РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Заключително изказване на вицепрезидента Маргарита Попова на правната конференция за помилването

МАРГАРИТА ПОПОВА /в отговор на въпрос на представител от Германия/:
 

Винаги, когато четете за България, трябва да имате предвид някои неща, които са исторически феномен. Това не го казвам за оправдание, то е необходимо, абсолютно нужно да се каже. До падането на Берлинската стена - и вие много добре знаете това, защото в бившата ГДР днес има същите феномени, за които в немската преса пише за България - хората се съдеха само на основание на самопризнание. Човекът влиза в службите на милицията, признава - да, виновен съм - без значение дали всъщност е виновен или не. И се постановява осъдителна присъда. Човекът влиза в затвора, изтърпява наказанието, излиза. И си представете, ако човекът не е бил виновен, какво се случва с него и с цялото негово близко и по-далечно обкръжение? Значи, едно човешко същество е загубено за човешкия род. Това се случваше и това е характерно за тоталитарната държава.

Ние имаме много тежък опит в тоталитарната държава, живяхме го повече от 50 години. Не искаме в никакъв случай това да се повтаря. Затова сме устремени да променяме манталитет, да променяме ценности, да разсъждаваме и да живеем по друг начин. Но след падането на Стената през 1989 г. махалото на наказателното правосъдие от единия край стремително се отмести в другия край, на 180 градуса, и правосъдието започна да се съмнява във всяко представено доказателство. Стигна се до там прокурорските, следователските и съдебните структури да търсят доказателства на доказателствата. Някак си не ни стига за доказване на едно престъпление да разпитаме двама очевидци и да имаме, примерно, и един документ, една експертиза, а искаме да търсим нови свидетели, нови експертизи. На доказателствата  доказателства! Това е много тежко преодолим процес, който иска време, за да се отхвърлят „правилата” на тоталитарната държава и да се премине към друг период за оценка на доказателствата - такива, каквито са те, и такава оценка, каквато се прави в старите демокрации.

В моята дългогодишна практика като прокурор аз видях и знам как в Германия как се оценяват доказателства по сходни с България казуси и при сходна уредба в НК и НПК. Там прокурорът и съдията нямат съмнение в автентичността на доказателствата, те ги преценяват като достатъчни за този текст от НК и бързо и лесно, без излишни процедури, и без нуждата от набор от нови и нови доказателства, постановяват осъдителна присъда. Моите колеги в Германия не търсят абсолютната истина. Абсолютната истина никой под слънцето не може да я намери, по никакъв начин, където и да е учил, както и да е възпитаван!

 При нас една от тежестите на тоталитарната държава е именно това - корекция на манталитета, на ценностите и на правилата, отказът от търсенето на абсолютната истина и пренастройването към търсенето на обективната истина, която е приемлива и възможна във всеки един конкретен случай. Този феномен е много труден за разбиране от вас, моите колеги от старите демокрации. И без да пожелаете да разберете този феномен, вие винаги ще храните подозрения към правосъдната система на България, които подозрения не винаги са оправдани. Това го казвам с пълната си убеденост като човек, преживял най-съзнателната си част от живота в българската прокуратура, човек, който се е изградил като прокурор в тясно сътрудничество най-вече с вашата практика и вашата правосъдна система, който благодарение на обученията в немската съдийска академия в Трир и във Вустртау доби безценни умения на администратор, на ръководител, на  министър на правосъдието. Човек, който спечели на преки избори от народа длъжността вицепрезидент на Република България, и който има смелостта и куража да ви каже, че няма как да имаме и да направим единна Европа - нещо, към което се стремим всички заедно - ако не се движим в посока един към друг - Западът към Югоизтока и Югоизтокът към Запада, към Севера и към Юга. Ако продължаваме да разделяме географски идеята за обединена Европа и не се опитаме правилно и задълбочено да разберем тежкото минало и прозренията на Югоизточна Европа в областта на правораздаването, идеята за единна Европа няма как да я бъде, няма как да я има. А за мен, като убеден демократ, живял в трудния преход в последните 20 години, с много огорчения и с професионални успехи, е важно да кажа, че за мен и за моите колеги е важно да знаете - за нас идеята за обединена Европа е избор между войната и свободата. И няма алтернатива идеята за обединена Европа. Никой нормален човек не иска и не може да крепи идеята за война, а не за свобода. Ние това го живяхме и го имахме до 1989 г.Сега искаме нещо друго.

Оказва се, че за да го постигнем, е нужно доста повече време от периода, който изживяхме - 22 години. Този период ние успяхме да го съкратим, благодарение на вашата помощ, благодарение на помощта на IRZ, които са плътно до нас от началото на промените в Югоизточна Европа. И добре че е така, защото, ако за смяна на манталитета са нужни горе-долу толкова години, колкото сме живели тоталитаризъм - 50-60, ние с ваша помощ тези 50-60 години можем да ги направим 30-40 години. Защото 10 години от историческото развитие може да са нищо, може да са прашинка, обаче за моя, за вашия живот, за живота на моето дете 10 години са страшно дълъг период.

И затова искам да кажа, че не бива в карикатурен вид да се приемат всички писания за случващото се в системите на правосъдие в Югоизточна Европа. Визирам всички държави, които имахме историческото нещастие да живеем повече от половин век  в тоталитарна държава. А това, че нашата правосъдна система трябва да направи нужните реформи, да има много повече сътрудничество с вас, за да започнем да имаме еднаква оценка на доказателствения материал, това е повече от несъмнено. Точно за това аз работя и се боря вече почти 20 години. Идеята е да можем, при еднакъв текст в НК и еднакви процедури в НПК, да бъдем бързи, ефективни, да имаме еднаква оценка на доказателствения материал, да се излекуваме от непрекъснатите и дълбоки подозрения към всичко и към всеки, за да можем да постановяваме обективни присъди. И не само това.

Кадрите - кадровата политика, подборът на хората, които влизат в съдебната система, и желанието, осъзнатото желание на политическата класа да остави правосъдната система да работи независимо. Защото бедата на правосъдните системи - навсякъде под слънцето - е щението, страшното желание на политическите елити да аранжират съдебната система така, че да ги обслужва. Е, „благодарение” на този аранжимент на съдебната система сега изживяваме тази криза. Навсякъде, по-малко или повече, съдебните и правоохранителните системи, и законодателните органи са си затваряли очите за корупцията и за корупционните практики в Европа и в света, та да дочакаме тази криза, която сега се чудим как да определим като феномен, какво всъщност представлява, да чертаем мерки и да се чудим как да се спасяваме от нея. Ами много просто - с върховенство на закона, върховенство на правото, със зачитане на правото и с липса на компромиси при прилагане на доброто законодателство.

Ако при вас това нещо се наблюдава в ограничен аспект и ако вашите системи имат отработен демократичен рефлекс да реагират бързо и веднага, когато има някакъв проблем, при нас, в посттоталитарните държави, това все още не е факт. Но живеем във времена на солидарност и вие, с вашето присъствие днес, сте ярко доказателство за това. И затова, вместо да четем вестници, по-добре е да протегнем ръка и да помогнем солидарно, за да преживеем бедите на тоталитарната държава. Защото аз, моите колеги и моите деца не ги искаме. Ние сме ги презрели и искаме не за 50 или за 100 години да ги преживеем, а утре да ги няма. Без вас обаче това нещо няма как да се случи.

Благодаря ви!