългосрочен план.

Днес това не е така. Ние имаме своите дългосрочни планове, ние имаме ясна концепция. По нея постигнахме национален консенсус. Аз съм изключително благодарен на всички вас, които полагате изключителни усилия и, разбира се, искам да излъча и силния сигнал, че България не просто прави поредната реформа, не просто прави поредните съкращения и преструктуриране. А ние знаем какво правим. Обединили сме се всички парламентарно представени политически сили, министърът и зам.-министрите са поели своята политическа отговорност и вършат изключително важна работа. А ръководството на отбраната – генералите, офицерите, полагат изключителни усилия.

Доверието означава обаче също така, че обикновеният войник трябва да види тази тежест, трябва да види и измеренията на военното дело. То не е просто само да боравим с оръжие, с бойна техника и да се подготвяме за война. Военнослужещите трябва да имат пълно доверие в държавните институции. И тук визирам не вас, визирам политиците, визирам правителства, визирам и парламентарно и непарламентарно представени партии. Това, което е важно, е, че ние трябва да имаме трайност на решенията, които взимаме, на реформите, които правим, а не конюнктурност, и че смяната на правителства, смяната на министри не трябва по никакъв начин да води до отнемане на поети ангажименти, до отказване на поети ангажименти и същевременно до безкрайни реформи, понякога напред-назад, до съкращения и до отнемане на социални компенсации, получавани заради характера на работата, и лишаването от някои човешки права и свободи.

Затова, понеже виждам, че днес имаме проблем, искам лично аз да поема моя ангажимент пред вас. Искам да кажа много ясно, че голямата част от напускащите днес, които се притесняват, че в бъдеще може да бъде редуциран размерът на паричното обезщетение по чл. 227 от Закона за отбраната и въоръжените сили при освобождаване от военна длъжност, тоест това са т. нар. „20 заплати”, тези опасения се подхранват, за съжаление, в политическото пространство от изказване на отделни политици, от публични личности, но водят също така и до несигурност в обикновения войник. Също така ние видяхме, че едно подобно действие беше извършено и беше извършена редукция на тези 20 заплати примерно в структурите на ДАНС.

От тази гледна точка, в качеството ми на върховен главнокомандващ, ще направя всичко необходимо, за да се запазят тези компенсации от 20 заплати и в бъдеще, независимо кой ще бъде на власт, независимо кой ще бъде министър. Обръщам се към всички политици, Българската армия прави смели реформи, има ясна цел, има дългосрочна визия, има планове за реформи и ги изпълнява безпрекословно година по година. Нека да им дадем спокойствието, нека повече не се поставя на съмнение дали са 20 или не са. Да, те са 20 и трябва да бъдат 20. Това пише в нашите стратегически документи.

Нека също така да кажем, че всеки човек, който е минал през армията, ни е важен, защото той е получил специално обучение, защото той има висок морал и защото той е можещ и знаещ и обществото трябва да се погрижи за него. Затова аз искам да бъда гарант за последователност и предсказуемост на реформите. И искам и обикновените войници да го чуят, че след като сме решили 20 заплати, ще бъдат 20 заплати. И не може да се притесняват, че догодина и по догодина, по примера на това, което стана в ДАНС, може да се случи и в армията. Армията има нужда от спокойствие, армията е консервативна, тя действа само дългосрочно. И нашите компетентности, и нашите способности не се изграждат в среда на несигурност. Напротив, трябва да бъде обратното. Като президент, искам да ви подкрепя, но искам да поема и своя ангажимент. Просто тези заплати са толкова и трябва да бъдат толкова.

 По същия начин мотивацията на личния състав да служи във въоръжените сили не е свързана с тези 20 заплати. И ние добре го разбираме. А и тези 20 заплати много хора ги наричат привилегия. Не, това не е привилегия, защото нашите войници се лишават от много граждански права и свободи.

И искам да бъда категоричен и да кажа, че лично аз, независимо от това къде те ще отидат - тези, които подадоха рапорти, аз им благодаря за службата, която те са извършили, да им благодаря за тяхната важна подкрепа, разбира се, да ги подкрепя в тяхното лично решение. И искам те да знаят, че българската държава ще бъде с тях, каквото и да преценят те да направят оттук нататък. Мотивацията се изгражда, разбира се, и чрез възпитаване в лична приобщеност към кауза, към чувството за принадлежност към националните и към съюзническите интереси. И ние тук вече имаме и много по-сложна система на мотивация, в която ние вкарваме и нашите общи ценности на достойното семейство на НАТО и на Европейския съюз.

 Наскоро имах възможност също така да приема в президентската институция няколко младежи от военните училища в рамките на една инициатива на президентската институция – тя се нарича „Младежка визия за развитие на България”. Привлякохме няколко абсолвенти, завършили висши учебни заведения с отличен успех. Имахме също така отличници, завършили Националния военен университет и Висшето военноморско училище. Говорих конкретно с тези млади хора, те бяха наши гости. Самите те се чувстват на кръстопът дали да не потърсят реализация и в други професионални области. Затова аз мисля, че е важно и искам и аз да изляза със своята подкрепа и със своето решение, че възпитанието, изграждането на младите офицери трябва да се базира и на дългосрочната сигурност, която системата може да им предостави - сигурност за кариерно развитие. И от тази гледна точка нека да кажем, че правим реформи, че знаем какво правим и това не е просто поредната реформа, а това е цялостна, всеобхватна реформа, която позиционира нашата армия на нивото на компетентности в НАТО и в световните сили, и същевременно оттук нататък и да дадем глътка, бих казал, оптимизъм на всички младежи в България, които трябва да знаят, че ние имаме ясен дългосрочен план и нашата армия тепърва ще надгражда своите способности.

След малко ще стигна и до темата с физическия компонент като трети много важен компонент на нашите въоръжени сили. Той има различни елементи – личният състав, въоръжението, техниката и материалните средства, съвместното ползване, готовността и, разбира се, поддръжката и осигуряването. Бих искал да акцентирам върху връзката между някои от тези елементи и разбира се с разполагаемите средства в бюджета на Министерство на отбраната и бюджета за отбрана като цяло. Известно е, че финансовата криза създава проблеми. Бюджетите за отбрана на страните – членки на НАТО и на Европейския съюз, се съкращават. Това се отнася и за нашата страна. Затова трябва да се помисли как в тези тежки финансови условия да се запазят и да се поддържат необходимите отбранителни способности.

В „Бялата книга за отбраната и въоръжените сили” е направен изводът, че за успешно реализиране на единен комплект въоръжени сили и за осигуряване на възможен оптимален баланс между планираните отбранителни способности и реалните ресурсни възможности на страната трябва да отделяме не по-малко от 1,5 % от брутния вътрешен продукт и съотношение между разходите за издръжка на личен състав, за текуща издръжка и за капитални разходи от 60 на 25 на 15. Това са няколко елементарни цифри, които аз като президент ще продължавам да повтарям.

И тук нашата система на отбрана и Министерството на отбраната нямат абсолютно никаква вина. Самият аз положих също много усилия да сме все пак малко под този 1,5 %. Същевременно искам да заявя своята категорична подкрепа в рамките на своя мандат до 2017 г. да съдействам за осреднено постигане на този 1,5 % от брутния национален продукт. Имахме няколко години в криза, в които давахме по-малко. Надяваме се да имаме следващи по-добри години. В тях ще дадем малко повече, за да балансираме. Но 1,5 % пише в закона, пише в стратегията и трябва да се изпълнява. Разчитайте и на моята подкрепа, наясно съм колко е важно. Капиталовите разходи, модернизацията на нашата армия са на дневен ред и държавата трябва да отдели средства за това.

Имаме съоръжения, които имат своя жизнен цикъл, имаме бойна техника, имаме, разбира се, и много приети през годините съоръжения. В рамките на силно ограничените ресурси, които имахме в последните години, се постигна немалко. И Българската армия по един много достоен начин успя да изплати със собствени средства, в много тежка финансова ситуация няколко фрегати, хеликоптери и т. н., които закупихме. Считам, че въпреки тежките икономически условия, в които се намира страната, ограничения бюджет на въоръжените сили, от началото на следващата година за пръв път от 2009 г. – и това е едно много достойно действие – се планира увеличение на заплатите в армията: на военнослужещите с  9 %, на цивилните служители по трудово приложение с около 7 %.

Това са едни изстрадани увеличения. Радвам се и искам да ви подкрепя и за следващите години, защото все още нивото на възнаграждение не е на това ниво, на което ние искаме да бъдем в годините. Но 9 % увеличение е добре за 2013 г. Към това можем да добавим, разбира се, и някои допълнителни компенсации и възнаграждения за специфични условия на труд, завишаване на компенсационни суми за желаещите за свободен наем с 15 % - това също е едно много добро планирано действие. Чрез активното си участие, разбира се, в системата на НАТО, в инициативите за свързани сили, т. нар. (Connected Forces Initiative), „интелигентна отбрана“ (Smart defence) и аналогичната инициатива на ЕС за „обединяване и споделяне на способности“ (Pooling and Sharing), въоръжените сили на Република България трябва да разширят възможностите си, трябва да обучаваме, трябва да се превъоръжаваме, трябва да се подготвяме за нивото на изпитанията и рисковете от 21-и век.

Затова използвам случая отново да заявя своята абсолютно твърда подкрепа за продължаване на процеса на обосновани и ресурсноосигурени реформи във въоръжените сили за трансформирането им в модерни, тясно свързани с въоръжените сили на страните от Североатлантическия алианс. Сили мощни, въоръжени, адекватни и достойни.

Затова се радвам и подкрепям бъдещите проекти на армията за набавяне на нови въоръжени възможности, средства за превъоръжаване и съответно, разбира се, разчитам, че след 2013 г., когато ще се опитаме да стартираме програми с финансиране от бюджета, през 2014 и 2015 г. в рамките на компенсацията до 1,5 % от брутния национален продукт ще настоявам, ще подкрепям, ще напомням на следващото правителство. Ние го дължим на нашата армия, защото тя има своите три много важни мисии и ги изпълнява достойно.

И разбира се, преди да завърша, искам отново да ви благодаря на всички за това, което направихме през 2012 г. На тези, които подадоха рапорти за напускане, отново да им пожелая успех в гражданския живот, да изразя своята увереност, че очаквам държавата, както и частният бизнес да направят необходимото, да използват техния потенциал, те са национален капитал, който трябва да се използва пълноценно. Същевременно, обаче, ние се фокусираме, имаме ясен план за действие и въпреки че сме в навечерието на коледните и на новогодишните празници, в които от сърце пожелавам на всеки един от вас, на всеки един войник и на неговото семейство да сме здрави, успешни, да навлезем в новата година със самочувствие, с позитивна енергия и с вяра в това, което правим, че го правим по един достоен начин.

Разбира се, и аз като президент да декларирам моята категорична подкрепа да бъда заедно с вас в един бързопроменящ се свят, с нови реалности, една много динамична среда, в която само заедно ще изградим една армия на висотата на демократичните семейства и рисковете, които те имат в 21-и век – рискове от тероризъм, рискове от наводнения, от пожари, от природни бедствия и разбира се и рискове от войни, които все още съществуват и се разпалват на територии, които не са толкова далечно отдалечени от нас.

Още веднъж искам да ви благодаря и искам да ви благодаря преди всичко за това, че армията винаги е била символ на точно поставяне на въпросите, търсене на решение по проблемите и отговорни действия за прогрес и напредък.

Благодаря ви.

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на държавния глава Румен Радев на церемонията по случай 1010 години от управлението на цар Самуил

5 октомври 2024 | 20:08
5 октомври 2024 г., Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич

Слово на държавния глава Румен Радев по случай 139-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

7 септември 2024 | 09:09
6 септември 2024 г., площад "Съединение", Пловдив

Слово на президента Румен Радев на церемонията по интронизация на новоизбрания Български патриарх Даниил

30 юни 2024 | 18:06
30 юни 2024 г., Патриаршеска катедрала “Св. Александър Невски”

Слово на държавния глава Румен Радев по случай отбелязването на 146 години от Освобождението на България

3 март 2024 | 13:01
3 март 2024 г., връх Шипка

ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ

e-ДОКУМЕНТИ

ПОСЛАНИЕ ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА

ПОДКРЕПИ ЕДНА МЕЧТА

НАГРАДА ДЖОН АТАНАСОВ

СПОРТУВАЙ С ПРЕЗИДЕНТА

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ


Полезни връзки