РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на тържествената церемония по посрещането на 22-ия български контингент, завърнал се от мисия в Афганистан

Уважаеми офицери, сержанти и войници от 22-и контингент от Въоръжените сили на Република България в международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан,
Уважаеми близки и роднини,
Уважаеми генерали и офицери,
Граждани на Пловдив,
Дами и господа,

Дойдох да засвидетелствам своята признателност към вас - българските воини, завръщащи се от международна мисия в Афганистан.

Вие, уважаеми бойци и командири, изпълнихте с чест поставените ви задачи и след шест месеца на риск и напрежение, в пълен състав се завръщате на родна земя.

Вие давате пример за достойна служба на Отечеството и изпълнен дълг. Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили аз виждам във ваше лице нашите истински воински добродетели и традиции.

Аз бях при вас в началото на вашата трудна мисия. Там, на място, можах да почувствам сложността на ситуацията, да усетя рисковете и заплахите, които ежедневно застрашават вашата сигурност и най-важното - да се убедя във високия ви професионализъм, дисциплина и чувство на отговорност при изпълнение на поставените ви задачи. Почувствах се горд от високите оценки, които дадоха за вашата служба президентът на Афганистан и командващият на международните сили.

Радвам се, че вие сте достойни продължители на бойните традиции на българските воини, показали чудеса от храброст и героизъм във войните за национално обединение. Битките при Сливница, Одрин, Тутракан, Страцин, Стражин, Драва, Мур са записани със златни букви в героичния летопис на българската войска. На тях, на българските воини, е посветен един от най-хубавите бойни маршове - „Велик е нашият войник”. Вярвам, че този марш и тази оценка в пълна степен се отнасят и за вас.

В днешния взаимосвързан свят, съвременните асиметрични рискове и заплахи не признават национални граници. Те са общи и застрашават сигурността на всички народи. Затова с обединени усилия трябва да се справяме с тях там където се появяват. Ние отидохме в Афганистан, за да дадем своя принос в борбата с международния тероризъм. Защото България е активен участник в колективната система за сигурност и отбрана и е надежден, сигурен и предсказуем партньор на съюзническите и коалиционни сили.

На 18 юли беше нанесен терористичен удар срещу автобус с израелски туристи на летище „Сарафово“. Тероризмът показа и у нас своята брутална нечовешка същност. Това показва колко правилно е било решението да се участва в международната мисия в Афганистан. Искам ясно да заявя, че България няма да забрави този акт и ще открие и накаже виновните! България е още по-уверена, че борбата с международния тероризъм трябва да се води навсякъде по света, където той има бази и убежища. България е твърдо решена и в бъдеще да бъде част от международния отговор на свободния свят на тази човеконенавистна идеология и практика. Вие бяхте в Афганистан и рискувахте ежедневно своя живот за този отговор, участвайки достойно във войната на демократичния свят с тероризма!

По време на вашата мисия, на Срещата на върха на НАТО в Чикаго, аз, като държавен глава на Република България, подкрепих Декларацията за Афганистан. Тази декларация постави цели по процеса на преход и предаване на отговорностите по сигурността на страната на Афганистанските национални сили. В бъдеще, съгласувано с тяхното изпълнение, ние ще трансформираме участието на българските Въоръжени сили в операцията на НАТО, като постепенно редуцираме числеността и състава на контингентите. Но тази трансформация съвсем не означава, че Република България ще прекрати участието си в международните усилия за подкрепа на Афганистан след 2014 година. Афганистанският народ не е и няма да бъде сам през следващото десетилетие, докато изгради своите способности за защита. България е и ще бъде негов приятел и поддръжник дотогава, докато споделяме общия цивилизационен ангажимент на демократичния свят за борба с тероризма.

Накрая, позволете ми да се обърна към вашите майки и бащи, към вашите съпруги и съпрузи, към вашите деца, към най-близките ви хора. Благодаря ви за моралната подкрепа, за преглътнатите сълзи, за потиснатите тревоги, за търпението, с което понасяхте липсата на любимите хора. Благодаря, че бяхте здрав тил на тези славни мъже и жени в униформа. Вашата радост в този ден е напълно заслужена.

На вас, военнослужещите от 22-и контингент, пожелавам бърза и успешна адаптация към нормалния мирновременен ритъм на живот и служба.
Благодаря ви!